Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
28.03.2019 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, I едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 600 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Образувано е по жалба вх. № 2267 от 01.10.2018 г. на Р.Н.Я., ЕГН **********,***,
срещу Ревизионен акт № Р – 03000817006591
– 091 – 001/ 14.032018 г. на ****, Началник сектор, възложил ревизията, и ****
– главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП Варна,
потвърден с Решение № 98/ 04.09.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна
при ЦУ на НАП.
С жалбата се иска отмяна на оспорения Ревизионен акт като незаконосъобразен
и необоснован, постановен при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
Според жалбоподателя възприетата фактическа обстановка е неправилно установена
и не отговаря на действителната. Оспорва се приетото от данъчните органи, че
жалбоподателят е „местно лице“. Настоява се, че предвид служебното начало в
данъчния процес, органите по приходите е следвало сами да установят дали
дължимите върху доходите данъци и вноски са удържани от работодателя и внесени
в бюджета на съответната държава, което не е било сторено. Жалбоподателят
счита, че не е съобразена нормата на чл. 76 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), въз основа на която се формира в негова
полза данъчен кредит и въз основа на която може да се избегне двойното данъчно
облагане предвид липсваща Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане
(СИДДО), която да е сключена между Р България и Република Ангола.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И.З., АК - Сливен, който поддържа жалбата и претендира
съдебно – деловодни разноски. Иска назначаване на съдебно – счетоводна
експертиза с поставени в жалбата въпроси.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, представя писмен
отговор чрез процесуалния си представител, юрисконсулт И.Й. (л. 370, т. II), в който отговор
излага становище, че оспореният Ревизионен акт е издаден от компетентен орган,
в предписаната от закона форма и съдържание, поради което представлява валиден
административен акт. Настоява, че от доказателствата по делото е установен по
безспорен начин статут на жалбоподателя като „местно лице“, поради което за
доходите си от източник в чужбина подлежи на облагане по условията на
законодателството на Република България. Обръща внимание, че подобни мотиви са
изложени и в потвърждаващото РА Решение № 98/ 04.09.2018 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. В писмения отговор е налице и оспорване
на необходимостта от назначаване на исканата от жалбоподателя с поставените в жалбата
задачи за ССЕ, като се сочи, че размерът на получените доходи от чужбина е
установен въз основа на писмено обяснение на жалбоподателя вх. № ВхК – 23525 –
53/ 25.09.2017 г. Процесуалният представител на ответника обръща внимание, че
ревизията не е по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради което поставените в
жалбата задачи за установяване на парични потоци и излишъци са неотносими.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Й., редовно
упълномощена, която отново оспорва жалбата и поддържа представения писмен
отговор. Излага становище, че от представените от жалбоподателя документи,
включително в първото по делото заседание, не се установява реално внасяне на
дължимия данък, а само факт на наличие на трудови правоотношения в Ангола и
начисляване на данък там. Не се противопоставя на назначаване на ССЕ със
задачи, формулирани от съда. След представяне на заключението на вещото лице по
назначената ССЕ, представя Писмени бележки (л. 769, том втори) с вх. № 769/
06.03.2019 г., в които не се противопоставя да бъде прието заключението на
вещото лице, изразява становище за валидност на оспорения РА, като признава, че
с представения в хода на съдебното производство документ от жалбоподателя –
Удостоверение от 22.11.2018 г., е установен релевантният факт на реално внесен
данък в Ангола от Р.Я. за придобити през 2013 г. от него доходи по трудови
правоотношения. Същевременно претендира съдебно – деловодни разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 832.55 лв. предвид материалния
интерес по делото, на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като
доказателството, установяващо внесен данък, е било представено едва в съдебната
фаза, макар и да са били дадени указания в тази насока на жалбоподателя с писмо
изх. № 232 – 1/ 15.05.2018 г. от по – горестоящия административен орган.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Спрямо Р.Я. е проведена проверка за съпоставка между
доходи и имотно състояние, като за резултатите от проверката е изготвен
Протокол № ПФ – 03000817000170 – 073 – 001/ 03.10.2017 г. (л. 182 – 198, том
първи) Във връзка с тази проверка съответно по Искане от 04.09.2017 г. на
данъчните органи (л. 225, том първи), с Протокол за предаване на документи на
орган по приходите от 21.09.2017 г. са предоставени от Р.Я. писмени обяснения и
Декларация с превод за получавания доход и както е записано в Протокола - „и
платени данъци“ в Ангола.(л. 199, том първи) В нарочно писмо е записано от Я.,
че представя копие от паспорта си,
трудов договор с „****“ ЕООД, декларация за получен доход, включително справка
от работодателя по години за платени възнаграждения и удържан данък. (л. 207 – 220, том първи)
Със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р – 03000817006591 – 020 – 001/ 03.10.2017 г. на
Началник сектор при ТД на НАП – Варна, ****, е възложено извършване на ревизия
на Р.Н.Я., ЕГН **********,***, с предмет определяне на данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. (л.
349 - 350, том втори) За ръководител на ревизията е определен ****, главен
инспектор по приходите, а за член на ревизиращия екип – ****, главен инспетор
по приходите. Определен е тримесечен срок за извършване на ревизията. За ЗВР
жалбоподателят е уведомен електронно на 12.10.2017 г.
На 21.11.2017 г. на
основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК от главен инспектор **** е отправено
Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р – 03000817006591 –
040 – 001/ 21.11.2017 г. до Р.Н.Я. във връзка с извършваната ревизия. (л. 343 –
344, том втори)
С Протокол за
предаване на документи на орган по приходите във връзка с горното Искане, са
предадени от ревизираното лице документи по опис, извлечения от банкови сметки,
вкл. са дадени писмени обяснения от същото и декларации за съгласие да бъде
разкрита данъчна тайна, за да се установят притежаваните от него парични
средства. (л. 229, том втори)
Със ЗИЗВР от
11.01.2018 г. е определен срок за приключване на ревизията до 12.02.2018 г. (л.
347, том втори)
На основание чл.
117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р – 03000817006591 – 092 – 001/
23.02.2018 г. Според Констатациите в РД Р.Я. е „местно лице“ в Р България по
смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Прието е, че центърът на жизнените му интереси е в
България. Посочен е постоянният му адрес в град Добрич. Изброени са свързаните
с него лица и фирмите, в които е съдружник. Посочено е, че лицето е
декларирало, че през периода от 2009 г. до 29.07.2013 г., включително, е
работило в Луанда Ангола, с приложен към писмените обяснения трудов договор с „****“
ЕООД, Ангола. Прието е от органите по приходите, че през периода от 01.01.2013
г. до 29.07.2013 г. Я. е работил в ****в казина Ангола като контрольор на
игрите в казиното. През 2013 г. той е работил в Ангола, а съпругата му – ****,
е живеела в България. През 2013 г. семейството му се състои от двама души, а
през 2014 г. – от четирима. През периода от 01.01.2009 г. до 29.07.2013 г.
ревизираното лице (РЛ) не е работило в България. На 23.04.2014 г. са родени
децата му **** и ****. През 2013 г. и 2014 г. РЛ е извършвало покупки в
България, гориво, след завръщането си от Ангола.
За 2013 г. органите
по приходите са установили, че Я. е получавал суми като работна заплата по банковата си сметка в ПИБ АД, като
има и три депозита, единият от които е от 27.08.2013 г. В РД са описани
наличните парични средства, суми по депозити.
Органите по
приходите са обсъдили събраните доказателства и са изложили мотиви в РД защо
приемат, че РЛ е „местно лице“, независимо че през 2013 г. е пребивавало под
изискуемите 183 дни в страната, а именно 154 дни. За да приемат статут на
„местно лице“, данъчните органи са се обосновали с факта, че Я. през 2013 г. е
имал постоянен адрес в страната, тук е пребивавала съпругата му, която през
2013 г. е бременна и ражда в България през април 2014 г. двете му деца.
Същевременно получава паричните си средства по банкови сметки в Република
България. С оглед тези факти органите по
приходите са стигнали до извода, че „центърът на жизнените интереси“ на РЛ е в
България, поради което на основание чл. 48 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ, чл. 24 от с. з. и във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 4 и ал. 4 от ЗДДФЛ
са счели, че доходът на РЛ по трудовия му договор с дружеството от Ангола за
извършване на контролна дейност в казина в Ангола през 2013 г. в размер на 48
985.00 щатски долара е облагаем доход. Като са отчели валутния курс на долара
към датата на последното плащане са приели размер на данъчна основа за облагане
по реда на ЗДДФЛ от 72 388.56 лв. Изчислили са на основание чл. 48 от ЗДДФЛ
размер на данъка при 10 % ставка и са определили дължим данък на РЛ за 2013 г.
от 7238.86 лв.
При така
направените констатации е направено Предложение за установяване размери на
задължения по видове периоди и лихви за просрочие към тях, начислени към датата
на РД, а именно от целия ревизиран период, само такива за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 7238.86 лв. главница и
лихви в размер на 2808.02 лв. (л. 61 – 76, том втори)
На 23.02.2018 г. РЛ
е получило по електронен път екземпляр от РД. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК
Р.Я. не е направил възражения и не е представил допълнителни доказателства, при
което като резултат е издаден Ревизионен акт № Р – 03000817006591 – 091 – 001/
14.03.2018 г., като са приети извършените в хода на ревизията процесуални
действия и са потвърдени изложените в РД факти и обстоятелства, направените
фактически и правни изводи и предложенията за установяване, така както са
направени по период и размер. В РА са изложени мотиви, съобразно тези от РД,
защо лицето е прието за „местно лице“. Няма изложени мотиви защо органът по
приходите приема, че за дохода от трудови правоотношения за 2013 г. няма внесен
данък в Ангола, където РЛ е престирало работна сила. Единствено е посочено, че
от гледна точка на данъчното облагане, получените парични средства в размер на
72388.56 лв. представляват недекларирани доходи по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ,
като ревизиращият екип е приел, че това са доходи по трудов договор, които не
са необлагаеми, не са освободени от облагане по закон и подлежат на облагане по
реда на чл. 48 от ЗДДФЛ. (л. 50 – 59, том втори)
На 15.03.2018 г. Р.Я.
е получил екземпляр от РА по електронен път.
С вх. № 58228 – 10/
29.03.2018 г. е депозирана жалба от Р.Я. срещу РА до Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна. (л. 46 – 47, том първи) РА е обжалван изцяло, като се твърди,
че при издаването му не е съобразена нормата на чл. 76 от ЗДДФЛ, както се и
оспорва начислената лихва като размер.
На 03.04.2018 г. от
ревизиращия екип е представено Становище по жалбата, с което се потвърждават
констатациите в РА, като се изтъква, че РЛ не е приложило в ревизионното производство
необходимия за доказване на получения доход от чужбина документ с посочен в
него платен данък, като размер и вид, тъй като с Република Ангола не е налице
подписана СИДДО. (л. 45, том първи)
С рег. № 232 – 1/
15.05.2018 г. от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, във връзка с подадената
по административен ред жалба, на основание чл. 155, ал. 3 във връзка с чл. 37,
ал. 2 от ДОПК и чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ, е изискано от РЛ удостоверение за
внесени в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадено от
компетентните власти на Република Ангола във връзка с придобити през 2013 г.
доходи по трудови правоотношения с анголското дружество. Дадени са му указания,
че на основание чл. 116, ал. 1 от ДОПК за изясняване на факти и обстоятелства
извън територията на страната е негово задължението да представи доказателства,
свързани с установяване на внесения в чужбина данък. Даден е 14 – дневен срок
за получаване на изисканата информация. (л. 19, том първи)
По искане на РЛ да
му бъде удължен срокът за набавяне на необходимите документи и на основание чл.
156, ал. 7 от ДОПК е сключено на 30.05.2018 г. Споразумение за продължаване на
срока за произнасяне по жалба срещу РА между Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна
и Р.Я., като срокът за произнасяне е удължен с три месеца, до 04.09.2018 г. (л.
15, том първи)
С вх. № 232 – 5/
15.08.2018 г. е регистрирано в „Дирекция „ОДОП“ – Варна получаването на писмо
от РЛ (л. 21, том първи), в което същото сочи, че в прикачени файлове изпраща
необходимите документи от Ангола. Към писмото са приложени справка от Главна
данъчна администрация към Министерство на финансите Ангола от 17.07.2018 г., в
която е посочен данъчният номер на Р.Я. като данъкоплатец, с данни за
местоживеене там, работодател, период на трудово правоотношение, удостоверение
за данъчна регистрация.(л. 22 – 26, том първи)
В резултат на
04.09.2018 г. е издадено Решение № 98 от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна,
с което жалбата е приета за допустима, но за неоснователна. Данъчният орган е
потвърдил изцяло РА, като е указал, че на РЛ е била предоставена възможност и
дадени указания за предоставяне на доказателства за заплащане на данъка в
Ангола, но такива не са били представени. Добавил е, че допълнително
представените след жалбата доказателства, с точен превод на български, макар и
издадени от компетентен орган, удостоверяват само факта на извършена данъчна
регистрация с начална дата 12.02.2009 г., респ. съществуването на трудово
правоотношение, но не съдържат изявление за реално внесен данък и задължителни
осигурителни вноски, за да възникне правото на данъчен кредит. Като е изложил
подробни мотиви за сторените изводи, е потвърдил изцяло оспорения РА.
В хода на съдебното
производство като доказателства по делото са приети представените с жалбата и
административната преписка писмени документи, както и допълнително
представените от жалбоподателя във връзка с дадените от съда указания, писмени
документи, издадени от Данъчната администрация на Ангола, на португалски език, придружени със
съответния превод. (л. 373 – 376, 390 – 392, 393 – 395, том втори)
По делото беше назначена съдебно – счетоводна
експертиза със задача вещото лице да посочи на база събраните по делото
доказателства, какво би било задължението на жалбоподателя, ако се приеме
данъкът за внесен, както и ако е налице неизпълнение на задължението за внасяне
на данък върху получените доходи през 2013 г., какво би било задължението за
лихви към посочените в задачата дати. Заключението на вещото лице (л. 316 –
328, том втори) бе изслушано в съдебно заседание, като беше приобщено към
доказателствения материал по делото като компетентно и безпристрастно дадено,
неоспорено от страните, запознали се с него и изразили конкретно становище. Според
вещото лице през 2013 г. Р.Я. е получил като доход от трудови правоотношения
сумата от 72 737.47 лв., а му е удържан данък в Ангола в размер на
10 115.00 щатски долара или 14 946.94 лв. Вещото лице е посочило, че
според Удостоверението на Данъчната администрация на Ангола РЛ е заплатило
данък в размер на 972 850 кванзи и поради липса на СИДДО с тази сума
изпълнява изискванията на чл. 76, ал. 1 от ЗДДФЛ. Прилагайки метода на
обикновения данъчен кредит (при разлика в ставките от 7%) вещото лице стига до
извода, че Я. не дължи данък за внасяне за 2013 г. Алтернативно е указало
вещото лице, че ако съдът не признае правото на данъчен кредит, то
жалбоподателят следва да дължи данък в размер на 7273.74 лв. и посочва размер
на лихвата.
Съдът, като взе предвид представените и приети по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, след
оспорване на РА по
административен ред, от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес
от
обжалване на РА.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото няма спор относно компетентността на
органа, издал оспорения акт. Представени са доказателства в тази насока, за
които е налице изрично изявление от жалбоподателя в съдебно заседание, че не ги
оспорва, съответно не оспорва наличието на компетентност.
Няма спор по делото по отношение обхвата на
ревизията и периода на ревизиране.
Между страните не се спори, че за спорния период на
2013 г. лицето е упражнявало труд по надлежно сключен трудов договор с „****“
ЕООД, със седалище в Луанда, Ангола, с начало 01 март 2009 г. Договорът е бил
сключен за неопределен срок за работа като „инспектор на игрите“, състояща се в
контролиране на игрите в казиното. Договорена е заплата от 8000.00
северноамерикански долара месечно. (л. 31 – 31, том първи)
От Справка в Агенцията по вписванията става ясно, че
РЛ притежава недвижими имоти, придобити чрез покупко – продажба в Р България.
(л. 40 - 41, том първи)
Няма спор по делото, което се установява и чрез
приетите по делото доказателства от административната преписка, че Я. е
пребивавал през 2013 г. общо 154 дни в Р България, а през останалото време е
бил в Ангола, където е изпълнявал трудовите си задължения.
При така събраните доказателства и установеното за
спорно и безспорно, се налагат следните правни изводи:
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не
притежава статут на „местно лице“ през процесния период на 2013 г. Изводите на
ответника в тази насока са правилни и съобразени със събраните по делото
доказателства и приложимия материален закон.
Легално определение на понятието „местно лице“ е дадено в чл. 4 от ЗДДФЛ, който предвижда, че това е
физическо лице, без оглед на гражданството, 1. което има постоянен адрес в България, или 2. което пребивава
на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или 3. което
е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации,
от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или 4. чийто
център на жизнени интереси се намира в България. За целите на ал. 1, т. 2 лицето се
смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят
на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на
пребиваване в страната. За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси
се намира в България,
когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното
определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от
което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и
мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице
лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му
интереси не се намира в страната.
При тази законова регламентация, следва безспорният извод, че
Р.Я. е местно лице за България през 2013 г., независимо, че не е
пребивавал в нея повече от 183 дни, а именно само 154 дни, тъй като центърът на жизнените му интереси през годината е свързан с България – има
постоянен адрес в България, съпругата му като член от семейството му през 2013
г. живее в България, където той се връща, като през 2013 г. тя е бременна и в
началото на 2014 година ражда децата му, в България постъпват сумите от
доходите му, като банковите му сметки са в български банки, има имущество в
България. Критериите в чл. 4 са дадени алтернативно, като се изследва всеки
един от тях, за да се прецени статутът на конкретното лице.
Р.Я. е получавал доходи през 2013 година само от
трудови правоотношения с фирмата в Ангола. С оглед на това следва да се
отбележи, че между България и Ангола няма сключена СИДДО. Предвид това
обстоятелство и установения статут на лицето като местно, е приложима нормата
на чл. 76, ал. 1 ЗДДФЛ, съгласно която, извън случаите по чл. 75, при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват
данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина
от съответните компетентни органи. Съобразно
разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДФЛ данъчен кредит е правото, при определените от този
закон условия, да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или
дохода от определения данък върху печалбата на данъчно задълженото лице от
източници в страната и в чужбина. Съгласно
чл. 76, ал. 2 от ЗДДФЛ лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци
върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения
за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина. Законодателят
не е записал изрично, че данъчен кредит се ползва и в случаите на платен данък
за доход от трудово правоотношение. От систематичното тълкуване на двата текста
се налага изводът, че след като се признава правото на данъчен кредит за
идентични и подобни чуждестранни данъци, е необходимо да се приложи тълкуване,
като се обхванат и всички доходи, получени от чужбина и обложени там. В този
смисъл от значение е наличието на доказателства, от които да се установява, че
в чужбина е платен данъкът върху трудовите доходи. Законодателят не е разписал
изрично приспадането на този данък, може би защото обичайната уредба на
трудовите правоотношения предвижда изплащане на дохода след удръжка от
работодателя на всички задължителни данъци и осигуровки. Справка със
законодателството на Ангола сочи също такъв извод. По време на
административното производство, макар и при изрично дадени в тази насока
указания, жалбоподателят не е представил удостоверение от Данъчната
администрация в Ангола, в какъвто смисъл е нормата на чл. 116, ал. 1 от ДОПК, но
е представил документи от работодателя си, от които се установява, че лицето
няма задължения за данъци и осигуровки.
В хода
на съдебното производство, жалбоподателят представи документ, издаден от
данъчните власти на Ангола, който потвърждава
издадените от работодателя документи. Така на 11.10.2018 г. чрез фирмата –
работодател по отправена молба от същата до данъчните власти в Ангола в нарочно
Удостоверение от Данъчната администрация са описани място на работа на лицето,
период на заетост, сума по данъчна декларация, премии, сума на удържан данък по
месеци в размер на 17 % (л. 373 – 376, том втори). Документът е представен с
надлежно извършен превод на български език. Размерът на данъка, посочен в този
документ, е идентичен с посочения размер в представения по време на
административното производство документ за 2013 година (предаден на 21.09.2017
г., издаден на 18.09.2017 г., приобщен с Протокол за предаване към документите
по административната преписка), находящ се на л. 221, том първи, на португалски
език и на лист 219 – 220, том първи, на български език – изрично е записано, че
удържаният данък е 17 %, като след това е посочен поотделно удържаният данък –
за работа категория А – зависима работа – в размер на 915.624.00 кванзи и за
премия, удържан размер от 57.226.00 кванзи, или общ размер на удържания данък
от 972 850.00 кванзи, каквато сума фигурира на л. 374 от том втори в издаденото
от Данъчната администрация Удостоверение. Допълнително на 21.11.2018 г.
Данъчната администрация на Ангола, по искане на жалбоподателя, е издала още
едно Удостоверение (л. 393 – 395, том втори), в което изрично е записала
размера на данъка и че е удържан чрез работодателя по данъчния регистрационен
номер на Р.Я..
Стореният анализ сочи, че жалбоподателят, макар и да е
имал статут на „местно лице“ за 2013 г., то същият не дължи данък в България,
тъй като са налице доказателства за заплатен такъв от същия вид, но в по –
висок размер (17 %), в Република Ангола, поради което следва да се ползва от
правото на данъчен кредит, предвидено в чл. 76, ал. 1 от ЗДДФЛ.
При обсъдените по – горе доказателства се налага изводът,
че данъчните органи неоснователно са отказали на жалбоподателя признаване на
данъчен кредит по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗДДФЛ с мотива, че представените
от него доказателства в хода на административното производство не съдържали
информация за реално внесен данък, а само информация за данъчната регистрация и
факта на съществуващо трудово правоотношение. В този смисъл жалбата се явява
основателна и издаденият Ревизионен акт следва да бъде отменен, като издаден в
противоречие със събраните доказателства и с нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗДДФЛ.
При
този изход на спора и изрично стореното от
жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът следва да уважи това
искане, като присъди на жалбоподателя сторените разноски в размер на 1150 лв. –
заплатена държавна такса от 10 лв.(л. 357, том втори), адвокатско
възнаграждение от 830.00 лв.(л. 372, том втори), 300 лв. за съдебно –
счетоводна експертиза (л. 387, том втори). Неоснователно е възражението на
ответника, че понеже доказателствата, които установяват платения данък, били
представени едва в съдебното производство, жалбоподателят следва да понесе
тежестта на разноските на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, съгласно която в
случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да
бъдат представени в административното производство, представилата ги страна
заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. От една
страна, представените доказателства като съдържание не са нови. Доказателства с
идентично съдържание са налице още в административното производство. Единствено
необоснованото твърдение на административния орган, че тези доказателства не
съдържат данни за реално платен данък, налага изискване на доказателства в хода
на съдебното производство, които обаче подкрепят представените в
административното производство.
Воден
от горното, Административен съд – Добрич, Първи едноличен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Н.Я., ЕГН **********,***, Ревизионен акт № Р –
03000817006591 – 091 – 001/ 14.032018 г. на ****, Началник сектор, възложил
ревизията, и **** – главен инспектор по приходите, ръководител на на ревизията
при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 98/ 04.09.2018 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - Варна към ЦУ на НАП да заплати на Р.Н.Я., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1150
лв. (хиляда сто и петдесет лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: