Р Е Ш Е Н И Е
№ 260754
гр.Пловдив, 03.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 12.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
710/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от ГД“Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието- гр.**** против Решение №
260179/18.01.2021г. по гр.д.№ 9478/2020г. на ПдРС, І гр.с., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия К. Т.К. сумата от 827,33 лева
бруто дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през
периода 01.07.2017г.- 30.06.2019г., както и сумата от 172,48 лева- мораторна
лихва върху неплатеното допопълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от датата на изискуемостта на вземанията за всяко тримесечие – от 26-то
число на месеца, следващ всеки отчетен период, а именно от 26.08.2017г. до
03.08.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата 827,33 лв., считано от 03.08.2020 г. до окончателното й
плащане, както и разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се
неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
По-конкретно са изложени оплаквания, че съдът не е приложил точно относимите
материалноправни норми. Сочи се, че исковете са неоснователни, тъй като през
този период е действала разпоредбата на чл. 16е, ал. 3 и 4 ППЗИНЗС, съгласно
която при 12-часов график на наряд се отчитат и заплащат 12 часа отработено
време, а при 24-часов наряд се отчитат и заплащат 24 часа. Съгласно чл. 16а,
ал. 2 за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работен процес,
работното време се организира в 8, 12 или 24 часови наряди по утвърден график.
В чл. 16е, ал. 1 е регламентиран обхватът на отработеното време, което включва
работните часове в рамките на установеното редовно работно време, удълженото
работно време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство, времето за физиологични почивки, времето за отдих, времето
за хранене, фактически извършената работа по време на разположение, времето за
провеждане на професионално обучение и времето на дежурство. Времето за обедна
почивка и почивките за хранене не са работно време съгласно цитирания правилник
и при спазване на посочените по-горе норми на въззиваемия е изплащан положения
извънреден труд, поради което не се дължи такъв. Не са направени
доказателствени искания за ангажиране на нови доказателства.
Постъпил е отговор от въззиваемия К. Т.К. на въззивната
жалба, с който се иска потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Счита се, че по делото е доказан положения извънреден труд,
който не е изплатен.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото.
Производството по гр.д.№ 9478/2020г. на ПдРС, І гр.с.
е образувано по искова молба от К.Т.К. против ГД“Изпълнение на наказанията“, с
която са предявени обективно съединени искове по чл.20, ал.2, чл.22 от ЗИНЗС,
чл.202, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР, вр. чл. 301
(отм.) от ППЗИНЗС, вр. с чл. 150 от КТ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд през периода 01.07.2017г. – 30.06.2019 г., както и сумата от 100 лева-
мораторна лихва върху всяко допълнително възнаграждение от датата на
изискуемостта на вземанията за всяко тримесечие- 26- то число на месеца,
следващ всеки отчетен период, до датата на предявяване на исковата молба в
съда, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лева от завеждане на
исковата молба до окончателното й плащане. В исковата молба се твърди, че
ищецът- въззиваем в настоящето производство, заема длъжността „****“ - държавен
служител от надзорно- охранителния състав на ГД“Изпълнение на наказанията“, с
място на изпълнение на работата- Затвора- гр.****. Той изпълнявал работата си на
24- часови дежурства и 12- часови дежурства по предварително изготвен график,
като реално отработеното време при полагане на всяко едно дежурство било с 40
минути повече. Твърди се, че за положения извънреден труд са дължими
горепосочените суми за главница и за лихви за забавено плащане. В о.з. на
13.01.2021г. е допуснато изменение на исковете, като искът за главницата е
намален до размер от 827,33 лева, а искът за мораторната лихва е увеличен
от 100 на 172,48 лева.
С подадения от ГД“Изпълнение на
наказанията“ отговор на исковата молба не е заявено изрично становище по
твърдението за положен извънреден труд, като е посочено единствено, че за
установяване на размера на дължимото възнаграждение следва да бъде назначена
СИЕ.
Във въззивната жалба са направени две групи оплаквания- за
неправилно приложение на материалния закон относно отчитането на работното
време при даването на наряд по график, както и по отношение въпроса за
почивките и времето за хранене. ПОС намира, че втората група оплаквания касаят
въпроси които не са били повдигани като спор и не са разглеждани изобщо в
първоинстанционното производство. Нито ищецът, нито ответникът са навеждали
някакви доводи в тази насока, нито има някакви твърдения за ползването или
неползването им. Въпросът не е обсъждан и в съдебното решение. Поради това ПОС
намира, че е недопустимо едва във въззивното производство да се въвежда в
спорния предмет въпросът за ползването на почивки и време на хранене, както и
че не става ясно в каква връзка се излагат съображенията от жалбоподателя, че
тези почивки се включват в отчитането на работното време при даване на
дежурства.
От фактическа страна по
делото се установява, че между страните съществува
служебно правоотношение, възникнало на основание ЗИНЗС, като въззиваемият е
изпълнявал длъжността „****“ от надзорно-охранителния състав на Затвора- гр.****. По първоинстанционното делото са приети
документи от личното трудово досие на въззиваемия и по- конкретно справка с
разбивка на ВОП за охрана, справка за различните видове положени наряди
стрелби, справка за отпуска, заповед за назначаване, длъжностни характеристики,
справка за отсъствия поради болест и фиш за работна заплата. Разпитан е
свидетелят Д. Д. И., който сочи, че на дежурство ****ят следва да се яви
минимум 10 минути преди това за привеждане във форма, предаване на информация
от ****ите от предходното дежурство, развод, инструктаж. При сдаване на
дежурството ****ите се събирали да докладват на главния ****, който след
обобщаване на информацията докладвал на началника на затвора. Поради това
дежурствата реално приключвали най-рано към 8,30ч.. При дежурства на външно
охраняеми постове- „болници“ трябвало да са в затвора най-късно в 7,30 ч
сутринта или в 19,30 ч. вечерта. Прибирали се също с половин час по- късно.
По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. З. М., която на
база представените по делото графици за дежурства на въззиваемия е изчислила
размера на допълнителните часове труд- по 40 минути извън графика, или за 170
дежурства общо 82 часа, за които се полагат 827,33 лева. На база на заключението
по ССЕ се установява също така, че мораторните лихви са в размер от 172,48
лева.
При така установените факти по делото, настоящата инстанция
намира за доказано, че К.Т.К. е
изпълнявал длъжността „****“, че същият е бил със статут на държавен служител,
съгласно чл.19 от ЗИНЗС. Трудовото му правоотношение се регламентира както от
ЗИНЗС, ППЗИНЗС, така и от ЗМВР и ЗДСл, с оглед изричната препращаща норма на
чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Продължителността на работното време на служителите на ГДИН
е нормативно определена в чл.16а от ППЗИНЗС, като в ал.2 е казано, че за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24- часови наряди по утвърден график.
Работното време на лицата, работещи на наряд, съгласно чл. 16д, ал. 2 от
ППЗИНЗС се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. В чл.16е от ППЗИНЗС е регламентирано времето,
което се включва в рамките на работно време: удълженото работно време; времето
за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство;
времето за физиологични почивки; времето
за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на
разположение /активен период на разположение в поделението/; времето за
провеждане на професионално обучение; времето на дежурство. Специалните
нормативни актове, регламентиращи правоотношенията, свързани с работното време
на работещите в системата на ГДИН, не съдържат изрична уредба на труда, положен
извън нормативно установеното работно време, поради което с оглед чл.19, ал.2
от ЗИНЗС следва да намери приложение нормата на ЗМВР- чл.185, ал.5, съгласно
която положеният труд над редовното работно време следва да бъде заплатено като
допълнително възнаграждение за извънреден труд с увеличение от 50% върху
основното месечно възнаграждение / за допълнително отработените часове до 70
часа за тримесечие/. Именно този ред следва да бъде приложен в отношенията
между страните при наличие на положен извънреден труд. В чл.303- 314 от ППЗИНЗС
са регламентирани действията на ****ите, в зависимост от длъжностите им, според които се установява, че преди
започване на наряда същите следва да се явят в униформен вид /снаряжени, в
случаите, в които това е необходимо/, да бъдат инструктирани, да предадат,
съответно да приемат документацията и се запознаят с обстановката, да обходят
помещенията.
С оглед на така очертаната нормативна уредба на службата на ****ите
в ГДИН, се установява, че същите имат задължения, които изпълняват преди и след
сдаване на дежурствата по наряда. Законодателят не е лимитирал времето, в която
следва да се извършат тези дейности. В същото време от събраните по делото
гласни доказателства, които съдът кредитира, като кореспондиращи с посочените
нормативни задължения, се установява, че
****ите следва да се явят на работа минимум 10-15 минути преди
застъпване на наряда и могат да си тръгнат около 30 минути след сдаването му.
Доколкото претенцията е за положен труд от 40 мин. над определеното време за
дежурства, съдът намира, че следва да приеме претендираната стойност за положен
извънреден труд, който следва да бъде заплатен в посочения от ССЕ размер.
Жалбоподателят прави възражение във въззивната жалба за
неправилно приложение на нормата на чл.16 Е, ал.3 и ал.4 от ППЗИНЗС, съгласно
които
при 12-часов
/24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа /24 часа
отработено време по ал. 1. Настоящата инстанция намира това възражение за
неоснователно. Посочените норми се съдържат в подзаконов нормативен акт и
противоречат на императивни норми от по- висок по ранг нормативен акт- ЗМВР и
КТ , относно отчитането и заплащането на извънредния труд. Още повече и
практиката на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 и Директива 2003/88/ЕО е в
насока, че съгласно чл.2 от Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време,
работното време е всеки период, през който работникът или служителят или
работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или
задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика.
По изложените съображения , съдът намира предявеният иск за
главницата от 827,33 лева за доказан по основание и размер и като такъв същият
следва да бъде уважен. При уважаване на главния иск следва да се уважи и
акцесорния- за заплащане на обезщетение за забава. Ето защо, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат
присъдени 500 лева- съдебни разноски за адв.възнаграждение.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260179/18.01.2021г. по гр.д.№ 9478/2020г. на ПдРС, І гр.с., с което
жалбоподателят ГД“Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-
гр.**** е осъден да заплати на въззиваемия К.Т.К. сумата от 827,33 лева бруто
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода
01.07.2017г.- 30.06.2019г., както и сумата от 172,48 лева- мораторна лихва
върху неплатеното допопълнително възнаграждение за положен извънреден труд от
датата на изискуемостта на вземанията за всяко тримесечие – от 26-то число на
месеца, следващ всеки отчетен период, а именно от 26.08.2017г. до
03.08.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата 827,33 лв., считано от 03.08.2020 г. до окончателното й
плащане, както и разноските по делото.
ОСЪЖДА
ГД“Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието- гр.**** да
заплати на К. Т.К. ***, ЕГН: ********** сумата от 500 лева- съдебни разноски
във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: