Р Е Ш
Е Н И Е
№
260172 24.02.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесета и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА
ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4508 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против М. Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 18.04.2016г. –
23.11.2019г., в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. П., ул. ****, имал задължения към ищеца за предоставени услуги
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 844.94 лева. За потребените количества
вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена
дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва
върху главницата, в размер на 106.57
лева, за периода 30.06.2016г. – 31.10.2019 г. Ответникът фигурирал в базата
данни на оператора като потребител с № ****, а отношенията между дружеството и
потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното
количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло,
съгласно чл. 23, ал. 5 от Общите условия- поради неизправно измервателно
устройство. Съгласно ОУ задължение на потребителя е да поддържа в изправност
монтираните индивидуални измервателни устройства в имота си. Поради липса на
такова са били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се
начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано
жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м.
на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на
потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислено било количество
вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10 куб.м. На ответника
било връчено известие за нередовен водомер oт дата 04.01.2012г., но действия
от негова страна за подмяна на измервателното устройство не били предприети.
Предвид
неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 20168/2019 г.
на ПРС, ХV гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции
в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се
законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а
именно 09.12.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските
за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на
исковата молба, с който счита същата за недопустима, неоснователна и
недоказана. Оспорва качеството на потребител на ответника. Приложеното по
делото копие от НА № ****., с който се сочил, че ответникът е собственик на
водоснабдения имот, представлявал документ за собственост на друг имот, а
именно: апартамент № *, находящ се на адрес: гр.П., ул. ****. Липсвало наличие
на валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги.
Вписването на ответника като титуляр на партида не обосновавало съществуването
на договор между страните. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
част от вземанията. Липсвали доказателства относно начина, по който е
определено ползваното количество вода. Представената от ищеца справка не можела
да послужи като годно доказателство
относно задълженията за процесния период, тъй като представлявала частен свидетелстващ
документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна, данни. Представените от
ищеца карнети не могли да се асоциират, както с ответника по делото и неговото
задължение, така и с ищеца. Липсвали доказателства дали изобщо са били налице предпоставки за подобно начисляване и от кой
момент, на каква база са извършени записванията и отчетните разлики и защо
възлизат в този размер.
Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 20168/2019 г. по описа на ПРС, ХV гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 10816/10.12.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 844.94
лева – главница, представляваща неплатена сума за
доставка на питейна и отведена канална вода за периода 18.04.2016 г.– 23.11.2019
г. за имот, находящ се в гр. П., ул. **** и 106.57 лева - обезщетение за забава
за периода 30.06.2016 г. - 31.10.2019 г., ведно със законна лихва от 09.12.2019 г., когато е
подадено заявлението, до окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК
и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че
предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените
искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество
и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект,
находящ се в гр. П., ул. ****, както и, че през процесния период, ответникът е имал
качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за
начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да установи и настъпването
на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона
погасителна давност.
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при
доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни,
поради следните съображения:
Безспорно е, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя В
и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно
чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия
на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата
Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай
отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени
от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на
индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от
Наредбата, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която
постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1, точки 1 и 2 от общите условия на
оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ –
наематели.
Във връзка с
доказване правото на собственост, е приета Декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2
ПЗР на ЗМДТ /изходяща лично от него и неоспорена - л.114-117/ за описания имот,
находящ се на ул. ****, деклариран от ответника в съсобственост с Д.К.М., по
½ идеална част.
Чрез декларирането
е налице извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Същият фигурира
в базата данни на ищцовото дружество като потребител с № ****, вписаният
постоянен и настоящ адрес също е там. Според съда се доказва по категоричен
начин правото на собственост и наличието на качеството „потребител”, според
нормативната уредба.
Ето защо, съдът приема, че М. Т.М. има
качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на
потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота. Следва да се
отбележи, че е без значение за изхода на спора, че имотът е съсобствен. В
отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно
от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените
суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на
евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на
други договорености/ ответникът би могъл да иска от другите съсобственици
припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното и
доколкото ответникът има качеството на клиент на ищцовото дружество, дължи
плащане на предоставените услуги.
Съгласно чл.32 на
Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД -
гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в
присъствието на потребителя или негов
представител. По делото са представени копия от карнети, от които е
видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за
двама живущи.
Според показанията
на св. А. /и./ - от края на 2019 г. за имота е въвеждала данни служебно по
Тарифа, по 10 куб., за двама обитатели. И.ът твърди, че на тази улица, или няма
водомер или е неизправен, като за повечето апартаменти, тарифата е 10 куб..
Твърди, че не е осигуряван достъп до имота, макар че за отчитането се слага
предварително съобщение с дата и час на инкасиране. Освен това като минава за
отчитане, звъни на адреса. Съдът кредитира показанията като ясни,
последователни и житейски логични. Няма данни, които да ги опровергават.
Не могат да бъдат
споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и
правилно и не отговарят на изразходваната вода.
Необходимите данни се съдържат в
представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи
и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че
потребителят или негов представител не са отказвали да поставят подписи. В
карнетите са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни
посещения, а карнетите са редовно водени. От показанията на св. А. става
ясно, че същата е начислявала количество вода по описаната разпоредба за двама
обитатели. Този извод се потвърждава и от представените по делото писмени
доказателства – списък на фактури, в които количество начислявана вода е 10
кубика (т.е. 2 обитатели по 5 куб.м). Предвид изложеното, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че ищецът е начислявал произволно
потребените количества вода.
Ползването на
имота се установява и чрез съвкупния анализ на другите, събрани по делото
доказателства.
Вещото лице по
приетата съдебно – техническа експертиза, която се кредитира като компетентно и
ясно изготвена, е дало заключение, че след оглед на имота, находящ се в гр. П.,
ул. ***, е налично измервателно устройство, на което липсват стикери или пломби
за преминала първоначална или последваща метрологична проверка, както и липсва
и пластмасова пломба на ВиК оператора, поставена на една от холендърните му
връзки. Вещото лице сочи също, че жилището на ответника е водоснабдено, чрез
сградно водопроводно отклонение към входа на жилищния блок от уличен водопровод
на ул. „К.“. Установява, че показанието на водомера към датата на извършения
оглед – 18.10.2021 г. за преминали през него водни количества, е 1418 м3.
Вещото лице установява също, че монтираното измервателно средство в ***,
представлява едноструен водомер за студена вода, което не отговаря на
изискванията на чл. 257, ал. 1 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Сочи, че монтираното в имота на ответника,
средство за измерване, не представлява тип средство за измерване, което е
одобрено от Държавната агенция по метрология и технически надзор. Вещото лице
прави извод и, че водомерът не е изправен и не е годен да отчита точно
преминалите през него количества вода. На същият липсва пломба за извършена
първоначална или последваща метрологична проверка, липсва и пластмасова пломба
на ВиК оператора на една от холендърните му връзки. Вещото лизе установява
също, че липсва данни (записи) за монтиране на такава пластмасова пломба на ВиК
оператора в приложените по делото карнетни листа за абоната М. М., за периода
от 13.03.2016 г. до 15.05.2020 г., съответно и за процесния период от
18.04.2016 г. – 23.11.2019 г. Вещото лице сочи и, че липсват и данни (записи)
за монтирано на друго изправно измервателно средство, отговарящо на ЗИ и
подзаконовите му нормативни актове през процесния период от 18.04.2016 г. –
23.11.2019 г., в процесното жилище (***) на адрес: гр. П., ул. „К.“ № ***.
Горното
свидетелства за потребление на предоставените от ищцовото дружество услуги за
процесния период, като собственикът на имота – ответник, е материалноправно
пасивно легитимиран да отговаря за натрупаните задължения.
Отделно, вещото
лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, която също се кредитира като
компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за
процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители
за съответния период.
Ето защо и съдът
приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, тъй като е имало
реално ползване на доставената и отведена вода.
В действащите Общи
условия на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се
съдържа изрично задължение на потребителите
да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за
което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира
/чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да
уведомява потребителя за този му ангажимент. След като желае да ползва
съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи
бита блага /да потребява питейна, съответно да бъде отвеждана канална вода/,
потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат
надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има
предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4, потребителят поставя индивидуален
водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери също са негово задължение.
Горното не е
изпълнено, въпреки нормативните изисквания и указанията на и.а.
Според
разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода Общи
условия, месечното количество изразходвана
питейна вода се начислява в размер на по 5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища,
като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко
тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.
Видно от
карнетите, служебно начислявания са правени по 10 куб. на месец /без
завишаване/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му
задължения да постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в
по-благоприятно положение, тъй като отговорността му не е била съответна, а са
начислявани количества като за двама обитатели.
За исковия период,
дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 8
лева - 22 лева месечно /според издадените фактури и отразеното в тях/, които в
никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни,
предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.
С оглед
изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане
на клаузите на чл.
23, ал.5 и ал.7
от Общите условия
на ищцовото дружество при
определяне на задълженията
на ответника за процесния период. Имало е реална консумация на вода,
която не е отчитана по показания, поради бездействие на потребителя. Същият
дължи плащането й, като начислените количества са в негов интерес.
Въз основа на описаните доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че
исковете са доказани по основание. По несъмнен начин се установява, че
ответникът като собственик има качеството на потребител на ВиК услуги.
Показанията за исковия период са служебни, но при наличие на предпоставки за
записванията. Възраженията в отговора на исковата молба, макар принципно
резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят. В
производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че
ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните
действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й
остойностяване.
Относно размера е
ангажирано заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно изготвено. Според експ. - отчетеното количество /в
куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти
за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и
дневниците на дружеството били надлежно заведени.
В чл. 31, ал. 2
Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните
услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на
което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на
чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите на ВиК е такова за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези
плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на
абоната. В
конкретния случай, за периода от началния търсен с исковата молба момент до три
години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство,
от когато исковата молба се счита предявена, а срокът прекъснат – фикция на чл.
422, ал. 1 ГПК, но като се вземе предвид падежът на задълженията, сумата за
главница е погасена по давност.
Експертът по съдебно-счетоводната експертиза е
посочил, че за периода от 09.12.2016 г. /задължението е по фактура от 17.11.2016
г., която от своя страна включва вземанията от 17.10.2016 г. – 16.11.2016 г.,
но е със срок за плащане до 17.12.2016 г., т.е. не е погасено – погасена е главница преди 09.12.2016 г. до края на
исковия, задълженията възлизат на: 698.06 лева – главница и 73.85 лева – лихва.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са
основателни за: 698.06 лева – главница за периода 17.10.2016 г. /отчетен
период, който не е погасен по давност, т.к. е включен в посочената по – горе
фактура от 17.11.2016 г./ – 23.11.2019 г. и обезщетение за забава за периода 18.12.2016
г. /когато ответникът е изпаднал в забава в плащането на сумата по фактура от 17.11.2016
г./ до 31.10.2019 г. /посочен в заявлението и в ИМ/ в размер на общо 73.85 лева.
Тези главни и акцесорни вземания се дължат от
ответника, защото не са погасени по давност, а основание за плащането им е
налице. За разликите над посочените суми до пълните претендирани размери и
периоди, претенциите ще бъдат отхвърлени, тъй като задълженията са погасени по
давност. Искът за лихвата се отхвърля за целия период, тъй като обезщетението
за забава върху всяко от дължимите месечни плащания, е начислено след датата на
падежа на всяко главно вземане до крайния посочен в исковата молба срок 31.10.2019
г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по
съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане и
е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ; общо 310
лева – депозити за експертизи и свидетел; 300 лева – възнаграждение за особен
представител. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с
чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната
фактическа и правна сложност. От разноските от общо 785 лева, по съразмерност,
за исковия процес на ищеца се дължат 636.83 лева.
Следва да се присъдят и разноски
за заповедното производство /т. 12
на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 325 лева – ДТ и
заплатено адвокатско възнаграждение. По съразмерност се дължат 263.65 лева.
Ответникът не е сторил разноски,
поради което не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Т.М., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и Канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември”
№ 250, следните суми: 698.06 лева (шестстотин
деветдесет и осем лева и шест стотинки) - главница,
представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за
периода 17.10.2016 г. - 23.11.2019 г. за имот, находящ се в гр. П., ул. **** и 73.85 лева (седемдесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки) - обезщетение за забава за периода 18.12.2016 г. -
31.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 09.12.2019 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 698.06 лева до пълния претендиран размер от 844.94
лева, за периода 18.04.2016 г. – 16.10.2016 г., както и акцесорния иск за
разликата над 73.85 лева до пълния претендиран размер от 106.57 лева, за
периода 30.06.2016 г. – 31.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10816/10.12.2019 г. по
ч.гр.д. № 20168/2019 г. на ПРС, ХV гр.с.
ОСЪЖДА М. Т.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.
„Шести септември” № 250, следните суми: общо 636.83 лева /шестстотин
тридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/
- разноски по съразмерност за настоящото производство и
общо 263.65 лева /двеста шестдесет и
три лева и шестдесет и пет стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното
производство по ч.гр.д. № 20168/2019 г.
на ПРС, ХV гр.с.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ