РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Враца,23.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.04.2023г./
двадесет и пети април две хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело №87 по описа на АдмС – Враца
за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК, във вр.чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Областен
управител на област Враца против Решение № 22/10.01.2023г., постановено по АНД №209/2022г. на Районен съд Враца, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно
постановление № НП-02-1/21.02.2022г. С
касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на
оспореното решение и потвърждаване на наказателно постановление, като правилно
и законосъобразно със законните последици от това. Претендират се разноски и за
двете съдебни инстанции.
По
жалбата е представен отговор от наказаното лице, чрез процесуалния му
представител *.Х.П., в който излага доводи за неоснователност на възраженията
на касатора за неправилно тълкуване на нормата на чл.83 от Закона за държавната
собственост /ЗДС/. Излага подробни съображения за обоснованост и
законосъобразност на обжалваното решение.
В с.з. касаторът, чрез процесуалния си
представител ** А. поддържа изложените в касационната жалба доводи за
неправилност на оспореното решение и моли касационния състав да ги приеме за
основателни. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно, със законовите последици от това.
Ответникът в с.з., чрез процесуалния
си представител * П.И. желае да се остави в сила решението на РС Враца. Поддържа
подробно изложените съображения с отговора. Не се претендират разноски по
делото.
Участващият по делото прокурор от ОП-Враца
дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението намира за неправилно.
Моли решението да бъде отменено, като бъде уважена жалбата на областния
управител на област Враца.
Административен съд-Враца, в
настоящия касационен състав, след
преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното в настоящото производство Решение № 22/10.01.2023г., постановено по
АНД №209/2022г. на Районен съд Враца е отменено Наказателно постановление №НП-02-1/21.02.2022г.,
издадено от Областен управител на област Враца, с което за нарушение на чл.83 ЗДС, на основание чл.47,ал.1,б.“а“ и чл.53, ал.1 вр. чл.24,ал.1 ЗАНН на С.В.Х.
е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 5000 лева. За да постанови
отменителното си решение, въззивният съд е приел, че в прозводството по
съставяне на процесния АУАН, издаване на обжалваното НП и установяване на
вмененото нарушение, са допуснати множество нарушения на закона. Приел е, че
компетентните органи - актосъставител и АНО са допуснали грубо смесване на
понятия, приложим закон и възможни законодателни процедури за реализиране на
правата на държавата, съставяйки АУАН и НП спрямо С.Х. на основание чл.83 от ЗДС.
Прието е, че това смесване пряко рефлектира върху процесуалната им
законосъобразност от формална страна спрямо изискванията на чл.42, ал. 1, т. 3,
т. 4 и т. 5, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, изискващи ясно,
изчерпателно и недвусмислено описание на нарушението със съответните му
обективни и субективни признаци, както и съответствие между фактическото и
юридическо обвинение, очертаващи рамките на защита на санкционираното лице.
Според въззивният съд е абсолютно неясно каква е датата /периода на твърдяното
нарушение. Така според АУАН началната дата на извършване на нарушението е
"22.03.10 г. ", /което е датата на пререгистрация на дружеството в
Търговския регистър"/, а в НП е посочено, че "предвид разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 ЗАНН, наказанието се налага за нарушение, извършено през периода
03.02.21г. - 20.01.22г.". Съдът е приел, че неправилно и незаконосъобразно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, в
качеството му на физическо лице – управител на „Х.“ ЕООД, „допуснал
неправомерното държане“ на процесните имоти държавна собственост. Приел е, че
ЮЛ не представлява и не осъществява дейност като „предприятие, учреждение или
организация“ по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗАНН, а в допълнение на това
мотивира, че санкционната норма на чл.83 от ЗДС, както и останалите
административно-наказателни разпоредби на закона не предвиждат изрична
административно-наказателна отговорност за „допустителство“, съгласно чл.10 от ЗАНН.
Районният съд правилно и съответно на доказателствата
е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни
изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен
контрол за законосъобразност на оспореният административен акт, като е извел
правилни и обосновани изводи.
В случая няма спор по отношение на фактите, установени
в хода на административнонаказателното производство.
При събраните по делото доказателства районният съд е
стигнал до единствения логичен и обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното НП. Касационната инстанция намира за
необходимо да добави единствено, предвид факта, че една част
от процесните имоти се държат от дружеството, чийто управител е наказаното лице
от 1998г., а друга част - от 2017г.,
в случая се наблюдава едно бездействие на Областна администрация – Враца,
чрез което е предоставила на
дружеството незаконосъобразно ползване на имот – държавна
собственост, съответно неплащане на наем.
Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния закон, както и
необоснованост на същото, които да водят до отмяна на обжалваното решение.
Установената от районния съд фактическа обстановка
изцяло се подкрепя от събраните доказателства.
Решението на първоинстанционния съд е мотивирано в
достатъчна степен, съобразено със събраните по делото доказателства.
Съдът е проявил процесуална активност и е събрал
относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка.
При служебна проверка на решението относно неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по съображения извън
посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на
отмяната му. Същото е издадено от законен състав, в рамките на неговата
компетентност и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния
закон.
С оглед на
изложеното решението на РС е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
С
оглед изхода на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който не е
направил искане за тяхното присъждане, поради което и съдът не дължи
произнасяне по тях.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 22/10.01.2023г., постановено по АНД №209/2022г. на Районен
съд Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.