Решение по дело №5484/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 38                                                     03.01.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                    XXXVIII - ми граждански състав

На трети декември                                                       две хиляди и деветнадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Невена Ковачева

                                                                                                            

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа гражданско дело № 5484/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Производството е образувано по искова молба на П.Г.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу М.Н.З., ЕГН **********, адрес: *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 200 лева като част от общо дължимите 15557 лева, представляваща обезщетение за причинени от ответника в качеството му на адвокат вреди на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2019 г., до окончателното плащане на сумата. 

Твърди се, че страните са сключили договор за правна защита и съдействие на 08.02.2010 г., по силата на който ответникът като адвокат е следвало да представлява ищеца, като образува изпълнително дело срещу Б.Т.по издаден изп. лист по ч. гр. д. № 441/2010 г. на БРС за сумата 15557 лева, да го представлява по изпълнителното дело до окончателното събиране на сумата. Ответникът е входирал молба за образуване на изпълнително дело на 09.02.2010 г. Образувано е изп. д. № 67/2010 г. по описа на ЧСИ Т.М., по което са запорирани сметки на длъжника и възбранени идеални части от притежавани от него имоти. Следващото искане по изп. дело ответникът е входирал едва на 12.05.2017 г. Поради това е настъпило основание за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, т. 8 ГПК, освен това е изтекла погасителната давност на вземането на ищеца. Обстоятелството, че изпълнителното производство е прекратено по право, считано от 01.08.2014 г., е констатирано с решение от 17.06.2019 г. по в. гр. д. № 850/2019 г. на БОС. От бездействието на ответника за събиране на вземането на ищеца и неподаване на молби по изпълнителното дело за извършване на действия по изпълнението са настъпили имуществени вреди за ищеца в размер на 15557 лева, тъй като вземането му срещу Б.Т.е погасено.

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответната страна е посочила, че предявеният иск е неоснователен. Не може да му бъда вменена вина за това, че вземането на ищеца евентуално се е погасило по давност, като излага подробни аргументи в подкрепа на това, че вземането не е погасено по давност, или, ако е така, това се е случило след като пълномощията му са били оттеглени. Освен това длъжникът е починал на 29.07.2013 г., с което по силата на закона изпълнителното дело е било спряно до подаване на молба за конституиране на неговите наследници на 12.05.2017 г. Изложено е още, че постановеното от БОС решение се ползва със сила на пресъдено нещо само относно настъпилата перемпция, не и по отношение на давността. Счита, че не е проявил професионална недобросъвестност или некомпетентност, които да са довели до вреда за ищеца. Затова искът е неоснователен.

В условията на евентуалност прави искане на намаляване или освобождането му от отговорност по реда на чл. 83 ЗЗД, какво и възражение за изтекла давност.

Моли се съда да отхвърли предявените искове и присъди съдебно-деловодни разноски.

В условията на евентуалност предявява обратен иск срещу третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на претендираната сума от 200 лева въз основа на договор за задължителна застраховка професионална отговорност на адвоката, обективиран в застрахователна полица 211419021000099/08.02.2019 г. Обратният иск е приет за съвместно разглеждане.

Третото лице – помагач на страната на ответника „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД чрез процесуален представител е изразил становище за неоснователност на исковите претенции.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 51 ЗА във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД.

Фактическият състав на отговорността на адвокат по чл. 51 ЗА обхваща неправомерни действия на адвоката при упражняване на възложената му дейността, вреда и причинна връзка. Основателността на иска е обвързана от доказване на това, че за лицето е настъпил неблагоприятен резултат и той се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност. Необходимо е в пряка причинна връзка с това му поведение за страната да са настъпили твърдените вреди.

Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличие на валиден договор за правна защита между страните с предмет упълномощаване на З. да подаде молба за образуване на изпълнително дело срещу Б.Т.и да го представлява до окончателното събиране на сумата. Установява се от приложения договор за правна защита, че клиентът е заплатил възнаграждение на адвоката в размер на 800 лева. Спорно е дали вземането на М. срещу Т.е погасено по давност вследствие бездействие на З. в качеството му на адвокат на взискателя да предприема действия по изпълнителното дело.

Видно от приложения препис на изп. дело № 20108030400067 по описа на ЧСИ Маджарова същото е образувано по молба на адв. З. в качеството му на представител на П.М. по издаден срещу Б.Т.изпълнителен лист от 27.01.2010 г. по гр. д. № 441/2010 г. на БPC за сумата 15557 лева, ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й плащане и сумата 1011,20 лева съдебно-деловодни разноски. З. е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Изпълнителното дело е образувано на 09.02.2010 г., като са направени справки за имущественото състояние на длъжника. На 22.02.2010 г. е изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД за запор на банкови сметки на Т.. На 28.02.2010 г. е изпратено запорно съобщение до „Българо-американска кредитна банка“ АД за запор на банкови сметки на Т.. На 03.03.2010 г. е наложена възбрана на недвижим имот върху Т.с идентификатор 67800.54.105. Насрочен за 06.10.2010 г. е опис на имота. На 25.07.2012 г. е наложена възбрана върху други два имота на Т.с идентификатор 67800.504.114.3.2 и 67800.504.114.3.4. На 29.07.2013 г. длъжникът Т.е починал. На 12.05.2017 г. е постъпила молба от З. за конституиране на наследниците на длъжника. На 18.05.2017 г. са наложени запори върху банкови сметки на В.Б.Т.в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. В периода 15.12.2017 г. – 28.08.2018 г. са постъпили частични плащания на дълга от наследниците на Т.. На 05.11.2018 г. по делото е постъпила молба от адвокат Г.С. като пълномощник на П.М., с която е направено изявление за оттегляне на пълномощия по делото, дадени на други адвокати, и е поискано извършване на изпълнителни действия.

С влязло в сила на 17.06.2019 г. решение на БОС по в. гр. д. № 850/2019 г. е отменен отказ на ЧСИ Маджарова да прекрати изпълнителното дело поради перемпция. С постановление от 21.06.2019 г. изпълнителното дело е прекратено в съответствие с указанията на съда.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. По силата на чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване погасителната давност не спира, докато трае изпълнителният процес. Върховният съд е приел, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В разглеждания случай, видно от приложената преписка по изп. д. № 20108030400067 по описа на ЧСИ Маджарова са извършени следните действия, които са прекъсвали давността относно вземането:

На 09.02.2010 г. по молба на М. въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано изпълнителното дело по описа на ЧСИ Маджарова, като е възложено налагане на запор на банкови сметки и трудово възнаграждение. На 22.02.2010 г. и 28.02.2010 г. съдебният изпълнител е наложил запор на банкови сметки, с което давността отново е прекъсната. На 03.03.2010 г. и 25.07.2012 г. е наложена възбрана върху имоти на длъжника, с което давността е прекъсната. На 12.05.2017 г. взискателят е депозирал молба за конституиране на наследници на Т.. С постановление от 21.06.2019 г. ЧСИ Маджарова е прекратила изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ІV гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, обаче е пояснено, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от последното разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В случая съдът намира, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 25.07.2012 г. с налагането на възбрана върху имоти на длъжника, като изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 26.07.2014 г. Следователно към 26.06.2015 г. изпълнителното дело вече е било прекратено по силата на закона, поради което се прилага вместо цитирана т. 10 от Тълкувателното решение Постановлението на ПВС № 3/18.11.1980 г., което гласи, че при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, т.е. до 26.07.2014 г. прекъснатата поради образуване на изпълнителното дело давност е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с прекратяването на изпълнителното производство. Погасителна давност на вземането на ищеца евентуално е настъпила на 26.07.2019 г., ако не са налице някои от предпоставките за спирането или прекъсването й, но не се установява по делото наследниците на длъжника да са се позовали изрично на нея. Няма данни последните да са предявили напр. иск по чл. 439 ГПК срещу ищеца по делото, с което да е отречено с влязло в сила решение вземането на М., поради което и до този момент ищецът може да търси плащане на вземането си от тях. Това води до извод, че към настоящия момент М. не е претърпял сочените от него вреди в размер на 15557 лева, какъвто е размерът на вземането му за главница спрямо Боне Т., тъй като погасяването на вземането на кредитора не настъпва със самото изтичане на предвидения в закона срок, а следва да са налице други предпоставки за това. Ето защо съдът намира, че не е установено да е настъпил неблагоприятен за ищеца резултат.

На следващо място следва да се отбележи, че действително поради бездействието на процесуалния представител на взискателя да поддържа висящността на изпълнителното дело същото се е прекратило по право още през 2014 г. Това съставлява неизпълнение на професионалното му задължение да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Налице е противоправно и виновно неизпълнение на договора за адвокатска услуга, защото адвокатът е бездействал повече от 2 година и е бил наясно с правните последици от прилагането на института на перемпцията. Това негово бездействие обаче не е довело до погасяване на вземането на М. към Т.като цяло, тъй като прекратяването на изпълнителното дело не води до погасяване на вземането поради давност. Към датата на оттегляне на пълномощията на З. давността за вземането още не е била изтекла. Ето защо съдът намира, че в хода на настоящото производство не се установиха предпоставките за ангажиране отговорността на ответника З. в качеството му на адвокат на М. по цитираното изпълнително дело. Не се доказа по пътя на пълното и главно доказване от ищцовата страна, че са настъпили вреди за М. в посочения в исковата молба размер в резултат на поведение на ответника.

                           Изложените съображения за недоказаност на исковата претенция обуславя извода за нейната неоснователност, поради което същата следва да бъде отхвърлена. Поради това съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност обратен иск срещу третото лице помагач.

                                       При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски, но тъй като няма данни такива да са реално сторени в производството, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

                           Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу М.Н.З., ЕГН **********, адрес: ***, иск за за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 200 лева като част от общо дължимите 15557 лева, представляваща обезщетение за причинени от ответника в качеството му на адвокат вреди на ищеца при изпълнение на договор за правна защита и съдействие на 08.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2019 г., до окончателното плащане на сумата.

                                   

                                       Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* на страната на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева