Определение по дело №243/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда №162/13.09.2012год.,постановена по н.о.х.дело № 777/2012год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Т. М. М. от Г. с ЕГН *, за виновен в това, че на 31.05.2012г. в Г. с користна цел, свождал към съвкупление ненавършилата 18 години Х.М.Б. с ЕГН * от с.Д., общ.С., поради което и на основание чл.155 ал.5 т.2 вр.ал.3 вр.ал.1 предл.2 алт.2 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години и 6 месеца при първоначален „общ" режим в затворническо общежитие от открит тип, както и кумулативното наказание „глоба" в размер на 10500лв.

На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимия Т. М. М. е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице № 218 от 31.05.2012г., времето през което е бил задържан за срок до 72часа с Постановление от 01.06.2012г. на Районна П. Г., както и времето през което е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража" считано от 04.06.2012г. взета с протоколно определение № 7 по ч.н.д.№ 533/ 2012г. на КРС.

Въззивното п­оизводство е образувано по подадена от защитника на подсъдимия Т. М. жалба, с която първоинстанционната присъда се атакува като неправилна, тъй като била необоснована,а наложеното наказание се явявало явно завишено.Твърди се,че съдът е признал подсъдимият за виновен, кредитирайки единствено показанията на двама свидетели-Е.Е. и К.Е., които са противоречиви и неубедителни,а наложеното наказание е явно несправедливо тъй като не е съобразено с конкретната обществена опасност на деянието и дееца.Молят съда оправдае подсъдимия,или да намали размера на наказанието „лишаване от свобода", до законовия минимум,като се освободи подсъдимия от ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, на основание чл.66 от НК.В съдебно заседание подсъдимия и неговия защитник поддържат жалбата.Не сочат нови доказателства.

Прокурорът от О. П.- Кърджали оспорва въззивната жалба като неоснователна. Предлага обжалваната присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, и с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

На 30.05.2012г. късно вечерта свидетелят Е.Е. посетил дискотека „Д." в Г., където се запознал със свидетеля К.Е.. До около 3.3Оч. след полунощ двамата седели на една маса в заведението, говорели си, пиели алкохол и се сприятелили. Тогава решили заедно да си намерят момиче, с което да правят секс. За тази цел свидетелят Е. предложил да отидат до Автогарата в Г., където знаел, че се предлагали проститутки. За това двамата с такси се придвижили до там и около 04.00ч. се намирали пред денонощия магазин намиращ се автогарата в града, където заварили подсъдимият Т. М.. Той след като видял таксито, че спира, веднага се отправил към двамата свидетели. Деецът ги попитал дали търсят момиче и след като получил утвърдителен отговор от тях, им предложил да им даде едно за три часа срещу сумата от около 150лв. Тогава Е.Е., който познавал подсъдимия Т. М. от преди и поради това той водел разговора с него, му казал, че цената била висока. Тогава деецът им предложил друго момиче, което да наемат за сумата от 50евро и 10лв., с което предложение двамата свидетели се съгласили. След това Е.Е. поискал от К.Е. портмонето му и с намиращите се в него пари платил на подсъдимия 50 евро и 10 лв., за да правят секс с момичето. По това време до тримата мъже спряло едно такси, от което слязла свидетелката Х.Б., което разговаряла с подсъдимия Т. М. нещо. Тогава той им казал, че момичето било на 17 години и така тримата свидетели- Е.Е., К.Е. и Х.Б., се отправили с такси към с.Петлино, където живеел първия. Там влезли в дома му, където свидетелите Е.Е. и Х.Б. влезли заедно в едната стая и се съвкупили, а свидетелят К.Е. отишъл в другата, за да гледа филм, но заспал. След около два часа последният се събудил и се обадил в полицейското управление, където сигнализирал за кражба на портмонето му, тъй като се изплашил, че Е.Е., на когото го бил дал по- рано, нямало да му го върне. След това свидетелят К.Е. излязъл навън, за да чака органите на МВР. По повод подадения сигнал на место в с.П.били изпратени полицейските служители- свидетелите С.С.и И.С.. Около Об.ЗОч. по пътя между вилната зона и село П.последните двама видели мъж, който им махнал. Те спрели и установили, че това лице се казвало К. С.Е. от с.Р., общ.Д.. Той им обяснил, че с Е.Е. били на дискотека същата вечер като отишли заедно в неговия дом, но той отказал да му върне портмонето, в което имал пари и документи. За това отишли до дома на Е.Е. в с.П., който заварили в двора. След това полицейските служители отвели в управлението двамата свидетели за изясняване на случая и снемане на обяснения. След като разказали какво се случило по- рано същия ден, в дома на подсъдимия Т. М. намиращо се в Г. ул.Пътя за К. № 6 било извършено претърсване и изземване. Там в едно от жилищните помещения на помощните постройки в къщата било открито лицето Х.Б..

Изложената фактическа обстановка първоинстанционния съд е възприел на база събраните по делото доказателства. Приел е ,че на инкриминираната дата подсъдимият М. е свождал към съвкупление Х.Б., което се установявало на първо място от свидетелските показания на Е.Е. и К.Е., които съдът е кредитирал изцяло като непротиворечиви и логични, кореспондиращи едни с други,както и с факта ,че тези свидетели по никакъв начин не са заинтересовани или близки на дееца или на пострадалия от престъплението.На второ място е приел ,че горното се потвърждава и от извършеното процесуално- следствено действие- претърсване и изземване, при което пострадалото лице е намерено в дома на дееца; от извършеното разпознаване от свидетелите Е. и Е. на момичето, за което са платили да правят секс, както и разпознаването на подсъдимия, който им предложил момиче за секс и на който платили сумата от 50 евро и 10 лв. за момичето; от разпита на свидетелката Х.Б., която обяснява, че отишла с двамата мъже в с.П., за да прави секс срещу заплащане; от показанията на свидетелката И. А., в които обяснява, че внучката й Халиме избягала от дома, в който била настанена преди няколко месеца като живеела при Т., който искал да я направи проститутка, тъй като той се занимавал с това; от показанията на свидетелката Н.Б., в които казва, че племенничката й Х. преди 3- 4 месеца спала в дома й, след което избягала и повече не я видяла. Съдът е кредитирал показанията на последните две свидетелки досежно факта, че Х.Б. не живеела при баба си и леля си, а в дома на подсъдимия Т. М., тъй като тези доказателства кореспондират с факта, че на инкриминираната дата тя е намерена именно в дома на дееца, а и е логично и житейски оправдано след като той използва Халиме за съвкупление с други мъже, да й дава подслон в къщата си.Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда относно кредитирането на показанията на горните свидетели.Направен е внимателен и задълбочен анализ,който е довел до правилни изводите.

Безспорно изолирани от тази фактология остават обясненията на подсъдимият М. и показанията на свидетелката Х.Б.- извън цитираните по- горе, в които отричат деецът да е свождал последната към съвкупление с Е.Е. и К.Е.. Това е така, защото те не съответстват на другите събрани по делото доказателства. Подсъдимият твърди, че не е свързал Х.Б. с двамата мъже, за да правят секс, но тази теза представлява една негова защитна версия, тъй като същата е опровергана от свидетелските показания на безпристрастните свидетели Е. и Е., направеното от тях разпознаване, както и косвено от показанията на И.А., която твърди, че внучката й е проститутка на подсъдимия Т. М..Правилно първата инстанция не е приел и обясненията на свидетелката Х.Б., в които отрича участието на дееца при уговорката с двамата мъже за съвкупление поради нейната заинтересованост от изхода на делото на делото, близките отношения, които има с дееца, и изолираността на нейните показания по тези факти.

Обосновано съдът е приел,че показанията на свидетелите М.Х., С.А., М.Ю., Ф. М. и Н.Х., не следва да се обсъжда, тъй като те не носят сведения относно факта къде точно се е намирал подсъдимия Т. М. на датата и часа на инкриминираното деяние, а дават сведения за местонахождението му преди това. Освен това от техните показания не може да се извлекат категорични данни, че деецът се е намирал в дома си към 04.00ч. на 31.05.2012г., тъй като те установяват, че до 1.00ч. той е бил там. Но по основният въпрос след това какво е правил дееца, тези свидетели не дават отговор.Безспорно е установено и знанието на подсъдимия Т. М. за непълнолетната възраст на свидетелката Х.Б..Действително двамата се познавали от по рано ,а и показанията на двамата свидетели Е. и К. са категорични, че именно деецът им е посочил възрастта на момичето, за което платили, за да правят секс.

Логично е прието и, че е нормална житейска ситуация, при която свидетелите С.С.и И.С., които са полицейските служители посетили дома на Е.Е. в с.П.в деня на инкриминираното деяние, да не са видели там свидетелката Х.Б..И това е така, защото те са изпратени по сигнал за кражба на портмоне и са извършили проверка именно по този повод като са отвели пострадалия- свидетеля К.Е., и евентуалния извършител- свидетеля Е.Е., за изясняване на случая, без да се интересуват кой друг се намирал в къщата.Довода в жалбата,че присъдата почива само на показанията на свидетелите Е. Е. и К.Е. е неоснователен.Посоченото по-горе го опровергава напълно с направения анализ на всички показания.

Правилен и обоснован е извода на съда ,че подсъдимият М. от обективна и от субективна страна е осъществил деянието по чл.155 ал.5 т.2 вр.ал.З вр.ал.1 предл.1 алт.2 от НК за това, че на 31.05.2012г. в Г. свождал към съвкупление ненавършилата 18 години Х.М.Б. с ЕГН *.

Действително от обективна страна нормата на чл.155 урежда тъй нареченото сводничество, като очертава няколко форми на осъществяване на деянието. Втората от тях- свождане към съвкупление, е налице когато деецът е създал условия за осъществяването му като свърже две лиц,каквото безспорно се установява по делото. От обективна страна не е и необходимо съвкуплението да е осъществено.. В конкретният случай подсъдимият се явявапосредник между двете страни, като ги е срещнал и им е съгласувал волята към осъществяване на поведение към съвкупление. Т. М. е създал условия за осъществяване на полов контакт като е срещнал и свързал лицата от мъжки и от женски пол. Деецът лично се е уговорил с мъжете- Е.Е. и К.Е.- да ги свърже с момиче, с което да правят секс. От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл. По това обвинение е налице този елемент, защото подсъдимият М. е извършил деянието съзнавайки, т.е. имал е представа за това, че свожда към съвкупление Х.Б.. При извършване на престъплението деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Деянието е съставомерно по чл.155 ал.5 т.2 от НК, тъй като подсъдимият е свождал непълнолетно лице, а именно Х.Б. родена на 31.07.1995г.Деянието е съставомерно и по квалифицираният състав на ал.З от чл.155 от НК, тъй като е извършено с користна цел- взети са пари за извършеното свождане от свидетелите Е. и К..Всички тези изводи са правилни и законосъобразни и се споделят и от тази инстанция.

При определяне на наказанието съдът отчитайки на първо място степента на обществена опасност на деянието,която е приел за висока, предвид засягането на обществените отношения свързани с основните човешки права и свободи, посегателство върху свободата за формиране на волята и избор на поведение, както и на честта и достойнството на личността, което по естеството си представлява съвременна форма на робство.На следващо място е приел,че обществената опасност на самия деец също висока, заради предишните му осъждания и лошите характеристични данни и като е отчел и обстоятелството, че целеното половото съвкупление е осъществено с единия мъж,и младата възраст на извършителя е стигнал до извода,че не се налага той да бъде отделен от обществото за твърде дълго време.Приел е,че чрез наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства под средния размер на предвиденото, а именно „лишаване от свобода" за срок от 3 години и 6 месеца, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба" в размер на 10500лв., ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от закона

Предвид безспорно установената изключително малка сума пари-50евро и 10лв.-дадени на подсъдимия,довели до квалификацията на деянието по ал.3 на чл.155 НК,младата възраст и еднократността на деянието,настоящата инстанция намира, че като е определил наказание при условията на чл.54 НК,първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона, което следва да бъде отстранено,поради факта,че наложеното наказание е явно несправедливо.В този смисъл наложеното наказание на подсъдимия, определено при баланс на смекчаващите отговорността обстоятелства, е явно несправедливо и несъразмерно тежко,несъотвестващо на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца.В случая изключително малка сума пари, младата възраст и еднократността на деянието се явяват изключителни смекчаващи вината обстоятелства и следва да бъдат отчетени,като такива.При това положение,следва за извършеното престъпление от подсъдимия, да бъде наложено наказание под най ниския предел, при приложение на чл.55ал.1,т.1. във вр. с чл.55,ал.2 от НК- а именно 18 месеца „лишаване от свобода”, и „глоба” в размер на 6000лв.,с което наказание,настоящата инстанция намира, че ще се постигнат в пълна мяра целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него; както и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца и „глоба” в размер на 10500лв.,като се намали размера на наказанието „лишаване от свобода” на 1година и 6 месеца,а на наказанието „глоба” на 6000лв.

В останалата част, първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.1 т.1, във вр. с чл. 334 т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №162/13.09.2012год.,постановена по н.о.х.дело № 777/2012год., на Кърджалийският районен съд в частта й, с която на подсъдимия Т. М. М. от Г. с ЕГН-* на основание чл.155 ал.5 т.2 във вр. с ал.3във вр. с ал.1, предл.2 алт.2 от НК, е определено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години и 6 месеца,както и наказание „глоба” в размер на 10500лв., като на основание чл.55ал.1 т.1 във вр.с ал.2 от НК,НАМАЛЯВА размера на наказанието "лишаване от свобода" от 3 години и 6 месеца на 1година и 6 месеца,а на наказанието „глоба”от 10500лв. на 6000лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.