РЕШЕНИЕ
№ 22018
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110101802 по описа за 2023 година
Ищецът Б. Н. Н. твърди да е сключил договор за паричен
заем № ....с ответника „С. к.“ ООД. Размерът на заема бил 500
лв., месечна вноска, 4 погасителни вноски. Сочи, че била
предвидена неустойка за неизпълнение на задължение на
длъжника да осигури обезпечение в размер на 150 лв. Още
същия ден била начислена неустойката, тъй като ищецът не
бил представил в срок обезпечение.
Твърди, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК
за форма на договора за кредит. Посочва, че липсва посочена
методика за формиране на ГПР. Цитира практика на СЕС,
според която непредоставянето на тези данни е приравнено
на липса на ГПР. Сочи, че размерът на ГПР е неправилно
посочен, а действителният е в пъти над законово допустимия
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че не е посочена договорната
1
лихва.
Твърди нищожност на клаузата за неустойка поради
противоречие със ЗПК, както и поради противоречие с
добрите нрави, тъй като неустойката била предвидена при
неизпълнение на задължение, от което не произтичат преки
вреди. Сочи, че така уговорена, неустоечната клауза
заобикаля закона и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че неустойката
е допълнително възнаграждение. Твърди, че същата е
неравноправна и нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че
не е уговорена индивидуално.
Твърди, че неправилно посоченият размер на ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че
клаузата за възнаградителна лихва – ГЛП, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави – надвишава трикратния
размер на законната лихва. Посочва разлика между
посоченото в договора като крайна стойност, която е
следвало ищецът да върне на ответника, и реално върнатата
сума. Сочи, че клаузите в процесния договор не са
формулирани ясно.
Моли съда да прогласи нищожност на клаузата,
предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение. Моли съда на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД да осъди ответника да заплати сумата от 241,54 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за заем
№ 245037, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.01.2023 г., до окончателното изплащане
2
на сумата.
Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва да е нарушено
изискването на ЗПК за посочване на ГПР. Твърди, че
формулата и компонентите, необходими за изчисляването на
ГПР, са посочени в Приложение № 1 към ЗПК, а стойността
на ГПР е посочена в договора - 48.02 %. Сочи, че неустойката
не следва да се отчита при изчисляването на ГПР. Счита, че
посоченият в договора размер на ГПР е действителният
такъв. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да е
нищожна, както и да е неравноправна по смисъла на ЗЗП.
Твърди, че не е налице заблуждаваща търговска практика, тъй
като ГПР е правилно посочен в договора. Оспорва
неустоечната клауза да е нищожна, твърди, че тя не
противоречи на добрите нрави, а има обезщетителна
функция. Претендира разноски.
По първначалия иск : Искът е основателен. В своята
практика настоящият състав приема, че клаузи в договори за
потребителски кредит, предвиждащи неустойка за
непредоставяне на гаранция са нищожни като заобикалящи
закона. Неустойка в такива договори може да бъде
предвидена само като обезщетение за реално претърпени
вреди и дължимостта й е в зависимост от реално претърпени
вреди. В случая кредиторът нито твърди, нито доказва, че при
самото сключване на договора е претърпял вреди. Риска,
който за кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен
заем не е вреда. Не е налице и гаранционната функция на
неустойката, тъй като неустойка, която се дължи и при
редовно изпълнение, няма гаранционна функция. Спорната
клауза просто прикрива допълнителен доход за
кредитора.При това е без значение, дали плащането за
неустойка, води до годишен процент на разходите по кредита,
надвишаващ законовия максимум. Уговорките, които
заобикалят императивни норми на закона са нищожни,
независимо дали търсеният с тях ефект е постигнат или не.
Според заключението на приетата счетоводна
експертиза, сумата от 241,54 лв. отговаря на платеното от
3
ищеца по недействителната неустоечна клауза. Тази сума
ответникът следва да върне на ищеца, ведно със законната
лихва от 12.01.2023г. до изплащане, както и сторените по
делото разноски за такса, експертиза и адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението от 1000 лева, което съдът
намира за основателно. С оглед сложността и
продължителността на спора, съдът намира за съответно
адвокатско възнаграждение на ищцовата страна в размер на
900 лева.Общото задължение на ответника за разноски е в
размер на 1450 лева.
Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна неустоечната клауза в
договор за паричен заем № ...с ответника „С. к.“ ООД,
сключен между „С. к.“ ООД ЕИК ...и Б. Н. Н. ЕГН
**********.
ОСЪЖДА „С. к.“ ООД да заплати на Б. Н. Н. сумата от
241,54лв., ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до
изплащане, както и разноски в размер на 1450 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4