РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Бяла, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20224510100392 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД срещу Р. С. И. за признаване за установено
съществуването на вземане на ищеца от ответника за сумата 55,11 лв. -
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.02.2019 г. до
08.06.2019 г. по договор с клиентски номер ****от дата 26.07.2017 г. и
допълнително споразумение от 22.12.2017 г., сключени с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, обективирани във фактури №№
**********/08.03.2019 г., **********/08.04.2019 г., **********/08.05.2019 г.,
**********/09.06.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело № 1121/2021 г. по описа на Районен съд -
Бяла. Претендира се и присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че на 26.07.2017 г. „БТК“ ЕАД сключили с ответницата
Р. С. И. договор с клиентски номер ****за ползване на ТВ-услуга по избран
тарифен план „Vivacom TV S“ с месечна абонаментна такса в размер на 12,99
лв. с включен данък добавена стойност /ДДС/, със срок от 24 месеца. Твърди,
че на 22.12.2017 г. било сключено и допълнително споразумение за ползване
на мобилна услуга за номер ****при избран тарифен план „Smart S“ с
месечна абонаментна такса 8,99 лв. с включен данък добавена стойност, за
срок от 24 месеца. Твърди се, че за отчетния период 08.02.2019 г. - 07.06.2019
г. ответницата дължи заплащане на сума в общ размер на 64,06 лв. за месечни
абонаменти и такса за възстановяване на клиентки номер за услуга, спряна
поради неплащане, за което са издадени фактури №№ **********/08.03.2019
г. на стойност 21,77 лв., фактура № **********/08.04.2019 г. на стойност
19,87 лв., фактура № **********/08.05.2019 г. на стойност 19,87 лв., фактура
№ **********/09.06.2019 г. на стойност 2,55 лв., които суми не заплатила и
от които ищецът претендира сумата от 55,11 лв. Сочи, че съгласно чл.29 от
1
Общите условия на мобилния оператор периодът за заплащане е 15 дни от
издаване на фактурата. Твърди, че на 24.02.2020 г., съгласно уведомление по
т.1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърлили на
„С.Г.Груп“ ООД вземанията си от ответницата, които след това - на
10.03.2020 г., съгласно анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г.,
„С.Г.Груп“ ЕАД /правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД/ прехвърлили на ищеца
с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД. Към исковата молба ищецът
прилага уведомление за цесиите, с което счита, че длъжникът е надлежно
уведомен за същите. Ищецът твърди още, че въз основа на подадено
заявление по чл.410 от ГПК се снабдил със заповед за изпълнение, срещу
което длъжникът възразил, с което се обосновава правен интерес от
иницииране на настоящото производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Р. С. И. не се е възползвала
от възможността да подаде отговор на исковата молба, с който да изрази
становище по предявения иск и да изложи възражения и фактически
твърдения.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С писмена молба
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска. Подновява
претенцията за присъждане на разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
Развива подробни съображения по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от
ГПК вр.чл.99 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД - за признаване за установено
съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.
Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело №
1121/2021 г. по описа на РС-Бяла, въз основа на постъпило от „ЮБЦ“ ЕООД
заявление срещу Р. С. И. е издадена Заповед № 464/29.12.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 55,11 лв.,
представляваща потребени и неизплатени далекосъобщителни услуги в
периода 08.02.2019 г. – 08.06.2019 г. по договор за предоставяне на мобилни
услуги с клиентски номер ********** от дата 26.07.2017 г. и допълнително
споразумение от 22.12.2017 г., сключени с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, за които са издадени фактури №№ **********/08.03.2019 г.,
**********/08.04.2019 г., **********/08.05.2019 г., **********/09.06.2019 г.;
за сумата от 13,33 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на
задължението в размер на законната лихва за периода от 25.06.2019г. до
16.11.2021 г., както и разноски за производството в размер на 25 лв. –
държавна такса, и 180 лв. – адвокатско възнаграждение. В подаденото до съда
заявление заявителят обосновава вземането си със сключени между длъжника
и телекомуникационната компания договор за далекосъобщителни услуги и
допълнително споразумение и последващо сключени договори за цесия, на
които се позовава и в исковата молба. Препис от издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като
връчителят е събрал данни, че адресатът не живее на адреса, поради което на
27.04.2022 г. заявителят е бил уведомен за възможността да предяви иск за
вземането си. Във връзка с тези указания, на 27.05.2022 г. в съда е постъпила
2
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Видно от данните в Търговския регистър, „ЮБЦ“ ЕООД е променило
наименованието си на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, което обстоятелство е
вписано на 09.05.2022 г.
Предвид изложеното, предявеният иск съдът намира за допустим -
същият изхожда от лице с правен интерес, подаден е в срока по чл.415, ал.4
от ГПК и е обусловен от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК – връчване на издадена в полза на заявителя (ищец по иска) заповед за
изпълнение на длъжника (ответник по иска) при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, като искът е насочен срещу ответник, който е пасивно легитимиран да
отговоря по претенцията.
Основателността на ищцовата претенция е предпоставена от
установяване при условията на пълно и главно доказване наличието на
възникнали правоотношения по договор с клиентски номер ********** от
дата 26.07.2017 г. и допълнително споразумение от 22.12.2017 г. между „БТК“
ЕАД и ответницата, с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на
ответницата на услуга по възстановяване на клиентски номер; наличието на
сключен договор за цесия между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД за
прехвърляне вземанията на мобилния оператор от ответницата; сключен
договор за цесия между „С.Г.Груп“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД за последващо
прехвърляне на вземанията от ответницата; надлежно уведомяване на
ответницата за двете цесии; размера на претенцията.
Видно от ангажираните от страна на ищеца писмени доказателства, на
26.07.2017 г. „БТК“ ЕАД и ответницата са сключили договор с клиентски
номер ********** за ползване на ТВ-услуга по избран тарифен план
„VIVACOM TV S“ с месечна абонаментна такса в размер на 12,99 лв. с ДДС,
за срок от 24 месеца. Съгласно договорните условия /Раздел „Промоционални
условия“/, абонатът получава допълнително отстъпка от месечния абонамент.
Към договора е представена декларация, подписана от ответницата, съгласно
която същата е получила екземпляр от Общите условия, подписан от
представител на „БТК“ ЕАД, приема и се съгласява с приложението на
Общите условия като неразделна част от индивидуалния договор.
Съгласно т.25.2 и т.25.3 от Общите условия, абонатът ежемесечно
дължи заплащане на цената на месечния абонамент за поддържане на достъп
до мрежата и стойността на проведените разговори и други услуги, като
месечният абонамент се заплаща за месеца на ползване на услугата, а
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ месеца на ползването им, като плащането следва да бъде
осъществено до 15 дни от издаване на сметка/фактура, но не по-късно от 29-
то число на месеца /т.27 и т.29 от ОУ/. Точка 35.1. от Общите условия урежда
задължение на „БТК“ ЕАД да изпрати сметката на абоната, но от
неизпълнението на това задължение не следва недължимост на вземането по
месечната сметка или непълен фактически състав на възникване на това
вземане - изрично е посочено, че неполучаването на сметките не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок. Уговарянето на срок
за плащане изключва необходимостта от покана (по арг. от противното от
чл.69, ал.1 от ЗЗД).
Така съобразно уговореното между страните, месечният абонамент е
цената за осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен договора.
3
Уговорената месечна такса има характер именно на абонамент и по тази
причина заплащането ú се дължи, без значение дали абонатът реално е
ползвал услугите, включени в пакета. По делото са представени издадени на
името на ответницата месечни сметки, обективиращи задължения за
заплащане на месечни такси за периода от 08.02.2019 г. – 08.06.2019 г., като
липсват доказателства за надлежно погасяване на същите.
Видно от издадените на името на ответницата месечни сметки, освен
месечните абонаментни такси по тарифен план „Vivacom TV S“ мобилният
оператор е начислявал и месечен абонамент „Smart S“, а с месечната сметка
от 08.03.2019 г. е начислил и такса за възстановяване на клиентски номер за
услуга, спряна поради неплащане, в размер на 1,58 лв. без ДДС.
Ангажираните по делото доказателства обаче не доказват наличието на
облигационна връзка между мобилния оператор и ответницата, по силата на
която последната да дължи заплащане на месечен абонамент „Smart S“. Вярно
е, че ищецът представя допълнително споразумение от 22.12.2017 г., но
същото е неподписано /липсват положени подписи за страните/, поради което
не може да се приеме, че обективираните в това споразумение изявления,
принадлежат на посочените в него страни, т.е. не може да се счете, че
ответницата и „БТК“ ЕАД са валидно обвързани от описаните в това
споразумение договорни условия. Следва да се има предвид, че издаването на
фактура не е самостоятелно основание за възникване на задължение/вземане.
Фактурата представлява частен свидетелстващ документ, обективиращ
изгодни за издателя ú обстоятелства, но в случая издадените от молибния
оператор фактури /месечни сметки/ не носят подписа на ответницата, не
обективират нейно извънсъдебно признание за ползването на услугата, по
която да се дължи месечна абонамента такса „Smart S“, поради което са ú
непротивопоставими за стойността на обективираните в тях месечни
абонаменти „Smart S“. Тези документи не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно предоставянето на услуга, за която
да се дължи посочения месечен абонамент, като няма основание за извод, че
твърдяните от ищеца факти за наличието на облигационна връзка между
мобилния оператор и ответницата за ползването на мобилни услуги за номер
********** при избран тарифен план „Smart S“ се доказва по делото.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не съобразява представеното
по заповедното производство допълнително споразумение ****, тъй като
същото е сключено на друга дата /21.12.2017 г./, касае мобилна услуга за друг
телефонен номер /*****/ с избран друг тарифен план /Smart S 2017/, т.е. то
касае правоотношение, което е извън тези, на които ищецът се позовава за
вземането си.
На следващо място, недоказано в процеса остана и твърдението, че
ответницата е била предоставена услуга по възстановяване на клиентски
номер - включването на такава такса в издадена на името на ответицата
месечна сметка /фактура/ не е от естеството да докаже, че мобилният
оператор е предоставил услугата, като в тази насока са важими изложените
по-горе от съда съображения.
Ето защо, ответницата дължи заплащане на месечни абонаменти
единствено по договора от 26.07.2017 г. за ТВ-услуга по избран тарифен план
„Vivacom TV S“, които съобразно данните от представените по делото
месечни сметки и след приспадане на начислените от оператора отстъпки,
дължимите за периода 08.02.2019 г. - 07.06.2019 г. месечни абонаменти такси
4
се равняват на сумата от 28,26 лв. с ДДС.
Представените по делото доказателства, обаче, не дават основание да се
счете, че ищецът е придобил това вземане, чрез сочените от него цесии.
Ищецът основава качеството си на кредитор по силата на договор за
цесия от 01.10.2019 г., сключен между него и „С.Г.Груп“ ООД, предхождан
от договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“
ООД.
Представен е Договор № ********** за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД като цедент и „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК *********, като
цесионер, с предмет възмездно прехвърляне на вземания /т.2 от договора/,
произтичащи от договори, описани в Приложение № 1, като съгласно т.1.1 от
договора под „вземания“ се разбира вземанията, предмет на прехвърляне при
условията на договора, ведно с привилегиите и другите им принадлежности.
Приложение № 1 обаче по делото не е представено. И макар ищецът да е
ангажирал писмено потвърждение за станалото прехвърляне, издадено от
„БТК“ ЕАД, според което телекомуникационната компания е прехвърлила в
полза на „С.Г.Груп“ ООД вземания от ответника в общ размер на 55,11 лв.,
този документ не може да замести съдържанието на приложението,
неразделна част към договора за цесия, доколкото не съдържа подробна
информация относно индивидуализацията на вземането - не може да се
установи по кои договори, сключени между оператора и клиента, вземанията
са прехвърлени, съответно не може да се докаже, че са прехвърлено именно
процесното, още повече, че видно от представените по делото месечни
сметки, на които се позовава ищецът, освен за месечни абонаменти за
съответните тарифни планове, комуникационният оператор е начислил
задължения за месечни абонаменти и по други правоотношения, които са
извън предмета на настоящото производство.
По делото е представен и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.10.2019 г. Видно от съдържанието на същия, страни по договора са
„С.Г.Груп“ ООД с ЕИК ***, наричан за краткост „ цедент“, и ищцовото
дружество, наричано за краткост „цесионер“. Предмет на договора /чл.1 от
същия/ е възмездно прехвърляне на вземания от трети физически лица и/или
юридически лица, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 –
„Списък на вземанията“, неразделна част от договора, които вземания
„цесионерът“ продава/цедира на „цесионера“. При такъв начин на
определяне предмета на договора, не може да се счете, че със същия е
извършено прехвърляне на каквито и да било вземания на „С.Г.Груп“ ООД в
полза на ищеца, още по-малко претендираната като дължима от ответника
сума по сключения между него и „БТК“ ЕАД договор. Дори да се счете, че в
случая е допусната техническа грешка /което предвид цялостното съдържание
на договора е малко вероятно, доколкото не би могло да се говори за
техническа грешка, когато става въпрос за почти всяка една клауза от
договора/, липсата на представено по делото Приложение № 1 – „Списък на
вземанията“, представляващо неразделна част от договора, не позволява
извършването на преценка за конкретните вземания, предмет на договора за
цесия. Сред ангажираните от ищеца доказателства, липсват и такива, чрез
които да се индивидуализират вземанията по уговореното правоприемство. За
пълнота следва да се отбележи, че макар в съображенията по т.2 от договора
да е посочено, че в случая се касае за вземания, придобити от „С.Г.Груп“
5
ООД по няколко договора за цесия, в т.ч. и този с „БТК“ ЕАД, предметът на
този втори договор за цесия не може да бъде установен чрез препращането
към договора с „БТК“ ЕАД.
Представеното с исковата молба „извлечение от Приложение № 1 към
анекс от дата 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г.“ също не е
от естеството да установи, че претендираната от ищеца сума е предмет на
втория договор за цесия. Този документ по своята същност представлява
изходящо от ищцовото дружество изявление, че вземане срещу ответника в
размер на 55,11 лв., произтичащо от договор с клиентски номер ****е
включено в Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. На първо
място, този частен документ съдържа изгодни за издателя му факти
(възпроизвеждане на неговите твърдения от исковата молба) не се ползва с
материална доказателствена сила, не е противопоставим на трети лица и
липсват други доказателства за същия факт, поради което съдът не би могъл
да приеме, че отразеното в документа на самия ищец е осъществено. На
следващо място – в посоченото ищцово изявление вземането срещу ответника
не е индивидуализирано в достатъчна степен. Понеже вземането съставлява
предметът на договора за цесия, ако то не е надлежно индивидуализирано,
липсва и съществен елемент на договора за цесия.
Изложеното обоснова на извода, че ищецът не доказа да е придобил
вземане срещу ответника от „С.Г.Груп“ ООД – частен правоприемник на
„БТК“ ЕАД, а доколкото ищецът черпи основание за материалноправната си
легитимация от правоприемството от „С.Г.Груп“ ООД, а не се установи това
дружество на кое точно вземане на „БТК“ ЕАД от ответника е станал
кредитор, не се установява и ищецът да е кредитор на ответника. Поради това
обсъждането на въпроса с уведомяване на ответника за цесиите е
безпредметно, доколкото уведомяването, респ. липсата на надлежно
уведомяване на ответника, не би променило крайния резултат по делото.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че настоящият
съдебен състав не споделя тезата на процесуалния представител на ищеца, че
представянето в цялост на Приложение № 1 към договорите за цесиите би
нарушило разпоредби от Закона за защита на личните данни. Тези доводи са
неоснователни, тъй като при наличие на приложенията, неразделна част от
договорите, ищецът би могъл да ги приложи с обезличени лични данни на
лицата, извън тези на ответника, или да се представи заверен препис-
извлечение от приложенията относно конкретния длъжник.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че искът с правно
основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.99 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Ответникът не е сторил разноски в производството, а на ищеца, с оглед
изхода от спора, няма основание да му бъдат присъдени такива нито за
исковото, нито за заповедното производство, поради което отговорност за
разноски не следва да бъде разпределяна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
6
гр.София, район „Триадица“, бул.“България” № 81, вход „В“, етаж 8, срещу Р.
С. И., ЕГН **********, адрес: с.К.В., общ.Д.м., обл.Р., ул.“Ф.Т.“ № ***, да се
приеме за установено по реда на чл.422 от ГПК съществуването на вземане на
ищеца от ответника за сумата от 55,11 лв. /петдесет и пет лева и единадесет
стотинки/, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
08.02.2019 г. – 08.06.2019 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с
клиентски номер ***от дата 26.07.2017 г. и допълнително споразумение от
22.12.2017г., сключени с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
обективирани във фактури №№ **********/08.03.2019 г.,
**********/08.04.2019 г., **********/08.05.2019 г., **********/09.06.2019 г.,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело № 1121/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: /п/_______________________
7