МОТИВИ към Присъда № 110 от 14.06.2016 г.,
постановена по НОХД №2521/ 2016 г. по описа
на Районен съд-гр.Бургас
Съдебното производство е
образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура -
Бургас, с който против подсъдимия М.Щ.А. ЕГН ********** ***, е повдигнато обвинение за
това, че на 10.04.2015г. в гр. Бургас, в условията на опасен рецидив, от бистро
„Чери“, находящо се в к-с „Славейков“, отнел чужди движими вещи - 1бр. дамска
чанта от изкуствена кожа на стойност 23,00 / двадесет и три лева/ лева; 1 бр.
портмоне от естествена кожа на стойност 10,00 /десет / лева; 1 бр. мобилен
телефон марка „Нокия“, модел 101 с две СИМ карти на стойност 90,00 /деветдесет/
лева; 1 чифт очила /бифокални/ на стойност 50,00 /петдесет / лева; 2 бр.
комплекти със секретни ключове с по четири ключа на всяка връзка на обща
стойност 60,00 /шестдесет/ лева и парична сума в размер на 120,00 /сто и
двадесет/ лева, или всичко на обща стойност 353,00 /триста петдесет и три/ лева
от владението на А.Т.Н., ЕГН **********, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да го присвои - престъпление
по чл.196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.
Производството е служебно
насрочено от съда и е разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава
ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”, по искане на подсъдимия и неговия защитник.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура-гр.Бургас поддържа обвинението, което
счита за доказано безспорно, и пледира на подс.А. да се наложи ефективно наказание
„Лишаване от свобода” за срок не по-кратък от 5 години, след задължителната
редукция с една трета по реда на чл. 58а ал. 1 НК, което да изтърпи при първоначален
„строг” режим в затвор.
Подсъдимият А. и защитникът му не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият признава
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, както и
виновното си поведение при извършване на деянието, съгласява се в съдебното
производство да не се събират доказателства за инкриминираните факти.
Защитникът счита срока на предложеното от поркурора наказание „Лишаване от
свобода” за прекомерен и несъобразен с естеството и степента на обществена
опасност на деянието, твърди наличие на смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства, сред които направено самопризнание и оказаното съдействие на
органите на разследването, настоява на подсъдимия да се наложи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което след редукцията по чл. 58а
ал.1 от НК да се ксведе до срок от 1 година и 4 месеца при ефективно
изтърпяване.
В последната си дума подсъдимият се
признава за виновен, изразява съжаление за извършеното, намира исканото от
прокурора наказание за твърде сурово и твърди, че заслужава по-лека санкция.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл.373 ал.3 вр.
чл.372 ал.4 НПК, съдът прие за установени фактическите обстоятелства, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия
признание, одобрено с определение по чл.372 ал.4 НПК, а именно:
Подсъдимият М.Щ.А. ЕГН ********** е роден на *** ***, и е циганин,
български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, не работи,
понастоящем изтърпява ефективно наказание „Лишаване от свобода” в Затвора - гр.
Бургас.
Към
процесната дата-10.04.2015г., спрямо
подс.М.А. били
налични общо 20 влезли в сила присъди и споразумения, включително постановени
по реда на чл. 306 ал.1т.1 от НПК определения за групиране на отделни присъди, сред
които посочените в обвинителния акт определение по НЧД №2665/2012г. по описа на
Районен съд-гр.Бургас, в сила от 13.10.2012г. (с определено общо наказание по
НОХД № 2390/2012г., по НОХД № 2212/2012г. и НОХД № 2512/2012 г., всички по
описа на БРС), в общ размер от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода”,
изтърпяно на 21.12.2013г., и определението по НЧД № 2229/2014г. по описа на
районен съд-гр.Бургас, в сила от 25.06.2014г., (с определено общо наказание по
НОХД № 1440/2014г. и по НОХД № 1726/ 2014г., двете по описа на БРС), в общ
размер от на 1 година „Лишаване от свобода”, изтърпяно на 27.01.2015г. Наложените
с посочените съдебните актове ефективни общи наказания „Лишаване от свобода” са
изпълнени преди настоящото деяние да бъде извършено, в рамките на срока по чл.
30 ал.1 от НК, поради което престъплението-предмет на обвинението по делото
представлява форма на рецидивна престъпност по смисъла на чл.29 , ал.1, б.
„А” и б.„Б“ от НК.
През
м.април 2015г. свид. А.Н. работела като хигиенист в бистро „Чери”, находящо се
в гр.Бургас, ж.к. „Славейков”. На 10.04.2015г. , около 06.45 часа свидетелката Н.
отишла на работа, отключила входната врата на заведението и на сепаре в
помещението за клиенти , близо до прозореца, оставила дамската си чанта, в
която в същия момент се намирали портмоне от естествена кожа, мобилен
телефон марка „Нокия“, модел 101 с две СИМ карти, чифт бифокални очила, 2
комплекта секретни ключове, всеки с по
четири ключа, и парична сума в размер на 120.00 лева. Свид. Н. напуснала
помещението за клиенти и влязла в кухнята, за да се преоблече. В този момент по
улицата пред заведението преминал подс.М.А.. Подсъдимият забелязал, че вратата
на заведението е отворена, но в помещението няма хора и преценил, че може да
извърши кражба. Влязъл в помещението и го огледал, на споменатото сепаре
забелязал дамската чанта на свид. Н.. Подсъдимият взел чантата с цялото й
съдържание и веднага напуснал
заведението. Докато се отдалечавал от заведението, подсъдимият разгледал
съдържанието на отнетата чанта, взел мобилния телефон марка „Нокия“, модел 101
с две СИМ карти, и паричната сума от 120 лева, а самата чанта и останалите
изброени по-горе вещи изхвърлил в контейнер за отпадъци в района на бл. 30 в
ж.к. „Славейков”. След неуспешен опит да активира мобилния телефон, А. го
изхвърлил в същия контейнер, а парите задържал и употребил за собствени нужди.
Междувременно
свид. Н. се преоблякла и отново влязла в помещението за клиенти. Не видяла
дамската си чанта и първоначално помислила, че сервитьорката е дошла на работа
и я е прибрала, но малко по-късно установила, че продължава да е сама, а
чантата и съхраняваните в нея вещи наистина липсват. Свид. Н. веднага подала
жалба във ІІ РУ на МВР-гр.Бургас.
По-късно същия
ден – 10.04.2015г. свид.Маргарита Н.
отишла до контейнера до бл. 30 в ж.к. „Славейков”, за да събира отпадъци. В
посочения контейнер свид. М. Н. открила изхвърления от подс. А. мобилен телефон
„Нокия“, модел 101, и го взела. Няколко дни след това го предала на внука си
свид. Георги Георгиев, който на свой ред след това го дал на свид. Ангел
Снежанов. След разкриване на престъплението, на 14.05.2015г. свид. Снежанов
предал телефона на служител на МВР- с протокол за доброволно предаване, и тази
вещ била върната срещу разписка на собственика й-свид. А.Н..
Съгласно заключението
на извършената в досъдебното производство оценъчна експертиза (л.49, 50 от ДП),
към инкриминираната дата 10.04.2015 г. отнетите вещи са имали следните
стойности -1бр. дамска чанта от изкуствена кожа - 23.00 лева; 1 бр. портмоне от естествена
кожа - 10.00 лева; 1 бр. мобилен телефон
марка „Нокия“, модел 101 с две СИМ карти – 90.00 лева; 1 чифт бифокални очила –
50.00; 2 бр. комплекти със секретни ключове с по четири ключа на всяка връзка -
общо 60.00лева, и общата стойност на отнетите от подс. А. вещи и пари е
възлизала на 353.00 лева.
Така описаната
фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подс.М.А. е направил самопризнание по смисъла на чл.371 т.2 НПК, одобрено от съда, и се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства – обясненията на А. в качеството на обвиняем, показанията на
свидетелите А.Н.,
Маргарита Н., Георги Георгиев и Ангел Снежанов, заключението на оценъчната
експертиза, протокол за доброволно предаване и разписка, справка за съдимост на
подсъдимия и събраните в досъдебното приизводство писмени доказателствени
материали – докладни записки, заявление,сведения, обяснения и други.
Доказателствената съвкупност е хомогенна и безпротиворечива и позволява по
несъмнен начин да се установят всички факти и обстоятелства, попадащи в
предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед установена по делото фактическа
обстановка съдът намери, че подсъдимият М.Щ.А. е осъществил от обективна страна
престъпния състав на чл.196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, като 10.04.2015г. в гр. Бургас, ж.к.„Славейков“,
бистро „Чери”, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи и пари на
обща стойност 353.00 лева,
собственост на свид. А.Н., от нейно
владението без съгласието й с намерение противозаконно да ги присвои.
Квалификацията на деянието като кражба, извършена в
условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК за подс.А. намира
опора в събраните доказателства за предходните му осъждания, посочени по-горе в
настоящото изложение, по които подсъдимият е изтърпял няколко отделни ефективни
наказания „Лишаване от свобода”. В случая съдът констатира доказаното наличие
на всички обективни признаци на престъплението, предмет на обвинението.
От субективна страна, престъплението
е извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11,
ал.2, предл.1 НК. Несъмнено, подсъдимият е съзнавал общественоопасния и
противоправен характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици от стореното и е искал тъкмо тяхното настъпване – целта му е била се
облагодетелства чрез отнемане и своене на чуждите вещи. Присвоителното си намерение
подс.А. обективирал веднага след кражбата, разпореждайки се в собствен интерес
с отнетите вещи чрез изхвърляне на вещите в контейнер за отпадъци и задържане и
лична употреба на паричната сума. Във всички случаи подсъдимият е бил наясно,
че отнема чужди вещи, които не му принадлежат. Изброените факти категорично
обосновават умисъла и целта на подсъдимия, завършвайки доводите за виновното му
поведение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две до десет години. Специалното правило на чл.373 ал.2 НПК, във връзка с чл.58а ал. 1 НК задължава съда в случаите, когато деецът по
реда на чл.371 т.2 НПК е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението, одобрено с определение по чл. 372 ал.4 НПК, след като определи на
подсъдимия наказание по реда, предвиден в Общата част на НК, да намали така
определеното наказание с една трета. Настоящият случай е именно такъв, поради
което при определяне вида на наказанието, съдът съобрази, че за престъплението
по чл.196 ал.1 т.1 от НК е установен специален минимум от 2 години „Лишаване от
свобода”, т.е. видът на надлежното наказание следва да е във всички случаи „Лишаване
от свобода”.
При определяне размера на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която прецени
като по-ниска от обичайната обществена опасност на подобен род посегателства,
съобразявайки липсата на квалифициращи отнемането обстоятелства измежду
предвидените в чл.195 ал.1 от НК, и невисокия размер на общата стойност на
отнетото.
Наред с това, съдът взе предвид очевидно
високата степен на обществена опасност на личността на подс. М.А., предвид наличните доказателства за предходните му осъждания основно за кражби,
и липсата до момента на каквито и да е доказателства за възпиращо, превантивно
или възпитателно действие на изтърпените ефективни наказания „Лишаване от
свобода”. От друга страна, съдът отчете направено от подс. А. още в досъдебното
производство искрено и пълно самопризнание, като е посочил и мястото, където е
изхвърли отнетите вещи, решението на подсъдимия да направи признание за виновно
поведение пред разследващите органи и пред съда, изразеното критично отношение към
стореното, което, макар по-скоро декларативно, изглежда искрено, както и значителните
дефицити в социалния и образователния статус на подс.А., които изначално
препятстват възможността му да получи по-добра личностна, трудова и социална
реализация в обществото, така че да не се налага да извършва кражби. Отчитайки
казаните факти, съдът прецени, че за настоящото деяние, по отношение на подс.А.
е налице известен превес на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, които,
макар да не са от естество да обосноват приложение на привилегированата
разпоредба на чл.55 ал.1 т.1 от НК, все пак предполагат следващото му се
наказание да бъде индивидуализирано под установения в закона среден размер на
наказанието за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 от НК, за да е адекватно на
стореното и справедливо.
Установеното наличие на горните
обстоятелства досежно деянието и дееца мотивира убеждението на съда, че за
извършеното престъпление по чл.196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, на подс.
М.А. следва да бъде определено наказание по реда на чл. 54
ал.1 от НК, по вид - „Лишаване от свобода”, за срок от 5 години и 3 месеца. По
убеждението на решаващия съдебен състав, този размер точно съответства на
интензитета и естеството на посегателството, като отчита и установената висока лична
обществена опасност на дееца, а наред с това, такова наказание съдържа потенциал
за поправително и превъзпитално въздействие спрямо подсъдимия с необходимата
степен на интензивност. Така определеният срок на наказанието „Лишаване от
свобода” следва да бъде съответно редуциран по реда на чл.58 а ал.1 от НК с
1/3, до окончателен размер от 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода”, което
именно наказание, като адекватно и точно отмерено, подсъдимия А. следва да изтърпи ефективно,
при първоначален „строг” режим в затвор, на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
От изисканата актуална справка за
съдимост съдът установи, че настоящото престъпление, се намира в условията на
реална съвкупност с деянията по НОХД № 520/2015 година по описа на Окръжен съд -гр.Бургас,
НОХД № 4575/2015 година и НОХД № 5194/2015 година, двете по описа на Районен
съд -гр.Бургас. Тъй като тези престъпления са наказани с отделни присъди,
спрявмо подс. А. по реда на чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК следва да се
определи едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6 години.
Предвид упоритата склонност на подсъдимия да извършва системно тежки умишлени
престъпления изключително против собствеността на гражданите (настоящото деяние
той е осъществил по-малко от 3 месеца след изтърпяване на поредно ефективно
наказание «Лишаване оот свобода»), настоящият съд намира, че определеното по
посочените четири осъждания общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 години
следва да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца, до общ размер
от 6 години и 6 месеца «Лишаване от свобода», при условията на ефективно
изтърпяване в затвор при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК,
от срока на наложеното общо най-тежко увеличено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 6
години и 6 месеца следва да се приспадне времето от 13.05.2015 година до 24.09.2015 година, през
което подс.А. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” като
подсъдим по НОХД № 520/2015 година по описа на Окръжен съд - гр. Бургас, а на
основание чл.25, ал.2 от НК - времето от 24.09.2015 година до влизане на
настоящата присъда в сила, през което той е изтърпял част от наложеното му общо
наказание лишаване от свобода по включените в съвкупността присъди.
РАЗНОСКИ
С оглед решението на съда по
въпросите относно деянието, неговото авторство и вината на подсъдимия, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А. следва да бъде осъден да заплати
в полза държавата по сметка на ОД на МВР-гр.Бургас сторените по делото деловодни
разноски в размер на 45 лева, а по сметка на Районен съд - гр. Бургас - държавна такса в размер на 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.