Решение по дело №520/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 333
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 13 август 2019 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20194310100520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                 Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                               

                                                   гр.Ловеч, 17.07.2019 год.              

                       

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

                                               

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на трети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №520 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Производството е за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК.

            Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Т.Д.И. ***, чрез пълномощника си адв.В.К. *** против „Технокороза”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4, представлявано от Веселина Томчева Томчева, в която изтъква, че  работила по трудово правоотношение при ответника, на длъжност «Контрольор качество на продуктите».

Твърди, че на 19.01.2019 год. ответникът й връчил Заповед №4/19.01.2019 год. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т. 2 от КТ във връзка с чл.326, ал. 2 от КТ. Съгласно заповедта фирмата - работодател е следвало да й изплати  обезщетения на основание чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в непосочен размер и на основание чл.220 от КТ за неспазено предизвестие, също без посочен размер. Уточнява, че работодателят не й е връчил надлежно предизвестие в законоустановения срок. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение й е връчена на 19.01.2019 год.

            Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и същата следва да бъде отменена, тъй като на първо място не е спазена предписаната от закона процедура. Съгласно установеното от законодателя в чл.328, ал.1 от КТ, самото прекратяване на трудовия договор се извършва с писмено съобщаване на работника или служителя на волеизявлението на работодателя и с изтичане на срока на предизвестието, като единство на два елемента от сложния фактически състав на тази законова разпоредба. Поради това, предвид изискванията на чл.328, ал.1 от КТ и с оглед трайно установената съдебна практика работодателят следва да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор при спазване на реда, установен в посочената разпоредба, чрез отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя, което да съдържа два елемента - волеизявлението на работодателя за намерението му да уволни работника на това законово основание и уведомление, че след изтичане на определения от закона срок, трудовият договор ще бъде прекратен. Писмената форма на предизвестието е необходимо условия за неговата действителност, като наред с това и с оглед целите на предизвестието, същото следва да предхожда издаването на заповедта за уволнение, което в случая не е сторено.

            На следващо място ищцата счита, че не е налице реално съкращаване в щата, а фиктивно такова, предвид факта, че работодателят не е извършил законосъобразно процедура по подбор, подходил е субективно към конкретния служител, поради което и уволнението е изцяло незаконосъобразно.

            Вследствие на незаконосъобразното уволнение, тя е останала без работа, включително и към момента на предявяване на настоящата искова молба, поради което и за нея е налице правен интерес от сезиране на съда с настоящата искова претенция.

            Моли да бъдат призовани с ответника на съд и след като докаже основателността на обективно съединените искаве, да постанови решение, с което : да признае уволнението на Т.Д.И., ЕГН-********** *** за незаконосъобразно и да отмени Заповед №4/19.01.2019 год.; Т.Д.И., ЕГН-********** *** да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението „Контрольор качество на продуктите"; да осъди ответника „Технокороза"АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул."Гурко" №1, ет.4, да заплати на Т.Д.И., ЕГН- ********** *** обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1 364 лева / две брутни трудови възнаграждения към момента/ за периода от 19.01.2019 год. до 18.03.2019 год., както и да осъди ответника да й заплати сторените по делото разноски - адвокатско възнаграждение.

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв.Т. от името на доверителя си заявява, че с ищцата са в процес на преговори за постигане на спогодба, с коато работодателят да признае исак за отмяна на уволнението като незаконно, ищцата да направи пълен отказ от иска за възстановяване на работа и ответникат да плати обезщетение за оставане на ищцата без работа, като се приспаднат получените от нея суми от НОИ. Счита, че предявените искове са допустими и исковата молба е подадена преди да изтече срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ го намира за основателен, като моли съда да постанови решение при признание на иска. Но намира иска за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, за неоснователен по размер.

            В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.К., която от името на доверителката си моли съда да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК, като й присъди и направените по делото разноски.

            За ответника, редовно призован, се явява само в едно съдебно заседание, проведено на 05.06.2019 год., неговият пълномощник адв.Ст.Т., който отново от името на доверителя си изразява желание за постигане на спогодба с ищцата. Навежда същите твърдения, както и в отговора на исковата молба, че признава иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, тъй като действително не отрича, че няма процедура по подбор и няма съкращаване на щата.

            Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на процесуалните представители на страните, изразени в хода на процеса, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено, че в конкретният казус действително са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237, ал.1 от ГПК.

            Налице е признание на иска от страна на ответника, изразено още в отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК и поддържано в открито съдебно заседание на 05.06.2019 год. от неговия пълномощник адв.Ст.Т., така че по изрично искане на ищцовата страна, съдът е прекратил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. В този смисъл решението на първоинстанционният съд се основава само и единствено на признанието на иска, което признание не може да бъде оттеглено, на основание чл.237, ал.4 от ГПК.

            Установи се по безпорен начин, че не са налице отрицателните предпоставки, обективирани в нормата на чл.237, ал.3 от ГПК, а дори напротив решението на съда ще е изцяло в интерес на ищцата с оглед характера на настоящото исково производство, което се разглежда по реда на Глава 25, чл.310, ал.1, т.1 от ГПК, като с постановяване на настоящото решение Т.Д.И. ще има възможност в максимално съкратени срокове да защити правата си по издадената от работодателя й заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

            Имайки предвид изложените дотук съображения районният съд приема, че обективно съединените искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като се отмени Заповед №4/19.01.2019 год. на Управителя на „Технокороза”АД, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 във връзка с чл.326, ал.2 от КТ, е прекратен трудовия договор на Т.Д.И., като незаконосъобразна и се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Контрольор качество на продуктите”. Следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата 1 364 лева, толкова колкото е претендирано в петитума на исковата молба, тъй като до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция не бе направено изменение - увеличение на този обективно съединен иск, съгласно изискванията на чл.214, ал.1 от ГПК, до размера, който вещото лице е изчислило в депозираната по делото съдебно-икономическата експертиза 3 085,50 лева. Сумата в размер 1 364 лева е дължима за периода от 19.01.2019 год. до 18.03.2019 год., като ответникът я заплати на следната банкова сметка : *** : 87 UBBS 8888 1000 8741 25; BIC : ***.В.К. ***.

            При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.К. като процесуален представител на ищцата сумата 325,48 лева, представляваща възнаграждение за оказаната от нея правна помощ на ищцата, на основание чл.2, ал.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.1, пр.последно и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            По сметка на РС-гр.Ловеч ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 100 лева или по 50 лева за двата неоценяеми иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, на основание чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата 54,56 лева за обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, включително и 90 лева за съдебно-икономическата експертиза или общо сумата 244,56 лева.

            Водим от тези съображения, съдът

 

 

                                                                      Р  Е  Ш   И   :

 

 

            ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №4/19.01.2019 год. на Изпълнителния директор на „Технокороза”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4, представлявано от Веселина Томчева Томчева, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 във връзка с чл.326, ал.2 от КТ, е прекратен трудовият договор на Т.Д.И., ЕГН-********** ***, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

            ВЪЗСТАНОВЯВА Т.Д.И., ЕГН-********** ***, на длъжност „Контрольор качество на продуктите” в Технокороза”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4, представлявано от Веселина Томчева Томчева, считано от датата на явяване да заеме длъжността, но не по-късно от 14 /четиринадесет/ дни от получаване на съобщението за възстановяне, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

            ОСЪЖДА „Технокороза”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4, представлявано от Веселина Томчева Томчева да заплати на Т.Д.И., ЕГН-********** *** сумата 1 364 /хиляда триста шестдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 19.01.2019 год. до 18.03.2019 год., по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

            Ответникът може да заплати сумата по следната банкова сметка : *** : 87 UBBS 8888 1000 8741 25; BIC : ***.В.К. ***.

            ОСЪЖДАТехнокороза”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4, представлявано от Веселина Томчева Томчева да заплати на адв.В.И.И.-К. *** – пълномощник на ищцата по гр.дело №520/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч сумата 325,48 /триста двадесет и пет лева четиридесет и осем стотинки/, представляваща възнаграждение за оказана от адвоката правна помощ на ищцата, на основание чл.2, ал.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.1, пр.последно и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            ОСЪЖДА Технокороза”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4, представлявано от Веселина Томчева Томчева да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч общо сумата 244,56 /двеста четиридесет и четири лева петдесет и шест стотинки/, включваща 50 лева за двата неоценяеми иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, 54,56 лева за обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и 90 лева за съдебно-икономическата експертиза.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :