РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №718/28.5.2020г.         2020г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На двадесет и шести май                                        Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1048 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на С.С.С. ЕГН **********,*** срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 3150094 издаден от ОДМВР Варна,  с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.         

            С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Твърди се, че при неговото издаване не е приспадната максимално допустимата грешка на АТСС. Твърди се, че има разминаване в датата на издаване на ЕФ посочена в него и отразеното в системата на сектор ПП. Сочи се, че са допуснати нарушения в минимално необходимото съдържание на ЕФ.С тези и други аргументи се иска отмяна на ЕФ.

      В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.

      Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, но упълномощен такъв-юрисконсулт депозира писмено становище, че ЕФ е законосъобразен.  Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       Електронният фиш серия К№ 3150094, е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивницата, затова че на 08.11.2019 г. в 22,13  часа, в  гр.Варна, по по „Аспарухов мост“ в посока бул.“Христо Ботев“, до спирка „Корабостроител“ е извършено нарушение за скорост с товарен автомобил ”Ауди А5 Спортбак” с рег.№ СВ7188НХ установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 с №11743с9, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 74 км./ч., като превишението е 24 км./ч.– нарушение на чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

         При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна било установено извършеното нарушение    Впоследствие като собственик на превозното средство било установено ЕООД „Порше ЛизингБГ“-клон София, а ползвател на МПС била възз.С.С.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивницата С., като ползвател на автомобила, била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

    ЕФ бил връчен на въззивницата на 12.02.2020г., като на 25.02.2020г. тя депозирал жалба срещу ЕФ  в РС-Варна.

       Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени.

        Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

          Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

       Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, респективно неговият ползвател, доколкото автомобилът е лизингов,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. 

    Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 08.11.2019г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице –12.02.2020г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

       Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

     Като ползвател на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.С.С..  Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- ползвател, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговоростта на въззивницата. Същата не оспорва, че именно тя е управлявала автомобила.

      От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 с №11743с9, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

      Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

        В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм., бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

          На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 08.11.2019г.,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя.

       Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.  Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.

        От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване – преносима система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1,  преминала метрологичен контрол на 29.10.2019г., удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка №77-С-ИСИС/29.10.2019г. на БИМ от проверка на мобилна система за видеоконтрол  и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, ведно с приложения, валидно до 07.09.2027г.

     Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.

       Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата.     Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител, е видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на 08.11.2019г. във времеви интервал 20.00.-00.00ч., в гр.Варна, „Аспарухов мост“, до автобусна спирка „Корабостроител“, посока на заснемане Бургас-Варна. От приложената км протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената дата и в горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо средство за измерване разположено на пътя /мобилна камера тип „тринога“/.

      Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.  От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.

       Измерената скорост на движение на автомобила е 77 км/ч., при разрешена такава в този участък от пътя-50км/ч., доколкото се касае за път в рамките на населено място. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 74км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в населено място-50 км/ч.. Ето защо и възражението, че не била приспадната скорост при отчетена допустима грешка е неоснователно.

      Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от 24км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.3 от същия текст е предвидил глоба в размер на 100 лева (сто лева )  в редакцията на разпоредбата действала към момента на деянието. Размерът на санкцията е фиксиран в закона.

        От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен № № 11743с9 било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 74 км./ч.  при ограничение от 50 км./ч. в  населено място гр.Варна, по „Аспарухов мост“ посока  бул „Христо Ботев“ т.е. към центъра н града, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 24 км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението. Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и в този аспект.

        Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство.  В конкретния случай видно от справката от централната база  на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е лизингова къща, но официален вписан в масивите на МВР ползвател е именно въззивницата С.. Въззивницата, като ползвател на МПС  не е ангажирала доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата, не е представила и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, изискване на ЗДвП. Затова правилно АНО е определил субектът на нарушението. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тази насока и не съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като ползвателя на МПС е длъжен да представи такива-ако разбира се са налични. А очевидно в случая не е посочено от ползвателя на МПС друго лице управляващо автомобила на процесната дата.

        Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишаване от 24км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия текст е предвидил глоба в размер на 100 лева (сто лева) за превишение на скоростта от 21 до 30 км./ч. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

       Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч. и то в населено място, на натоварен пътен участък – Аспарухов мост /ноторно известно място, свързващо кв.Аспарухово с центъра на града/, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

       При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. В този смисъл е и практиката на Административен съд Варна- например Решение по касационно административно дело № 78 по описа на АС – Варна за 2017г, Решение по касационно административно дело № 983 по описа за 2017 год., и  много др.

    С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакувания ЕФ – законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

    На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като се е запознал с материалите по делото и е депозирал писмено становище. По делото са депозирани и писмени бележки от същия упълномощен процесуален представител- юрисконсулт.  С  оглед крайния изход на спора /ЕФ следва да бъде потвърден/ и направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна  искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивницата следва да бъде осъдена на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. / в този смисъл Решение от 20.02.2020г. по к.н.а.х.д. № 3165/2020г. по описа на АдмС-Варна/. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минималния размер, тъй е не е налице фактическа и правна  сложност на случая. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения по-горе минимален размер.

 

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 3150094 издаден от ОДМВР Варна,  с който на С.С.С. ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.  

    

          ОСЪЖДА С.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: