№ 64
гр. Ловеч, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20224300600232 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 260010/10.08.2021 г., постановена по НЧХД № 205/2020 г.
Луковитският районен съд е признал за невиновна подсъдимата В. Г. М., ЕГН
********** от гр.Ч. б., обл.Плевен, като е я оправдал по повдигнатите й
обвинения за престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, във вр. чл.146, ал.1 НК
и по чл.144, ал.1 от НК.
С горецитираната присъда съдът е отхвърлил, като неоснователен и
недоказан предявения от тъжителката М. Д. ИЛ. граждански иск.
Осъдил е тъжителката М.И. да заплати на подсъдимата В.М. сторените
по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от М. Д.
ИЛ., чрез пълномощника й – адв. ИВ. В. от АК - Плевен в предвидения от
закона срок. Развиват се съображения за това, че обжалваният съдебен акт се
явява неправилен. Намира, че с оглед анализа на доказателствата
първостепенният съд е следвало да приеме, че обвиненията против
подсъдимата са доказани по безспорен и несъмнен начин и да постанови
1
своята осъдителна присъда. Моли настоящата инстанция да я отмени изцяло,
като осъди въззиваемата по повдигнатите й обвинения, да уважи изцяло
предявения гр. иск и й възложи разноските по делото.
Срещу цитираната въззивна жалба е постъпило възражение от
подсъдимата В. Г. М., чрез защитника й адв. Р.М. от ЛАК. Счита, че
въззивната жалба е неоснователна и недоказана, излага аргументи в тази
връзка. Претендира да им бъдат присъдени сторените от доверителката му
разноски.
В съдебно заседание въззивничката М. Д. ИЛ. се явява лично и с
повереника си – адв. ИВ. В.. Излага, че поддържа жалбата, както и заявеното
от повереника й в съдебно заседание. Твърди, че относно свидетелите в
съдебното решение по АНД приложено към делото и в мотивите към
присъдата е вписано, че спрямо полицейските служители е извършена
дисциплинарна проверка, затова те са услужливи, колегиални. Сочи, че
проверка е била извършена само спрямо нея, като материалите са били
докладвани на прокурор.
Изтъква, че свидетелите З. Й., М. и М, които са свидетели на
подсъдимата твърдят, че не са възприели обидни думи, като на въпросите
имало ли е други свидетели, освен полицейските служители – те твърдят, че
не е имало, т.е. и тримата не са се виждали и не потвърждават да са
възприели, че са били на мястото на проверката.
Посочва, че едната от свидетелките е близка приятелка с В.Г., а
показанията на другата свидетелка – З. са противоречиви, тъй като тя твърди
и това го казва в заседание, „използването на физическа сила по повод
принудата й да подпише акта“, а актът все още не е бил съставен – нито се е
говорило за актове, нито е пристъпвано към нещо писмено.
Относно третият свидетел М. – на въпросите имал ли е проблеми и
административни нарушения, присъди, имал ли е някакъв конфликт по повод
полицейски служители, същият е потвърдил, че е съден за управление на
МПС след употреба на алкохол и в момента също е с отнето свидетелство,
като съдът е кредитирал неговите показания. Счита, че това поставя под
съмнение достоверността на показанията му.
Заявява, че искането й е да се изследват и показанията на свидетелите,
на които съдът не е дал вяра, в случая на полицейските служители. В тази
връзка излага, че единият от свидетелите, който се е изказал добронамерено -
св. Н. Кр., към момента на инцидента е бил **********, а в момента е
************* на РУ - Ч. б.. Твърди, че той е казал, че нейните действия не
са били укорими и той е излязъл от автомобила и се е намесил единствено
след като е бил поканен да се подпише на съставените актове. Счита, че ако е
имало превишаване на някакви права или някакви неправомерни действия от
нейна страна, той е бил задължен да се намеси.
2
Сочи, че в съдебно заседание е изяснено, че с подсъдимата нямат
конфликти, не се познават, че инцидентът не е бил на лична основа, а
единствено при и по повод изпълняване на служебни й задължения.
Изтъква, че съдът е вписал в мотивите си, че подсъдимата е била под
емоционално въздействие и поради тази причина е било възможно да е
изказала такива думи. Заявява, че тя също, освен че е полицейски служител, е
и човек, като към този момент са работели без прекъсване. Твърди, че в
началния момент на пандемията нищо не се е знаело за този вирус.
Повереникът адв. В. моли настоящата инстанция да постанови съдебен
акт, с който да отмени присъдата на първоинстанционния съд, като
неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че съдът не е кредитирал
показанията на полицейските служители - свидетели по делото, които са се
намирали в непосредствена близост с подсъдимата и тъжителка по делото.
Счита, че точно те са тези, които непосредствено, от близко разстояние, са
чули думите и репликите, отправени както от тъжителката, така и от
подсъдимата.
Сочи, че съвсем ясно, точно и категорично ЛРС е преповторил думите,
които подсъдимата е използвала по адрес на доверителката му, а именно, че е
с наднормено тегло, че е дебела и, че не следва да се вози в автомобила, а да
ходи пеша. Твърди, че едно от основанията да не се кредитират показанията е
това, че съдът е изследвал докладни записки, изготвени от служители, които
както е написано в присъдата, са „копи-пейст“, преписани една от друга, като
това е едно от основните основания на ЛРС да не кредитира показанията на
полицейските служители.
Изтъква, че не би се спирал на това, ако в присъдата на
първоинстанционния съд не се намират копи-пейст абзаци и по-специално
четири абзаца от решението по административното дело, което е приложено
към делото. В тази част счита, тъй като административното дело се е гледало
в същия съд от съдия Цариградска, ясно е и се вижда, че наистина абзаците
са едно към едно оттам, т.е. не е сигурен, че това е волята на решаващия съд, а
именно с такъв мотив последният не е кредитирал показанията на
полицейските служители. В тази връзка смята, че показанията на
полицейските служители следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като те
са непротиворечиви, абсолютно логични, тъй като тези свидетели са се
намирали в непосредствена близост между двете страни.
От друга страна счита, че свидетелите, разпитани и определени от съда
като незаинтересовани, не казват, че тези думи не са произнесени – те казват,
че не са ги чули понеже те са били на изключително далечно разстояние.
Изтъква, че не може да не прави впечатление, че тези незаинтересовани,
според ЛРС свидетели, са чули само избирателно и то думите, които са
произнесени от доверителката му.
На следващо място, твърди, че съдът се е произнесъл и по обвинение, за
което преди това е определил, че следва да бъде прекратено и материалите
3
следва да бъдат изпратени на прокуратурата с оглед това дали има извършено
престъпление от общ характер. Счита, че ЛРС се е произнесъл и по
несъществуващо и неповдигнато обвинение, което те, като частни тъжители
не са поддържали, което счита, че е съществено нарушение на процесуалните
правила.
В заключение моли настоящата инстанция да отмени присъдата,
подсъдимата да бъде призната за виновна и да бъде уважен гражданския иск.
Моли да им бъдат присъдени и разноските по делото.
В съдебно заседание въззиваемата М. Д. ИЛ. се явява лично и със
защитника си – адв. Р.М.. Заявява, че поддържа казаното от защитника й и
потвърждава, че не е изричала обидни думи, както и не е заплашвала
четиримата. Твърди, че не е оказала и съпротива при проверката, която й е
била извършена, тъй като доброволно е дала личните си документи и е
изчакала до края да си ги получи. В заключение моли да бъде потвърдена
присъдата на ЛРС и да бъде оневинена. Твърди, че това е било едно насилие
от страна на ****** М. В. към нея.
Защитникът счита, че първоинстанционният съд, с постановената
присъда, е стигнал до правилен краен резултат, а именно, че подзащитната му
не е извършила престъплението, по отношение на което й е било повдигнато
обвинение.
Счита, че няма как съдът да се е произнесъл по отношение на
престъпление, за което делото е било прекратено. Намира, че не са нарушени
процесуалните правила, доколкото в частта, за която е обвинена, а именно, че
е отправила обидни думи по отношение на частния тъжител, е бил постановен
правилен съдебен акт, който почива на правилен анализ на събраните по
делото доказателства.
Счита, че основателно не са кредитирани показанията на полицейските
служители, доколкото те са били доста лаконични в съдебно заседание и по
никакъв начин не са потвърдили отправянето на обидни думи или някакви
заплахи. Твърди, че това може да се установи от обстоятелството, като са се
събрали доказателства, че полицейският служител Н. Кр. е бил в автомобила,
при отворен прозорец. Сочи, че хората са се намирали около автомобила и
той не е чул по никакъв начин реплики или думи. Счита, че св. Кр. не е
възприел дори превишаване на правомощията на полицейските служители,
въпреки че самите полицейски служители са признали за техни действия по
опит за арестуване на подзащитната му.
Твърди, че другите полицейски служители също не са потвърдили, тя да
е отправяла обидни думи по отношение на М.И., че е дебела.
В този смисъл счита, че действително непротиворечиви са показанията
на другата част от свидетелите, които заявяват, че по никакъв начин не са
чували отправянето на обидни думи от страна на В.М. по отношение на някои
4
от полицейските служители, като те са се намирали непосредствено близко до
случката, а именно св. М. И. е бил на 4-5 метра, а другите две свидетелки –
едната от които е З., се установило също, че са били в близост, а именно до
входа.
Твърди, че подзащитната му по никакъв начин не е осуетявала самата
проверка, което се установява и с приобщеното в съдебно заседание съдебно
решение, доколкото тя е оставила личната си карта и е съдействала
доколкото й е било възможно. Изтъква, че последната единствено не е била
съгласна с констатациите, но тя не е напускала проверката, доколкото
единствено е минала настрани да говори по телефон, но личната й карта е
била в полицейските служители.
В заключение предлага да бъде потвърден първоинстанционният
съдебен акт.
Въззивният съд, като съобрази постъпилата жалба, отговора на жалбата,
становищата на страните заявени пред нас и събраните по делото
доказателства от нас и от РС – Луковит, и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 от
НПК, намира за установено следното :
Настоящата инстанция счита, че първостепенният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3,
т.1 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, изразяващо се в ограничанане процесуалните
права на страните и по-конкретно на частния тъжител.
В проведеното на 23.11.2020 г. съдебно заседание решаващият съд е
приел, че в конкретния случай в тъжбата са описани обективните признаци на
престъплението по чл.144, ал.2 от НК, което е престъпление от общ характер
и съгласно разпоредбата на чл.287, ал.7 от НПК е прекратил наказателното
производство в частта, с която срещу подсъдимата е повдигнато обвинение по
„чл.144, ал.1 от НК“ и е изпратил делото по подсъдност на Районна
прокуратура – Плевен, ТО – гр. Ч. б. (л.43 – гръб).
Впоследствие, с обжалваната присъда първостепенният съд, въпреки,
че е прекратил делото досежно повдигнато обвинение по „чл.144, ал.1 от НК“
и е постановил, че изпраща същото в тази му част на съответния компетентен
прокурор, се е произнесъл и по това обвинение, като е признал подсъдимата
В. Г. М. за невиновна и я е оправдал по обвинението по „чл.144, ал.1 от НК“.
Тъй като частния тъжител и повереника му са били с убеждението, че
делото в тази си част е прекратено, те не са поддържали това конкретно
обвинение.
5
Съобразявайки изложеното, настоящият състав приема, че
първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в ограничанане процесуалните права на частния
тъжител, тъй като се е произнесъл по неповдигнато обвинение, което
частният тъжител и неговият процесуален представител не са поддържали,
по което обвинение съдът е оправдал подсъдимата.
Допуснатото нарушение е неотстранимо, същото не дава възможност
на въззивната инстанция да извърши проверка и да обоснове своето решение
относно правилността на вътрешното убеждение при решаване на въпросите
за вината и да отговори на направените пред нас възражения. Присъдата
следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на РС – Луковит, с оглед отстраняване на допуснатото
отстранимо съществено процесуално нарушение. При новото разглеждане на
делото следва да се съобразят всички доводи и аргументи на страните за
процесуални нарушения и по приложение на закона с оглед правилното
решаване на въпросите по чл.301 НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260010/10.08.2021 г., постановена по НЧХД №
205/2020 г. от Луковитския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Луковитския
районен съд, при което да се отстранят допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на страните в
процеса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6