№ 94
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500300 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 ал.2 от ГПК .
Постъпила е частна жалба вх.№ 264944/17.05.2021 г. от ЕК. ИЛ. Г.
против определение № 260488/26.04.2021 г. ,постановено по .гр.д.240 / 21 г.
по описа на ОС – П., с което е оставена без разглеждане жалбата й против
действия на ЧСИ Г.З. с район на действие ОС - П. по изп .д.... г. и е
прекратено производството по делото .По изложените в частната жалба
съображения жалбоподателката моли същата да бъде уважена, а обжалваното
определение да бъде отменено като претендира разноски.
Ответникът по частната жалба ХР. ИЛ. П. счита същата за
неоснователна и по изложени съображения заявява искане жалбата да бъде
оставена без уважение.Претендира разноски.
Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срок ,същата е допустима ,изхожда от
легитимирана страна и е против подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради
което следва да бъде разгледана по същество.
В.гр.д. 240 /21 г. по описа на ОС – П. е образувано по жалба на ЕК.
ИЛ. Г. против следните действия на ЧСИ Г.З. ,извършени по изп.д. № ... г. ,а
именно : налагане на запори върху банковите й сметки ,включително и тези
на ЕТ ;действие ,с което ЧСИ я е обременил с разноски в размер на 687 ,92 лв.
; отказ да бъде прекратено изпълнителното производство.С определението
1
,предмет на обжалване ,съдът е приел ,че жалбата против действията по
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника е недопустима като
подадена против неподлежащо на обжалване действия , както и поради това
,че е просрочена.Същата и просрочена и в частта ,в която се обжалват
определените разноски ,посочени в ПДИ ,както и е недопустима в частта
относно отказа да се прекрати изпълнителното производство доколкото
изричен отказ липсва.
Жалбоподателката ЕК. ИЛ. Г. е длъжник по изп.д. № ... г. по описа на
ЧСИ Г.З. с район на действие ОС – П. с взискател ХР. ИЛ. П..С разпореждане
изх.№ 6362 / 24.07.2021 г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника в Т.Б.А.Б. ЕАД и Ю.б.Б. АД ,а с разпореждане изх.№
7950/10.09.2021 г. е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в
Б.Д. АД ,на които трети лица са изпратени запорни съобщения.Налагането на
запор и възбрана са действия по насочване на изпълнението ,но като
изпълнителни действия те не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество съобразно
разпоредбата на чл.435 ал.2 т. 2 от ГПК и същото може да се обжалва, когато
в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична)
на запорираното или възбранено имущество за събирането на определено
парично вземане ,какъвто настоящия случай не е ,поради което изводът на
съда ,че в тази част жалбата е процесуално недопустима като подадена против
неподлежащо на обжалване действие е правилен.
Съобразно разпоредбата на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК длъжникът може да
обжалва разноските в изпълнението като всеки акт на съдебния изпълнител, с
който длъжникът се обременява с разноски подлежи на обжалване. В случая
разноски ,дължими в изпълнението от Г. са в призовката за призовката за
доброволно изпълнение .Видно е от представеното изпълнително дело ,че на
Г. е връчена ПДИ и изпълнителен лист по електронен път на имейл ,което
получавана е потвърдено от нея пак по електронен път на 03.08.2020 г.
Признание от Г. ,че е получила ПДИ и изпълнителен лист се съдържа и в
изходящата от нея молба вх.№ 5276/04.08.2020 г. ,поради което следва да се
приеме , че връчването на тези документи е осъществена именно на
03.08.2020 г-. по електронен път ,който е допустим способ за връчване на
книжа по смисъла на чл.42 ал.4 от ГПК в актуалната му все още
редакция,актуална и към момента на връчването. Жалбата от Г. против акта ,с
който са определени разноските ,е постъпила на 19.10.2020 г. ,т.е. след
изтичане на двуседмичния срок за обжалване на това действие ,поради което
жалбата и в тази й част се явява недопустима като просрочена.
Съобразно разпоредбата на чл.435 ал.2 т.4 от ГПК длъжникът може да
обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство. В настоящия случай длъжникът два пъти е заявил искане това
да бъде сторено като липсва произнасяне от страна на ЧСИ . Не е налице
2
следователно изричен отказ на съдебния изпълнител ,който да бъде предмет
на обжалване и доколкото съдът в това производство няма правомощия да
дава указания на ЧСИ да се произнесе по конкретно искане ,то следва да се
приеме ,че жалбата и в тази й част е недопустима поради липса на предмет на
обжалване.
С оглед на гореказаното налага , че жалбата на Г. против
обсъдените действия на съдебния изпълнител по посоченото изп.д. е
недопустима и като такава правилно с обжалваното определение е оставена
без разглеждане и производството по делото е прекратено ,поради което
същото следва да се потвърди ,а на ответника по настоящата частна жалба ,с
оглед изхода на делото, следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв.
,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260488/26.04.2021 г. ,постановено по
.гр.д.240 / 21 г. по описа на ОС – П..
ОСЪЖДА ЕК. ИЛ. Г. с ЕГН ********** от гр.В. ,ул.“ С.К.О. „ № ... да
заплати на ХР. ИЛ. П. от гр.В. ,ул.“М.с. „ № ... а разноски за настоящата
инстанция в размер на 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3