РЕШЕНИЕ № 137

 

гр. Кнежа, 12.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

        при секретаря Ивета Ружова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска АН дело № 96 по описа на съда за 2019 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 1619 от 04.04.2019 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – гр. Л., на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ на  М.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание ГЛОБА по чл. 266, ал.1, предложение четвърто от ЗГ в размер на 100 (сто) лв. – за нарушение по чл. 213, ал.1, предложение четвърто, т.1 от ЗГ, извършено на 01.10.2018 год. в землището на с. П., общ. И..  

Недоволен от така наложеното му административно наказание е останал жалбоподателят М.М., който моли съда да отмени издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично и с адв. Цв. А. от ПлАК, с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа жалбата, позовава се на писмени и гласни доказателства. Моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, издадено в нарушение на правилата на ЗАНН.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител в с.з. Не е взел становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез административнонаказващия орган /АНО/, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт сер. СЗДП бл.№ 105264 (№ 1619/30.11.2018г. по регистъра на РДГ Л.) за установяване на административно нарушение, от страна на Р.В.Р. – горски надзирател при ТП ДГС – Пл., в присъствието на свидетеля А.В.В. и соченото за нарушител лице М.С.М.. Съставен е на 19.11.2018 год. в кметството в с. Гл. за това, че транспортира с конска каруца 1 куб.м. пр. брестови дърва за огрев без да са маркирани с КГМ.

Нарушението е квалифицирано по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ.

АУАН бил предявен на жалб. М.М., но същият е отказал да го подпише и да получи препис от него, като устно обяснил, че не е бил на мястото на сечта и не е извършил гореописаното нарушение. Отказът на жалбоподателя да подпише и получи екземпляр от акта бил удостоверен с подписа на един свидетел – Ц.П.Д.,***.

Жалбоподателят се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, но възражението му явно било прието за неоснователно и въз основа на така съставения АУАН от Директора на РДГ – Л. било издадено атакуваното НП, с което на М.С.М. е наложена Глоба по чл. 266, ал.1, предл. четвърто от ЗГ в размер на 100 лв., за това, че:

На 01.10.2018 год. в 16:30 часа в землището на с. П., общ. И., в отдел 107, подотдел г1, държавна горска територия, транспортира с конска каруца 1 пр. куб.м. брестови дърва за огрев, без да са маркирани с КГМ, с което виновно е нарушил чл. 213, ал.1, предл. четвърто, т.1 от Закона за горите.

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед на Министъра на земеделието и храните въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите Р.В.Р., А.В.В., Ц.П.Д., Н.С.М. и М.М. И., дадени в съдебно заседание и приложените по делото писмени доказателства, вкл. материали по преписка № 535/ 2018 год. по описа на РП – Кн..

Настоящото производство е от административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да осъществява състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно- отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. С оглед на това, в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че е налице административно нарушение, самоличността на извършителя и неговата вина. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на постановлението.

Видно от материалите по делото, за извършено на посочените в обжалваното НП дата и място – 01.10.2018 год. в землището на с. П., деяние, на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на адм. нарушение по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ – транспортира с каруца 1 пр. куб.м. брестови дърва за огрев, без да са маркирани с КГМ. АУАН е бил съставен повече от месец след датата на извършване на деянието по писмени данни в присъствието на жалбоподателя и му е бил предявен. Същият е отказал да го подпише и да получи препис от него. Направил е устно, а впоследствие е депозирал и писмено възражение, че на процесната дата не е бил на мястото на сечта.  

С издаденото НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на М.С.М. за това, че на 01.10.2018 год. в землището на с. П. транспортира с конска каруца 1 (един) пр. куб. м. брестови дърва за огрев, без да са маркирани с контролна горска марка. Актосъставителят не е установил жалбоподателя на мястото на нарушението и няма непосредствени впечатления за евентуално извършеното от него деяние. Актът е съставил въз основа на писмени данни относно самоличността на нарушителя – жалбоподател, отразени в писмо на РУ Д. Д.. От представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява по несъмнен и категоричен начин участието на жалб. М. в нарушението, което му е вменено във вина – транспорт на 1 (един) пр. куб. м. дърва от бряст, немаркирани с КГМ. Наказващият орган е издал процесното наказателно постановление при неизяснена фактическа обстановка, което е в нарушение на приложимия материален закон, в частност разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице.

В хода на съдебното следствие не се събраха безспорни доказателства, от които да може да се обоснове извод, че на посочените в НП дата и място именно жалбоподателят е извършил нарушение по ЗГ. Достоверността на този факт не е изследвана в рамките на проведеното производство, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че НП е издадено без да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства относими за отговорността на наказаното лице.

При тези данни се налага извод, че НП е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. Всестранният, пълен и обективен анализ на събрания доказателствен материал обосновава извод за недоказаност на релевираното нарушение на ЗГ. В случая наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 103, ал.1 НПК да докаже предявеното обвинение и констатациите на същия очевидно се основават на предположения.

За съда понастоящем не съществува възможност да провери обстоятелствата и установи дали същите са достоверни, предвид изначалната им липса както в съставения АУАН, така и в последвалото го наказателно постановление. При това положение, съдът намира, че така повдигнатото обвинение се явява недоказано и издаденото НП следва да бъде отменено като необосновано, респ. незаконосъобразно. 

 

Мотивиран от горното  и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1619 от 04.04.2019 год. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Л., с което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН  и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите на  М.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание ГЛОБА по чл. 266, ал.1, предложение четвърто от ЗГ в размер на 100.00 лв. – за нарушение по чл. 213, ал.1, предложение четвърто, т.1 от ЗГ, извършено на 01.10.2018 год. в землището на с. П., общ. И., като незаконосъобразно.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че същото е изготвено.  

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: