РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Плевен, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430106920 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 144 от СК вр. с чл.149 от СК.
Пред ПлРС е подадена ИМ от Р.В. против Р.Г., с правно основание на
иска чл.144 от СК вр. с чл.149 от СК за присъждане на издръжка, считано от
04.11.2021г. до настъпването на причини и условия за нейното прекратяване
и изменение. Твърди се, че ищецът е навършил пълнолетие и продължава да
учи в Норвегия, където е с баща си.Твърди се, че майката е лишена от
родителски права по отношение на него и сестра му с решение
№1054/20.05.200г. по гр.д.№4327/2008г. на ПлРС. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да заплаща ежемесечна издръжка в
размер 350лв., считано от датата на ИМ -04.11.2021г., ведно със законната
лихва.
Назначеният особен представител на ответницата е взел становище, че
следва да се отхвърли предявеният иск.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията на страните и събраните по делото
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че видно от представеното удостоверение за раждане-
л.13, изд. от Община Плевен, въз основа на акт за
раждане№0950/30.06.2003г., е че Р. ИВ. В. е род. 25.06.2003г. и като майка е
посочена Р. В. Г..Не се спори, че детето продължава обучението си-
представено удостоверение.
Представена е декларация от ищеца, че няма доходи и имущество от
което да реализира доходи-л.69.
За майката не са представени доказателства, какви доходи реализира,
не е установено и здравословно й състояние, въпреки направените опити, но
съгласно съдебната практика , съдът приема, че би могла да реализира такива
в размер на минималната работна заплата. От направената служебна справка
по гр.д.№$4327/2008г. на РП-Плевен , се установява, че майката е лишена от
родителски права по отношение на ищеца и сестра му –род.30.12.2004г. и
осъдена да заплаща издръжка в размер на 100лв. за ненавършилото
пълнолетие дете.От доказателствата се установява, че има един жилищен
недвижим имот в гр.Плевен, върху който е наложена възбрана.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 144 и чл.149 от СК от
Семейния кодекс. За да възникне правото на издръжка на пълнолетни учащи
се, е необходимо да са налице следните предпоставки: лицето да е
пълнолетно; невъзможност да се издържа от доходите си или от използване
на имуществото си; да учи редовно в средно, полувисше или висше учебно
заведение за предвидения срок на обучение, но не по късно от 20г. възраст за
обучение в средно и на 25г. възраст - при обучение в полувисше или висше
учебно заведение, както и даването на издръжка да не съставлява за даващия
я особено затруднение.
Издръжката по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи,
за разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие
деца, не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие
учащи деца да не могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от
доходите си или от използване на имуществото си и от друга страна,
родителят да може да я дава без особени затруднения. От това следва, че само
2
поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може
да си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК.
Както е изяснено в Р-199/17.05.2011 г. на III ГО ВКС по гр.д. № 944/2010 г.,
постановено по чл. 290 ГПК, родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата на доходи и друго
имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал. 2 и 3 СК,
защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното
задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и
да им осигуряват условия на живот, необходими за развитието им. Поради
това, дори наличието на лично имущество от детето, не освобождава
родителя от грижи и от даване на издръжка, а се взема предвид само при
определяне на размера й. Безусловността на тази отговорност отпада спрямо
пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за
издръжката си. Изключението е за тези, които учат, но до навършване на
определена пределна възраст, като тук законодателят е поставил и определени
ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на
родителя. Когато родителят обективно няма доходи, то съществува
затруднение да осигури издръжка по чл. 144 СК за пълнолетното си учащо
дете, като е без значение възможността да реализира доходи, след като е в
работоспособна възраст./ Решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. №
1269/2010 г. на Върховен касационен съд/. При настоящата издръжка се
преценяват възможности на ответника към настоящия момент,като се отчита
и обстоятелството че дължи издръжка на друго непълнолетно дете.Все пак
законът е дал възможност да се определи такава, като трябва да се отчете и
обстоятелството, че детето учи в друга държава, не става ясно дали може да
работи едновременно и всеки един доход за подпомагането му в
продължаване на образованието, е от решаващо значение.Отчетено е
обстоятелството, че майката е лишена от родителски права, няма данни да е
търсена издръжка след 2009г. и не може да се поощрява подобно поведение
на дезинтересираност.Въпреки дадените разяснения в практиката на ВКС за
възможностите на родителя, то във всеки конкретен случай следва да се
отчете и неговото специфика, както бе посочено: неправоверното поведение
на родителя и дивиденти от това поведение за сметка на израстването и
3
образованието на детето.Все пак при отчитане на доказаните възможности и
възможността на съда да определи издръжка под минимума, то следва да се
осъди ответницата да заплаща така в размер на 150лв. , считано от датата на
ИМ, като за разликата до 350 лв. се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 216лева върху размера на присъдената издръжка
и 240лв. за назначен особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН********** на осн. чл.144 и чл.149 от СК, ДА
ЗАПЛАЩА на пълнолетното си дете Р. ИВ. В., ЕГН**********, ежемесечна
издръжка 150лв., считано от 04.11.2021г., до настъпването на причини и
условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 350лв., ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН********** на осн. чл.69, ал.1, т.7 във вр. с чл.78,
т.6 от ГПК, да заплати по сметка на ПРС върху определения размер издръжка
д.т. -216лв. и 240лв. разноски за назначен особен представител
Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок, считано
от днес- 28.04.2022г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4