Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря Виолета Цветкова и
прокурора ….....……………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1696
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „БИЛБОБУЛ” ООД, депозирана против наказателно постановление №
18-001426/29.07.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415,
ал. 1 КТ.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно
и постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила, и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения, се
релевират доводи, че е налице правен спор относно размера на дължимите
обезщетения и дължимия размер на работната заплата, респективно на дължимото
обезщетение за неспазено предизвестие, във връзка с който е било образувано
гражданско дело № 2958/19г. пред Районен съд – Русе, с оглед и на което
административнонаказващият орган е бил длъжен да извърши допълнителна проверка,
което не е сторил, както и не е отчетен факта, че част от общата дължима сума
вече е преведена преди 03.06.2019г. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не става ясно, как и въз основа на кои от
събраните доказателства, наказващият орган е стигнал до извода, за осъществен
състава на нарушението, за което е санкционирано дружеството. На следващо място
се развиват съображения, че е спорен размера на дължимото обезщетение за
неспазен срок на предизвестие и не е поискано обяснение от представляващия
дружеството кой е изготвил ведомостите за заплати и кой е подал информацията до
счетоводната къща. На следващо място се твърди, че е нарушен чл. 35 АПК,
задължаващ административния орган да изясни всички факти и обстоятелства от
значение за случая преди постановяване на административния акт, какъвто се
явява Протокола за извършена проверка с изх. № ПР 1911370/14.05.2019г. Твърди
се, че посочената в НП дата на извършване на нарушението 04.06.2019г. е
неправилна, което се явява съществено и неотстранимо процесуално нарушение,
довело до порок на наказателното постановление и ограничаване правото на защита
на нарушителя. Твърди се, че посочената дата 04.06.2019г. е датата от която
проверяващият орган е могъл да установи дали са били изпълнени предписанията,
дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1911370/14.05.2019г. и от
който момент проверяващият орган е имал правомощието да извърши проверка за
изпълнението на дадените предписания, като извърши пряко проверка в дружеството
и състави протокол, както и да състави АУАН, и датата на нарушението е датата
на последващата проверка, а не датата на която е можело да бъде извършена, а в
случая последващата проверка е била извършена в периода от 14.06.2019г. до
18.07.2019г. и именно последния ден на тази проверка следва да се приеме като
дата на извършване на нарушението, ако се докаже, че действително такова е
извършено. Развиват се съображения, че административнонаказващият орган не е
извършил преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН и не е изложил
мотиви в тази насока.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано не изпраща
представител.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната
жалба. В подкрепа на тази своя теза, инвокира доводи, че е налице неизпълнение
на дадено задължително предписание, като при съставянето на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения и е приложен правилно материалния
закон.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
периода 08.04.2019г. – 13.05.2019г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство
от страна на дружеството „Билбобул“ ООД. Във връзка с отстраняване на
констатирани нарушения на трудовото законодателство, на основание чл. 404, ал.
1, т. 12 КТ били издадени задължителни предписания на дружеството, като в т. 3 било
предписано работодателят да изплати парично обезщетение за неспазен срок на
предизвестие на С.Х.В.Д., роден на ***г., съгласно чл. 220, ал. 1, вр. чл. 228,
ал. 3 КТ, като за изпълнение на това предписание на дружеството бил даден срок
до 03.06.2019г.
Резултатите
от извършената проверка и предписанията дадени на дружеството били обективирани
в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1911370 от 14.05.2019г. на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Русе, който протокол бил връчен на пълномощник на
дружеството, притежаващ изрично пълномощно (лист 30 от делото) на дата
14.05.2019г., което обстоятелство същият удостоверил с подписа си.
Дадените
предписания не били оспорени по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ.
През
периода 14.06.2019г. – 18.07.2019г. била извършена проверка във връзка с
изпълнение на дадените предписания, обективирана в Протокол за извършена
проверка изх. № ПР1919363/18.07.2019г., в хода на която било констатирано, че
дружеството работодател не е изпълнило задължително предписание № 3, дадено в
Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1911370/14.05.2019г., отнасящо се до
изплащане на парично обезщетение за неспазен срок на предизвестие на С.Х.В.Д.,
роден на ***г., в дадения му срок до 03.06.2019г.
На 18.07.2019г.,
на основание чл. 416, ал. 1 КТ бил съставен АУАН № 18-001426/18.07.2019г. срещу
дружеството жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължително предписание №
3, дадено с Протокол с изх. № ПР1911370 от 14.05.2019г., отнасящо се до
изплащане на парично обезщетение за неспазен срок на предизвестие на С.Х.В.Д.,
роден на ***г., в дадения на дружеството срок до 03.06.2019г., които факти,
актосъставителят е приел, че осъществяват състав на нарушение от страна на
дружеството по чл. 415, ал. 1 КТ, което е извършено на 04.06.2019г.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството депозирало възражение срещу
съставеният АУАН.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези
съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, а както гласните, така и писмените доказателствени средства се намират
в корелативно единство и безспорно установяват приетите за осъществили се факти
от обективната действителност, досежно състава на нарушението предмет на
настоящото производство, а именно неизпълнението да даденото на дружеството
предписание, които факти не се и оспорват от дружеството жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл. 416,
ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. Събраните в хода на настоящото производство по
делото доказателства, не опровергават приетите за установени в АУАН фактически
констатации, а напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие между
приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
Неоснователни
са релевираните от страна на пълномощника на жалбоподателя доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Не е
допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в самото наказателно
постановление, административнонаказващият орган изрично е посочил във втория
абзац, доказателствата, на които се е позовал, като по този начин е изпълнил
задълженията си по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а отделно от това всички тези
доказателства преди издаване на наказателното постановление са били връчени на
дружеството жалбоподател, поради и което по никакъв начин не е било нарушено
правото на защита на наказаното лице, да разбере за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност и въз основа на какви доказателства, за да е
препятствана по някакъв начин възможността на същото, да упражни и реализира в
пълнота правото си на защита.
Неоснователни
са и твърденията за допуснато нарушение по чл. 52, ал. 4 ЗАНН при издавен на
наказателното постановление, във връзка с депозираното от страна на дружеството
възражение срещу съставения АУАН. Видно от съдържанието на самото наказателно
постановление административнонаказващият орган е извършил преценка на
административнонаказателната преписка и въз основа на установените факти е
приел, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството. Депозираното възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
съдържа доводи във връзка със законосъобразността на даденото предписание и бланкетни
твърдения за допуснати процесуални нарушения и не е била налице необходимост за
разследване на спорни обстоятелства и събиране на допълнителни доказателства,
които действия административнонаказващият орган да не е извършил и по този
начин, същият да не е изпълнил своите задължения. В случая не е било необходимо
да бъде извършвано допълнително разследване на спорни обстоятелства, а в тежест
на наказаното лице е било да представи доказателства, че е изпълнило
предписанието, поради и което не е налице извършено нарушение от страна на
административнонаказващият орган, във връзка със задълженията му по чл. 52, ал.
4 ЗАНН. Отделно от това отговор на тези възражения е даден от административнонаказващия
орган в издаденото наказателно постановление.
В този
смисъл е Решение от 29.05.2015г. на Административен съд – Русе, постановено по
КАНД № 129 по описа на съда за 2015г.
Неоснователни
са и доводите, че неправилно е посочена датата на извършване на нарушението,
което от своя страна да е довело до нарушаване правото на защита на дружеството
и да представлява основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.
Видно от приетите за осъществили се факти, на дружеството е дадено предписание,
което същото е следвало да изпълни до 03.06.2019г. и именно от 04.06.2019г. е
налице неизпълнение на това предписание и респективно датата на която е
осъществено нарушението. Факта кога е установено нарушението няма общо с дата
на извършване на същото, което е станало именно на 04.06.2019г., денят следващ
последния ден в който дружеството е следвало да изпълни дадените му
задължителни предписания, които са били влезли в сила.
По
отношение на доводите, че е нарушен чл. 53, ал. 1 ЗАНН, тъй като в
наказателното постановление липса преценка за приложението на хипотезата за
маловажност, същото не представлява нарушение на процесуалните правила.
Преценката на административнонаказващият орган, за приложението на чл. 28 ЗАНН
винаги е задължителна, но нейното обективиране, в наказателното постановление
не е, тъй като в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН липсва такъв реквизит,
поради и което неизлагането в НП на подробни мотиви, защо конкретния случай не
е маловажен не съставлява нарушение на материалния закон. В този смисъл е
Решение от 01.07.2016г. на Административен съд Русе, постановено по КАНД № 157 по
описа на съда за 2016г.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод,
а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на дадено по реда на
чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ предписание.
По
делото няма данни същото да е било оспорено от адресата му и да е отменено с
влязъл в сила акт, поради и което, предписанието подлежи на изпълнение на общо
основание.
Именно
неизпълнението на предписанието, осъществява състав на нарушение по чл. 415 КТ.
За реализиране административнонаказателна отговорност на адресата на предписанието
е необходимо да бъде установено, наличието на дадено предписание и че същото не
е било изпълнено в указания срок, които обстоятелства в настоящото производство
се доказват по категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства.
Задължителното
предписание е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия,
с адресат дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател и същото е
следвало да бъде изпълнено до 03.06.2019г., като към датата на съставяне на
АУАН от доказателствата по делото не се установява, същото да е изпълнено.
Законосъобразността
на самото предписание е предмет на друго производство, с оглед разпоредбата на
чл. 405 КТ, доколкото по своята същност даденото предписание от страна на
контролните органи, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване по реда на АПК.
С оглед
на това, наведените в жабата доводи, свързани с наличието на правен спор между
страните, с който е сезиран гражданския съд несъбиране на доказателства за
размера на дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестие, че не е било
поискано обяснение от представляващия дружеството кой е изготвил ведомостите за
заплати и кой е подал информацията до счетоводната къща, както и твърденията за
нарушение на чл. 35 АПК, по своята същност касаят законосъобразност на самото
предписание и са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство
и законосъобразността на издаденото наказателно постановление.
В
настоящото производство правнорелевантен е факта на неизпълнение на
предписанието, като същото не следва да се подлага на преценка, касаеща
неговата законосъобразност и дружеството жалбоподател, в настоящото
производство, не може да предявява възражения, основаващи се на допусната от
проверяващите органите незаконосъобразност на задължителните предписания, а
такива възражения е следвало да бъдат направени срещу издаденото процесно
предписание по реда на чл. 405 КТ.
В този
смисъл са Решение от 01.03.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по
КАНД № 435/2016г., Решение от 12.10.2017г. на Административен съд – Русе,
постановено по КАНД № 434/2016г., Решение от 12.10.2017г. на Административен
съд – Русе, постановено по КАНД № 436/2016г. и Решение от 24.03.2015 г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 62 по описа на съда за 2015г.
Не са
налице предпоставките да бъде приложена разпоредбата на чл.415в, ал. 1 КТ.
За да
бъде приложена същата, законодателят е предвидил кумулативното наличие на
следните предпоставки, а именно да се касае за нарушение, което да е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители.
След
дадените предписания и извършена повторна проверка на 18.07.2019г., дружеството
не е изпълнило даденото му предписание, като по делото не са представени
доказателства, да е налице такова изпълнение, както към момента на съставянето
на АУАН, така и към момента на издаване на наказателното постановление, поради
и което не е налице първата предпоставка за приложение на чл.415в, ал.1 КТ, за
да се преквалифицира деянието като маловажно. В този смисъл е Решение от
25.05.2016г. на Административен съд – Русе, постановено по к.н.а.х.д. № 143 по описа
на съда за 2016г.
Не са
налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид. Отделно от това от деянието са
настъпили вредни последици за работника, поради и което според настоящия
съдебен нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” и
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
Санкцията
наложена на дружеството е в минималния предвиден в санкционната разпоредба
размер, а именно 1500 лева и не са налице основания за нейното изменение.
По
гореизложените мотиви съдът намира депозираната жалба за неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-001426/29.07.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Русе, с което на „БИЛБОБУЛ”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, бул. „Тутракан”
№ 4, ет. 1, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: