№ 958
гр. София , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503762 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 3480 от 11.06.2020г., /поправено с решение № 260197 от
25.09.2020г. и определение № 260771/25.09.2020г./, постановени по гр. д. №
11660/2017 г. СГС, I ГО, 3 състав е осъдил ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД да заплати на А. С. А., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86
ЗЗД, сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата
на събитието - 04.09.2016 г. до окончателното изплащане, и законната лихва
върху сумата 4 644,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществените вреди - разходи за лечение, считано от 13.09.2017 г. до деня
на заплащането им от ответника - застраховател 17.07.2018 г. С решението
СГС, I ГО, 3 състав е осъдил ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да
заплати, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на А. С. А. разноски в размер на
15 886.10лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗАД „ДАЛЛ БОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с релевирани оплаквания за неправилност и
необоснованост. В жалбата се прави възражение, че размерът на
определеното обезщетение е завишен и не съответства на претърпените
вреди, противоречи на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД и
не отговаря на трайно установената практика за обезщетяване на подобен вид
1
вреди. Поддържа се, че при постановяване на съдебното решение,
първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, не е взел предвид всички релевантни в случая факти
и обстоятелства, като по този начин е присъдил несправедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата се сочи, че по делото не е
установено ищецът да е претърпял изключителни болки и страдания, които да
обосновават такъв висок размер на обезвреда. Релевира се довод, че относно
лявата колянна става няма поставена точна диагноза от образно изследване и
въпреки съмненията за туморен процес на главата на малкия пищял, ищецът
не е направил препоръчаните томографии и не е посетил нито веднъж
ортопед-травматолог. Поддържа се възражението, че е налице принос от
страна на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП,
изразяващи се в престой извън пешеходната пътека и внезапно навлизане на
платното за движение. Прави се искане въззивният съд да отмени изцяло
обжалваното решение и да отхвърли иска, а в условията на евентуалност да
намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Предявява се претенция за присъждане на направените разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, А. С. А., чрез процесуалния си
представител, е подал отговор, с който се поддържа, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението да бъде
потвърдено.
В с.з. пред въззивната инстанция страните не изпращат представители,
като са депозирали становища.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявеният иск
е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет –
присъждане на обезщетение в размер на 125 000 лв. /частичен иск/ при
150 000 лв. /пълния размер/ за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 04.09.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание,
ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна
връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение СГС е приел, че
частичният иск е основателен в пълния предявен размер и след като е
констатирал, че по делото е налице доброволно плащане от страна на
2
застрахователя на сумата от 25 000лв. е присъдил 100 000лв. - обезщетение за
неимуществени вреди. За неоснователно е намерено възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалия.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
С оглед извършеното от ответника в хода на първоинстанционното
производство плащане на част от претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди и предвид релевираните в жалбата оплаквания, съдът
приема, че пред въззивната инстанция не е налице спор относно основанието
на предявения иск, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че
е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, спорът на страните пред
въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на обезщетението за
неимуществени вреди, както и върху основателността на възражението за
съпричиняване от страна пострадалия.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника за
допуснатите от първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният
състав приема следното:
От приетата пред първата инстанция комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза – основно и две допълнителни заключения /в
медицинската част/ съдът приема за установено, че вследствие на
настъпилото произшествие ищецът е получил следните увреди: счупване на
голямопищялната и малкопищялната кост в дясно в горната част, което е
причинило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
повече от 30 дни; счупване на 2-ри поясен прешлен, довело до трайно
затруднение в движенията на снагата за повече от 30 дни. Според обсъдените
от вещото лице медицински документи, счупването на голямопищялната кост
и малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната им трета е наложило
извършването на оперативно лечение. На 08.09.2016 г. е извършено кръвно
(оперативно) наместване на счупването с поставяне на метална остеосинтеза
(Т- заключваща плака в задно-медиална позиция и преконтурирана
заключваща плака предно - латерално). Проведено е и медикаментозно
лечение с антикоагуланти, антибиотик и аналгетици. Вещото лице излага, че
оперативните рани са зараснали първично. Докторът сочи, че срокът за
възстановяване е 4 - 5 месеца. Съгласно заключението счупването на 2-ри
3
поясен прешлен (костен фрагмент от горния преден ръб на прешлена) изисква
постелен режим за 30-45 дни, както и носенето на укрепващ, стабилизиращ
ластичен колан.
При извършения личен преглед докторът установява, че счупванията на
двете кости на дясната подбедрица са зараснали, но се установява външно
отклонение на дясната подбедрица спрямо оста на бедрото с 15 градуса.
Корекцията на тази девиация на подбедрицата може да бъде само оперативна,
но с труднопрогнозируем резултат. Излага, че предстои ново оперативно
лечение за изваждане на остеосинтезния материал. Вещото лице сочи, че
счупването на 2-ри поясен прешлен не налага извършването на насочено
лечение, а покой и носене на корсет, но може да причинява периодични болки
при натоварване на тялото и физически усилия.
По отношение на увредата - разкъсване на колатералната връзка на
лявото коляно, вещото лице сочи, че същата е отразена в окончателната
диагноза на издадената епикриза при изписването на ищеца от УМБАЛ
„Света Анна” АД – София. В допълнителната експертиза вещото лице излага,
че фактът, че в окончателната диагноза е отразена тази увреда означава, че
диагнозата е поставена при клиничен преглед. В заключение прави извод, че
може да се каже, че при процесното ПТП ищецът е имал и травма в областта
на левия крак с разкъсване на колатералните връзки на коляното. Допълва, че
увредата на колатералните връзки изисква първо детайлно диагностициране
чрез ядрено-магнитен резонанс, за да може да бъде уточнен пълния обем на
получената увреда, след което може да се прецизира по-нататъшното
поведение. Излага, че по отношение описаната увреда на колатералните
връзки на лявото коляно не е провеждано насочено лечение, но А.А. е носел
шина /ортеза/, а впоследствие и към датата на прегледа носи наколенка за по-
голяма стабилност на коляното. При извършената от доктора проверка на
приложената и приета медицинска документация същият установява, че не са
налице данни тази увреда да е била налице преди ПТП. Излага, че описаната
клинична находка отговаря на увреда и на двете странични връзки /външна и
вътрешна на лявата колянна става. /вж втора допълнителна СМЕ/. Вещото
лице установява /вж допълнителна КСМАТЕ/, че към момента няма данни да
са налице усложнения от тази травма, но е необходимо извършването на ЯМР
и на база данните от него, да се извърши преценка за вида и обема на
оперативното лечение. В с.з., проведено на 20.05.2019г. докторът пояснява, че
за да бъде ликвидирана нестабилността на колянната става трябва
задължително да се проведе оперативно лечение.
Във второто допълнително заключение докторът описва, че при
извършения от него преглед на 10.10.2018г. е установил, че ищецът е в добро
общо състояние със стабилна походка, може да се качва и слиза по стълби,
клякането е възможно в пълен обем, но навеждането напред не се извършва в
пълен обем, по дясната подбедрица има оперативни белези в горната част от
4
вътрешната и външната страна с дължина всеки от по 18 см. Сочи, че
активните и пасивни движения в дясното коляно са запазени в пълен обем, но
със странична нестабилност, както при отвеждане на подбедрицата, така и
при привеждане. Дава заключение, че липсва обемна разлика в обиколката на
двете бедра и подбедрицата.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице - СМЕ, тъй като експертът е отговорил обективно на поставените
въпроси.
От приложените и приети по делото медицински документи, обсъдени
от вещото лице-доктор, се установява, че ищецът е бил приет за лечение в
УМБАЛ „Св. Анна“ АД на 04.09.2016г., като е бил изписан на 16.09.2016г.,
след което е бил в хоспис в продължение на 22 дни. Видно от приетите и
неоспорени болнични листи ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност до 15.11.2016г.
По делото е изслушана и приета съдебно-психологическа експертиза. В
заключението си вещото лице излага, че няма данни за състоянието на ищеца
преди инцидента. Сочи, че поведението на ищеца е типично за депресивната
картина вследствие преживяното. При освидетелствания е налице
неспособност към момента на изследването да възприеме положителните
аспекти на прогнозата за сметка на болезнено преувеличеното възприемане на
отрицателните последици. Според експерта, ищецът възприема станалите
събития като силно стресогенни. Допълва, че той все още не може да се
освободи от чувството на безпомощност и унижение по време на
възстановителния период след произшествието, което дава на вещото лице
основание да приеме категорично, че се касае за психологическа травма.
Според експерта пострадалият не е преодолял психическата травма.
Установява, че повече от две години след инцидента ищецът не е готов да
потърси специализирана психиатрична/психологическа помощ, като
възприема себе си като „непоправимо увреден“.
В с.з., проведено на 20.05.2019г., вещото лице е категорично, че без
психотерапия прогнозата е неблагоприятна, защото ищецът не би могъл да се
справи сам.
Настоящият въззивен състав изцяло кредитира фактическите
констатации на вещото лице, тъй като експертизата е изготвена от лице,
компетентно в тази област, експертизата е изготвена обективно и дава пълен
отговор на релевантните за спора въпроси.
Във връзка с установяване на неимуществените вреди, които е
претърпял ищецът, пред първата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства, чрез показанията на свидетелката С. Т. М. – майка
на ищеца. От показанията й се установява, че два часа след катастрофата е
видяла сина си в болницата, бил в много тежко състояние, извеждали са го от
5
интензивното. Имал травми в кръста и на двата крака, бил е в съзнание. Бил е
много уплашен и стреснат. Имал много силни болки и са му били включили
системи. Оперирали са го след два дни. Претърпял е операция на десния крак,
а на левия са поставили шина, имал е разкъсани връзки. В болницата е
престоял около 10-12 дни, през което време свидетелката всеки ден го е
посещавала. Имал е дълго време температура след операцията. След
операцията не е можел нито да се обслужва сам, нито да става. След
изписването му, тъй като не е имало кой да го гледа, а свидетелката гледала
болен съпруг, са го настанили в хоспис в Симеоново, където останал три
седмици. Отново свидетелката го е посещавала всеки ден по обяд. От
показанията на свидетелката се установява, че след извършената операция на
сина й е била проведена рехабилитация, той първоначално се е придвижвал с
проходилка, а по - късно е започнал да се придвижва с патерици. Поради
претърпените травми е започнал да работи дистанционно от дома си, като
установява, че синът й работи в Софийския университет, доцент по японско
езикознание.
От свидетелските показания се установява, че преди катастрофата ищецът е
бил много слънчев човек, сега е станал раздразнителен, чувствал се е много
притеснен, че не може да се грижи за жена си и детето. Бил е през цялото
време на обезболяващи поради силните болки. Понастоящем синът й не се е
възстановил окончателно, „останал куц“, не може да кара колело, не може да
практикува туризъм, дори и торбите от пазар не може сам да носи, тъй като,
заради коленете, не може да вдига никаква тежест. Белегът, който е останал
от операцията бил голям – около 20 сантиметра.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като намира, че те са
дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления, свидетелката е
посещавала своя син всеки ден след произшествието, т.е. тя има най-пълни
впечатления от неговото състояние както по време на болничния му престой,
така и след това през оздравителния и възстановителния период. Показанията
на свидетелката не противоречат на събрания доказателствен материал.
С оглед на конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства,
въззивният състав намира за частично основателни оплакванията в жалбата
на ответното дружество, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. Размерът на
обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от ответното
дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да
бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС,
понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Размерът на
претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства следва да бъде
определен към датата на ПТП, необходимо е да се отчете и периода за
6
пълното възстановяване, възрастта на пострадалото лице, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие,
както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност”.
При така изложените принципни постановки, въззивният състав, за да
определи размера на обезщетението съобрази следните конкретно установени
по делото обстоятелства: вида и характера на получените от ищеца увреди:
съдът приема, че пострадалият е получил две фрактури, от които първата е
особено тежка, като във връзка с нея е претърпял и оперативна интервенция.
С оглед обсъдените по-горе доказателства възизвният състав приема, че са
налице категорични данни, че в резултат на произшествието ищецът е
получил и травма на ляв долен крайник, изразяваща се в скъсване на
колатералните връзки /вътрешна и външна странични връзки/ на лявото
коляно. Взе предвид продължителността на лечебно-възстановителния
период – 4-5 месеца, през който период пострадалият е търпял болки и
страдания, каквито продължава да изпитва. Съдът отчита и обстоятелството,
че ищецът е бил 12 дни в болнично заведение, където му е била извършена
оперативна интервенция, като безспорно това обстоятелство е оказало
негативно въздействие върху неговото психо-емоционално състояние. Съдът
съобрази и изключително големия дискомфорт, който е изпитал
пострадалият, тъй като се е налагало да разчита на чужда помощ и грижи в
ежедневието си. В този смисъл съдът взе предвид и конкретно установените
по делото обстоятелства, че в случая за един дълъг период от време ищецът е
бил изцяло зависим от своите близки, което обстоятелство се е отразило
изключително негативно върху неговата психика – ищецът е изпитвал
огромно притеснение от факта, че не може да бъде опора на своето семейство,
каквато е бил преди инцидента. Съобрази и отражението на инцидента върху
психо-емоционалното му състояние - започнал да изпитва страх, не можел да
спи, чувствал се безпомощен и непоправимо увреден. Съдът отчита и
обстоятелството, че преди процесното ПТП, ищецът е бил деен човек, обичал
е да ходи в планината, да кара велосипед, а след произшествието той е спрял
да практикува своите любими занимания. Съобрази също, че вследствие на
счупените две кости на дясна подбедрица е налице видим козметичен дефект,
както и обстоятелството, че ищецът не може да се навежда в пълен обем,
налице са и големи оперативни белези, които безспорно имат загрозяващ
ефект. Съдът взе предвид и обстоятелствата, свързани с произшествието -
безспорно ищецът е изпитал голям шок в резултат на неочаквания удар,
докато е бил на разделителния остров. Като отчита и възрастта на
пострадалия към датата на инцидента (45 години) – активна работоспособна
възраст, намира, че справедливият размер на обезщетението, с оглед
конкретно установените по делото факти, възлиза на сумата от 75 000 лв.
7
За да отхвърли иска до пълния претендиран размер, настоящият състав
взе предвид, че само една от трите увреди е протекла с операция. Съобрази,
че по отношение на увредата на коляното няма данни ищецът да е предприел
лечение, въпреки предписанията. На следващо място, съдът взе предвид, че
възстановяването от психологическата травма изцяло зависи от волята и
желанието на ищеца да се подложи на психотерапия, нещо, което той повече
от две години и половина не предприема. Не на последно място, съдът взе
предвид, че по отношение на увредата на коляното и на поясния прешлен
липсват данни за усложнения. Съдът не отчита предстоящата операция за
изваждане на остеосинтезния материал. С оглед на тези обстоятелства и като
съобрази обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, настоящият съдебен състав намира за основателно
възражението на ответното застрахователно дружество, че определеното от
първата инстанция обезщетение е в завишен размер.
Относно релевираното в жалбата оплакване за нарушение на
разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД съдът намира следното: Релевираното от
ответника възражение се свежда до престой на ищеца извън пешеходната
пътека и внезапно навлизане на платното за движение в нарушение на чл. 113
и чл. 114 ЗДвП.
В тази връзка от изготвената комплексна-съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, се установява, че ударът между л.а. „Тойота”
„Корола“ и пешеходеца - ищец е станал на разделителния остров на бул.
„Г.М. Димитров”. Според вещото лице, причината за възникване на пътно-
транспортното произшествие е навлизането на л.а. „Опел Астра” в
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Произшествието не
би настъпило при условие, че водачът на лек автомобил „Опел Астра” е
навлязъл в кръстовището, образувано от бул. „Г.М. Димитров” и бул. „Драган
Цанков”, на зелен сигнал на светофарната уредба. Пешеходецът е започнал
преминаване на кръстовището на пешеходната пътека на зелен сигнал.
Според автоексперта пешеходецът, ако е бил с лице към посоката, от която е
идвал лекият автомобил „Тойота”, е имал възможност за пръв път да
възприеме лекия автомобил, в момент, когато последният се е намирал на
разстояние около 40 метра от него, но това е при условие, че не е имало други
автомобили пред л.а. „Тойота Корола”, тъй като пешеходецът не би могъл да
предварително да знае, че водачът на този автомобил, вследствие на удар от
друг автомобил, ще загуби контрол върху управлението. В тази връзка от
показанията на самия водач на лекия автомобил „Тойота“ се установи, че
пред него е имало и други коли. Поради това не е налице тази хипотеза.
Според експерта, лекият автомобил „Тойота“ е представлявал опасност от
техническа гледна точка от момента на удара между двата автомобила, след
който л.а. „Тойота” е започнал да се отклонява към мястото, където се е
намирал пешеходецът. В този момент пешеходецът е бил на около 15-16 м. от
л.а. „Тойота“, пешеходецът не е разполагал с време да премине извън острова
8
на пешеходната пътека. Не е било възможно обективно да се избегне
съприкосновението на автомобила с пострадалия, тъй като в момента, в който
пешеходецът е имал възможност да забележи за пръв път лекия автомобил,
автомобилът не е представлявал опасност за него и, за да спре или избере
друга посока на движение, той е трябвало предварително да знае, че ще
настъпи удар между двата автомобила и, че траекторията на л.а. „Тойота” ще
се промени и ще премине през разделителния остров.
Съдът кредитира заключенията на автоексперта в описаните части,
които са относими към релевираното възражение. Приема, че вещото лице е
дало обективно и компетентно заключение, отговорило е изчерпателно на
поставените въпроси.
От свидетелските показания на Х. С., който е шофирал ударената кола
марка „Тойота Корола“, която впоследствие е ударила ищеца като пешеходец,
както и и от свидетелските показания на св. М. Ц.-очевидец на
произшествието се установява, че ищецът е чакал на острова - по средата на
пътя. Ударът е станал на самия остров.
С оглед така обсъдените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че ищецът не е извършил нарушение на ЗДвП, с
което да е допринесъл за настъпването на потивоправния резултат. Не се
установи твърдението на ответника за наличие на хипотезата на чл. 113 ал.1 и
чл. 114 ЗДвП, предвиждащи, че при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила: да не навлизат внезапно на платното за движение. По
делото, по безспорен начин се установи, че ищецът към момента на удара не е
пресичал платното за движение, поради което не би могло да се постави
въпроса дали е имало внезапност на навлизането. Установи се, че той е бил на
остров, предназначен за изчакване. Неговото поведение е било изцяло
съобразено с разпоредбата на чл. чл. 115, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща, че
пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от редовните
линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност
или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива - на банкета. От
събраните и обсъдени писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
установи, че ищецът не е имал никаква обективна възможност да избегне
съприкосновението с лекия автомобил.
Следователно възражението е недоказано.
Не следва да бъде редуцирано така определеното обезщетение за
неимуществени вреди.
Въззивният съд, след като съобрази, че по доброволен път ответното
дружество е заплатило на ищеца 25 000лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, то на ищеца се дължи сумата от 50 000лв. Върху същата ответникът
дължи законната лихва, считано от 04.09.2016г. – така както е поискана от
9
ищеца, като по отношение на началния момент ответникът не е релевирал
възражение.
При този изход на спора първоинстанционното решение подлежи на
отмяна в частта, в която ответното застрахователно дружество е осъдено да
заплати на ищеца разликата над сумата от 50 000 лв. до присъдения размер от
100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вместо
което следва прекият иск да бъде отхвърлен в тази част. Решението на СГС
следва да бъде отменено и в частта за разноските, в която ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата над 7943.05лв. – деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК; Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 555лв. /при определено
от съда възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200лв./.
Относно разноските пред настоящата съдебна инстанция: С оглед
частичната основателност на въззивната жалба, ищецът следва да бъде
осъден, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, да заплати на ответното
дружество разноски в размер на 1050лв. /при определен от съда размер на
юрисконсултското възнаграждение от 100лв. и държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 2000лв./. Ответникът следва да бъде осъден, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на ищеца разноските съобразно
отхвърлената част от жалбата възлизащи на 3530лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3480 от 11.06.2020г., /поправено с решение №
260197 от 25.09.2020г. и определение № 260771/25.09.2020г./, постановени по
гр. д. № 11660/2017 г. от СГС, I ГО, 3 състав в частта, в която е осъдил ЗАД
„ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на А. С. А., на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, разликата над сумата от 50 000 лв. до
присъдените 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, търпени от телесни увреждания, получени при ПТП на 04.09.2016 г.,
ведно със законната лихва от 04.09.2016г. до окончателното изплащане,
както и в частта, в която е осъдил ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД да заплати на А. С. А., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски по делото
над размера на сумата над 7943.05лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. А. против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за
сумата от 50 000лв., представляващи разликата над 50 000 лв., /определени от
САС/ до 100 000 лв., /определени от СГС/, ведно със законната лихва, считано
от 04.09.2016г. до окончателното плащане.
10
ОСЪЖДА А. С. А. да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 555лв. –
деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 1050лв. – разноски
пред САС.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на А.
С. А. сума в размер на 3530лв. – разноски пред САС, на основание л. 78, ал.1
ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3480 от 11.06.2020г., /поправено с
решение № 260197 от 25.09.2020г. и определение № 260771/25.09.2020г./,
постановени по гр. д. № 11660/2017 г. СГС, I ГО, 3 състав останалата
обжалвана част.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11