Решение по дело №139/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред А. съд -Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. М. от [населено място], [улица], общ.И., обл.Р. чрез адвокат Н. Г. от АК-Благоевград, съдебен адрес [населено място], [улица], [тел. номер], електронна поща: [електронна поща] за проверка на Решение № 34/14.02.2024 г. по анд № 20232330201003/2023 г. на Районен съд-Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № ******/15.09.2023 г. издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], с което на Д. М. М. на основание чл.179, ал.3а във връзка с чл.139, ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. и е осъден Д. М. М. да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" [населено място] направени по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждание.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира да се отмени ведно с наказателното постановление и се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява, като в писмено становище подържа жалбата и направените искания.

За ответника по касация се явява юрисконсулт К., която претендира да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, по съображенията посочени в подробен писмен отговор на касационната жалба.

Според участващият в процеса прокурор административното нарушение е установено по безспорен начин, поради което първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 34/14.02.2024 г. по анд № 20232330201003/2023 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление №******/15.09.2023 г. издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], с което на Д. М. М. от [населено място], общ.Исперих на основание чл.179, ал.3а във връзка с чл.139, ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. и е осъдил Д. М. М. да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" [населено място] направени по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждание.

За да постанови решението си въззивната инстанция е счела,че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административното наказание, в АУАН и в НП нарушението е описано точно от фактическа и от правна страна, без да съществува каквото и да е съмнение относно твърдяното изпълнително деяние или вмененото нарушение и не е налице соченото основание за отмяна-съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това че в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба.

Според районният съд от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността, липсват предпоставки за преквалифицирането му като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото разпоредбата на чл.189з от ЗДвП изключва приложението на чл.28 и чл.58г ЗАНН за нарушения по ЗДвП, а наложеното на административно наказание е в предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на допуснатото нарушение.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Районен съд-Ямбол, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил вмененото му административно нарушение.

В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не следва да се повтарят.

В случая безрезервно е установено допуснатото нарушение на визираните в наказателното постановление разпоредби, в която насока районния съд подробно се е аргументирал и е обсъдил детайлно доводите на касатора и отражението им върху законосъобразността на оспореното наказателно постановление, за което правилно е приел, че не е налице нарушаване правото на защита и основание за отмяна, които мотиви се възприемат от касационния състав.

Следва да се посочи, че пред настоящата инстанция не се сочат касационно-отменителни основания, които да бъдат предмет на обсъждане, а буквално се преповтаря първоначалната жалба.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

С оглед изхода на делото следва да бъде осъден касатора да заплати на насрещната страна направените по делото пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като се отхвърли искането му за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34/14.02.2024 г. постановено по анд № 20232330201003/2023 г. на Районен съд-Ямбол.

ОСЪЖДА Д. М. М. от [населено място], [улица], общ.И., обл.Р. да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" [населено място] направените по делото пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. М. М. от [населено място], [улица], общ.Исперих, обл.Разград за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.