Р Е Ш Е Н И Е
№262601/11.10.2021г.
гр.Варна 11.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми сепетмври две хиляди десет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря
Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№15322/2020г. и
за да се
произнесе взе придвид следното:
Ищецът Т.Ю. починал в хода на
производството и заместен от своите наследници и ищци по делото Р.Ю., И.Ю. и Е.Ю.
е твърдял, че е собственик на жилище находящо се в ***, в което живее със съпругата си и синът им и за което е
сключил договорни отношения с ответника „***, за снабдяването
му с водоснабдителни и канализационни услуги, с генериран клиентски номер
1115629 и аб.№1115629.
До месец октомври починалия е
заплащал редовно и в срок сметките си за потребените
от него и семейството му водоснабдителни и канализационни услуги, съобразно
показанията на монтирания в домът им водомер. Като средната консумация за потребените от тях услуги е по 8 куб.м, месечно, а за
периода от 12.08.2020г. до 17.09.2020г. след проверка на място извършена от
инкасатор към ВиК ООД - Варна, са доначислени
20 куб.м., като изравняване, след реално отчитане на показанията на водомера
755.
На 02.10.2020г. от звено
Ведомствено стопанство към ответника, са демонтирали старият водомер на
жилището, без да предупредят или без да издават предписания за това, като са го
подменили с нов.
По необясними за ищеца и
семейството му причини на 16.10.2020г. от ответното ТД, е издадена нова фактура №**********, за потребени
от тях услуги обхващащи периода от последната проверка 17.09.2020г. до
02.10.2020г. за 582 куб.м. на стойност 1869,61лв. Според тези данни според него,
за горепосочения период от 14 дни, средното му потребление излиза, че е 1732
литра на час, което практически е невъзможно, защото капацитета на потребление,
на вода е ограничен в три консуматора и не е имало течове, нито повреди по
мрежата в имота, както и в имота няма изградено голямо водосборно съоръжение
/басейн, резервоар/.
Във връзка с новоиздадената
фактура, ***, са подали до ответника, молба
с вх.№М-1602/11.11.2020г. за преразглеждане на сметката
им, но като отговор, са получили писмо с което ги уведомяват, че е извършена
проверка, при която не са установени факти и обстоятелства, даващи основание за
преразглеждане на консумираното количество вода, тъй като на 02.10.2020г. с
протокол №*** е извършена смяна на водомер
№29783 - на показание 1337 куб.м.
Така, към днешна дата, няма данни
водомерът да е бил повреден през посочения период, а ако служител на *** ЕООД е установил такава повреда и поради тази причина
служебно е начислил въпросните 582куб.м. изразходвана вода, то би следвало г-н Ю.,
да бъде уведомен по съответния ред.
В случай на повреда на
индивидуален водомер е предвидена специална процедура в чл.33 ал.2 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, обн.ДВ,бр.88/08.10.2004г. Според цитираната разпоредба, при
повреда на индивидуален водомер представителят на оператора трябва да направи
предписание за отстраняване на повредата и за срока на отстраняването й, като
демонтира пломбата на холендъра. Предписанието трябва
да е в писмена форма и да е връчено на абоната. Такова предписание не му е
връчено.
Считал е, че дружеството не е
имало и правно основание да начислява служебно вода по реда на чл.25 ал.8 от
ОУ, тъй като клаузата в посочената й част противоречи на нормата на чл.39 ал.5
от Наредба №4/2004г., цитирана по-горе, според която служебно начисляване на
вода по твърдо дефинирани показатели /в частност по 5куб.м. за всеки обитател
при нетоплофицирано жилище/ от ВиК-оператора е
допустимо само по изключение за потребители, които нямат монтирани индивидуални
водомери, в случая г-н Ю. има такъв. Следователно горната крайна мярка се
прилага само и единствено при липса на монтиран водомер. Според разпоредбата на
чл.39 ал.8 от горната Наредба, при повреден водомер на водопроводното
отклонение служебно се начислява количество изразходвана вода, определено обаче
въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на
предходната година.
С оглед на горното встъпилите
като ищци наследници, молят съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че не му дължат
припадащите им се по наследство части от задължението съответно
1 246.41лв. не се дължат от р.Ю., 311.60лв. не се дължат от И.Ю. и
311.60лв. не се дължат от Е.Ю. сбора от които суми в размер на 1869,61лв. се
претендира във фактура №**********, издадена
от ответника за потребени услуги обхващащи периода
17.09.2020г. до 02.10.2020г. и моли, да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски!
Ответното дружество в даденият
срок по чл.131 от ГПК е депозирал отговор в който сочи, че искът е допустим, но
неоснователен.
Сочи че, на първо място, като
собственик на имота ищеца се явява потребител на *** услуги и по смисъла на чл.2 от Общите условия на „*** - Варна" ООД. Имота е водоснабден и има открита партида с абонатен
номер ***. С влизане в сила на ОУ на
дружеството е възникнало задължение за Т. Ю. да заплаща потребената
вода на договорно основание като потребител. Безспорен е фактът, че към датата
на подаване на исковата молба от ищеца, същият е бил уведомен, че дължи
заплащането на сума в размер посочен в исковата молба, а именно 1869.61лв., за
която сума е издадена фактура.
На 02.10.2020г., в имота - обект
на потреблението, **** в присъствие на лице осигурило
достъп, служители на „В.и к." ООД са извършили смяна на водомер №***, към момента на демонтаж показанието на измервателния
уред е било 1337куб.м.
Видно от цитирания протокол е, че
същия носи подпис на лицето,
присъствало на проверката, като полагането на подпис, предпоставя че ищеца е запознат с отразеното в него и се е
съгласил с отразеното в него.
Сочи,
че на 17.09.2020г. ищеца е бил уведомен с уведомително писмо №****, че
съгласно чл.43, ал,4 от ЗИ е необходимо да се предприемат действия по
осигуряване на свободен достъп до водомера предвид изтекла валидност на
метрологичната проверка на главния водомер. Сочи, че при възникване на спор
относно метрологичните характеристики на водомера всяка от страните може да
заяви извършване на експертиза по реда на ЗИ, такова искане и/или възражение от
страна на потребителя към момента на демонтажа на 02.10.2020г. е нямало.
Твърдението
на ищеца, „че към днешна дата, няма данни водомерът да е бил повреден и поради
тази причина служебно да са начислени 582 куб.м", счита за неоснователно
от всичко гореизложено става ясно, че начисленото количество в размер на
582куб.м не представлява служебно начислена консумация на ***
услуга, а е реално потребление преминало и отчетено по измервателния уред.
Моли
предявеният иск да се отхвърли.
Съдът приема, че предявения иск намира правното си
основание в чл.124 от ГПК.
Съдът при
условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните по
делото не спорят, че първоначалният ищец е собственик и съответно абонат на *** услуга предоставяна от ответника. Това е видно и от
факта, че адреса на Т.Ю. по искова молба съвпада с адреса на потребление на
услугата гр.**** аб.№***.
Ответника носещ изцяло доказателствената тежест в настоящото производство е
представил констативен двустранен протокол №1000 за подмяна на водомер от
2.10.2020г., от чието съдържание се установява, че на посочената дата е сменен
водомера на Ю. в присъствието на настоящия ищеца И.Т.Ю. при показатели на сваления
водомер 1 337куб.м. От друга страна от представената с исковата молба
разпечатка, се установява, че ищцовият праводател редовно е заплащал консумираната вода в имота
си. Съгласно същата разпечатка последното отчитане на потребената
вода е било за 755куб.м., а при следващото отчитане съчетано с подмяната на
водомера показанията му вече са 1 337куб.м. Вещото лице по допуснатата и
приета СТЕ от своя страна е посочило, че технически е невъзможно за периода от
проверката дала показания 755куб.м. – 18.09.2021г. до 2.10.2020г. да са
употребени 582куб.м. вода в обекта.
Ищцовото дружество не е ангажирало
никакви доказателства от които да може да се обясни начисленият голям разход на
вода в имота на ищците.
Факта, че протокола от подмяната
на водомера е подписан от настоящ ищец, не доказва че посоченото количество
вода е отчетено в посочения период, а в най-добрия за ответника случай може да
се разглежда само като признание на подписалия, че действително водомера е
показвал към момента на свалянето му посочените данни, това обаче не е
достатъчно за да се приеме, че процесното количество
вода е консумирано именно в сочения от ответника период. Обективно погледнато е
почти невъзможно при такава подмяна на водомера съответния потребител да
направи лично проверка на показанията на сваления водомер, а още по-малко да
сравни същите с тези от показанията от предходен месец.
От друга страна той противоречи и
на предходните обеми на консумация в имота видно от обсъжданата вече по-горе
разпечатка издадена от ответника. Вярно е, че голяма част от отразяванията в
нея са за едни и същи количества което води на косвения извод за евентуално
служебно начисляване, но видно от отчета към 18.09.2020г. ответникът е извършил
изравняваща корекция и при това положение не са на лице основания да се приеме,
че при смяната на водомера е извършена нова корекция.
Предвид
изложеното съставът намира, че предявените три отрицателни установителни
иска следва се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищците и
общата сума от 440лв. сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на
ответника „****“ ООД, *** със седалище и адрес на управление ***, че ищците Р.И.Ю. ЕГН**********, И.Т.Ю.
ЕГН********** и Е.Т.Д. ЕГН********** *** не му дължат като наследници на
починалия Т.Д.Ю. ЕГН********** следните суми отговарящи на наследствените им
дялове
1 246.41лв. от Р.И.Ю. ЕГН**********
311.60лв. от И.Т.Ю. ЕГН**********
и
311.60лв. от Е.Т.Д. ЕГН**********
възлизащи общо
на 1 869.61лв. претендирани от ответника като
стойност на ползвана ВиК услуга за времето от 17.09.2020г.
до 2.10.2020г. за обект с аб.№*** и кл.№***, за която сума е издадена фактура №*** от ответника, на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА ***, *** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Р.И.Ю. ЕГН**********, И.Т.Ю. ЕГН********** и Е.Т.Д.
ЕГН********** *** общо сумата от 440лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: