Решение по дело №1854/2019 на Районен съд - Нова Загора

                                                                 Р Е Ш Е Н И Е №  

 

Нова Загора, 16.09.2020 год.

                                  

В   ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ  районен съд  колегия в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА                                                                 Съдебни заседатели:

                                                                      Членове:

 

при секретаря Д.Д.  и в присъствието на прокурора     Яница Колева                                                като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА  гражданско дело № 1854 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК.

            Производството по делото е образувано по искова молба от Христо Христов – иф.районен прокурор при РП-Нова Загора против М.Н.Ж., ЕГН **********, постоянен адрес *** за лишаване от родителски права по реда на чл.132 ал.1 т.2 от СК по отношение на непълнолетната  А. М. Ж., ЕГН ********** е родена на 28.10.20Юг. в гр.Сливен.

В исковата си молба представителя на Районна прокуратура твърди, че малолетната А. М. Ж., ЕГН ********** е родена на 28.10.20Юг. в гр.Сливен. Майка на детето е М.Н.Ж., а според удостоверението за раждане бащата е неизвестен.

Сочи се, че няколко месеца след раждането на детето А. Ж., майка му М.Ж. се установила да живее в дома на своя биологичен баща - Й.А.Й.. Жилището се намирало в гр.Нова Загора, на ул. „Геренска" № 7. През лятото на 2011г., без да уведоми никого М.Ж. напуснала дома на Й.Й., като изоставила там детето си. От този момент грижите за детето А. Ж. били поети изцяло от Й.Й. и жената с която той съжителствал на семейни начала - М.А.Н.. Същевременно, от същия момент М.Ж. престанала да проявила какъвто и да е интерес към детето и отглеждането му - не полагала под никаква форма грижи за него, не го посещавала, не предоставяла средства за издръжката му, не се интересувала какви са здравословното и душевното му състояние. Тя не поддържала връзка и с биологичния си баща Й.Й. и съжителстващата с него М.Н., които фактически отглеждали детето.

С оглед на горното, с Решение № 160 /25.10.2016г. по гр.д. № 784/2016г. на РС-Нова Загора (влязло в сила на 24.11.2016г.), по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето, малолетната А. М. Ж. била настанена в семейството на Й.А.Й. / с решението е потвърдена заповед за настаняване на детето, издадена от Директора на ДСП-Нова Загора/.

По повод на горното, на 25.09.2019г. в РП-Нова Загора била постъпила молба от името на Й.А.Й. с искане да се инициира производство за лишаване от родителски права на М.Н.Ж. - по отношение на детето А. М. Ж.. В тази връзка е била образувана преписка вх.№ 1241 / 2019г. на РП-Нова Загора, по която е извършена съответната проверка. В хода на проверката било установено, че и към настоящия момент всички грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети от Й. Й. и съжителстващата с него М.Н.. При това е била издирена майката М.Ж., за която обаче не е установено на какъв адрес пребивава - посочила е, че живее на „по разни квартири" в гр.Нова Загора, кв. „Шести", но не знае съответния адрес. В същата насока М.Ж. е потвърдила, че не се е интересувала от детето си от момента в който го „оставила" на Й.Й.. Заявила е, че детето не иска да я вижда, а и самата тя не се „интересува" от него.

С Разпореждане вх.№ 1241 / 2019г. от 11.12.2019г. на РП-Нова Загора е било възложено на Дирекция „Социално подпомагане" - Нова Загора да изготвят актуален социален доклад за детето А. Ж.. Видно от въпросния доклад изпратен с писмо изх.№ СЛ/Д-СН-НЗ/164-005 / 16.12.2019г. на ДСП - Нова Загора изложените по-горе обстоятелства относно отглеждането на детето не са променени. При обследването е било констатирано трайно дезинтересиране по отношение на детето от страна на майката М.Ж., както и фактическо прекъсване на връзката родител-дете. В същата насока майката М.Ж. не е търсила и никакво съдействие в ДСП / Отдел „Закрила на детето" с цел поемане на родителска отговорност спрямо малолетната си дъщеря. Същевременно е установено, че в семейството на Й.Й. по адекватен начин са задоволени основните потребности на детето, включително осигурени са необходимите медицински прегледи и консултации. Детето А. Ж. посещава редовно учебно заведение, а между него, Й.Й. и М.Н. има изградена силна емоционална връзка.

С оглед гореизложеното, районната прокуратура счита, че са установени достатъчно доказателства, че М.Н.Ж. трайно не изпълнява родителските си задължения по смисъла на чл.125 от СК, тъй като не полага каквито и да е грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното си дете А. М. Ж., не му дава издръжка, не се интересува какви нужди има, какво е неговото физическо и духовно развитие. Без основателна причина, М.Н.Ж. трайно се е самоосвободила от родителските си задължения към малолетното си дете А.. Поведението й е показател за безотговорност от нейна страна спрямо детето, поради което формалното притежание на родителските функции е нецелесъобразно. Налице са основанията на чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване на ответницата М.Н.Ж. от родителските права спрямо малолетното дете А. М. Ж..

Предвид изложеното в исковата молба и с оглед защита на интересите на детето А. М. Ж. и на основание чл.133 ал.1 пр.2-ро от СК вр. чл. 132 ал.1 т.2 от СК, молителя моли съда постанови решение с което да лиши М.Н.Ж., с ЕГН ********** от родителски права над А. М. Ж., с ЕГН **********, както и на основание чл. 134 т.1 от СК да определи размер на дължимата от М.Н. издръжка за детето А. М. Ж., с ЕГН **********.

С исковата молба се представя преписка с вх. № 1241/2019г. по описа на РП-Нова Загора образувана по молба от Й.а.Й. ***, като се моли материалите по посочената по-горе преписка да бъдат приети като доказателства по делото.

С исковата молба молителят прави искане за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, при режим на призоваване, а именно: Й.А.Й. с адрес ***-А, М.А.Н. *** и Д.Д.Б. ***.

Ответницата М.Н.Ж., не е намерена на посочения в исковата молба адрес, поради което съдът е изискал справка от НБД за постоянен и настоящ адрес на ответницата от която е видно че постоянния и настоящ на ответницата съвпадат с посочения такъв в исковата молба. Изготвена била и справка за актуално състояние на трудовите договори на ответницата, от която е видно че същата няма валидно сключен трудов договор. Предвид изложеното е било извършено връчване на съдебните книжа на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, но ответницата не се е явила в канцеларията на Окръжен съд – Хасково да получи съдебните книжа в указания и срок по чл.47 ал.2 от ГПК. Тъй като са били изчерпани всички процесуални възможности за връчване на съдебните книжа на ответницата М.Н.Ж. на основани чл.47 ал.6 съдът е установил редовното им връчване и е разпоредил съобщението да се приложи към делото, като съгласно посочения текст и с оглед гарантиране правата на ответницата по делото М.Н.Ж. е назначил на последна особен представител – адвокат който да осъществи защитата и по делото.

Ответницата М.Н.Ж., чрез назначеният и от съда особен представител по делото – адв. Г.С. *** е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК. Излага се становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск.

            В съдебно заседание за молителя РП-Сливен/ТО-Нова Загора/ се явява прокурор Яница Колева която заявява че  поддържа изцяло внесената искова молба и моли съда да я уважи  като постанови решение с което да лиши от родителски права М.Н.Ж. над детето А. М. Ж., тъй като същата се е самоосвободила  от родителските си задължения и не полага никакви грижи за детето, не изпраща издръжка и не показва по никакъв начин интерес към детето си А.. Счита, че е в интерес на детето А. майката М.Н.Ж. да бъде лишена от родителски права над него, тъй като в момента хората които се грижат за детето/дядото по майчина линия и жената с която той живее на семейни начала/ реално нямат никакви правомощия да вземат каквито и да било решения относно малолетното дете, а такива права има само ответницата, която обаче не показва никакъв интерес към детето, което би създало проблеми на детето и за в бъдеще. Моли се съда да определи режим на контакти на майката с детето съобразно съдебната практика в страната, както и да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на детето си А. като предвид възрастта на детето, същата следвало да бъде поне 150.00лв.

В съдебно заседание  адв. Г.С. ***, назначен за особен представител  на ответницата по делото заявява, че счита исковата претенция за основателна и че е в интерес на детето А. майката М.Н.Ж. да бъде лишена от родителски права над него, тъй като същата се е дезинтересирала от детето си А., както и  че същата е с психично заболяване, поради което са налице всички основания за лишаването на майката от родителски права над детето. Моли съда да определи режим на контакти на майката с детето съобразно съдебната практика, както и да осъди майката да заплаща издръжка за детето си А. която да бъде в размер не по-малък от ¼ от минималната работна заплата в страната.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От прието по делото удостоверение за раждане от ***г. на А. М. Ж. издадено въз основа на акт за раждане № 0535/05.03.2010г. на Община Сливен се установява, че детето А. М. Ж., с ЕГН **********, е родено на ***г. в гр.Сливен, от родители М.Н.Ж., с ЕГН ********** е баща неизвестен.

Изготвен и приобщен по делото е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора от който се установява, че А. М. Ж. е родено на ***г. в гр.Сливен, от родители М.Н.Ж., с ЕГН ********** е баща неизвестен.

В ОДЗ/ДСП-Нова Загора имало отворена работа по случай за детето А. М. Ж. – настанено в семейството на Й.А.Й. със заповед на Директора на ДСП-Нова Загора от 09.09.2016г. като мярка за закрила по чл.4 ал.1 т.2 от ЗЗД.Предприетата мярка за закрила е била потвърдена с Решение на НЗРС № 160/25.10.2016г., влязло в сила от 24.11.2016г. Настаняването е със срок: до настъпване на законова причина за промяна или прекратяване на мярката за закрила. Детето А. М. Ж. е родено на ***г. в гр.Сливен, от родители М.Н.Ж., с ЕГН ********** е баща неизвестен. Към момента грижи за детето А. полага семейството на Й.Й., определящ се за биологичен баща на М.Ж./майка на детето А./ и съжителката му М.Н.. В хода на извършената проверка по сигнала през 2016г. се установило, че майката М.Ж. била диагностицирана с диагноза „Параноидна шизофрения и халюцинаторно – параноиден синдром“ и се водела на диспансерен учет. Майката била оставила детето на грижите на биологичния си баща – Й.Й.. Жилището в което детето се отглеждало детето А. живее се намира в гр. Нова Загора, ул.“Геренска“ № 7-А и представлявало едноетажна постройка, собственост на г-н Й.. Битово-хигиенните условия били добри. Г-н Й.Й. съобщава, че работи на частно и декларирал суми от 20-30лв. дневно. Съжителката му М.Н. била безработна, грижела се за домакинството.Задоволени били по адекватен начин основните потребности на детето А. – подслон, храна, здравни грижи. Осигурявали се необходимите медицински прегледи и консултации с личния лекар. Проведени били задължителните имунизации.Детето редовно посещавало учебно заведение, през учебната 2019/2020г. било ученичка в трети клас в ОУ“Христо Смирненски“, гр.Нова Загора. Между детето А., Й.Й. и съжителката му М.Н. имало изградена силна емоционална връзка.

Детето А. било в добро здравословно състояние, с нормално за възрастта физическо развитие. Осигурена била стабилна и сигурна среда за детето от страна на семейството на г-н Й.. Детето било емоционално стабилно, нямало данни за отклонения в поведението. В хода на работата по случая на детето А. М. Ж. било установено, че майката трайно се била дезинтерисирала от него и връзката родител-дете била прекъсната. От настаняването на детето в семейството на близки, майката М.Н.Ж. не била търсила възможност за осъществяване на контакти с него. Г-жа Ж. не била посещавала отдела и не била заявявала желание да поеме родителска отговорност спрямо малолетната си дъщеря. При проведените разговори, семейството предоставило информация, че майката не се интересува от развитието и нуждите на детето А. и не предоставяла средства за нейната издръжка.

Ангажирани са от страна на ищцата гласни доказателства посредством разпита на трима свидетели – Д.Д.Б.,Й.А.Й. и М.А.Н., от показанията на които се установява, че майката М.Н.Ж. е изоставила детето си А. и повече от година и половина се е интересувала от него и не изявявала желание да осъществи контакт с детето си - не се  обаждала по телефона, не изпращала подаръци и средства за издръжка на детето.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно чл.132, ал.1, т.2 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Именно това е правната квалификация, която съдът е дал на предявения в рамките на настоящото производство иск. В тази връзка е указано и разпределението на доказателствената тежест в рамките на спора, а именно: в тежест на ищеца е да  докаже, че ответникът в настоящото производство не се грижи за детето и че тази липса на грижа е продължителна и постоянна, както и в какво се изразява неговата дезинтересованост .

  За да се произнесе по исковата претенцията на молителя, съдът съобрази, че в практиката на ВКС е изяснено, че лишаването от родителски права е крайна законоустановена мярка за защита интересите на детето от собствения му родител. Грижата по смисъла на чл.132, ал.1,т.2 СК е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психо-физическо развитие на детето. Родителят полага грижи за детето, родителят трябва да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно познаване и емоционална връзка, родителят дължи финансови средства за отглеждането му. Недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения и представлява неизпълнение на родителския дълг към детето.

В този смисъл, за да приеме, че е налице такова укоримо поведение, съдът следва да обсъди всички представени за установяването на това поведение доказателства, както и да съобрази възраженията на ответника.

От представените по делото доказателства се установи, че като майка на детето в акта за раждане е записан ответницата М.Н.Ж. в настоящото производство, а като баща е посочено че същият е неизвестен.  От ангажираните гласни доказателства се установи, че майката не е посещавала детето, не е търсила начин да се свърже с него и да упражнява своето право и задължение за лични контакти с детето. Установи се безспорно още, че същият не е заплащал издръжка, а детето от се отглежда от своя дядо по майчина линия и неговата съжителка, които са поел цялостната му финансова издръжка, грижи и отглеждане в своя дом.   От друга страна ответникът не представи доказателства, с които да установи наличието на обективни причини, които да го възпрепятстват от изпълнението на неговите родителски задължения по полагане на грижи и предоставяне на финансова издръжка. Особения представител на ответника заяви в съдебно заседание че исковата претенция се явява основателна и от събраните по делото доказателства се установява, че е в интерес на детето А. майката М.Н.Ж. да бъде лишена от  родителски права над детето А..

Съдът намира, че ответницата е пренебрегнала задълженията си като майка да полага грижи за детето си А. и да заплаща издръжка, поради което следва да понесе санкцията на чл.132 от СК, като същата бъде лишена от родителски права.

Съобразно разпоредбата на чл.134 от СК, при лишаване от родителски права, съдът определя издръжката, ако не е присъдена, както и мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно и чл.59 ал.8 от СК. Задължението на съда е независимо от искането на ищеца или ответника в рамките на производството, т.е. съдът служебно следва да се произнесе по тези въпроси независимо има или не искане от някоя от страните.

            На основание чл.134 т.1 от СК при лишаване от родителски права съдът следва да определи издръжката на детето, ако не е присъдена. В случая няма данни за присъдена издръжка в полза на детето.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 610.00лв. или минималната издръжка е от 152.50 лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности.

Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Не се установи майката да има задължения към други нейни низходящи, както и да е нетрудоспособна и в този смисъл следва да се присъди издръжка в полза на детето А. в размер на 152.50 лв.

На основание чл.143 т.2 от СК съдът следва да определи и мерки относно личните отношения между детето и лишения от родителски права родител.

По делото се събраха категорични доказателства, че ответницата се е дезинтересирала от детето си от дълго време (от около повече от година). Въпреки това, не следва да се прекъсва биологичната, социалната и емоционалната връзка дете - родител и майка, въпреки незаинтересоваността си, трябва да има възможност да осъществява и поддържа контакти с детето. Мотивиран от горното и на основание чл. 134 от СК, съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, а именно: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 до 18.00 часа, както и 20 дни през лятото.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Нова Загора държавна такса върху размера на определената  издръжка в размер на 219.60 лв.

На основание чл.136 СК, след влизане в сила на настоящото решение, съобщение за същото следва да се изпрати до общината по постоянния адрес на ответницата М.Н.Ж. за вписване на лишаването и от родителски права по отношение на детето  А. М. Ж., с ЕГН **********.

Мотивиран от горното и на основание чл.132, ал.1, т.2 СК,  съдът,

 

Р  Е  Ш  И

 

ЛИШАВА майката М.Н.Ж., с ЕГН **********,*** ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на детето А. М. Ж., с ЕГН ********** на основание чл.132,ал.1,т.2 СК.  

            ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката М.Н.Ж., с ЕГН **********,***  с малолетното дете А. М. Ж., с ЕГН ********** - всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 до 18.00 часа, както и 20 дни през лятото.

След влизане в сила на решението да се изпрати съобщение до Община Хасково за вписване на лишаването от родителски права.

ОСЪЖДА майката М.Н.Ж., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете  А. М. Ж., с ЕГН ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 152.50 /сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева за, считано от 19.12.2019г./дата на завеждане на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА М.Н.Ж., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.Нова Загора държавна такса върху определената издръжка на основание чл. 78,ал.6 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 219.60 /двеста и деветнадесет лева и шестдесет стотинки/лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред СлОС.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: