№ 68
гр. Радомир, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100083 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. Т. К.
срещу „Софийска вода“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че съгласно твърденията на представител на ответното
дружество „Софийска вода“ АД, титуляр на партида с кл. № . и договорна сметка № .,
открита за апартамент № ., находящ се в гр. С., ЖК „З.“, ул. „А.“ № ., ет ., била ищцата Д. Т.
К..
След направена справка в деловодството на ответното дружество ищцата установила,
че ответното дружество претендира от нея заплащане на суми за предоставени В и К услуги
за процесния водоснадбен имот за периода от м. 11.2018 г. до м. 10.2019 г. в размер на 70,59
лева.
Ищцата твърди, че така посочената сума е начислена от ответното дружество
неправомерно в разрез с разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, като наред с това ответникът допуснал и нарушение на собствените си Общи
условия, предвиждащи ред за отчитане на индивидуалните водомери на клиентите на
дружеството. Липсвали доказателства за наличието на договорно правоотношение между
страните по повод доставката на питейна вода в процесния недвижим имот, както и
доказателства, че от страна на ищеца реално е доставяна вода в имота.
Наред с това, според ищцата, сумата, която се претендира от страна на ответника, е
изцяло погасена по давност, поради което моли да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата в общ размер на 70,59 лева
за периода от м. 11.2018 г. до м. 10.2019 г. по партида с кл. № . и договорна сметка № .,
1
открита за апартамент № ., находящ се в гр. С., ЖК „З.“, ул. „А.“ № ., ет ..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който не
оспорва предявения иск, като моли, при разпределяне отговорността за разноските, съдът да
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и да осъди ищцата да заплати на ответното
дружество направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е прието писмо от „Софийска вода“ АД до ищцата Д. К., с приложена
справка за незаплатени задължения за недвижим имот, находящ се в гр. С., ЖК „З.“, ул. „А.“
№ ., ет ., ап. 8, с кл. № . и договорна сметка № ., от която се установява, че задължението за
периода от м. 11.2018 г. до м. 10.2019 г. за потребена питейна вода е в размер на 70,59 лева.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като
същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно
упражняване правото на иск.
По основателността:
Между страните не се спори, че за процесния период от време - от м. 11.2018 г. до м.
10.2019 г., по партида с кл. № . и договорна сметка № ., открита за апартамент № ., находящ
се в гр. С., ЖК „З.“, ул. „А.“ № ., ет ., от страна на ищцовото дружество е начислена сумата
от 70,59 лева за доставена и ползвана питейна вода.
Според чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредбата) потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. По делото от страна на ответното
дружество не са ангажирани доказателства за наличието на облигационно правоотношение
между страните по делото. Липсват и доказателства за реално извършена доставка на
питейна вода, като в тази връзка следва да се посочи, че услугата по доставка се подчинява
на общите правила за договорите за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността
2
на доставена и потребена вода. Представената по делото справка - извлечение не би могла
да послужи като годно доказателство за установяване на извършена доставка на посоченото
количество и стойност на консумирана от ищцата вода за процесния период, доколкото
представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги
страна данни.
С оглед изложеното, съдът намира, че претендираната от страна на ответното
дружество сума в размер на 70,59 лева за периода от м. 11.2018 г. до м. 10.2019 г., по
партида с кл. № . и договорна сметка № ., открита за апартамент № ., находящ се в гр. С.,
ЖК „З.“, ул. „А.“ № ., ет ., е недължима от ищцата, тъй като не са налице доказателства за
наличието на облигационно правоотношение между страните по повод доставката на
питейна вода в процесния имот и реалното извършване на такава доставка, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и доказан, като съдът
не следва да се произнася по наведеното от ищцовата страна при условията на евентуалност
основание за недължимост на процесната сума, а именно изтекла погасителна давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски за внесена държавна
такса и такса за банков превод в общ размер на 51,55 лева.
Ищцата моли съда да осъди ответното дружество да заплати основание чл. 38, ал. 2
ЗА на адв. В. С. от САК и адв. С. Д. от САК дължимото се адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по делото. Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, адв. В. С. от САК и адв. С. Д. от САК са се
ангажирали да представляват ищцата безплатно при условията на чл. 38 от ЗА. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на страна, адвокатът,
предоставил правна помощ, има право на възнаграждение от насрещната страна, чийто
размер се определя по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакцията, действала към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие). Предвид изхода на делото и като съобрази, че
договорът за правна защита и съдействие е сключен на 18.10.2022 г., ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адв. В. С. от САК и адв. С. Д. от САК сумата от 300,00
лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения според материалния интерес.
По отношение доводите на ответника за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК съдът следва да посочи, че в случая от страна на ответното дружество не е направено
изрично признание на иска, а и видно от приложеното към отговора на исковата молба
пълномощно, процесуалният представител на ответника не разполага с представителна
власт по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК за признаване исканията на ищцовата страна, с оглед
на което разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да намери приложение при
разпределяне отговорността за разноските по делото.
3
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар
Борис III“ № 159, ет. 3, че Д. Т. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д.Д., общ. Р., обл. Перник
НЕ ДЪЛЖИ на дружеството сумата в общ размер на 70,59 лева (седемдесет лева и петдесет
и девет стотинки) за периода от м. 11.2018 г. до м. 10.2019 г. по партида с кл. № . и
договорна сметка № ., открита за апартамент № ., находящ се в гр. С., ЖК „З.“, ул. „А.“ № .,
ет ..
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
С., Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 3 да заплати на Д.
Т. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д.Д., общ. Р., обл. Перник сумата в размер на 51,55 лева
(петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки), представляваща направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
С., Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 3 да заплати на адв.
В.Ф. С. от САК и адв. С. Й. Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева (триста лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4