Р Е Ш Е Н И Е №
260149
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 21. 05. 2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 23.04.2021 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
при участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 63 описа
на ПАС за 2021 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
На 07.12.2017 г. в См ОС е
подадена въззивна жалба изходяща от К.С.К., ЕГН**********,*** против постановеното от См Ос решение по т.
дело № 31/2017 г. по описа на См ОС, с което
е решено следното:
-
ОБЯВЯВА за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Б.-*“ЕООД/н/, гр. Ч., ЕИК********* взетото в двегодишен срок преди датата
на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност решение от 28.12.2015г. на
едноличният собственик на капитала на
„Б.-*“ЕООД, гр. Ч., К.С.К., ЕГН ********** за разпределяне на дивидент от печалба на
дружеството в брутен размер на 156 323, 01 лв. и нетен такъв /след приспадане на следващия се
окончателен данък по ЗДДФЛ в размер на 7 816,15лв./ равняващ се на 148 506, 86 лв., в резултат на което през февруари
2016 г. сумата 148 506, 86лв. е получена от К.С.К., който е свързано лице /едноличен собственик на капитала на
дружеството/ и така са увредени
кредиторите на несъстоятелността.
-
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН**********,*** да заплати
на „Б.-*“ ЕООД/н/, гр. Ч., ЕИК********* сумата 148 506, 86лв./ получена без правно основание
след обявяване недействителността на решение от 28. 12. 2015 г. на едноличният собственик на капитала на
дружеството за разпределение на дивидент от печалбата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 30.05.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и 4 864 лв. съдебни разноски
направени
в производството пред См ОС.
-
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН**********,*** да заплати
по сметката на С. окръжен съд
ДТ в размер на 5 940, 27 лв.
В
жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на решението,
поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.
Синдикът е изразил становище за
неоснователност на жалбата.
„Б.-*“ ЕООД, гр. Ч. не е изразило становище по същата.
Първоначално по повод на жалбата е било образувано в. т. дело № 289/ 2018
г. по описа на ПАС. То е приключило с решение, с което актът на СмОС в частта обявяваща за относително недействително
спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Б.-*“ЕООД/н/, гр. Ч., ЕИК********* решението на ЕСК от
28.12.2015г. за разпределяне на дивидент и е прозивоството по делото в тази му част е прекратно поради недопустимост на тази искова претенция.
Решението в
осъдителната му част относно сумата от 148 506, 86 лв. също е било отменено и е било
постановено друго отхвърлящо тази искова претенция.
Отменена е била и
частта от същото осъждаща К. да заплати разноски по делото в полза на дружеството
в несъстоятелност и ДТ по сметка на СМОС и респективно е постановено осъждането
на дружеството в несъстоятелност да заплати на него направените в производството
разноски.
Това решение е било
обжалвано пред ВКС, който с решение по т. дело № 186/2019 г. по описа на ВКС го
е отменил и върнал делото за ново разглеждане на исковете при спазване на дадените в него задължителни
указания свързвани с това, че спора за това дали решението на ЕСК е увреждаща
сделка по смисъла на чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ следва да се разреши по
същество, при което да се даде отговор на въпроса дали същото с оглед характера
си има само вътрешнодружествени последици.
Така се е стигнало и
да образуване на настоящето дело.
Съдът след като се запозна с акта предмет на
обжалване и данните по същото намери за установено следното:
На 30.05.2017 г. в С.я
окръжен съд е постъпила изходяща от К.И. в качеството му на постоянен
синдик на „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч. в несъстоятеонст, ЕИК ********* искова молба.
В нея се твърди, че
на основание молба по чл. 625 от ТЗ от 23.03.2016 г. било образувано т. дело №
9/2016 г. по описа на См ОС. По него с решение
№ 247 от 31.05. 2016г. по
отношение на „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч.
било открито
производство по несъстоятелност и било определена начална
дата на неплатежоспособността
15.03.2016 г. За синдик на дружеството бил назначен
К.И..
Той при изпълнение на задълженията си открил установил извършването на счетоводни операции № 1397 и 1398 разпределящи дивидент на ЕСК. Основанието
за същите било решение на същия този едноличния
собственик на капитала на дружеството К.С.К. по чл. 147, ал.2 от ТЗ от декември
на 2015 г. за разпределяне дивидент в брутен размер от 156 323, 01 лв. и нетен такъв след данъчното облагане от
148 506, 86 лв. Тази сума била преведена по личната сметка на ЕСК К. през
месец февруари на 2016 г.
Сочи се, че с
решението за разпределяне на дивидент и плащането му на ЕСК се намалило
имуществото на дружеството по начин непозволяващ да се покрият приетите
вземания в производството по несъстоятелност.
По отношение на същото е посочено, че то е акт на волеобразуващ орган на „Б.-*“ ЕООД. В тази връзка е
споменато, че решенията на ОСС на ООД са особен вид сделки, при които липсват
насрещни волеизявления, а направените такива материализиращи тази сделка са
насочени към постигането на една обща цел за дружеството. В кокорения случая е
посочено, че с описаното по- горе решение/волеизявление/ на ЕСК е уредено имущественото
му право по чл. 123 от ТЗ за изплащане на дивидент. Споменато е също, че пораждане
на същото е обусловено от сбъдването на един сложен ФС включващ край на
финансовата година, приемане на ГФО съдържащ извод за формирана от дружеството
печалба и решение на ОС /ЕСК/ за разпределяне на същата.
Във връзка с горното е посочено, че с оглед разпоредбата
на
§ 1, т.1 от ДР на ТЗ съдружниците в едно дружеството са свързани лица помежду си и спрямо същото. Посочено
е, че в случаите на приемане на решение за изплащане на дивидент, техните
волеизявления стават воля на дружеството, което се съгласява и задължава с
вземането на това решение да изплати дивидент. Това от своя страна водело до
намаляване имуществото му, а в случая било и пречка за удовлетворяване на приетите
вземания в производството по несъстоятелност.
Това и факта, че решението на ЕСК е взето в двугодишния
срок посочен в закона водело до извод че са налице предпоставките на чл. 647,
ал.1, т. 6 от ТЗ.
Отправено е искане за обявяване на решението на ЕСК за
относително недействително.
Предявена и обусловената от уважаването на този иск
претенция за осъждането на ответника К. да върне в масата на несъстоятелността
на „Б.-*“ ЕООД сумата от 148 506, 86 лв.
Тук при излагане на тези обстоятелства е материализирано
и изявление, че ако се приеме, че решение за разпределяне на дивидент не е
вземано то сумата от 148 506, 86 лв. се претендира като получена без
основание.
От говор по делото е подаван само от ответника К..
В него се оспорват изцяло предявените искове като неоснователни.
В тази
връзка първо са изложени доводи, че с ИМ не е представено решението на ЕСК за разпределение на дивидент от месец
декември 2015 г., което е и предмет на оспорване.
Правят се доводи, че изложеното в исковата молба досежно
съществуването му е хипотетично и е пречка да се уважи исковата претенция.
На второ место са изложени
доводи, че в случая не може да се говори за сделка от вида посочен в чл.647, ал.1, т. 6 ТЗ при условие, че според този законов
текст на отмяна подлежи сделка, по която страна е свързано лице с длъжника,
а при решенията на ОС, респ. ЕСК не може
да се говори за сделка между дружеството от една страна и трето лице най - малко,
че при тези решения участвали само съдружниците, но
не и други лица. Наред с това е направено проследяване на ФС за пораждане на
правото на съдружника да получи дивидент и е посочено, че с вземането на
решение за разпределяне на такъв К. като ЕСК на „Б.-*“ ЕООД е реализирал
правото си да получи печалба и не може да се говори за сделка между него в
качеството на ЕСК и дружеството.
Посочено е също, че в
ТР№1/2022 г. на ОСГК на ВКС било прието, че решенията на ОС били особен вид сделки,
за които критериите за нищожности унищожаемост по ЗЗД
били неприложими. Споменава се, че при ООД те са многостранни сделки, но в
случаите на ЕООД поради липсата на насрещни волеизявления не можело да се
говори за многостранност. Прави се извод, че по тази причина едно решение на
ЕСК за разпределяне на капитала не може да се характеризира като сделка, а
представлявало негово субективно право и не подало в приложението на 647 от ТЗ.
По отношение
претенцията за връщане на даденото е казано, че отхвърлянето на иска по 647 от
ТЗ прави неоснователна и осъдителната искова претенция.
В ДИМ се преповтарят съображенията за наличието на предпоставките
на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и се излагат правни аргументи оборващи тезта на К., че не може да се говори за сделка от типа посочен
в чл. 646, ал.1, т. 6 от ТЗ, която да подлежи на отмяна.
Наред с това е взето и отношение
по доводите за непредставяне на оспорваното решение с ИМ. Споменава се, че
съществуването му е безспорно с оглед извършените в счетоводството на дружество
записвания, които са констатирани и в решението , с което е открито
производството по несъстоятелност.
Посочено е че ако К. твърди, че
от него не е вземано такова решение на основание чл. 372, ал.2 от ГПК се допълва
ИМ с това, че при липса на решение полученото от К. се явявало такова без
основание.
В отговора на ДИМ са взети
отношение по доводите в ДИМ, като е споменато, че предявяване с ДИМ на
евентуално осъдителна претенция за получаване на сумата без основание било
недопустимо.
Съдът след събиране на поисканите
от страните и относими по спора доказателства е постановил решението предмет на
обжалване.
В него е прието, че в случая
решението на ЕСК е едностранна сделка и попада в кръга по отношение на които е
приложима разпоредбата на чл. 647 от ТЗ. Прието е, че по отношение на нея са
налице предпоставките на чл. 647, ал.1 т. 6 от ТЗ и следва да бъде обявена за
относително недействителна.
Това от своя страна е дало повод
да се уважи и осъдителната искова претенция за връщане на даденото по тази
сделка.
Недоволен от решението е останал К.К. и е подал
жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
В нея като цяло се преповтарят излаганите от този ответник доводи в първоинстанционното производство. Прави се анализ на
характера на решенията на ОС на дружествата с ограничена отговорност, респ. на
едноличните такива. Проследяват се елементите от ФС пораждащи в патримониума на съдружника в едно дружество правото да
получи част от печалбата/дивидент/. В тази връзка е посочено, че при възникване на всички
елементи от същия предвиденото в ТЗ абстрактно право за получаване на такъв се
трансформирало в ликвидно и изискуемо вземане, респ. в задължение на дружеството
към съдружника.
Сочи се и че облигационното право на К. реализирано чрез двата превода
сочени в ИМ не представлявало сделка между дружеството и К. и не попадало в приложното
поле на чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ.
На тази база е поискана отмяна на
решението в тази му част и отхвърляне на иска с това основание. Това пък обуславяло
и отмяна на акта на См ОС в осъдителната му част и отхвърляне на осъдителния
иск за връщане на полученото от К..
По същество на спора е нужно да
се спомене, че в разпоредбата
на чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ от страна на законодателя е казано, че освен в предвидените от закона случаи може да бъдат обявена
за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка,
която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника и е
извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
Анализът
на тази разпоредба води до извод, че първото условие за възникване на
съответното материално право по отношение на кредиторите, респ. правото на иск
в патримониума на синдика субституиент
е дадено дружество да е в открито производство по несъстоятелност.
На второ
место то следва да е извършило в период
две години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ сделка, по която страна е
свързано с длъжника лице и на трето място същата следва да УВРЕЖДА кредиторите.
Характерът
на увреждането не е посочен в текста на ТЗ, но с оглед предназначението на
производството по несъстоятелност, това на исковете от процесния
тип (да попълват масата), а и описаните в разпоредбите на чл. 646 и 647 от ТЗ
сделки се налага извод, че то следва да е такава, че да създава затруднения и
пречки за удовлетворяване правата на кредиторите, т.е. да води до намаляване
имуществото на несъстоятелния.
Преди
даване отговор на въпроса дали в случая сме изправени пред сделка от този тип,
ПАС намира за нужно да посочи, че сделката е юридически факт,който има за
съществена съставна част волеизявлението на едно или повече лица и поражда гражданскоправно действие определено от съдържанието на
волеизявлението, т.е. поражда връзка между гражданскоправни субекти състояща се от субективни права и
правни задължения, т.е. гражданско правоотношение.
Една от
категорията за делене на сделките е на едностранни, двустранни и многостранни. При
едностранните е налице волеизявление само на една от страните в поредното от
нея гражданско правоотношение.
При двустранните
следва да е налице волеизявления и на двете страни по правоотношението, т.е.
нужно е съвпадение на две насрещни волеизявление за възникване на сделката и
правоотношението.
При многостранните
е нужно волеизявление на няколко лица, но те не са насрещни. Волеизявленията в
този случай са еднакви по съдържание и са насочени към постигане на една обща
цел.
С оглед на така изложеното следва да се посочи, че решенията на ОСС на
ООД са многостранни правни сделки, които не съдържат насрещни волеизявления, а
еднотипни такива насочени към органите
на дружеството. Подобно е положението и при решенията на ЕСК по (чл. 147, ал.2
от ТЗ, като единствената разлика е, че те са едностранни. Тези решения
независимо от това дали са многостранни или едностранни безспорно с оглед
даденото по- горе определение имат характер на сделки пораждащи гражданско
прано действие. Правата и задълженията поредни от тях не са между съответните съдружници, а по отношение на самото дружество. Казаното
сочи, че тези многостранни или едностранни сделки пораждат правоотношения, по
които една страна е винаги дружеството, а другата е съдружник имащ определени членствени права. Те обикновено имат вътрешно дружествени
последици и не водят до разместване на блага водещи до намаляване имуществото
на дружеството.
Единственото изключение от посоченото по- горе са решенията на ОСС от
типа посочен в чл. 137, ал.1, т. 3 от ТЗ относно разпределяне на печалбата и
нейното изплащане. Това е така по причина, че те като сделка с оглед приетото в
ТЗ водят до пораждане на правоотношение между дружеството от една страна и
съдружника от друга. То се състои от правото на послединя да получи полагащата се
част от разпределената му печалба и задължението на дружеството да му изплати
същата.
Именно пораждането на такова правоотношение между дружеството и
съдружника и на насрещни права и задължения по същото навеждат ПАС до извод, че
в случая е приложима разпоредбата на чл.
647, ал.1, т. 6 от ТЗ още повече, че наличието на свързаност по смисъла на § 1,
ал.1, т. 4 от ДР на ТЗ е безспорна. Тук за яснота на ответника К. и защитата му
следва да се посочи, че в случая ТР № 1 от 2002 г. на ОСГК не следва да намира
приложение с оглед на факта, че не се извършва преценка за действителност на
решение на ОСС по реда на чл. 74 от ТЗ, нито пък са наведени доводи за
нищожност или унищожаемост на сделка от този тип по
реда на ЗЗД.
В случая следва да се посочи, че
предмет на оспорване е решението на ЕСК за разпределяне на печалба от 28.12.2015
г. В интерес на истината преки доказателства за вземане на такова от ЕСК /писмен
документ материализиращ изявление в този смисъл/ не са представени. От
събраните косвени такива, вкл. приетата ССчЕ, а и обясненията
на ответника взел решението като ЕСК в
онзи момент положителния отговор на този въпрос е безспорен.
С това решение К. в качеството си
на ЕСК е взел решение от компетентността на ОСС според текста на чл. 137, ал.1,
т. 3 от ТЗ- за разпределяне печалбата и нейното изплащане. С него е решено на ЕСК да се изплати печалбата на дружеството от 156 323,01лв. Това решение от своя
страна безспорно е взето с оглед предвидените в чл. 123 от ТЗ и чл. 133, ал.1
от ТЗ права за получаване на част от печалбата от страна на съдружника. То като
вид сделка, както се спомена по- горе поражда права у съдружника за получаване
на сумата посочена в решението и задължения на дружеството за изплащане на
такава. Безспорно е, че по този начин се стига до намаляване имуществото на дружеството
като за ПАС е без значение това дали изплащането е извършено или не по причина,
че дори само вземането му без реално плащане води до извод за намаляване на
активите с оглед възникналото задължени за дружеството.
Това съотнесено с факта, че решението /сделката/ е станало факт
в подозрителния по смисъла на чл. 647 период и то само 3 месеца преди началната
дата на неплатежоспособността навеждат ПАС до извод, че увреждането е налице
още повече, че печалбата е и изплатена на съответния съдружник /ЕСК/.
Това от своя страна
прави основателна претенцията за обявяване на относителната недействителност на
имащото характер на извършена от името на дружеството сделка решение на ЕСК от
28.12.2015 за разпределяне и изплащане на печалбата на дружеството на
единствения съдружник в същото - ЕСК К.К..
Основателността на
този иск прави основателна и претенцията за връщане в масата на
несъстоятелността на изплатената в полза на К. сума възоснова
на това решение, която след извършеното по реда на ЗДДФЛ данъчно облагане е
била е в размер на 148 506, 86 лв.
В този смисъл са
изводите на См ОС и решението му следва да бъде потвърдено, като К. бъде осъден
да заплати в масата на несъстоятелността на „Б.-**“ ЕООД направените от това
дружество разноски за двете производства пред ПАС и това пред ВКС в общ размер
от 11 000 лв.
К. следва да бъде
осъден и да заплати с оглед разпоредбата на чл. 649, ал. 6 от ТЗ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС и дължимата се ДТ за производството
пред този в съд в размер на 3000, 50 лв., от които 30 лв. във връзка с
производството по допускане на касационната жалба, а остатъка за това по
разглеждане на същата.
Водим от
това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от См Ос решение по т. дело № 31/2017 г. по описа на См ОС, с
което е решено следното:
-
ОБЯВЯВА за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Б.-*“ЕООД/н/, гр. Ч., ЕИК********* взетото в двегодишен срок преди датата
на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност решение от 28.12.2015г. на
едноличният собственик на капитала на
„Б.-*“ЕООД, гр. Ч., К.С.К., ЕГН ********** за разпределяне на дивидент от печалба на
дружеството в брутен размер на 156 323, 01 лв. и нетен такъв /след приспадане на следващия се
окончателен данък по ЗДДФЛ в размер на 7 816,15лв./ равняващ се на 148 506, 86 лв., в резултат на което през февруари
2016 г. сумата 148 506, 86лв. е получена от К.С.К., който е свързано лице /едноличен собственик на капитала на
дружеството/ и така са увредени
кредиторите на несъстоятелността.
-
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,*** да заплати
на „Б.-*“ ЕООД/н/, гр. Ч., ЕИК********* сумата 148 506, 86лв./ получена без правно основание
след обявяване недействителността на решение от 28. 12. 2015 г. на едноличният собственик на капитала на
дружеството за разпределение на дивидент от печалбата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 30.05.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и 4 864 лв. съдебни разноски
направени
в производството пред См ОС.
-
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН**********,*** да заплати
по сметката на С. окръжен съд
ДТ в размер на 5 940, 27 лв.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,*** да
заплати на масата на несъстоятелнсостта на „Б.-*“ ЕООД/н/, гр. Ч., ЕИК********* сумата от 11 000 лв. направени дружеството разноски за
двете прозиводства пред ПАС и това пред ВКС.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Върховния касационен съд ДТ за производството пред този в съд в размер на
3000, 50 лв.
Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.