Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….., 10.11.2016 г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
Районен съдия: Божидарка Йосифова
Секретар М.Н.,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 224 по описа за 2016г.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД – за сумата от 7 000 лв. – неимуществени вреди и
за сумата 575,00 лв. – имуществени вреди.
В
исковата молба ищеца твърди, че на 20 срещу 21.12.2015 г. в гр. Д., обл. В., е
бил нападнат от тримата ответници, като същите са му нанесли побой, в резултат
на който му е причинена лека повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, като
ответниците отнели от владението му и движими вещи – мобилни телефони и пари.
Сочи, че за горното деяние, тримата ответници са осъдени за престъпление по чл.
198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК – грабеж, като на всеки един от тях е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, като на осн. чл.
66 ал. 1 НК, изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години – по
отношение на всеки. Присъдата е влязла в законна сила на 12.05.2016 г. Ищецът
твърди, че в резултат на насения му от ответниците побой, е претърпял болки,
страдания, психически стрес, бил е хоспитализиран за болнично лечение, наложило
се е продължителен период на възстановяване, както и че са били унизени честта
и достойнството му. Твърди, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между неполучено трудово възнаграждение поради временна нетрудоспособност
за 49 календарни дни и изплатеното му обезщетение за временна нетрудоспособност
от НОИ. Твърди, ответниците следва да бъдат осъдени да му заплятат и
обезщетение, съизмеримо с възнаграждението, което би получил, в случай, че е
работел и извън трудовото си правоотношение, предвид професията която упражнява
– строител.
Предвид горното ищеца моли, съдът
да постанови решение, по силата на което да осъди ответниците, да му заплатят солидарно:
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на общо 7
000 лв. за претърпените от негова страна болки, страдания, психически стрес,
както и за унизените му чест и достойнство, както и обезщетение за имуществени
вреди размер на общо 575 лв., от които 98,27 лв. – разликата между неполучено
трудово възнаграждение поради временна нетрудоспособност за
49 календарни дни и изплатеното
му обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ, и 477,00 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, съизмеримо с възнаграждението, което ищеца би получил за
извършена работа, в случай че е работел и извън трудовото си правоотношение.
В горния смисъл е и пледоарията
на процесуалния представител на ищеца в хода по същество на делото.
По искане на представителя на ищеца,
по делото са допуснати и разпитани свидетелите – Г. С. С. – баща на ищеца и С.
И. К. – негов работодател.
По делото са допуснати и
изслушани съдебно – счетоводна и съдебно – медицинска експертизи, заключенията
по които са приобщени към доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, нито един
от ответниците не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание, се
явяват ответниците А.М.Г. и Д.Т.Н., подпомаган от майка си и законен
представител В.В.Т.. Оспорват исковете по размер, като твърдят, че размера им е
силно завишен.
Ответникът К.М.К. не се явява в
съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.
Съдът
преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна :
Съдът, предвид правната
квалификация на предявения иск, с доклада по чл. 146 ГПК, е вменил в тежест на
ищеца да докаже следните обстоятелства: че на 20 срещу 21.12.2015 г. в
гр. Д., обл. В., ответниците са му нанесли побой, в резултат на което му е
причинена лека повреда и ответниците са признати за виновни за извършено
престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК; че на ищеца са причинени неимуществени вреди /че е преживял
болки, страдания, психически стрес, проведено му е болнично лечение, претърпял
е продължителен период на възстановяване, както и са били унизени честта и
достойнството му; размера на неимуществените
вреди – конкретните обстоятелства, които се преценяват при определяне размера –
ППВС № 4/ 23.12.1968 г. – характерът на увреждането,
причинените морални страдания, осакатявания и др., продължителност; че е претърпял имуществени вреди
и техния размер, в това число: че е бил в болнични поради временна
нетрудоспособност в продължение на 49 дни; причинна
връзка между деянието и вредите.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, приема, че ищеца в условията на пълно и главно
доказване, установи по един неоспорим начин първото му вменено в тежест на
доказване обстоятелство – че 20 срещу 21.12.2015 г. в гр. Д., обл. В.,
ответниците са нанесли побой на ищеца, в резултат на който му е причинена лека
повреда, като ответниците са признати за виновни за извършено престъпление по
чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С исковата молба е приложен заверен
препис от Присъда № 71/ 27.04.2016 г. постановена по НОХД № 73/ 2016 г. по
описа на РС – Белоградчик, влязла в законна сила на 12.05.2016 г. По силата на горецитираната
Присъда и тримата ответници са признати за виновни в качеството им на
подсъдими, за извършено престъпление по чл. 198 ал. 1 НК, като на всеки от тях
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и на осн. чл.
66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното на всеки наказание, е отложено за срок
от 3 години.
При
осъществяване на престъпния състав на деянието – грабеж, тримата ответниците са
нанесли на ищеца лека телесна повреда и са отнели от владението му движими вещи,
за които ищеца няма претенции в настоящия граждански процес.
При това положение, съдът намира за безспорно доказано
първото вменено в тежест на ищеца обстоятелството. За неправомерното им деяние,
ответниците са признати за виновни с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Така, само с наличието на горепосочения влязъл в сила
съдебен акт, се доказва по несъмнен начин извършеното от ответниците деяние,
противоправност и вината им. Посредством тези доказателства, доказано се явява и
обстоятелството, че деянието е извършено неправомерно от ответниците – че с
деянието са нарушени закони и общото задължение – да не се вреди другиму.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди в
размер на 7000 лв. – обезщетение за претърпените от страна на ищеца болки,
страдания, психически стрес, болнично лечение, продължителен период на
възстановяване, унизени чест и достойнство, съдът намира следното :
Предвид проведеното производство и събрания в хода на
същото доказателствен материал, съдът приема за доказано и това обстоятелство,
вменено в тежест на ищеца – че са му причинени неимуществени вреди, в това
число – че е преживял болки, страдания, здравословни
притеснения, чувство за страх и безпокойство, както и голямо психическо
напрежение.
Съдът,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, приема, че ищеца и тук е
проявил процесуална активност и е доказал, и това твърдяно с исковата молба обстоятелство.
В тази връзка съдът допусна до разпит и изслуша свидетелите Г. С. С. и С. И. К.
И двамата
свидетели, с разпита си пред съда установиха по един категоричен и еднопосочен
начин, че ищеца е претърпял болки и страдания, редица несгоди, стрес, вследствие
на нанесената му телесна повреда.
Свидетелят Г. С. – баща на ищеца,
подробно описа личните си възприятия досежно състоянието на сина си след
нанесения му от тримата ответници побой. Същият разказа как в деня на побоя,
ищеца – синът му дошъл в дома им, и при вида му, по – малкия брат на ищеца се
изплашил и започнал да плаче. Ищецът бил подут, с множество насинявания и кръв
в
областта на лицето и «не приличал на себе си». С
показанията си, този свидетел пресъздаде личните си възприятия, че ищеца не
можел да говори, а от отоците по лицето – и не виждал. Веднага бил откаран в
Болница в гр. В., където бил хоспитализиран. Състоянието на ищеца наложило и
оставането на негов придружител в болницата – баща му – св. Г. С., който му
помагал да се обслужва. Хранел се само с мляко, оплаквал се от силни болки в
областта на главата и ребрата, силно го болял носа, не можел да дъвче. След
болничния престой на ищеца, свидетелят С. заяви, че същия се завърнал вкъщи,
където отново останал на легло. Продължавал да се оплаква от силни болки в
ченето, не можел да се храни пълноценно, очите му били зачервени, оплаквал от болки
в ребрата. И в дома му, родителите му продължили да полагат постоянни грижи за
него. Свидетелят заяви, че чак две седмици след нанесения побой, ищеца започнал
да приема нормална храна. Изразявал съжаление, че по време на Коледните и
Новогодишните празници трябва да лежи вкъщи болен, вместо да празнува. Св. С.
заяви, че след побоя сина му е «различен» - чувствал се подтиснат, отпаднал,
стойката му била различна, «не е същия този човек».
В корелация с показанията на св.
С., са и тези на св. С. К. – работодател на ищеца. Разпитан пред съда и този
свидетел показа, че когато посетил ищеца в болницата не могъл да го познае – до
такава степен бил подут и обезобразен. Заяви, че ако роднините на С., не са
били в този момент там, не би познал, че това е С.. Сподели, че ищеца бил много
зле – подут и насинен в областта на главата. Потвърди, че по време на 3 дневния
престой на ищеца в болницата, там като негов придружител е бил и баща му – св.
Г. С., тъй като ищеца не можел да се грижи сам за себе си. Св. К. показа с
разпита си пред съда, че С. е бил зле и се е нуждаел от грижи, и след
изписването му от болничното заведение. Тъй като С. е строител, то същия не е
могъл да работи тежък физически труд и не е бил в изискуамата форма, поради
което е отсъствал от работа в продължение на 2 месеца. Същият свидетел показа,
че след побоя С. не работи по същия начин – предпазлив е в работата си и не се
качва на строителните скелета.
Медицинската документация и
изготвената съдебно – медицинска експертиза доказват, че ищеца действително е
бил хоспитализиран за болнично лечение поради нанесения му побой от ответниците.
Поради това, съдът приема, че и
двамата свидетели разпитани пред съда доказаха, че ищеца е претърпял неимуществени
вреди. Съдът кредитира показанията им, въпреки, че единия от свидетелите е баща
на ищеца, а вторият – негов работодател, тъй като именно най – близките му хора
биха могли да пресъздадат действителното състояние на пострадалото лице в този
период.
В корелация с останалия
доказателствен материал по делото е и заключението на вещото лице – лекар. В
заключението си, вещото лице е обективирало, че на ищеца е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – досежно контузията
на гръдния кош и счупено шесто ребро в дясно, както и за причиненото му
сътресение на мозъка, а по отношение на нанесените му травми в областта на
лицето – на ищеца са причинени болка и страдание без разстройство на здравето.
От целия събран в хода на делото
доказателствен материал, се доказа, че ищеца е претърпял неимуществени вреди в
резултат на противоправното поведение на ответниците.
Доказана се явява и причинната
връзка между противоправното деяние на ответниците и настъпилия за ищеца
вредоносен резултат. В резултат на противоправните действия на тримата ответници,
на ищеца са причинени неимуществени вреди – болки, страдания, унижения,
психически стрес, цялостен здравословен дискомфорт.
Това
обуславя нуждата от репариране на тези вреди от дееца, който е допринесъл за
тяхното причиняване. Ответниците следва да понесат отговорност съгласно
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като по смисъла на законовия текст, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
Съобразно
разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда
от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди /болки и страдания/, принципа на справедливост се явява спазен.
При определяне на размера на
обезщетението, съдът взема предвид и критериите, очертани в незагубилото своето
приложение ППВС № 4/23.12.1968
г.
Поради това, при определяне на
паричния еквивалент на причинените на пострадалия неимуществени вреди, съдът взе
предвид продължителността на претърпените от ищеца болки, страдания, неудобства.
Както от свидетелските показания на св. С. – баща на ищеца, така и от
заключението на вещото лице – медик, се установи, че предвид причинените на
ищеца телесни увреждания, необходимия период за възстановяването му е от две
седмици до двадесет дни.
Съдът намира, че така
претендираният размер на обезщетението е прекалено завишен. Съдът намира, че
обезщетение в претендирания размер на 7 000 лв. би се оказал прекомерно висок и
присъждането му би довело до нарушаване на един от основните принципи в правото
– отговорността да съответства на тежестта на деянието. Поради това, съдът
намира, че справедливото обезщетение, което следва да бъде присъдено на ищеца,
е в размер на 2 000 лв. За да присъди такъв размер на обезщетението, съдът се
ръководи от установената съдебна практика в подобни на настоящия, случаи.
Установи се, че възстановителния
период на причинените на ищеца травматични увреждания, е с максимална
продължителност 20 дни. Престоят в болнично заведение е бил тридневен. Ищецът е
млад човек, възстановил се е здравословно и вече работи, и то дейност,
изискваща добро физическо здраве. Вещото лице – медик заяви в разпита си пред
съда, че както насиняванията по лицето, така и състересението на мозъка,
отшумяват за около двадесет дни.
Предвид обсъденото по – горе, съдът
приема, че паричния еквивалент на причинените на ищеца неимуществени вреди, се
равнява на сумата от 2000 лв. Съдът приема, че за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди, е необходимо обезщетение именно в
този размер, който съдът приема, че съответства на характера и степента на търпените болки и страдания,
както и на продължителността
на увреждането.
При
тези изводи, съдът приема, че ищеца е провел пълно и главно доказване на
предявеният иск за непозволено увреждане, доказал е всички факти и
обстоятелства, вменени му с доклада, поради което и иска се явява доказан по
основание, и частично основателен по размер.
И тъй като
участието на тримата подсъдими в извършването на деянието – респективно – в
причиняването на вредите, е в еднаква степен, то същите следва да понесат
солидарно гражданската отговорност от деликта.
По
отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 97,28 лв., съдът
намира следното:
И по
отношение на този вид вреди, съдът намира за доказано, че същите са настъпили в
резултат на противоправното поведение на ответниците. Видно от представения с
Исковата молба Трудов договор № 33/ 17.10.2014 г., ищеца работи по трудово
правоотношение, като договора му е сключен за неопределено време. В резултат на
нанесените му телесни повреди, ищеца е бил във временна нетрудоспособност и не
е могъл да се явява на работа и да престира труд, респективно – да получи
договореното трудовото възнаграждение. Горното обстоятелство се доказва от
представените по делото болнични листове, от които е видно, че ищеца не е бил
на работа, за времето от 21.12.2015 г. до 07.02.2016 г., поради настъпилата временна
нетрудоспособност.
Ищецът е
получавал обезщетение от НОИ, за времето през което е бил в болнични, което е в
по – нисък размер от трудовото му възнаграждение /чл. 40, ал. 5 и чл. 41, ал. 1 КСО/. Патримониумът на ищеца е намалял, поради това, че не е могъл да престира
труд и да получи дължимото му трудово възнаграждение, в случай че е бил на
работа. Поради това, тази разликата между трудовото възнаграждение, което би
получил в случай, че е бил на работа и изплатеното му обезщетение за временна
нетрудоспособност от НОИ, следва да бъде репарирана. Временната му
нетрудоспособност е причинена отново в резултат на деликта, осъществен от
тримата ответници. Размера на обезщетението е определен от вещо лице – специалист
в съответната област и е в размер на 98,27 лв.,
поради което съдът уважава и този иск.
По отношение на претенцията в
размер на 477,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващо
се във възнаграждението, което ищеца би получил за извършена работа, в случай
че е работел и извън трудовото му правоотношение, съдът намира следното:
Съдът,
на първо място, намира, че претенцията бе заявена несвоевременно. Едва преди
даване ход на устните състезания, след проведени две съдебни заседания – с
даден ход, процесуалния представител на ищеца направи конкретизация, че
претендират и такъв вид обезщетение. Поради това, съдът приема, че това искане
е несвоевременно направено и като такова се явява преклудирано. Действащият ГПК
цели в основните си принципи бързина на производството, стриктна процесуална
преклузия, с цел – дисциплиниране на процесуалното поведение на страните.
Поради несвоевременното заявяване на този вид обезщетение за имуществени /с
исковата молба, тъй като същото не е нововъзникнало/, съдът не е бил сезиран с
това искане и при изготвяне на доклада си по реда на чл. 146 ал. 1 ГПК, не е
разпределял доказателствена тежест в тази връзка, респективно – не са събирани
доказателства в подкрепа на това твърдение. Представителят на ищеца, преди хода
по същество заяви тази претенция, без да са направени никакви доказателствени
искания за установяване на основателността на тази претенция. Поради това, и
искането за присъждане на това обезщетение е недоказано и по същество. Не са
поискани и респективно не събрани никакви доказателства в тази посока. Поради
това, съдът намира, че тази претенция е недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Съдът не присъжда
законните лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху уважените искове, тъй като такова
искане не е направено нито с Исковата молба, нито в хода по същество от
ищцовата страна.
По разноските:
Тъй като съдът уважи претенцията
частично по размер, то ответниците следва да заплатят по сметката на съда
направените по делото разноски изплатени от бюджета на съда – за депозити за
вещи лица, от заплащането на които ищеца е освободен съгласно чл. 83, ал.1, т.
4 ГПК, съобразно уважената част от исковете – или 14,50 лв. – за съдебно –
счетоводна експертиза и 23,20 лв. – за съдебно – медицинска експертиза, общо в
размер на 37,70 лв., или всеки от ответниците следва да заплати по сметката на
РС – Белоградчик, по 12,57 лв.
По отношение на претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът намира следното :
Действително, по делото са налице
доказателства, че ищеца е представляван от процесуален представител – адвокат.
По делото е представен Договор за правна
защита и съдействие /л. 20 по делото/, от което е видно, че ищеца е упълномощил
адвокат и е дал Пълномощно на своя представител. В същите, като номер на делото
е посочен – 1498/ 2016 г. Въпреки, че това не е номера на настоящото гражданско
дело, съдът приема, че пълномощното е дадено за процесуално представителство по
същото, тъй като това е входящия номер на Исковата молба, въз основа на която е
образувано и гражданското дело.
Във въпросният договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител обаче,
не е посочен размер на договорено адвокатско възнаграждение, а още по – малко изплатено
ли е същото и по какъв начин – в брой или по банков път. Липсата на този
реквизит, е в неизпълнение на изискването, въведено в т. 1 на Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012
г., ОСГТК – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Другите приложени по делото
Договори за правна защита и съдействие – л. 14 и л. 15 от делото, са сключени
между ищеца и повереника му за осъществяване на процесуално представителство по
друго дело – НОХД № 73/ 2016 г. на БРС. Съдът обаче не е в правомощията си, в
настоящия граждански процес, да се произнесе по въпроса за присъждане на разноски,
направени в друг съдебен процес – в случая по НОХД № 73/ 2016 г.
При така изложените мотиви, съдът
не присъжда в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не
е доказан реално направен разход от ищеца за заплащане на такова.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.М. ***, с ЕГН **********, А.М.Г. ***,
с ЕГН **********, и Д.Т. ***, с ЕГН **********,
подпомаган от майка си и законен представител В.В.Т., да заплатЯТ на С.Г.С. ***, с ЕГН **********, сумата
от 2 000 /две хиляди/ лв. – на чл. 45 ал. 1 ЗЗД – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, като в частта до 7 000 лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск, както и сумата от 98,27 лв. /деветдесет и
осем лева и двадесет и седем стотинки/ - на осн. чл. 45 ал. 1 ЗЗД – имуществени
вреди, като в частта до 575,00 лв., ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА К.М. ***, с ЕГН **********, А.М.Г. ***,
с ЕГН ********** и Д.Т. ***, с ЕГН **********,
подпомаган от майка си и законен представител В.В.Т., да заплатят по сметката
на РС – Белоградчик, направените от бюджета на съда разноски за вещи лица в
размер на 37,70 лв., или всеки от тях – по 12,57 лв., съобразно уважената част
от иска, както и 5,00 лв. – за издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Решението подлежи на обжалване
пред Видински Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :