№ 24
гр. С.З., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20215500901106 по описа за 2021 година
Предявен иск с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 722,
ал. 1, т. 1 и чл. 726, ал. 2 от ТЗ.
Посочено е в исковата молба, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от
Закона за Н. (ЗНАП), Н. представлява държавата в производството по
несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със
закон частни държавни вземания. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП
изпълнителният директор представлява държавата в производството по
несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и определени със
закон частни държавни вземания. Сочи се, че със Заповед № ЗЦУ-ОПР-
7/14.01.2020 г. на изпълнителния директор на Н., г-жа В.П. - директор на
дирекция „Държавни вземания” на Н., е оправомощена да представлява
държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата
е кредитор, включително и да предявява установителни искове с правно
основание чл. 694 от ТЗ. Изложено е, че в законоустановения срок на
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл.
124, ал. 1, във връзка с чл.365, т.4 от Гражданския процесуален кодекс ГПК),
предявява настоящия иск за установяване на поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания за републикански данъци и
за задължителни осигурителни вноски, в общ размер на 474 510,08 лв.,
дължими въз основа на приложените като доказателство към молбата за
предявяване Ревизионен акт № *********/21.03.2012 г. на ТД на НАП - гр. П.,
Справки- декларации с вх. вх. № 24001375659/14.08.2012 г., №
24001384256/14.09.2012г., №24001393123/15.10.2012г., № 24001398298/
13.11.2012 г., № 24001405499/12.12.2012 г., № 24001417054/14.01.2013 г., №
24001424189/13.02.2013г., №24001434203/14.03.2013г., № 24001443357/
15.04.2013 г., № 24001448339/13.05.2013 г., №24001459902/14.06.2013г.,
1
№24001468519/15.07.2013г., № 24001474754/14.08.2013 г., № 24001486060/
16.09.2013 г., № 24001498918/12.11.2013 г., № 24001508283/12.12.2013 г., №
24001519531/14.01.2014 г. и № 24001526892/13.02.2014 г.; Годишни данъчни
декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане
(ЗКПО) с вх. № 2400И0024633, вх. № 2400И0044177, вх. № 2400И0198742 и
вх. № 2400И0251734; Декларации образец 6 с вх. № 240021401093047, вх. №
240021401093385, вх. № 240021401093438, вх. № 240021401091619, вх. № 2
240021204367381, вх. №240021204824341, вх. № 240021206007456, вх. №
240021206473932, вх. №240021301322657, вх. № 240021302064726, вх. №
240021302866952, вх. №240021303657169, вх. № 240021304213249, вх. №
240021304892281, вх. №240021402676727, вх. № 240021706684178, вх. №
240021707749406, вх. №240021708688379, вх. № 240021709597907, вх. №
240021710522046, вх. №240021711116472, вх. № 240021801587697, вх. №
240021801738460, вх. №240021802495885, вх. № 240021803766222, вх. №
240021805131979, вх. №240021805959308, вх. № 240021806740189, вх. №
240021807787690, вх. №240021808848458, вх. № 240021810814907, вх. №
240021808848708, вх. №240021810815189, вх. № 240021810815781, вх. №
240021900777469, вх. №240021901926698, вх. № 240021201631920, вх. №
240021202333980, вх. №240021203256775, вх. № 240021205313885, вх. №
240021207057307, вх. №240021207060939, вх. № 240021301322643, вх. №
240021305380643, вх. №240021305962933, вх. № 240021306435216, вх. №
240021306988495, вх. №240021400442801, вх. № 240021400997100, вх. №
240021405378227, вх. №240021706126654, вх. № 240021810814864 и вх. №
240021902827834, и Декларации по чл. 55 от Закона за данъка върху доходите
на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 201 от ЗКПО с вх. № 2400И0226738 и вх.
№ 2400И0293722, обезпечени с наложен с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С190024-022- 0030126/17.04.2019 г. запор,
вписан в Централния регистър на особените залози под № 2020110901010,
включени в списък на приетите вземания на кредиторите на „М.И.“ ЕООД,
вписан в Търговския регистър и РЮЛНЦ под № 20201210151237, одобрен от
съда по несъстоятелността с Определение № 260445 от 14.04.2021 г.,
постановено по т. д. № 241 по описа за 2019 г. на Окръжен съд С.З., обявено в
ТРРЮЛНЦ под № 20210414122900.
Изложени са следните съображения:
С Решение № 451 от 17.10.2019 г., постановено по т. д. № 241 по описа
за 2019 г. на Окръжен съд С.З., е обявена неплатежоспособността на „М.И.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ***, и е
открито и спряно производство по несъстоятелност срещу търговеца. С
Решение № 260243 от 27.10.2020 г., постановено по същото дело,
производството по несъстоятелност на „М.И.“ ЕООД е 3 възобновено.
Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под №
20201027142812.
Посочено е, че с молба с изх. № М-24-15-63819#22 от 23.11.2020 г. Н. е
предявила публични вземания в общ размер на 497 537,25 лв., дължими въз
основа на изброените в молбата за предявяване и приложени към нея
ревизионен акт, справки-декларации, декларации обр. 6, декларации по чл. 55,
2
ал. от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, годишни данъчни декларации по чл.
92 от ЗКПО и издадени от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ разпореждания. Заявено е, че за обезпечаване на част от
предявените публични вземания с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С190024-022-0030126/17.04.2019 г. е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и
суми, предоставени за доверително управление, собственост на длъжника,
находящи се в изброените в постановлението 6 търговски банки. Сочи се, че
запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под №
2020110901010. Изложено е, че в ТРРЮЛНЦ под № 20201210151237, по
партидата на „М.И.“ ЕООД са обявени изготвените от синдика на
дружеството списък на приети и списък на неприети вземания, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 от Търговския закон, в които са включени публичните
вземания, предявени от Н. с молба с изх. № М-24-15-63819#22/23.11.2020 г.
Посочва се, че в списък на неприети вземания на предявени от Н. вземания в
общ размер на 18 381,02 лева, представляващи публични задължения за
данъци в общ размер на 300,79 лв., от които 267,30 лв. главници и начислени
лихви в размер на 33,49 лв., дължими съгласно подадена от длъжника
декларация обр. 6 за месец 07.2019 г., както и вземания на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ в общ размер на 18 080,23 лв.,
дължими съгласно приложените към молбата за предявяване четири
разпореждания, издадени от фонда, а за включените в списъка на приетите
вземания публични вземания синдикът е посочил, че няма обезпечения и за
възникналите до датата на съдебното решение публични вземания е
предвидил поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 от Търговския закон, а лихвите, 4
начислени след датата на съдебното решение за откриване на производството
по несъстоятелност - по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
Заявено е, че в срока по чл. 690 от ТЗ Н. е депозирала възражение с изх.
№ М-24-15-63819#25/17.12.2020 г., както срещу включването на част от
предявените публични вземания в списък на неприети вземания, така и срещу
предвидената за приетите публични вземания поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ предвид наличието на обезпечителна мярка -
наложен от публичния изпълнител запор, вписан в Централния регистър на
особените залози под № 2020110901010, въз основа на издадено по реда на
ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП П., офис С.З., Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № № С190024-022-
0030126/17.04.2019 г. и претендираната с молбата за предявяване поредност
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Сочи се, че с Определение № 260445 от 14.04.2021 г., постановено по т.
д. № 241 по описа за 2019 г, на Окръжен съд С.З., подаденото от Н.
възражение е уважено частично - по отношение на неприетите публични
вземания съдът по несъстоятелността е уважил възражението и е изключил
тези вземания от списъка на неприетите вземания, като ги е включил в списък
на приетите вземания, но по отношение на претендираната поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ съдът е оставил възражението без
3
уважение. Посочено е, че определението е обявено по партидата на длъжника
в ТРРЮЛНЦ под № 20210414122900.
Заявено е, че за Н. възниква правен интерес от предявяване на
настоящия иск с правно основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ за установяване
поредност на удовлетворяване на процесните публични вземания по чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „М.И.“ ЕООД,
доколкото изготвените от синдика списъци са одобрени от съда по
несъстоятелността без изменение по отношение на поредността на
обезпечените публични вземания предвид оставянето без уважение на
депозираното възражение в частта относно предвидената за
удовлетворяването им поредност. Отбелязано е, че възможността да бъде
оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на
обезпечението/привилегията на вземане на 5 кредитор е изрично посочена в
разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Посочва се, че в конкретния
случай, по съображения, изложени в настоящата искова молба, наличието на
наложени по реда на ДОПК обезпечителни мерки, вписани в Централния
регистър на особените залози, дава право на Н. като кредитор да удовлетвори
вземанията си, за обезпечаването на които е наложена обезпечителната мярка
при разпределение на суми, получени от реализация на обезпеченото
имущество, което безспорно създава привилегия за държавата спрямо
останалите кредитори на несъстоятелността. Изложени са аргументи, че по
смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред“ следва да се има предвид
производството по разглеждане на иск с правно основание чл. 694 от същия
закон с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо
производството по несъстоятелност. В този смисъл посочва и съдебната
практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение
№ 185/10.12.2014 г., постановено по т.д. № 3199/2013 г. по описа на ВКС, ТК,
1-во ТО.
Посочва се, че към молбата за предявяване на Н. е приложено заверено
копие на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С190024-022-0030126/17.04.2019 г., ведно със Разпореждане за служебно
вписване и потвърждение за вписване в Централния регистър на особените
залози под № 2020110901010, видно от които за обезпечаване на публични
вземания на държавата срещу длъжника е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на
доверително управление, собственост на длъжника, находящи се в
изброените в постановлението 6 търговски банки на територията на страната.
Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ
кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния
регистър на особените залози, има право на предпочтително удовлетворяване
при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото
имущество. Сочи, че видно от приложено към настоящата молба заверено
копие от Удостоверение № 1387358/10.11.2020 г., издадено от Централния
регистър на особените залози, Постановление с изх. № С190024-022-
0030126/17.04.2019 г. за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК, 6
4
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП П., офис С.З., е вписано по
партидата на длъжника в ЦРОЗ под № 2020110901010.
Заявено е, че доколкото с молбата за предявяване на Н. са предявени
публични вземания за републикански данъци и за задължителни
осигурителни вноски, дължими въз основа на изброените и приложени към
молбата за предявяване изпълнителни основания, и са представени
доказателства както за наложен по реда на ДОПК запор, така и за вписването
на наложения запор в Централния регистър на особените залози, счита, че
съдът по несъстоятелността е следвало да предвиди поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предявените от Н. публични
вземания за републикански данъци и за задължителни осигурителни вноски, в
общ размер на 474 510,08 лв., от които главници в размер на 291 593,32 лв. и
дължими към 19.11.2020 г. лихви в размер на 182 916,76 лв.
Сочи се, че в мотивната част на Определение № 260222 от 21.18.2020 г.,
постановено по т. д. № 241 по описа за 2019 г. на Окръжен съд С.З., съдът
приема аргументите на синдика, че публичните вземания не следва да бъдат
приети като обезпечени по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като
запорът, наложен с Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. № С190024-022- 0030126/17.04.2019 г., като
вписан в Централния регистър на особените залози след датата на откриване
на производството по несъстоятелност срещу длъжника, не можел да се
противопостави на кредиторите на длъжника.
Счита, че това обстоятелство не е основание Н. да не се ползва от
привилегията, дадена от цитираната разпоредба, поради следното:
Заявява, че действително чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ въвежда забрана
на налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на
длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. Намира, че
в конкретния случай, обезпечителните мерки по реда на кодекса са наложени
на 17.04.2019 г. - преди датата на Решение № 451 от 17.10.2019 г.,
постановено по т. д. № 241 по описа за 2019 г. на Окръжен съд С.З..
Аргументира се, че както в разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ, така
и в останалите разпоредби на ТЗ, не е регламентирана пречка за 7 вписване в
съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на
производството по несъстоятелност.
Отбелязва, че вписването на запора, наложен с цитираното по-горе
постановление за налагане на обезпечителни мерки, не е елемент от
фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка.
Предвид изложеното, с оглед липсата на нормативно установена пречка
за вписването на наложения с Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. № С190024-022-0030126/17.04.2019 г. запор от
длъжностното лице в Централния регистър на особените залози след датата
на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника,
доколкото същите са наложени преди тази дата, то счита, че за посочените
публични вземания следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
5
Във връзка с изложеното и след като съдът се убеди в основателността
на твърдяното с молбата, ищецът моли на основание чл. 694 от ТЗ, чл. 124, ал.
1 във връзка с чл. 365, т. 4 от ГПК, да се постанови решение, с което да бъде
установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на
приети в производството по несъстоятелност срещу „М.И.” ЕООД публични
вземания за републикански данъци и за задължителни осигурителни вноски в
общ размер на 474 510,08лв., от които главници в размер на 291593,32 лв. и
дължими към 19.11.2020 г. лихви в размер на 182 916,76 лв., дължими въз
основа на Ревизионен акт № *********/21.03.2012 г. на ТД на НАП - гр. П.,
Справки-декларации с вх. вх. № 24001375659/14.08.2012 г., №
24001384256/14.09.2012 г., № 24001393123/15.10.2012г.,
№24001398298/13.11.2012г., № 24001405499/ 12.12.2012 г., №
24001417054/14.01.2013 г., № 24001424189/13.02.2013 г., №
24001434203/14.03.2013г., № 24001443357/15.04.2013г., № 24001448339/
13.05.2013 г., №24001459902/14.06.2013г., № 24001468519/15.07.2013г., №
24001474754/14.08.2013г., № 24001486060/16.09.2013г., № 24001498918/
12.11.2013 г., № 24001508283/12.12.2013 г., № 24001519531/14.01.2014 г. и №
24001526892/13.02.2014 г.; Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО с
вх. № 2400И0024633, вх. № 2400И0044177, вх. № 2400И0198742, и вх. №
2400И0251734; Декларации образец 6 с вх. №240021401093047, вх. №
240021401093385, вх. № 240021401093438, вх. №240021401091619, вх. № 8
240021204367381, вх. № 240021204824341, вх. №240021206007456, вх. №
240021206473932, вх. № 240021301322657, вх. №240021302064726, вх. №
240021302866952, вх. № 240021303657169, вх. №240021304213249, вх. №
240021304892281, вх. № 240021402676727, вх. №240021706684178, вх. №
240021707749406, вх. № 240021708688379, вх. №240021709597907, вх. №
240021710522046, вх. № 240021711116472, вх. №240021801587697, вх. №
240021801738460, вх. № 240021802495885, вх. №240021803766222, вх. №
240021805131979, вх. № 240021805959308, вх. №240021806740189, вх. №
240021807787690, вх. № 240021808848458, вх. №240021810814907, вх. №
240021808848708, вх. № 240021810815189, вх. №240021810815781, вх. №
240021900777469, вх. № 240021901926698, вх. №240021201631920, вх. №
240021202333980, вх. № 240021203256775, вх. №240021205313885, вх. №
240021207057307, вх. № 240021207060939, вх. №240021301322643, вх. №
240021305380643, вх. № 240021305962933, вх. №240021306435216, вх. №
240021306988495, вх. № 240021400442801, вх. №240021400997100, вх. №
240021405378227, вх. № 240021706126654, вх. №240021810814864 и вх. №
240021902827834, и Декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО с вх.
№ 2400И0226738 и вх. № 2400И0293722, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
от ТЗ като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписани в
Централния регистър на особените залози под № 2020110901010, въз основа
на издадено по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП П.,
офис С.З., Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С160024-022-0030126/17.04.2019 г.
Моли да се присъдят всички направени по делото разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 25,
6
ал. 2 от Наредба за заплащането на правна помощ, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Посочва, че на основание чл. 84, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 621 от ТЗ
Н. е освободена от такса за образуване на гражданско дело по настоящата
искова молба.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ЕЛК. Н.
П. – служебен синдик на „М.И.“ ЕООД – в несъстоятелност, в който е
заявено, че предявеният иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Изложени са следните аргументи:
Посочено е, че производството по несъстоятелност за „М.И.“ ЕООД - в
несъстоятелност е открито с Решение № 451 от 17.10.2019 година,
постановено по т. дело № 241 по описа на Окръжен съд - С.З. за 2019 година.
Решението е обявено в Търговския регистър на 17.10.2019 година. Отбелязано
е, че след посочения момент, съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ не
се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК
върху имуществото на длъжника. Сочи, че Постановление с изх. № С190024-
022- 0030126/17.04.2019г. за налагане на обезпечителни мерки по
изпълнително дело № 24120000573/2012г. по описа на ТД на НАП П., е
издадено преди датата на решението, но съгласно разпоредбата на чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ с право на удовлетворяване по този ред се ползват вземания
обезпечени със запор вписан по реда на Закона за особените залози. Посочено
е, че запорът на имуществото е вписан в ЦРОЗ на 09.11.2020г. - след вписване
в Търговския регистър на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, поради което е непротивопоставим на кредиторите в
несъстоятелността (в този смисъл са Решение № 30/20.02.2018 г. на
Апелативен съд - Велико Търново, постановено по в.т.д № 340/2017 г.,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 9/07.01.2019 г. на
ВКС, постановено по т.д. № 1619/2018 г. и Решение № 835 от 21.04.2020 г. по
т.д. № 5635/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, Решение
№ 326/22.11.2018 г., постановено по в.т.д. № 516/2018 г. на Апелативен съд -
П., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 519 от 15.11.2019
г. по т. д. № 515/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение).
Заявено е, че едновременно с това, към исковата молба се представят
същите документи, представени и в производството по несъстоятелност,
поради което изцяло поддържа становището си, че не може да се установи
дали вземанията, които се предявяват като обезпечени, съставляват част от
вземанията, за чието събиране се е водило изпълнителното дело и се цели да
бъдат обезпечени с обезпечителните мерки. Сочи, че изпълнителното дело е
образувано 2012-та година, а предявените вземания са включително такива от
февруари 2019-та година, като общата сума на обезпечените и предявени
вземания е различна.
Изложено е, че независимо от това, дори обезпечителните мерки да бяха
своевременно вписани в ЦРОЗ и да бяха установени конкретно обезпечените
с тях вземания, то пак не би била налице привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 от
ТЗ. Счита, че спорът е правен и се свежда до необходимостта от корективно
7
тълкуване на наличието на привилегия по чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публичните
вземания в случаи като процесния. Намира, че налагането на запор върху
движими вещи или вземания на длъжника или възбрана върху имот не
създава привилегия за кредитора инициирал налагането на обезпечение, а се
явява обезпечителна мярка насочена към запазване на имуществото. Сочи, че
не се създава право на предпочтително удовлетворение при принудително
изпълнение, нито е правопрепятстващ факт за останалите кредитори да се
присъединяват и да налагат запори или възбрани, или да искат изпълнение
върху това имущество. Те само целят да гарантират съхранение на
имуществото на длъжника (чл. 452 ГПК), без да се създава право на
предпочтително удовлетворение. Заявено е, че чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ обаче
включва привилегия свързана с такова процесуално обезпечение - запор или
възбрана, вписано по реда на ЗОЗ. Посочва, че същевременно се приема, че е
недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите
имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл. 4 ЗОЗ/. Сочи, че във връзка с
това в правната доктрина се застъпва тезата, за необходимост от корективно
тълкуване на нормата. Излагат се доводи, че съгласно правилото на чл. 193,
ал. 1 и 4 от ДОПК имущество, върху което преди откриването на
производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на
публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и
по реда на ДОПК. Посочва, че ако в срок до 6 месеца от откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е
реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на
синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. След това за
него възниква задължение да предаде нереализираното имущество, като
осребряването му се извършва по правилата на несъстоятелността. Заявено е,
че смисълът на предоставения в полза на публичния взискател първи ред на
удовлетворяване е във връзка с допуснатото в производство по
несъстоятелност продължаване на изпълнението по ДОПК, явяващо се
привилегия само за предвидения в закона срок. Посочено е, че тъй като са
налице две производства - по несъстоятелност, и в същото време за 6 м. и
това по ДОПК, привилегията по т. 1 на чл. 722, ал. 1 ТЗ дублира чл. 194
ДОПК, който не предвижда възможност за присъединяване на кредитори от
категорията по т. 3, т. 4 и т. 5 от чл. 722, ал. 1 ТЗ и се отнася за постъпления
от проведеното от публичния изпълнител принудително изпълнение. Сочи, че
ако обаче актива се освободи от публично изпълнение, бъде предаден в
масата на несъстоятелността и бъде реализиран в хода на универсалното
принудително изпълнение, запазване на привилегията не може да има.
Наведени са доводи, че съгласно нормата на чл. 194 ДОПК, кредиторите с
ипотека, залог и право на задържане се удовлетворяват с предпочитание
преди публичния взискател. Според синдика, след като в хипотезата, при
която наложената обезпечителна мярка по чл. 193 ДОПК е запор и той е
вписан в първичния регистър по ЗОЗ, публичното вземане, във връзка с което
е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на особената привилегия,
която се предоставя на заложния кредитор, то по аргумент от по-силното
основание, това публично вземане не се ползва с особена привилегия от
8
първи ред, и когато удовлетворяването на вземането става след изтичане на
шестмесечния срок по чл. 193, ал.4 ДОПК чрез осребряване на имущество,
предмет на запора в рамките на производството по несъстоятелност. Сочи, че
аргумент за това е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира
разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не
и на възбранена или запорирана вещ. Посочва се, че при въвеждането на
привилегията в ТЗ (ДВ бр. 105 от 2005 г.), чл. 26 от ЗОЗ изобщо не е
предвиждал възможност за вписване на запор и възбрана наложени по реда на
ДОПК. Сочи, че тя е била въведена едва с изм. ДВ бр. 108 от 2007 г.(т. 11),
сега отм., като вписването е по чл. 26, ал.3, т.1 и 2 от ЗОЗ. Заявява, че
следователно, целта не е била да се гарантира друга привилегия за
публичните вземания, извън тази по т. 6 на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Изложено е,
че вписването на запора в ЦРОЗ цели да осигури действие на запора спрямо
заложен кредитор, когато двамата обезпечени кредитори, със залог и запор
върху едно и също имущество, се конкурират. Според ответника, в този
смисъл, ако запорът наложен по реда на ГПК или ДОПК не се впише в ЦРОЗ,
то той би бил непротивопоставим на заложния кредитор вписал особен залог,
независимо, че е бил наложен по-рано от вписването на залога. Сочи, че
вписването на обезпечителните мерки, конкретно запор, по 12 реда на ЗОЗ
имат за резултат не право на предпочтително удовлетворяване, а предимство
при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на
заложното право. Заявява, че именно това е целта на вписването - не
осигуряването на привилегия, а само пораждане на относителна
недействителност на извършените от длъжника разпореждания след тяхното
налагане. Според синдика, горното налага извода, че приетите публични
вземания не са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Посочва, че в същия
смисъл е и новата съдебна практика - Решение № 648 от 24.04.2020 г. по т. д.
№ 1063/2019 г. на TO VI-12 състав на Софийски градски съд; Определение №
519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во
тър. отделение и Определение № 238 от 10.05.2021 г. на Върховен касационен
съд, ТК, II отделение.
В същия смисъл посочва и Определение № 260445 от 14.04.2021 г. по
т.д. № 241/2019 г. на Окръжен съд С.З., с което съдът по несъстоятелността
съвършено правилно е приел, че вписването на наложения запор в ЦРОЗ има
единствено оповестително действие относно вписаното обстоятелство за
трети добросъвестни лица и от момента на вписването заложният кредитор би
могъл да противопостави правата си срещу останалите кредитори на
длъжника.
Моли, да се остави без уважение претенцията на Н. за установяване
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ на публични
вземания в общ размер на 474 510,08 лв., от които главници в размер на 291
593,32 лв. и начислени към 19.11.2020 г. лихви в размер на 182 916,76 лв.,
като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписан в ЦРОЗ
под № 2020110901010 въз основа на издадено по реда на ДОПК
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190024-022-
0030126/17.04.2019 г.
9
Заявено е от синдика, че при невъзможност да се яви в съдебно
заседание, да се гледа делото в негово отсъствие.
В срока за отговор ответникът “М.И.” ЕООД град С.З. /в н./ не е подал
такъв.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
С Решение № 451/17.10.2019 г. постановено по т. д. № 241/2019 г. по
описа на Окръжен съд - С.З., е обявена неплатежоспособността на „М.И.“
ЕООД с начална дата 01.07.2019 г., открито е производство по
несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност, като
производството по несъстоятелност е спряно.
С определение № 260243/27.10.2020 г., постановено по т. д. № 241/2019
г. по описа на Окръжен съд - С.З., производството по несъстоятелност на
„М.И.“ ЕООД е възобновено. Решението е вписано по партидата на длъжника
в ТРРЮЛНЦ под № 20201027142812.
С Решение№ 260229/07.06.2021г. постановено по т. д. № 241/2019 г. по
описа на Окръжен съд - С.З., производството несъстоятелност е спряно.
С молба с изх. № М-24-15-63819#22 от 23.11.2020 г. Н. е предявила
публични вземания в общ размер на 497 537,25 лв., дължими въз основа на
изброените в молбата за предявяване и приложени към нея ревизионен акт,
справки-декларации, декларации обр. 6, декларации по чл. 55, ал. от ЗДДФЛ и
чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и
издадени от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
разпореждания.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С190024-022-0030126/17.04.2019 г. е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, собственост на длъжника, находящи се в
изброените в постановлението 6 търговски банки за сумата от 427 493, 07 лв.
Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под №
2020110901010.
По партидата на „М.И.“ ЕООД под № 20201210151237 В ТРРЮЛНЦ, са
обявени изготвените от синдика на дружеството списък на приети и списък на
неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от Търговския закон, в
които са включени публичните вземания, предявени от Н. с молба с изх. №
М-24-15-63819#22/23.11.2020 г.
Видно от списъка на приетите вземания в производството по
несъстоятелност, за публични вземания на ищеца, синдикът е посочил, че
няма обезпечения и за възникналите до датата на съдебното решение
публични вземания е предвидил поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 от
Търговския закон, а лихвите, начислени след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност - по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
10
В срока по чл. 690 от ТЗ Н. е депозирала възражение с изх. № М-24-15-
63819#25/17.12.2020 г., относно публични задължения за данъци и
осигурителни вноски в общ размер на 474 510,08 лв., в която сума е включена
главница от 291 593,32 лв. и начислени лихви към 19.11.2020г. в размер на
182 916,76 лв., дължими въз основа на ревизионен акт, декларации обр.6,
годишни данъчни декларации, като възражението се отнася до предвидената
поредност на удовлетворяване и се претендира да се промени поредността на
вземанията, като се предвиди такава по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, вместо по чл.
722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
С Определение № 260445/14.04.2021 г., постановено по т. д. № 241/2019
г. по описа на Окръжен съд - С.З., съдът е оставил без уважение
горепосоченото възражение от Н. по отношение на претендираната поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ. Определението е обявено по
партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20210414122900.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Ищецът НАП като кредитор в производството по несъстоятелност на
ответника „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/ е предявил иск по чл. 694, ал. 2,
т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на неприетото си вземане, като
кредиторът – ищец е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е
оставил без уважение възражението. Няма спор, че е допустим иск за
установяване на поредност на удовлетворяване на вземане, различна от
приетата с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, като в тази хипотеза предмет на
иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ е съществуването на привилегията на приетото с
определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземане. Съгласно чл. 694, ал. 6 от ТЗ
искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата
на обявяване в ТР на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглежда от
друг състав на съда. В случая определението за одобряване на списъка е
обявено в ТРРЮЛНЦ на 14.04.2021 г., а исковата молба е постъпила в съда с
вх. № 622/29.04.2021 г., като е подадена чрез куриер на 28.04.2021 г., т.е. в
срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ и съобразно чл. 62, ал. 2 от ГПК. Поради това
съдът намира, че предявения иск е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, при извършване на
разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния
ред: вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана,
11
вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при
реализацията на обезпечението.
Съдът намира, че вписваните по ЗОЗ запори по своя характер не са
обезпечения, а обезпечителни мерки и свързаните с тях последици са
различни от тези на обезпеченията (залог и ипотека). С обезпечителните
мерки се забранява на длъжника извършване на разпоредителни действия с
определено имущество, които действия са непротивопоставими на
кредиторите (чл. 451 и чл. 452 ГПК). Въз основа на запора или възбраната в
полза на кредитора не възниква право на предпочтително удовлетворяване на
кредитора при осребряване на имуществото, върху което е наложена и
вписана обезпечителната мярка. Наложените в индивидуалното изпълнение
запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на
несъстоятелността, като не се допуска налагане на нови обезпечителни мерки,
както по реда на ГПК, така и по реда на ДОПК върху имуществото на
длъжника след откриване на производството по несъстоятелност в този
смисъл чл. 638, ал. 4 ТЗ. При осрeбряване на имуществото по реда на ДОПК в
хипотезата на чл. 193, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 638, ал. 1 ТЗ (в 6-месечния
срок от откриване на производството по несъстоятелност), съгласно чл. 194,
ал. 1 ДОПК кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който
е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което
са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по чл. 193
ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред публичния
изпълнител. След като в хипотеза, при която наложената обезпечителна мярка
по чл. 193 ДОПК е запор и той е вписан в първичния регистър по ЗОЗ,
публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по
ДОПК, равна на особената привилегия, която се предоставя на заложния
кредитор, то по аргумент за по-силното основание, това публично вземане не
се ползва с особена привилегия от първи ред (по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ) и
когато удовлетворяването на вземането става след изтичане на 6-месечния
срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК чрез осребряване на имуществото, предмет на
запора, в рамките на производството по несъстоятелност. Ето защо съдът
намира, че запорът и възбраната, вписани по ЗОЗ, не дават право на
предпочтително удовлетворяване на кредитора.
На следващо място, процесните публични вземания са обезпечени чрез
запор, наложен с постановление на публичен изпълнител от 17.04.2019 г., но
12
вписването по реда на ЗОЗ е осъществено едва на 09.11.2020 г., тоест след
датата на откриване на производството по несъстоятелност с решение №
451/17.10.2019 г. постановено по т. д. № 241/2019 г. За да бъде прието за
привилегировано от първи ред обезпеченото със запор вземане на НАП, актът
на публичния изпълнител е следвало да бъде вписан в ЦРОЗ, преди вписване
на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Привилегията следва да е възникнала до датата на вписването в търговския
регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
което включва не само налагане на обезпечителните мерки, а и вписването на
акта в ЦРОЗ. С оглед императивния характер на нормата на чл. 638, ал. 4, изр.
3 ТЗ, която изрично изключва възможността за налагане на обезпечителни
мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имущество на длъжника след
откриване на производство по несъстоятелност, налагането на обезпечение по
ДОПК в конкретния случай, вписано след датата на откриване на
производството не поражда своите последици. Вписването в ЦРОЗ на запор,
наложен преди откриването на производството по несъстоятелност, не може
да бъде противопоставено на останалите кредитори на несъстоятелността, от
което следва и че съответните публични вземания, приети и включени в
одобрения от съда списък не попадат в реда за удовлетворяване, съгласно чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ. (В този смисъл е и решение № 326/22.11.2018 г. по в. т. д. №
516/2018 г. на АС П., недопуснато до касационно обжалване с определение №
519/15.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 515/2019 г.). Поради изложеното съдът
намира, че в настоящия случай не е налице основание да се приеме, че
процесните вземания на НАП се ползват с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ и следователно предявеният иск е неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Н.
против „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/ за признаване за установено, че
публичните вземания за републикански данъци и за задължителни
осигурителни вноски в общ размер на 474 510,08лв., от които главници в
размер на 291 593,32 лв. и дължими към 19.11.2020 г. лихви в размер на 182
916,76 лв., дължими въз основа на Ревизионен акт № *********/21.03.2012 г.
на ТД на НАП - гр. П., Справки-декларации с вх. вх. №
24001375659/14.08.2012 г., № 24001384256/14.09.2012 г., №
24001393123/15.10.2012г., №24001398298/13.11.2012г., № 24001405499/
12.12.2012 г., № 24001417054/14.01.2013 г., № 24001424189/13.02.2013 г., №
13
24001434203/14.03.2013г., № 24001443357/15.04.2013г., № 24001448339/
13.05.2013 г., №24001459902/14.06.2013г., № 24001468519/15.07.2013г., №
24001474754/14.08.2013г., № 24001486060/16.09.2013г., № 24001498918/
12.11.2013 г., № 24001508283/12.12.2013 г., № 24001519531/14.01.2014 г. и №
24001526892/13.02.2014 г.; Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО с
вх. № 2400И0024633, вх. № 2400И0044177, вх. № 2400И0198742, и вх. №
2400И0251734; Декларации образец 6 с вх. №240021401093047, вх. №
240021401093385, вх. № 240021401093438, вх. №240021401091619, вх. № 8
240021204367381, вх. № 240021204824341, вх. №240021206007456, вх. №
240021206473932, вх. № 240021301322657, вх. №240021302064726, вх. №
240021302866952, вх. № 240021303657169, вх. №240021304213249, вх. №
240021304892281, вх. № 240021402676727, вх. №240021706684178, вх. №
240021707749406, вх. № 240021708688379, вх. №240021709597907, вх. №
240021710522046, вх. № 240021711116472, вх. №240021801587697, вх. №
240021801738460, вх. № 240021802495885, вх. №240021803766222, вх. №
240021805131979, вх. № 240021805959308, вх. №240021806740189, вх. №
240021807787690, вх. № 240021808848458, вх. №240021810814907, вх. №
240021808848708, вх. № 240021810815189, вх. №240021810815781, вх. №
240021900777469, вх. № 240021901926698, вх. №240021201631920, вх. №
240021202333980, вх. № 240021203256775, вх. №240021205313885, вх. №
240021207057307, вх. № 240021207060939, вх. №240021301322643, вх. №
240021305380643, вх. № 240021305962933, вх. №240021306435216, вх. №
240021306988495, вх. № 240021400442801, вх. №240021400997100, вх. №
240021405378227, вх. № 240021706126654, вх. №240021810814864 и вх. №
240021902827834, и Декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО с вх.
№ 2400И0226738 и вх. № 2400И0293722, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
от ТЗ като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписани в
Централния регистър на особените залози под № 2020110901010, въз основа
на издадено по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП П.,
офис С.З., Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С160024-022-0030126/17.04.2019 г. подлежат на удовлетворяване по реда на
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от този изход на спора, доколкото предмет на делото са
публични вземания по иск, предявен от НАП, в съответствие с нормата на чл.
84 от ГПК държавна такса за исковото производство не се дължи.
14
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н. гр. С.** против „М.И.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ***
за признаване за установено, че публичните вземания за републикански
данъци и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 474
510,08лв., от които главници в размер на 291 593,32 лв. и дължими към
19.11.2020 г. лихви в размер на 182 916,76 лв., дължими въз основа на
Ревизионен акт № *********/21.03.2012 г. на ТД на НАП - гр. П., Справки-
декларации с вх. вх. № 24001375659/14.08.2012 г., № 24001384256/14.09.2012
г., № 24001393123/15.10.2012г., №24001398298/13.11.2012г., № 24001405499/
12.12.2012 г., № 24001417054/14.01.2013 г., № 24001424189/13.02.2013 г., №
24001434203/14.03.2013г., № 24001443357/15.04.2013г., № 24001448339/
13.05.2013 г., №24001459902/14.06.2013г., № 24001468519/15.07.2013г., №
24001474754/14.08.2013г., № 24001486060/16.09.2013г., № 24001498918/
12.11.2013 г., № 24001508283/12.12.2013 г., № 24001519531/14.01.2014 г. и №
24001526892/13.02.2014 г.; Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО с
вх. № 2400И0024633, вх. № 2400И0044177, вх. № 2400И0198742, и вх. №
2400И0251734; Декларации образец 6 с вх. №240021401093047, вх. №
240021401093385, вх. № 240021401093438, вх. №240021401091619, вх. № 8
240021204367381, вх. № 240021204824341, вх. №240021206007456, вх. №
240021206473932, вх. № 240021301322657, вх. №240021302064726, вх. №
240021302866952, вх. № 240021303657169, вх. №240021304213249, вх. №
240021304892281, вх. № 240021402676727, вх. №240021706684178, вх. №
240021707749406, вх. № 240021708688379, вх. №240021709597907, вх. №
240021710522046, вх. № 240021711116472, вх. №240021801587697, вх. №
240021801738460, вх. № 240021802495885, вх. №240021803766222, вх. №
240021805131979, вх. № 240021805959308, вх. №240021806740189, вх. №
240021807787690, вх. № 240021808848458, вх. №240021810814907, вх. №
240021808848708, вх. № 240021810815189, вх. №240021810815781, вх. №
240021900777469, вх. № 240021901926698, вх. №240021201631920, вх. №
240021202333980, вх. № 240021203256775, вх. №240021205313885, вх. №
240021207057307, вх. № 240021207060939, вх. №240021301322643, вх. №
240021305380643, вх. № 240021305962933, вх. №240021306435216, вх. №
240021306988495, вх. № 240021400442801, вх. №240021400997100, вх. №
240021405378227, вх. № 240021706126654, вх. №240021810814864 и вх. №
240021902827834, и Декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО с вх.
№ 2400И0226738 и вх. № 2400И0293722, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
от ТЗ като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписани в
Централния регистър на особените залози под № 2020110901010, въз основа
на издадено по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП П.,
офис С.З., Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С160024-022-0030126/17.04.2019 г. подлежат на удовлетворяване по реда на
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ като неоснователен.
15
Решението е постановено при участието, на основание чл. 694, ал. 4
от ТЗ, на служебния синдик на „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ***, ЕЛК. Н. П., със
адрес: гр. С.З., ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
16