Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … … …
град Кърджали, 09.04.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен
съд, ............… в
публично заседание …….…
на двадесет
и трети март ...........................................................………..…….………….……..………
през
2021/две
хиляди двадесета
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………..…..
Мелиха Халил, ………..………..……..………...
като
разгледа докладваното от .....…………….….. съдията Виктор Атанасов .......................
административно
дело №22 ......
по описа за ..................... 2021 година .......................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на чл.118 от КСО, във вр. с Раздел
І/Първи/ на Глава Х/десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
жалба,подадена от
З.Е.Ю., с посочен в жалбата адрес ***, ***, против Решение
№Ц2153-08-106 от 01.12.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против
Разпореждане №О-08-999-00-********** от 21.10.2020 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност.
Жалбодателката заявява в жалбата,
че счита оспореното
Решение №Ц2153-08-106 от 01.12.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали
за незаконосъобразно, поради го оспорва в законоустановения
срок. Твърди, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на
материалния закон, административнопроизводствените
правила и че е необоснован. Сочи, че е самоосигуряващо
се лице и че е осигурена за всички осигурителни рискове, както и че има
качеството на „осигурено лице” по смисъла КСО, като към датата на настъпване на
осигурителния риск е осигурена и за общо заболяване и майчинство. Твърди, че пътуването
в чужбина по никакъв начин не прекъсва осигуряването й, нито прекъсва дейността
й като земеделски стопанин и че цитираните нейни пътувания не могат да бъдат
основание за загубване на качеството й на осигурено лице. Твърди на следващо
място, че никъде в действащото законодателство не е посочено, че земеделската
дейност следва задължително да бъде осъществявана непосредствено и единствено
от земеделския стопанин и че дейността може да бъде извършвана и от други лица,
вкл. и наети по трудово правоотношение, т.е. че земеделската дейност може да
бъде осъществявана и развивана и от други лица при временно отсъствие на
земеделския стопанин. Счита, че посочената справка от МВР не може да бъде
основание за отказ за изплащане на обезщетение, защото не отговаряла на
действителното фактическо положение и била непълна. На следващо място твърди,
че така издаденото решение е немотивирано, тъй като не било ясно, дали се
приема, че въобще не е възникнало осигуряване или осигуряването й е прекратено
служебно и ако е прекратено - от коя дата. Жалбодателката
твърди, че по този начин била поставена в неведение и била в невъзможност да
защити правата си. Счита, че са налице всички предвидени от законодателя
нормативни предпоставки, за да се счита за осигурено лице, като сочи, че е
започнала да упражнява трудова дейност от 05.08.2019 год. и от тази дата е
възникнало осигуряването й. Излага довод, че от посочените пътувания не се
установявало прекъсване или преустановяване на дейност, а така също,
административният орган не сочел, че е налице прекратяване на осигуряването и
ако е налице прекратяване, от коя дата и всъщност, административният орган не
сочел никакво точно правно основание, въз основа на което й се отказва
обезщетение. Отново сочи, че е регистрирана като земеделски стопанин и не е
прекратила регистрацията, както и че са налице внесени осигурителни вноски, налице
било възникване на осигуряване, което не се оспорвало от административния
орган. Твърди също, че е започнала упражняване на трудова дейност и не я е прекъсвала
или преустановявала и че от изложеното следвало, че е спазила всички законови
норми, но административният орган не посочвал точно основание за отказа за
изплащане на обезщетение или коя правна норма е нарушила, нито конкретни факти
и обстоятелства, като отново твърди, че това я поставяло в невъзможност да си
защити правата. Жалбодателката сочи също, че наред с
горното, едва с обжалваното решение се посочвало и второ основание за отказ за
изплащане на обезщетението, а именно: нямала 12 месеца като осигурена за риска
„общо заболяване и майчинство”, като счита това за недопустимо, защото било
нарушено правото й защита, тъй като била поставена в невъзможност да представи
доказателства за придобит стаж, който не фигурирал в информационната система на
НОИ. По така развитите аргументи категорично счита, че не е налице нарушение на
никаква законова разпоредба от нейна страна. Поради изложеното, с жалбата моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение №Ц2153-08-106 от 01.12.2020
год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане №0-08-999-00-**********/21.10.2020 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като
незаконосъобразни и да й присъди направените по делото разноски. С жалбата са
направени и доказателствени искания.
В съдебно
заседание, редовно призована, жалбодателката З.Е.Ю. от ***, не се явява,
представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.В.Я.
от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита,
че не се оспорва от административния орган, че осигуряването е възникнало
спрямо жалбодателката, в качеството й на земеделски
производител, като самоосигуряващо се лице, а също така, не се оспорвало, че тя е започнала и е осъществявала трудовата дейност,
за която е регистрирана като земеделски производител през целия период. Намира,
че от събраните по делото доказателства, както и от показанията на разпитания в
съдебно заседание свидетел, се установявало, че жалбодателката през целия период е упражнявала трудовата
дейност, за която е регистрирана като земеделски производител и също така се
установявало, че когато е отсъствала, същата е била
подпомагана от нейния свекър при отглеждането на кокошките. Излага аргумент, че
постоянната практика на съда била, че всяко самоосигуряващо лице, което
осъществява определена трудова дейност, в случая - отглеждане на кокошки, тази
дейност може да бъде извършвана освен лично, така и в някои случаи на отсъствие
на това лице, да бъде осъществявана и от някой, който подпомага дейността й и в
случая това бил разпитаният в съдебно заседание свидетел по делото, а именно: А.
А. Ю.. Твърди, освен това, че в решението, както и в разпореждането, не било
посочено, че ако е налице такова прекъсване, то това осигуряване следва да бъде
прекратено и конкретно, от коя дата следва да бъде прекратено осигуряването. Твърди
също, че в разпореждането не се сочело като основание
да й бъде отказано обезщетението - липса на осигурителен стаж за определен
период, а това било направено в самото решение, като
сочи, че съображения за това са изложени в самата
жалба и ако съдът прецени, че решението не следва да бъде отменено на
основанието, което е посочено допълнително и което не е било известно до този
момент, а именно - че е налице липса на осигурителен стаж, да се приеме, че
осигуряването е възникнало, осигуряването не е било прекъсвано и че
осигуряването действа и към настоящия момент. Счита, че ако се приеме, че към
датата, когато жалбодателката е поискала да й бъде отпуснато обезщетението, е
нямала право, то при всички случаи, след навършването на тези 12 месеца трудов
стаж, същата е имала право на това обезщетение, както и счита в крайна сметка,
че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното решение на директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите, както и да бъдат присъдени на жалбодателката направените
по делото разноски.
Ответникът – директорът
на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се
явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - юрк.Д. Я., който оспорва жалбата и я намира за неоснователна. От името на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, моли съда да постанови решение, с което изцяло да
отхвърли жалбата на З.Е.Ю., като неоснователна и да остави в сила обжалваното
Решение №Ц2153-08-106/01.12.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали,
като правилно и законосъобразно. Счита, че по делото безспорно е установено, че
по отношение на З.Е.Ю. не са налице предвидените в чл.48а от КСО, в условията
на кумулативност, предпоставки за отпускане и
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане. Сочи, че в случая, жалбодателката няма 12 месеца осигурителен стаж за риска
„Общо заболяване и майчинство”, към момента на настъпване на осигурителното
събитие – раждането на детето й, както и че към момента на настъпване на
осигурителното събитие, жалбодателката не е осигурена
за съответния осигурителен риск, а именно - за риска „Общо заболяване и
майчинство”, тъй като по отношение на нея не е възникнало осигуряване, защото
не е изпълнявала трудовата дейност като регистриран земеделски стопанин, с оглед
на данните за нейното отсъствие от страната. Сочи също, че в съдебно заседание е
станало ясно, че жалбодателката не отговаря и на
друго условие за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, а
именно - лицето не отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин
по смисъла на КСО, тъй като е станало ясно, че животинската продукция от
стопанството й не е предназначена за продажба, а е предназначена за лична
консумация.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на
жалбата:
Съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на
НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му,
пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното
поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с
преписката в съда.
В настоящия случай,
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е изпратено на жалбодателката З.Е.Ю. със съпроводително писмо с Изх.№Ц1019-08-490#1/01.12.2020
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.5/, по пощата, с препоръчано писмо/пощенска
пратка/ на „Български пощи” АД, без обратна разписка, с баркод
***, като от приложената по делото справка, разпечатана от интернет страницата
на пощенския оператор/л.8/ става ясно, че писмото (пратката),
съдържащо оспореното решение, е получено по пощата от адресата му на датата 05.01.2021
год., като това изрично е описано и в съпроводителното писмо с
Изх.№Ц2153-08-106#2 от 21.01.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.2/, с което жалбата, ведно
с административната преписка, са изпратени на Административен съд – Кърджали. Жалбата
против решението е подадена по пощата, с препоръчана пощенска пратка, на датата
16.01.2021 год., видно от положеното клеймо върху пощенския плик с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.4/. Жалбата, освен това, е
подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до административния
съд, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№Ц2153-08-106#1
от 19.01.2021 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/ или иначе казано,
жалбата е подадена до административния орган на 11-ия/единадесетия/ ден след
получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО,
респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на
акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в
срок, по предвидения ред, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото
се съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт,
с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на
гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство, в което е постановено оспореното решение
на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е започнало по повод представено в ТП на
НОИ – Кърджали, от Осигурителна каса – Момчилград, Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/,
с Вх.№Р14-08-000-00-********** от 05.10.2020
год./л.23/, съдържащо данни
относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност,
на жалбодателката З.Е.Ю. от ***. Към това
удостоверение е бил
приложен и Болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 09.09.2020
год. от ЕТ д-р Н. Н., на жалбодателката З.Е.Ю., с период на временната неработоспособност: от 01.03.2020 год. до 01.03.2020 год., т.е. за 1/един/ календарен ден/л.24/. Като диагноза в
този болничен лист е вписано „преносена бременност”, а като причина за временната
неработоспособност е вписано „бременност”,
както и е отразено, че терминът за раждането е *** год. и е посочен
„домашен-амбулаторен” режим на лечение. В забележка към този болничен лист е
отразено, че е антидатиран поради по-късното явяване на
пациентката.
За преценка правото на обезщетение по чл.48а от КСО, с писмо Изх.№Ц9101-08-714
от 09.10.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали/което
не е приложено по преписката/, от ОДМВР – Кърджали
е изискана информация/справка/ за влизанията и излизанията от Република
България, за различни периоди, за посочените в писмото лица, в т.ч. и за жалбодателката З.Е.Ю.. По повод това писмо
е издадена Справка с Рег.№*** от *** год.
на ОДМВР – Кърджали, постъпила в ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№Ц9101-08-714#1 от 15.10.2020 год./л.18-л.20/, съдържаща
информация за регистрираните задгранични пътувания за различни периоди, за
посочените в справката общо шестнадесет лица, в т.ч. и за жалбодателката
З.Е.Ю., за
периода от 01.01.2019 год. до 11.10.2020
год. – т.15 от справката/на
л.20/.
От Разпечатка от 04.11.2019 год. от програмен продукт на НОИ - Регистър
на осигурените лица, 22А – Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи
се лица/л.13/, се установява, че на 06.08.2019 год., жалбодателката
З.Ю. е декларирала, че от 05.08.2019 год. започва дейност като земеделски
производител и от същата дата – 05.08.2019 год., започва да се осигурява като
земеделски производител, с вид на осигуряването по Код 2 - за осигурителни
рискове „Пенсии” и „Общо заболяване и майчинство”/ОЗМ/.
След анализ на събраните доказателства, началник сектор „Краткосрочни
плащания”/КП/ при ТП на НОИ - Кърджали, действащ „за ръководител” по изплащане
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане №О-08-999-00-00013004004
от 21.10.2020 год./л.15/, е отказал да отпусне парично обезщетение на жалбодателката
З.Е.Ю., за временна неработоспособност поради бременност, по болничен лист №***,
представен с удостоверение - приложение №9, с вх.№Р14-08-000-00-********** от
05.10.2020 год.
В мотивите са възпроизведени данните от направените справки в Информационната
система на НОИ, относно декларираните данни за началната дата на упражняване на
трудова дейност като земеделски стопанин и за осигуряване за риска общо
заболяване и майчинство, от страна на жалбодателката З.Ю.,
както и данните за излизанията и влизанията й от и на територията на РБългария, отразени в предоставената информация/справка/ от
ОД на МВР – Кърджали, с Вх.№Ц9101-08-714#1 от 15.10.2020 год. на ТП на НОИ –
Кърджали. Въз основа на събраните доказателства и данни, в мотивите на
разпореждането е прието, че към датата на бременност - 16.01.2020 год., лицето
не е упражнявало трудова дейност, за която е регистрирано, тъй като не е било
на територията на Република България, като е направен и извод, че регистрацията
е направена единствено с цел придобиване на осигурителни права за получаване на
парични обезщетения. Посочено е също ,че ежемесечното внасяне на осигурителни
вноски без лицето реално да упражнява трудова дейност, само по себе си не е правопораждащ факт и следователно, лицето/З.Е.Ю./
не е осигурено за общо заболяване и майчинство и няма необходимия 12 месеца
осигурителен стаж и не отговаря на условията на чл.48а от Кодекса за социално
осигуряване, тъй като не е упражнявало трудова дейност и няма право на парично
обезщетение за периода на бременност - от
01.03.2020 год. до 01.03.2020 година/т.е. за 1/един/ календарен ден/.
По преписката, от страна на ответника не са представени доказателства за
датата на получаване на това разпореждане от адресата му, но срещу същото е
подадена жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№Ц1012-08-490
от 10.11.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.14/. В тази жалба е изложено твърдение, че така издаденото разпореждане е незаконосъобразно,
като е обжалвано с мотив, че като самоосигуряващо се
лице, З.Ю. е осигурена за всички осигурителни рискове и към датата на
настъпване на осигурителното събитие е осигурено лице по смисъла на КСО, в
частност за риска за общо заболяване и майчинство. Изложени са и съображения,
че пътуванията в чужбина не са основание за загубване на качеството „осигурено
лице”, тъй като справката от МРВ не отговаря на действителното фактическо
положение и не може да бъде основание за отказ за изплащане на обезщетение, а също
така е посочено, че са налице и внесени осигурителния вноски. Предвид
изложените съображения с жалбата е поискано, обжалваното разпореждане да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По повод тази жалба е постановено и оспореното в настоящото производство
Решение №Ц2153-08-106 от 01.12.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.6-л.7/, с което е
отхвърлена жалбата на З.Е.Ю. срещу Разпореждане №О-08-999-00-00013004004 от 21.10.2020
год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Кърджали, като неоснователна. За да
постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е позовал на
Справката с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали за презгранични
пътувания на жалбодателката З.Е.Ю., както и на
нормите на чл.4, чл.4а, ал.1, чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на КСО.
В решението са изложени подробни мотиви от фактическа и правна страна, които
обуславят така постановения с акта краен резултат, като в същите административният
орган е приел, че от представената справка от ОДМВР – Кърджали, която
представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с формална доказателствена сила, се установява отсъствието на З.Е.Ю.
от страната за определен период от време, което от своя страна обосновава
липсата на упражнявана дейност от лицето като земеделски стопанин и че предвид
това е ясно, че за лицето не е възникнало осигуряване за съответния
осигурителен риск, поради което правилно й е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради бременност. Посочено е, че
осигурителните правоотношения по разходване на средствата на общественото осигуряване,
възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния
орган, произтичат от други, първични правоотношения, които представляват и
основанието за обществено осигуряване и следователно, осигурителното
правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от
възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично
правоотношение, както и че в случая, основанието за осигуряване е осъществяване
на дейност като земеделски стопанин. В мотивите към решението е посочено, че за възникване на осигуряването и
произтичащите от него права, за жалбодателката е
необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да е
започнала и да не е прекъсвана. Отделно от изложеното,
в мотивите към решението е отбелязано и друго обстоятелство, което само по себе
си било достатъчно основание, на З.Е.Ю. да бъде отказано изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане. Отново е
посочено, че правото на парично обезщетение за временна неработоспособност за
бременност и раждане, възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
1. лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и 2. да има най-малко
12 месеца осигурителен стаж за посочения риск, а съгласно данните, съдържащи се
в информационната система на НОИ се установявало, че З.Ю. няма никакъв
осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство преди
05.08.2019 год., поради което към датата на настъпване на осигурителното събитие
за нея не е налице и изискването за 12 месеца осигурителен стаж като осигурена
за риска за общо заболяване и майчинство. Предвид тези мотиви, директорът на ТП
на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №О-08-999-00-********** от
21.10.2020 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно
спазване на материалния закон и на база представените и налични писмени
доказателства, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено, като
решението е отвхърлил жалбата против това
разпореждане, като неоснователна. По
направено доказателствено искане от процесуалния
представител на жалбодателката, до разпит като
свидетел в съдебно заседание е допуснато лицето А. А. Ю. от *** – *** на жалбодателката З.Ю.. Същият в показанията си твърди, че
знае, че З.Ю. е регистрирана като земеделски производител от лятото на 2019
год. и че отглежда 14 броя кокошки и един петел. Заявява също, че животновъдният
й обект се намира в ***, кв.*, в застроен УПИ *, както и че този животновъден
обект е регистриран на името на З.. В показанията си свидетелят А. А. Ю.
твърди, че лично
З. отглежда птиците, но когато тя отсъства, той и съпругата му се грижат за
тях, но и че те само й помагат. Твърди също, че това земеделско стопанство
съществува и се поддържа според изискванията, а продукцията от кокошките, т.е. яйцата
от кокошките, не ги продават, а ги консумират.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че по изпратената в съда административна
преписка са приложени и представените в ТП на НОИ – Кърджали, от
Осигурителна каса – Момчилград, още два
броя удостоверения /приложение №9 към чл.8, ал.1 и
чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, както следва:
Удостоверение с Вх.№Р14-08-000-00-**********
от 06.02.2020 год./л.25/, съдържащо данни
относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност,
на жалбодателката З.Е.Ю. от ***, към което удостоверение е бил приложен и Болничен лист №*** за
временна неработоспособност, издаден на 27.01.2020 год. от ЕТ д-р Н. Н., на жалбодателката З.Е.Ю., с период на
временната неработоспособност: 16.01.2020 год. – 29.02.2020 год., общо 45
календарни дни/л.26/ и в който, като диагноза е вписано „бременност, потвърдена”, а като
причина за временната неработоспособност е вписано „бременност”, както и е
отразено, че терминът за раждането е *** год. и е посочен „домашен-амбулаторен”
режим на лечение.
Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/,
с Вх.№Р14-08-000-00-********** от 05.10.2020
год./л.21/, съдържащо данни
относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство,
на жалбодателката З.Е.Ю. от ***, към което удостоверение е бил приложен и Болничен лист №*** за
временна неработоспособност, издаден на 10.09.2020 год. от ИППМП д-р Ю. Ч. ЕООД,
на жалбодателката З.Е.Ю., с период на
временната неработоспособност: 02.03.2020 год. – 12.04.2020 год., общо 42
календарни дни/л.22/ и в който, като диагноза е вписано „едно живородено”
/предполага се дете/, а като причина
за временната неработоспособност е вписано „майчинство”, както и е отразено, че
раждането е станало на 02.03.2020 год. и е посочен режим на лечение – „свободен,
с право да напуска населеното място в рамките на РБ”. В графата „забележка” и
към двата болнични листа е отразено, че е са антидатирани
поради по-късното явяване на пациентката, а във втория от тях е вписано, че
пациентката е родила в ***.
Следва да се посочи, че
тези две удостоверения/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/,
и приложените към тях болнични листове, не са предмет на обжалваното Разпореждане №О-08-999-00-00013004004 от 21.10.2020 год. на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, съответно и
на жалбата против същото до директора на ТП на НОИ – Кърджали и съответно, и на оспореното в настоящото съдебно
производство Решение №Ц2153-08-106
от 01.12.2020 год.,на директора на ТП на НОИ – Кърджали.
При така установената
фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд –
Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва
да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма,
при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й редакция (Изм.
- ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
регламентира, че паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното
обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен
институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка,
обозначена с Международен номер на банкова сметка (*** – IBAN), ***, лицензиран
от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги,
осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на
обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено
от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, издава разпореждане за отказ.
Разпореждане №О-08-999-00-00013004004 от 21.10.2020 год. е издадено от В. М. – ***
в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-53 от 14.04.2016 год.
на директора на ТП на НОИ – Кърджали и изменена със Заповед №1015-08-81 от
07.06.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.16/, т.2 от същата/л.17/, на основание чл.29,
т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен
институт, е възложено да издава и подписва разпорежданията за отказ за
отпускане на обезщетения и помощи от ДОО, в т.ч. и раждане, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен
орган, съобразно хипотезата на чл.40, ал.3 от КСО. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения
по глава четвърта, раздели І и ІІ/който раздел ІІ регламентира обезщетенията за
майчинство/ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117,
ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като
с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният пред съда административен
акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките
на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
Решението е издадено в
посочения едномесечен срок/жалбата против разпореждането е подадена на 10.11.2020
год., а решението е постановено на 01.12.2020 год./, при спазване изискванията
за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно
посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на
специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на
посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. не са налице нарушения, свързани с формата,
съдържанието и сроковете за издаване на оспорения административен акт, т.е. по
отношение на същия не е налице отменителното
основание по чл.146, т.3 от АПК.
Разгледан по същество,
оспореният акт е законосъобразен, като издаден и в съответствие и с приложимите
материалноправни разпоредби на закона, по следните
съображения:
Ясно е, че правото на
парично обезщетение за бременност и раждане е признато по чл.48а от КСО на
осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако същите имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Същевременно, „осигурено лице”
по смисъла на §1, ал.1, т.3, предл.І/първо/ от ДР на
КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, а съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а,
ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава
до прекратяването й. Следва да се посочи, също така, че според разпоредбата на §1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители”
са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. В мотивите към
оспореното решение е посочено, че от анализа на горецитираните
разпоредби следва, че законодателят приема за осигурено лице това, което реално
извършва трудова дейност, но и че в случая, тази предпоставка не е налице, тъй като при отсъствието на З.Е.Ю.
от страната, тя практически не би могла да осъществява дейност като земеделски стопанин. Правилен е изводът, че правопораждащият
факт за възникване на осигуряването е
упражняването на трудова дейност и че осигурено е това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по
чл.4 от КСО. Правилно са и изводите, изложени в мотивите към оспореното
решение, че осигурителните правоотношения по разходване на средствата на
общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, произтичат
от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за
обществено осигуряване и следователно, осигурителното правоотношение има
вторичен характер и неговото възникване
е обусловено от възникването, започването на изпълнението и
съществуването на друго, първично
правоотношение, както и това, че в случая, основанието за осигуряване е
осъществяване на дейност като земеделски
стопанин и че поради това, за възникване на осигуряването и произтичащите
от него права, за жалбодателката е
необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не е прекъсвана. Във
връзка с това, законосъобразно е прието в мотивите, че регистрацията на З.Е.Ю. като
земеделски стопанин, сама по себе си не може да обуслови възникването на
осигурително правоотношение, ако реално не бъде упражнявана трудовата дейност, за която лицето е
регистрирано и за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Така всъщност, спорният въпрос се свежда до това: упражнявала ли е реално жалбодателката
З.Ю. трудовата дейност, за която е
регистрирана и за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, т.е. като земеделски производител,
за да се отговори и на въпроса - била ли е жалбодателката осигурено лице по смисъла на §1, т.3
от ДР на КСО.
В мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е
прието, че от
събраните доказателства безспорно
може да се направи основателен извод, че З.Е.Ю. не е упражнявала трудовата
дейност, за която се е регистрирала, тъй
като се е намирала извън територията на Република България през спорния период.
Не се спори, че жалбодателката е напуснала
територията на Република България на 18.09.2019 год. и чак на 25.01.2020 год.
се е върнала обратно в страната, поради което в мотивите на решението е прието,
че няма основание да се направи извод, че през периода 18.09.2019 год. -
15.01.2020 год., същата е осъществявала трудова дейност като земеделски
стопанин, а от там да се направи и извод, че тя е осигурено лице за общо
заболяване и майчинство. Посочено е, че релевантното за настоящия случай
обстоятелство, че З.Е.Ю. не се е намирала на територията на Република България,
за да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин в периода 18.09.2019 год.
- 15.01.2020 год. е безспорно установено с писмени доказателства, като е
прието, че след като не е налице реално упражняване на трудова дейност от
страна на жалбодателката, за нея не е възникнало
осигуряване и същата не е осигурено лице по смисъла на КСО, поради което към
момента на настъпване на осигурителното събитие/в случая, тази дата, съобразно
представения болничен лист №*** от 01.03.2020 год. за временна неработоспособност поради бременност, е 01.03.2020 год./ тя не
отговаря на материалноправните условия на чл.48 от КСО,
за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане.
Според настоящия съдебен състав, изводите на административния орган, че
към настъпване на осигурения социален риск – бременност, с посочена конкретна
дата - 01.03.2020 год., жалбодателката З.Ю. не е била
осигурено лице, съответстват на установените в хода административното
производство факти, като тези изводи не се променят и от допълнително събраните
доказателства в хода на настоящото съдебно производство. В този смисъл са
данните от цитираната по-горе справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР –
Кърджали - т.15 от същата, от която се установява, че след декларираната дата
на започване на дейност като земеделски производител и като начална дата на
осигуряването – 05.08.2019 год., е регистрирано излизане на З.Ю. от РБългария, на датата 18.09.2019 год., в 17:50 часа и
съответно влизане в РБългария чак на 25.01.2020 год.,
в 12:46 часа, и в двата случая – през ГКПП – ***, т.е. за период от над 4/четири/
месеца няма регистрирано влизане на жалбодателката Ю.
на територията на страната, а не се и твърди и да е имало такова. Може да се
направи извод, че в този период от три дни - от 25.01. до 28.01.2020 год., през
които жалбодателката Ю. е пребивавала на територията
на РБългария, тя се е явила при д-р Н. Н. и се е
снабдила с единия от посочените по-горе болнични листове, а именно с болничен
лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 27.01.2020 година.
Три дни след това влизане на жалбодателката в
страната, на 28.01.2020 год., в 02:09 часа, е регистрирано ново нейно излизане
от РБългария и съответно, следващо влизане в РБългария чак на 01.09.2020 год., в 14:57 часа, отново и в
двата случая – през ГКПП – ***, т.е. за период от над 7/седем/ месеца няма
регистрирано влизане на жалбодателката З.Ю. на
територията на страната, а не се и твърди и да е имало такова.
Следващото излизане на жалбодателката З.Ю. от
територията на РБългария е регистрирано на 17.09.2020
год., в 00:00 часа, като безспорно може да се направи извод, че в този период
от 16/шестнадесет/ дни - от 01.01. до 17.09.2020 год., през които жалбодателката Ю. е пребивавала на територията на РБългария, тя се е явила при д-р Н. Н. и се е снабдила с
болничния лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 09.09.2020 година,
по повод предявяването на който в ТП на
НОИ – Кърджали, е издадено и обжалваното Разпореждане №О-08-999-00-00013004004
от 21.10.2020 год. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, а
впоследствие, т.е. на следващия ден – 10.09.2020 год., се е явила и при ИППМП д-р Ю. Ч. ЕООД, от където й е издаден и третия, последен болничен лист с №*** от 10.09.2020 година.
При това положение, след като жалбодателката З.Ю. се е регистрирала
като земеделски производител на 05.08.2019 год. и от тази дата е декларирала и
начало на осигуряването за ОЗМ, до датата на настъпване на осигурителното
събитие по представения болничен лист №*** за временна
неработоспособност, издаден на 09.09.2020 година, в случая - 01.03.2020 год., същата е
пребивавала на територията на РБългария само 1/един/
месец и 16/шестнадесет/ дни: от 05.08.2019 год. до 18.09.2019 год./1 м. и 13
дни/ и от 25.01.2020 год. до 28.01.2020 год./още 3 дни/.
При тези факти според
настоящия съдебен състав, няма никакво основание
да се направи извод, че същата е
осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. Тези изводи не се разколебават от показанията
на разпитания по делото свидетел А. А. Ю., тъй като същият твърди, че продукцията
от отглежданите 14 кокошки, т.е. яйцата, не са били предназначени за продажба
или въобще за реализация на пазара, а са били използвани за консумация, което
до голяма степен разколебава и качеството на „регистриран земеделски стопанин”
на жалбодателката З.Ю., т.к. съгласно §1, ал.1, т.5
от ДР на КСО, „регистрирани земеделски
стопани” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по
установения ред. В случая, дори и да се приеме, че жалбодателката
З.Ю., като физическо лице, произвежда някаква животинска продукция, в случая -
яйца и е регистрирана по установения ред, то тази животинска продукция явно не
е предназначена за продажба, а от това следва, че тя не изпълнява условията на
посочения по горе §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за да има качеството „регистриран земеделски стопанин”.
Съдът намира за правилни и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и изводите на
решаващия орган, изложени в мотивите към обжалваното решение, че съгласно
данните, съдържащи се в информационната система на НОИ, е установено, че З.Ю. няма
никакъв осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство
преди датата 05.08.2019 год.,/т.е. датата, на която е декларирала начало на
дейността като земеделски производител и начало на осигуряването за ОМЗ/,
поради което към датата на настъпване на осигурителното събитие, т.е. към
01.03.2020 год., за нея не е налице и изискването за 12 месеца осигурителен
стаж, като осигурена за риска за общо заболяване и майчинство. В тази връзка
съдът намира, че изложените в жалбата и в хода по същество, от процесуалния
представител на жалбодателката, доводи по повод тези
изводи на решаващия орган, са неоснователни и това е така най-малкото поради
факта, че още в представеното в ТП на НОИ – Кърджали, от Осигурителна каса –
Момчилград, Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/,
с Вх.№Р14-08-000-00-********** от 05.10.2020
год./л.23/, съдържащо данни
относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност,
на жалбодателката З.Е.Ю. от ***, към което
удостоверение е бил
приложен и Болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 09.09.2020
год. от ЕТ д-р Н. Н., в т.3 от това
удостоверение изрично е посочено, че „Към деня на настъпване на бременността и
раждането, лицето/т.е. жалбодателката З.Ю./ няма 12 месеца осигурителен стаж като
осигурено лице за общо заболяване и майчинство.”.
При така установените факти, изплащането на обезщетение за бременност и
раждане по представения болничен лист законосъобразно е било отказано. Това е
така, защото няма данни жалбодателката да е
осъществявала заявената трудова дейност като земеделски производител –
животновъд, като при така установените факти е без значение обстоятелството,
дали З.Ю. е внасяла осигурителни вноски, тъй като те се явяват недължимо платени.
Така, след като е установено, че жалбодателката не е
извършвала трудова дейност като земеделски производител и не е имала качеството
„осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО при настъпването на
осигурителния риск по конкретния болничен лист, на датата 01.03.2020 год. – „преносена бременност”, то законосъобразно и правилно е било
отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, за този
период на бременността - от 01.03.2020
год. до 01.03.2020 год. – 1/един/ календарен ден, т.е. оспореното решение е
издадено в съответствие и с приложимите материалноправни
разпоредби на закона. За пълнота, а и за яснота на изложението, следва да се
посочи, че размерът на обезщетението за временна неработоспособност поради
бременността, за този 1/един/ календарен ден, в случай, че жалбодателката
З.Е.Ю. имаше качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО, би възлязло в размер на 17.14 лева.
Така, с оглед всички
изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че оспореният в
настоящото производство административен акт е постановен от материално и
териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с необходимото
съдържание, при спазване на установените административнопроизводствени
правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и
издаден в съответствие с целите на закона и съответно, не са налице основания
за отмяната му.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира подадената жалба от З.Е.Ю., с посочен
постоянен адрес ***, против Решение №Ц2153-08-106 от 01.12.2020 год., издадено
от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна,
жалбата й против Разпореждане №О-08-999-00-********** от 21.10.2020 год. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с
което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност, за неоснователна и недоказана, поради
което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора
по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните
разноски, тъй като такива не са претендирани от
ответника по жалбата, а и реално, такива не са сторени от него в настоящото съдебно
производство.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във
връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Е.Ю.,
с посочен в жалбата адрес ***, ***, против Решение №Ц2153-08-106 от 01.12.2020
год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата й против Разпореждане №О-08-999-00-********** от
21.10.2020 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е отказано отпускането на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради бременност.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119 от КСО, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С Ъ
Д И Я: