Р Е
Ш Е Н
И Е № 771
гр.Сливен, 09.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 7056 по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК,вр.чл.79 и 86 ЗЗД, вр.чл.432 ТЗ.
В условията на евентуалност са предявени
осъдителни искове за дължимост на суми за главница и лихви – договорна и
наказателна по договор за банков кредит
с правно основание чл.430, вр.чл.432 ТЗ.
Ищецът твърди, че депозирал пред СлРС заявление
по реда на чл.417 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 981/2018г.на СлРС и била
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ответника
за исковите суми. Заповедта за изпълнение била връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило предявяване на настоящите
установителни искове.
Твръди се, че между страните на
28.04.2017г. бил подписан Договор за потребителски кредит № **********, по
който ищецът изпълнил чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, посочвайки общия размер на кредита
и условията за усвояването му. Към отпуснатия кредит се включвала и еднократна такса за оценка на
риска в размер на 57,48 лв., дължима в деня на подписване на договора за
кредит, като тя се изплащала от кредитополучателя с дължимите месечни вноски,
съгласно погасителен план. Твърди, че кредитора
превел средствата по кредита в размер на 479 лв. на продавача на стоката
по фактура № **********. Потребителят декларирал, че получил стоките по чл.8 от
договора от продавача на стоката. Общото крайно задължение по договора
възлизало на 582,50 лв., разсрочено съгласно погасителен план на месечни
погасителни вноски по 48,54 лв. и една крайна вноска в размер на 48,56 лв.
Сочи, че ответника преустановил плащанията, считано от 05.11.2017г. за повече
от три месечни вноски, а именно 05.08.2017г., 05.09.2017г., 05.10.2017г. Така
считано от 06.10.2017г. настъпила предсрочна изискуемост на задължението по
чл.16, т.2 от договора, за която ответника бил уведомен лично. Към датата на
входиране на заявлението задължението на
ответника било в размер на 485,42 лв., от която сума 452,70 лв. главница и
32,72 лв. договорна лихва. Отделно от това ответникът дължал и обезщетение за
забава, което към 13.02.2018г. било в размер на 24,73 лв.
От съда се иска признаване за
установено в отношенията между страните, че ищеца има съществуващо вземане от
ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит №
**********/28.04.2017г., за сума в общ
размер 510,15 лв., от която 452,70 лв.
главница, 32,72 лв. договорна лихва за преиода 05.08.2017г. до 06.10.2017г.,
24,73 лв. – обезщетение за заваба за периода 05.08.2017г. до 13.02.2018г.
Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от 01.03.2018г. датата
на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
В условията на евентуалност
в случай, че главните установителни искове по чл.422 ГПК бъдат
отхвърлени се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер
510,15 лв., от която 452,70 лв. главница по договор за кредит №
**********/28.04.2017г., 32,72 лв. договорна лихва за преиода 05.08.2017г. до
06.10.2017г., 24,73 лв. – обезщетение за заваба за периода 05.08.2017г. до
13.02.2018г. Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба 21.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се разноски в
заповедното и исково производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна
е постъпил от назначен от съда особен представител.
Не се оспорва сключването на договора за кредит,
но се оспорва наличието на настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
Твърди, че от съдържанието на процесния договор не ставало ясно какво точно
дължи ответника, не бил посочен размер на главницата и размер на лихвата. Не
били представени данни колко вноски погасил ответника. Договорът бил сключен
при определени условия в полза само на кредитора. Клаузите за лихва накърнявали
равноправието между страните, противоречали на добрите нрави и се явявали нищожни. Оспорва твърдението на
ищеца, че уведомил ответника за настъпила предсрочна изискуемост. В обратната
разписка липсвало отразяване на лицето, подписало пратката и датата на
получаване. Счита, че не се дължала едновременно законна и мораторна лихва
върху претенцията, тъй като това би довело до неоснователно обогатяване.
Иска се отхвърляне на претенциите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраната в
хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа
страна следното:
На 28.04.2017г. ответникът А.М. депозирал искане-декларация за да му бъде
отпуснат кредит. На същата дата между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № **********, въз основа на който на ответника бил предоставен
кредит в общ размер 479 лв. за закупуване на стока –газов бойлер Аристон.
Начислена, видно от договора е и еднократна такса за оценка на риска в размер
на 57,48 лв., която следва да се възстанови от ответника кредитополучател с
дължимите месечни вноски по погасителен план. Срокът на договора е 05.05.2018г.
Месечните вноски били уговорени с падеж пето число на всеки месец, съответно
първа вноска на 05.06.2017г. , като 11 бр. вноски в размер на 48,54 лв. и
последната 12-та вноска в размер на 48,56 лв. дължима на 05.05.2018г. В чл.9 е
уговорен и лихвен процент 15,47 %, начин
на изчисляване на лихвата, както и лихва при просрочие в размер на законната
лихва върху просрочената сума, ГПР 42,85 лв.Така общата дължима сума била в
размер на 582,50 лв. В чл.16.2 от договора страните са уговорили и настъпване
на предрочна изискуемост на цялото задължение в случай на неплащане на три
поредни месечни вноски от кредитополучателя. С подписването на договора,
потребителят декларирал, че е получил стоката, описана в чл.8 от договора.
На 19.01.2018г. от страна на банката ищец било връчено на ответника, чрез
неговата сестра Димка М. уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на
цялото задължение.
На 01.03.2018г. ищецът банка депозирал пред съда заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК.Било образувано ч.гр.д. №
981/2018г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от 07.03.2018г. за осъждането на ответника да заплати на ищеца исковите
суми. Доколкото заповедта за изпълнение била връчена на длъжника от съдебния
изпълнител при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът в заповедното производство
спрял изпълнението по образуваното изпълнително дело и дал указания на
заявителя за предявяване на иск. В едномесечния срок последният депозирал
искова молба против ответника за установяване на вземането си по издадената в
негова полза заповед за изпълнение.
В хода на процеса е назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че сумата
по договора за кредит се формирала от цената на стоката 479 лв. и еднократна
такса за оценка на риска 57,48 лв., както и от договорна лихва в размер на
46,02 лв. или общия размер на отпуснатия кредит възлиза на 582,50 лв. Дължимата
главница била в размер на 536,48 лв., а договорната лихва 46,02 лв. Ответникът
направил две месечни погасителни вноски по кредита на 13.06.2017г. и на
14.07.2017г., с които били погасени 83,78 лв. гравница по първа и втора вноска
и договорна лихва в размер на 13,30 лв.
по първа и втора вноска. С платената от ответника сума от 97,56 лв. била
платена 83,78 лв.главница, 13,30 лв. договорна лихва и 0,51 лв.- лихва за
просрочие /забава/, доколкото не била спазена падежната дата 5 то число на
месеца. След 14.07.2017г. ответникът преустановил плащания по договора. Така
дължимата главница било в размер на 452,70 лв., 32,72 лв. договорна лихва.
Обезщетението за забавено плащане от 05.08.2017г. до 13.02.2018г. било в размер
на 25,24 лв., от които ответника платил 0,51 лв. и дължимата разлика била в
размер на 24,73 лв.
общото крайно задължение на кредитополучателя ответник е в размер на 582,50
лв., дължима на 12 бр. месечни вноски, всяка от които включваща главница и
договорна лихва 48,54 лв. Ответникът преустановил плащанията за повече от три
вноски, а именно не били платени вноски с падежи 05.08.2017г., 05.09.2017г. и
05.10.2017г., като считано от 06.10.2017г. настъпила предсрочна изискуемост.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от страните.
Съдът кредитира и заключението на
вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза, като неоспорено от
страните и изготвено от експерт, разполагащо със специални знания в съответната
област.
Приетото за установено от
фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим, доколкото е предявен
от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г.
по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС бе прието, че вземането, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Възможността на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл.432, ал.1 ТЗ и чл.60,
ал.2 ЗКИ, а в процесния правен казус такава възможност
е предвидена и в чл. 16.2 от договора. Така за случай на неизпълнение се счита
забава за плащане на част или пълен размер на три поредни месечни вноски.
Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните, а именно кредитора и засяга срочността на задължението, като то се
превръща от срочно в безсрочно при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
В процеса не е спорно, а и се
установи, чрез съдебна експертиза, че ответника длъжник не заплатил своевременно
вноски с падеж 05.08.2017г., 05.09.2017г. и 05.10.2017г. Доказа се също така,
че след спиране на плащанията, т.е. от следващия ден на третата неплатена
вноска 06.10.2017г. кредита бил отнесен в просрочие, а банката упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на това
обстоятелство на длъжника е осъществено надлежно, чрез връчване на лице от
домашните му с отбелязване на обратната разписка качеството на лицето- сестра
на длъжника адресат на 19.01.2018г.
В процеса се доказа и размерът на
задължението на ответника, чрез прието заключение по съдебно икономическа експертиза, като
размерите за главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за
забава, изчислени от експерта изцяло припокриват размерите, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 981/2018г. на СлРС.
Експертизата не е оспорена от страните по делото, поради което съдът не приема
за основателни възраженията на особения представител на ответника, че не се
дължи обезщетение за забава и едновременно договорна лихва. В случая
договорната лихва е претендирана и изчислена от деня на забавата на ответника 05.08.2017г.
/с неплащане на първата просрочена вноска/ до датата, на която банката смята за
настъпила предсрочната изискуемост на кредита 06.10.2017г. Всъщност
предсрочната изискуемост в случая е настъпила с уведомяването на длъжника на
19.01.2018г. и до тази дата банката има право да начисли договорна лихва,
докато всъщност тя е начислена към по-ранна дата.
Правилно е начислено от банката
ищец и мораторната лихва. Обявяването на предсрочната изискуемост не може да
обезщети банката за претърпените от забавеното плащане вреди. Доколкото се
касае за парично задължение, то изпълнението му винаги е възможно, т.е. касае
се за забавено изпълнение и за него длъжникът дължи обезщетение. Уговорката за
това обезщетение черпи основанието си от чл.92 ЗЗД и представлява допълнително
съглашение към договора за кредит. Такава уговорка в случая е предвидена между
страните в чл.9.4 от договора за кредит.Тъй като забавата може да съществува
както преди, така и след обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
обезщетението за нея се дължи за цялото време на неизпълнението. В случая
обезщетението е начислено и претендирано от датата на забавата 05.08.2017г. до 13.02.2018г.,
а не до датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, която е 01.03.2018г.,
т.е. за по-кратък период от време.
Така настоящият състав намира за доказани всички
относими към предмета на спора факти и обстоятелства- сключването на договор за
кредит с ответника, размера на задължението, начина на погасяване, липсата на
направени три поредни плащания, наличие на предпоставки за обявяване на
предсрочна изискуемост на цялото непогасено задължение и надлежно упражняване
на това право на банката кредитодател, чрез уведомяване на длъжника ответник.
Всички възражения, въведени от особения представител на ответника, касаещи
сключването на договора, с оглед личността на ответника и отделни клаузи на договора, съдът намира за
голословни.
При проверка на формата и съдържанието на
представения договор за потребителски кредит не се откриват нарушения по ЗПК. В
процесния договор е инкорпориран погасителен план, от който ясно се вижда какви
суми дължи ответника. Клаузите, в които е уговорена договорната лихва е ясна и
разбираема и не е неравноправна, респ.нищожна. Възнаградителната лихва
е в общ размер на 46,02 лв. за целия период на договора. Клаузата на чл.9 и
следващите от договора съдържат начина, по който се изчислява лихвения процент,
както посочен в годишен процент, така и изчисляването му на ден, като 1/360
част от него.
С оглед изложеното, предявените
положителни установителни искове са основателни и доказани и биват уважени в
пълен размер.
Тъй като се уважават
установителните искове, съдът не следва да разглежда и се произнася по
заявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
Предвид изхода на процеса,
ответникът дължи на ищеца и деловодните разноски, сторени, както в заповедното
производство в пълен размер от 175 лв., така и тези, сторени в настоящият исков
процес в размер на 825 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.С.М.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” 52-54 сума в общ размер 510,15
лв. /петстотин и десет лева и 0,15 ст./, от която 452,70 лв. /четиристотин
петдесет и два лева и 0,70 ст./ главница, по договор за потребителски кредит №
********** от 28.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, 32,72 лв. /тридесет и два лева и 0,72 ст./,
договорна лихва за периода 05.08.2017г. до 06.10.2017г., 24,73 лв. /двадесет и
четири лева и 0,73 ст./– обезщетение за заваба за периода 05.08.2017г. до
13.02.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК А.С.М., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54 , сума в
размер на 1 000 лв./ хиляда лева/, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: