№ 274
гр. Ловеч , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и пети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20214300200252 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
С Постановление от 28.05.2021 г. Светла И.а – прокурор при Окръжна
прокуратура – гр. Ловеч, е прекратила наказателното производство по
дознание № 19/2018 год. по описа на РУ МВР – Угърчин, за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в”, във връзка с чл. 342, ал. 1,предл. 3-то от НК.
Срещу Постановлението е постъпила жалба от Г. Г. М. от гр. Р., община
Р., ул. Д. № 27, в която излага, че в качеството си на пострадало лице – майка
на починалата Й.И.П. обжалва Постановлението на прокурор Светла И.а при
ОП-Ловеч, издадено на 28.05.2021 г. по Преписка № 226/2018 г. по описа на
ОП-Ловеч и Досъдебно производство № 19/2018 г. по описа на РУ МВР -
Угърчин, чрез повереника адв. Д. Й. Н., адвокат от Софийска адвокатска
колегия, с адрес: гр. София 1000, ул. „Триадица" № 5 Б, ет. 1, телефон: 0885 /
711 791; 02/986 43 17 с адрес за призоваване: гр. София 1000. ул. „Триадица"
№ 5 Б. ет. 1. телефон: 0885 / 711 791: 02 / 986 43 17, за прекратяване на
наказателно производство, като счита същото за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Адвокат Д.Н. сочи,че на основание чл. 243, ал. 4 от Наказателно-
процесуалния кодекс („НПК") и в законоустановения срок, от името на
1
доверителката си Г. Г. М., обжалва изцяло Постановление от 28.05.2021 г. на
Окръжна прокуратура - Ловеч за прекратяване на наказателното производство
по пр.пр. № 226 / 2018 г. по описа на ОП - Ловеч.
Счита, че горепосоченото Постановление е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Същото е постановено при съществено нарушение на
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, тъй като по досъдебното производство
не е извършено пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства,
които биха способствали за установяване на обективната истина по делото.
I. На първо място, счита,че следва да отбележи, че прокурорът не е
изпълнил всички указания, които са му били дадени с Определение от
27.05.2019 г. на Окръжен съд - Ловеч по чнд № 201 / 2019 г. С въпросното
Определение съдът е отменил Постановление от 11.04.2019 г. на Окръжна
прокуратура - Ловеч, с което досъдебното производство по пр.пр. № 226 /
2018 по описа на ОП - Ловеч е било прекратено. Наред с отмяната на
горепосоченото Постановление, съдът е върнал делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона, които е изложил
подробно в мотивите на Определението от 27.05.2019 г.
Конкретизира,че едно от указанията, които съдът е дал на прокурора, е
да се изследва поведението на водача на товарния автомобил „***" към
момента на настъпване на процесното ПТП. По-конкретно съдът е посочил,
че следва да се изследва въпроса дали поведението на този водач и избраната
от него скорост на движение са били съобразени с пътните условия,
настилката, респ. дали е изпълнил задълженията си по чл. 20 от Закона за
движението по пътищата („ЗДвП"). Това указание, обаче, не е било изпълнено
след връщането на делото на прокурора. В заключението на назначената
повторна автотехническа експертиза („АТЕ") на практика са преповторени
изводите от заключението по първоначалната ATE по отношение на
скоростта на водача на товарния автомобил „***". Посочено е, че ударът с
лекия автомобил „***" е бил непредотвратим за водача на товарния
автомобил „***" както при скоростта, с която се е движил (92,3 км/ч.), така и
ако се беше движил със скорост от 80 км / ч. Нито в повторната, нито в
първоначалната АТЕ, обаче, е изследван въпросът при каква скорост на
движение на товарния автомобил „***" ударът е бил предотвратим за него.
2
Счита, че изследването на този въпрос е било необходимо, за да може
прокурорът да направи преценка дали в случая водачът на товарния
автомобил „***" е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП.
Поради това, при предявяването на разследването на 07.08.2020 г.сочи,че е
направил искане да бъде назначена комплексна автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза („КСМАТЕ"), която да установи: при каква скорост на
движение (към началния момент на отклоняване на лекия автомобил „***"
към лентата за насрещно движение) водачът на товарния автомобил „***" е
разполагал с техническата възможност да предотврати удара с лекия
автомобил „***"? Наред с това, е поискал експертизата да отговори и на
въпроса: при каква скорост на движение на товарния автомобил „***" би
настъпил удар между двата автомобила, но не би настъпила смъртта на
водачката на лекия автомобил „***"?
Счита, че отговорите на горепосочените въпроси са от съществено
значение за установяването на това дали в случая е налице противоправно
поведение на товарния автомобил „***", което е в причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат (смъртта на водачката на лекия
автомобил „***"). Предвид на това приема,че прокурорът неправилно е
отказал да назначи поисканата от него експертиза, която да отговори на
горепосочените въпроси. Отказът на прокурора да изследва всички
обстоятелства, касаещи поведението на водача на товарния автомобил „***",
на практика е довел,според него, до формирането на погрешната теза в
Постановлението от 28.05.2021 г., че е невъзможно да се направи извод за
наличие на виновно поведение от страна на който и да било друг участник в
движението, освен пострадалата Й.П..
Предвид гореизложеното, счита, че Постановлението от 28.05.21 г. на
ОП -Ловеч следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато на
прокурора със задължителни указания, касаещи изследването на
горепосочените въпроси посредством назначаването на КСМАТЕ.
Счита, че наред с посочените в предходната точка въпроси, касаещи
поведението на водача на товарния автомобил "***", поисканата от името на
доверителката му КСМАТЕ следва да изследва и други въпроси, касаещи
3
поведението на водача на лекия автомобил „***", които също не са обсъдени
от прокурора в обжалваното Постановление.В тази насока излага
съображенията,като счита,че от показанията на свидетелите В.М. и К.К. става
ясно, че първопричината за настъпилото ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „***", който е предприел изпреварване на автобус на „***" ЕООД,
вследствие на което водачката на насрещно движещия се лек автомобил „***"
е била принудена да натисне спирачката на автомобила. Приема,че
единствено тези двама свидетели са възприели цялата ситуация, при която е
настъпило процесното ПТП, включително поведението на всички участници в
ПТП-то. Също така, единствено от техните показания може да се извлече
логично обяснение за поведението на пострадалата водачка на лекия
автомобил „***", а именно че тя е да предприела действия за ефективно
спиране на автомобила, поради навлизане в същата лента на движение от
страна на насрещно движещия се лек автомобил „***", който в този момент е
изпреварвал автобуса на „***" ЕООД.
Счита, че въз основа на данните, съдържащи се в показанията на
горепосочените двама свидетели, прокурорът е следвало да изследва въпроса:
в момента, в който водачката на лекия автомобил „***" е натиснала
спирачката на автомобила, на какво разстояние се е намирал лекият
автомобил „***" от лекия автомобил „***"? Този въпрос, обаче, не е бил
обект на изследване от повторната ATE. Наред с това, към повторната ATE не
е бил поставен и въпросът: ако водачката на лекия автомобил „***" не беше
натиснала спирачката на автомобила, щеше ли да настъпи удар между лекия
автомобил „***" и лекия автомобил „***"?
Счита,че изясняването на обстоятелствата, съдържащи се в посочените
в предходния абзац въпроси е от съществено значение за разкриването на
обективната истина по делото. Ето защо, счита, че поисканата от името на
доверителката му експертиза (КСМАТЕ) следва да отговори и на тези
въпроси.
На следващо място,сочи,че в постановлението е посочено, че, предвид
противоречията в показанията на различните свидетели, които са били
разпитани по досъдебното производство, е невъзможно да се направи извод
за наличие на виновно поведение от страна на който и да било друг участник
4
в движението, освен пострадалата Й.П., което да е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. От друга страна,
обаче, според него, прокурорът не е предприел всички необходими действия
по разследването за установяване самоличността на още един свидетел, чиито
показания би могло да доведат до по-точно изясняване на действителната
фактическа обстановка, при която е настъпило ПТП-то. Данни за
съществуването на въпросния свидетел се съдържат в показанията на водача
на лекия автомобил „***" Ц.И., който е посочил, че в управлявания от него
автомобил е имало и един пътник (с малко име А.), но не му знаел бащиното и
фамилното име, нямал негови координати и го бил виждал само веднъж. В
тази връзка, при предявяването на разследването на 26.03.21 г., посочва,че е
направил искане, от името на доверителката му, да бъде извършен
допълнителен разпит на свидетеля Ц.И., като му бъдат зададени въпроси,
които биха способствали за установяване самоличността на неговия спътник
(като например: по какъв повод са пътували заедно в деня на процесното
ПТП; от къде се познават, имат ли общи познати и т.н.?) Прокурорът, обаче, е
оставил без уважение това тяхно искане с аргумента, че ако Ц.И. е имал
някакви координати на своя спътник в автомобила, е щял да ги съобщи при
вече извършения му разпит.
Приема,че отказът на прокурора да бъде извършен допълнителен разпит
на водача на лекия автомобил „***" с оглед установяване самоличността на
неговия спътник, е изцяло необоснован.Аргументира се с това, че свидетелят
И. е посочил, че няма координати на своя спътник в автомобила, не означава,
че не може да предостави някаква друга информация за него, която би
способствала за установяване на самоличността му. Именно в тази насока са
и въпросите, които са поискали да му бъдат зададени при допълнителния
разпит.Приема,освен това, изключително нелогично би било водачът на лекия
автомобил „***" да не знае нищо друго за своя спътник в автомобила, освен
малкото му име.
Предвид гореизложеното, счита, че делото следва да бъде върнато на
прокурора със задължителни указания с оглед установяването самоличността
на лицето, което е пътувало като пътник в лекия автомобил „***" към
5
момента на настъпване на процесното ПТП. В тази връзка, счита, че следва да
бъде извършен допълнителен разпит на водача на лекия автомобил „***",
каквото искане е направил при предявяването на разследването на 26.03.2021
г.
С оглед на изложените по-горе обстоятелства, моли съдът да постанови
определение, с което да отмени изцяло Постановление от 28.05.2021 г. на
Окръжна прокуратура - Ловеч за прекратяване на наказателното производство
по пр.пр. № 226 / 2018 г. по описа на ОП - Ловеч., като върне делото на
Окръжна прокуратура – Ловеч със задължителни указания относно
прилагането на закона.
Настоящата инстанция,като взе предвид събраните по делото
доказателства,възраженията в процесната жалба и приетото от страна на
прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното
производство,приема същата за процесуално допустима,тъй като е подадена
от лице,имащо право да обжалва постановлението за прекратяване на
наказателното производство,подадена е в законно установения
срок,предвиден в разпоредбата на чл.243,ал.7 от НПК/л.17 от делото/,и
разгледана по същество като основателна.
По-точно с постановлението за прекратяване представителят на
Окръжна прокуратура е приел за установена следната фактическа
обстановка,която се възприема и от настоящата инстанция,като съответна на
събраните по делото писмени и гласни доказателства :
По-конкретно,по отношение на движение на делото и извършени
процесуално следствени действия,следва да се отбележи,че в ОД МВР -
Ловеч е извършено разследване по ДП № 19/2018 година по описа на РУ МВР
- Угърчин, пр.пр. № 226/2028 г. по описа на Окръжна прокуратура - Ловеч,
образувано на 23.01.2018 г. с първо действие по разследването - оглед на
местопроизшествие, за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", във вр. чл.342,
ал.1, предл.З-то от НК, затова че на 23.01.2018 год., около 09.35 часа на ГШ
1-4, при км.39+200, землище на с.Голец, Ловешка област, при управление на
МПС л.а. марка „***", с per. № ****, собственост на „****" ЕООД, нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена
смъртта на Й.И.П. ЕГН ********** и средна телесна повреда на Р.С.П., ЕГН
6
********, и двете от гр .Б..
Първоначално наблюдаващ прокурор по това ДП е била прокурор Поля
Миткова, като след пенсионирането й през м.януари 2020 год., преписката на
ОП - Ловеч е преразпределена и за наблюдаващ прокурор е определена
Светла И.а..
Водещ разследването до 19.06.2018 г. е била Надежда И.а -разследващ
полицай в сектор „Разследване РУ Ловеч и РУ Угърчин", когато с
постановление от 19.06.2018 г. на ОП - Ловеч досъдебното производство е
иззето от нея и разследването е възложено на главен разследващ полицай при
ОД МВР - Ловеч Катина Латинова.
След извършено разследване, с постановление на Окръжна прокуратура -
Ловеч от 11.04.2019 год., наказателното производство е било прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.4 от НПК, аргументите за което са
били изложени в постановлението.
Ловешкият окръжен съд с Определение № 290 от 27.05.2019 год. е отменил
постановлението, с което е прекратено наказателното производство и делото
е върнато на Окръжна прокуратура - Ловеч за извършване на процесуално-
следствени действия, указани в обстоятелствената част на определението.
С постановление от 19.06.2019 г. ДП е изпратено от ОП - Ловеч на
разследващия след отмяна на постановлението за прекратяване от ОС- Ловеч
за изпълнение на указаните от съда процесуално следствени действия.
След допълнително извършеното разследване се установява,настоящата
инстанция приема за установено следното :
ПО ФАКТИТЕ
Й.И.П. живеела в гр.Б.. От две години живеела,преди произшествието, на
семейни начала със св.Г. СТ. СТ. /т.2, л.59-60, л.65/ и с дъщеря си от първия
си брак Р.С.П.. От около година управлявала л.а. марка „***", с рег.№ ***,
7
собственост на „****" ЕООД, представлявано от С..
На 23.01.2018 год. сутринта Й.П. пътувала от гр.Б. към гр.Р. за
погребението на баба си по майчина линия, заедно с дъщеря си Р.. Движейки
се по главен път 1-4 - София-Варна, в посока София, около 09.30 ч. се
намирала при км.39+200, в землището на с.Голец, общ.Угърчин.
По същото време и на същото място, в обратна посока към гр.Варна, в
следната последователност се движили т.а. „*** 26414" с per. № ****,
собственост на „***" ЕООД - Пловдив, управляван от св.С.И.К. /т.2, л. 14-16/,
л.а „*** ***", управляван от св. Ц.И. /т.4, л.40-42/, л.а. „**", управляван от св.
Н.П. /т.З, л.37 и л.43/, автобус на „***" ЕООД - София, управляван от
св.В.Б.М. /т.2, л.4, л.9-10/ и т.а. „***", собственост на „**" ЕАД-София,
управляван от св.С.А.Й. /т.2, л.17, т.З, л. 159/. В този участък от пътя пътното
платно се състои от две ленти за движение /по една за всяка посока/, без
ограничение на скоростта, допустима съобразно ЗДвП. Времето е било с
разкъсана облачност, без валежи, без намалена видимост, но с натрупана
снежна покривка от снеговалеж от предния ден, пътната настилка - заснежена
и мокра.
Св.С.К. се движел по пътя в посока гр.Варна, а пред него нямало други
превозни средства. Л.а. „***", движещ се в насрещната лента за движение, се
отклонил от траекторията си на движение и се врязал в предната лява част на
управлявания от него т.а. „***". Лекият автомобил не предприемал
изпреварване, пред него нямало друг автомобил и отклоняването му към
товарния автомобил било неочаквано за св.К.. Той не могъл да реагира по
никакъв начин, понеже отклоняването на л.а. станало внезапно, а водачът
просто стиснал волана, като дори не успял да натисне спирачката преди
сблъсъка.
След като л.а. „***" се ударил с предната си лява част в предната лява
част на т.а. „***", от удара последния излязъл от пътното платно и се
установил в дясно от платното, в банкета, полегнал на лявата си страна с
предна част в посока Варна. Лекият автомобил се завъртял в обратна посока и
се установил с предна част също в посока Варна. Две-три минути след
инцидента непознати хора помогнали на св.К. да излезе от люка на камиона,
8
след което той подал сигнал на телефон 112 за възникналото ПТП. Св.К.,
заедно с хора от спрели през това време други автомобили се насочили към
л.а. „***" за оказване на помощ. От задна дясна врата извадили детето Р. П.а и
я поставили в автомобила на св.Й.. Тъй като водачката Й.П. била заклещена в
автомобила, не са се опитвали да я вадят до идването на медицински екип.
След подаден сигнал за настъпилото ПТП, на мястото на произшествието
пристигнал дежурен патрулен автомобил на МВР, и местопроизшествието
било запазено до идването на следствено-оперативна група , която извършила
оглед, съставен бил и фотоалбум /т.1, л. 19-37/.
Междувременно пристигналия екип от Пожарна безопасност и Спешна
помощ, през задна дясна врата извадили от автомобила П.а, и заедно с дъщеря
й Р. двете били транспортирани към ЦСМП - Ловеч. В линейката, на път за
болницата П.а починала. Р. П.а била транспортирана до СПО-Плевен и приета
по спешност в неврохирургичната клиника на УМБАЛ-Плевен.
От заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза /т.1,
л. 133-135/ е видно, че при огледа и аутопсията на Й.П. са установени
множество охлузвания и рани предимно по предната повърхност на тялото,
субарахноидна хеморагия, оток на мозъчното вещество, наличие на кръв в
коремната кухина, разкъсване на слезката и черния дроб, анемия на
вътрешните органи. Непосредствена причина за смъртта на Й.П. е острата
кръвозагуба, следствие травматичното разкъсване на важни органи -слезка и
черен дроб. Поради това смъртта е била неизбежна. При огледа и аутопсията
не са открити следи от насилие.
От протокола за химическа експертиза на кръвта и урината, взети за
изследване от П.а, не се установява наличие на алкохол /т.1, л. 141/.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза по писмени данни /т.1, л. 128-129/, на Р. П.а е причинено: разкъсно
контузна рана на кожата на главата - челно в ляво със счупване на
подлежащите черепни кости на същото място, което създава условие за
проникване в телесна-черепна кухина. От тази травма има данни за контузия
на мозъчното вещество, установено по време на оперативното лечение -
разстройство на здравето временно опасно за живота. Оперативното лечение е
било наложително, животоспасяващо и извършено висококвалифицирано. Не
9
се очакват трайни последици от тази повреда. В документацията не се
установяват данни за обезобразяване на лицето или други части на тялото.
На досъдебното производство е била възложена и изготвена тройна съдебно
автотехническа експертиза /т.2, л.71-100/. Експертизата посочила механизма
на ПТП, мястото на удара, скоростта на двата автомобила, изчислява
„опасната зона" за спиране, данни за техническото състояние на колите,
участвали в ПТП-то.Самото заключението било базирано само на събраните
до момента на изготвянето му доказателства.
Видно от заключението на вещите лица произшествието се състои в
сблъскване на две МПС, което е станало по следния механизъм: движение на
л.а. „***" с per. № **** от полагащата му се към насрещната пътна лента,
челен - кос удар с насрещно движещия се т.а. „****" с per. № **** и
закъснително движение на двата автомобила след удара до установяване в
покой.Вещите лица приели,че до сблъскването на 23.01.2018 год. на
първокласен път 1-4.(София -Варна), при км.39+200, л.а. „***", управляван от
Й.И.П. се е движил със скорост 92,3 км/ч в посока от гр.Варна към грСофия.
Срещу този автомобил в противоположна посока (от гр. София към гр.
Варна) се е движил т.а. „****", управляван от С.И.К. със скорост 92,4 км/час,
а зад него автобус на „***". Автобусът е бил изпреварен от движещ се зад
него л.а. „***". Водачът на автомобил „***" е възприел изпреварващия
автомобил и предприел действие за ефективно спиране към момента, в който
челната част на МПС се е намирала на 70,85 м от мястото на удара. Към този
момент, челната част на насрещно движещия се т.а. т.а. „****" е бил на
разстояние 66,51 м. от мястото на удара. В процеса на реализираното спиране
от страна на водача на л.а. „***", МПС губи напречна устойчивост и на
разстояние 28,6 м. от мястото на удара променя направлението си към
насрещната пътна лента. Към момента, в който автомобил „***" губи
напречна устойчивост и променя направлението към насрещната пътна лента,
челната част на т.а. „**" се е намирала на разстояние 30,3 м. от мястото на
удара, а тази на автобуса на „***" - на 115,0 м. от мястото на удара. Така л.а.
„***" и товарния „**", движейки се един към друг („***" със загуба на
напречна устойчивост, а „**" транслационно) в определен момент са
достигнали до мястото на удара, с което е започнал удара между тях. Получил
се е челен кос удар, при който контактното петно, отразено като вертикална
10
проекция върху асфалтовата настилка е в полагащата се лента за движение на
т.а. „**".
В първата фаза на удара двете МПС взаимно са проникнали едно в друго и
са се деформирали масивно (л.а. „***" в челна лява част - облицовка и основа
предна броня, преден ляв калник и капак, а т.а. „**" в предна лява ъглова част
(броня, фар, престилка). С нарастване на силата на удара между тях,
деформациите са се предали и на други части, първоначално контактуващи,
(като подкалник, леви врати, колони, престилка, греди, под купе и др. - за л.а.
„***", и радиатор, подкалник, греди, престилка предно окачване и др. - за т.а.
„**"). С изчерпване на кинетичната енергия, силата на удара е намаляла, като
при нейната най-голяма стойност се е получило странично изместване и
ротация на двете МПС (за „***" в посока обратна на часовниковата стрелка) и
отклонение от първоначалното им направление. С достигане на максималните
деформации-пластични и еластични е завършила първата фаза на удара.
Втората фаза съдържа транслационно закъснително движение на двете МПС,
придружено с ротация за „***", при което върху асфалтовата настилка са
паднали части от деформирани елементи и отклонение на т.а. „**" към
банкета с последващо напречно обръщане на МПС върху лявата страна.
Следствие на триенето между ходовите гуми и настилката, двете МПС
закъснително се установяват в покой на мястото, на което са намерени, с
което ПТП е приключило.
Мястото на първоначален контакт при удара между л.а. „***" и т.а. „**",
отразено като вертикална проекция на контактното петно върху пътната
настилка, е в лентата за движение на товарния автомобил, 13 надлъжно
направление мястото на удара е на 28,9 м от приетия при огледа ориентир. В
напречно направление, мястото на удара е на 2,6 – 3,1метра от десния край на
асфалтовата настилка по посока на движение на т.а.***.
Скоростта на л.а. „***" към момента на предприето спиране от водача е
92,3 км/ч. Скоростта към момента на загуба на напречна устойчивост и
промяна на направлението на МПС от полагащата му се към насрещната
пътна лента е 89,93 км/час. Към момента на първоначален контакт при удара
с т.а. „**" скоростта е била 69,4 км/час, а след удара 25,5км/час.
Скоростта на т.а. „**" към момента на първоначален контакт при удара е
11
92,4 км/час. Скоростта след удара е 83,2 км/час.
Вещите лица са посочили,че ако за момент на възникване на опасността се
приеме момента, в който лек автомобил „***" губи напречна устойчивост
(28,6 м от мястото на удара) и траекторията на МПС се е отклонила към
насрещната пътна лента, то към този момент челната част на т.а. „**" се е
намирала на разстояние 30,3 м от мястото на удара. При сравнение на
отстоянието на товарния автомобил до мястото на удара към момента на
загуба на напречна устойчивост на лекия автомобил с последващо навлизане
в насрещната пътна лента, с дължината на „опасната зона" при реалната
скорост на движение и при скорост 80 км/час, се получава 95,05 м.Т.е.,според
вещите лица се налага извода, че водача на т.а. „**" към момента на загуба на
напречна устойчивост на л.а. „***" не е имал техническа възможност да
предприеме спиране и спре до мястото на удара при реалната скорост на
движение и при 80 км/час, за да предотврати ПТП.
При сравнение на отстоянието на л.а. „***" до мястото на удара към
момента на предприето спиране от водача с дължината на „опасната зона"
при реалната скорост на движение и при скорост 90 км/час,вещите лица
сочат,че се получава 104,61 м. Приемат също така,че водачът на л.а. „***" не
е имал техническа възможност да спре до мястото на удара към момента на
предприети действия за спиране, но е имал възможността да се движи със
скорост по-ниска от 90 км/час, да съобрази реализираното спиране с вида на
пътната настилка, като осъществи закъснителното движение без загуба на
напречна устойчивост на МПС и запази траекторията на движение в
полагащата му се пътна лента.
По ДП е назначена повторна съдебна авто-техническа експертиза , която
дава следното заключение:
На 23.01.2018 г., около 09.35 часа., на път 1-4, при километър 39+200,
землище на с. Голец, общ. Угърчин е настъпило пътнотранспортно
произшествие между автомобил „*** **" с per. № ****, управляван от Й.И.П.
и товарен автомобил „**" с per. № ****, управляван от С.И.К..
В резултат на произшествието е причинена смъртта на Й.П. и телесна
повреда на Р. П.а. Причинени са и материални щети.
12
Съгласно протокола за оглед, започнал в 10.40 часа, времето е било
облачно, видимостта - добра. Пътната настилка е намерена мокра.
Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието.
Пътят е с едно платно за движение с ширина 7,70 метра, разделено на две
ленти със смесена разделителна линия, прекъсната за движещите се в посока
София и непрекъсната за движещите се в посока Варна. Дясна лента на
пътното платно е с ширина 3,80 метра, а лява - 3,90 метра.
Вещите лица са приели и посочили следния механизъм станало на
23.01.2018г. на път 1-4 София - Варна, км. 39+200 между л.а. „***" с per. №
**** и т.а. „***" с per. № ****:
На 23.01.2018 г. около 09:35 часа на път 1-4 (София - Варна), при
километър 39+200, в землището на с. Голец, обл. Ловеч лек автомобил „***" с
per. № ****, управляван от Й.И.П. се е движил в посока към гр. София със
скорост около 87,60 км/ч. По същото време в обратна посока се е движил
автомобил „**" с per. № ****, управляван от С.И.К. със скорост около 92,30
км/ч.
Вещите лица са приели,че в материалите по делото има данни, че след него
се е движил автобус, който е бил изпреварен от автомобил „***". Когато
разстоянието между автомобилите „***" и „**" е било 62,70 метра автомобил
„***" се е отклонил наляво и е навлязъл в лентата за насрещно движение.
Последвал е удар между предните леви части на автомобилите „***" и „**".
Ударът е бил челен и нецентрален. В резултат на това е възникнал въртящ
момент. От това автомобил „***" се е отклонил към десния за него банкет с
едновременно завъртане на около 180 градуса и е спрял на мястото, където е
намерен при огледа. Автомобилът „**" след удара е продължил да се движи
напред и надясно, навлязъл е в банкета, обърнал се е на лявата си страна и е
спрял, където е намерен при огледа.
Мястото на началния контакт между автомобил „***" с per. № **** и
автомобил „**" с per. № **** е било: по дължина на пътя - на около 29.0
метра след ориентира (посока София); по широчина на пътя - от 2,60 до 3.0
метра вдясно от левия край на платното за движение (посока София).
13
Скоростта на автомобилите към началото на удара са били: автомобил „**"
- 92,30 км/ч; автомобил „***" - 66,40 км/ч. Скоростта на автомобил „**"
преди удара е била 92,30 км/ч. Скоростта на автомобила „***" в началото на
отклоняване е била 87,60 км/ч.
Опасните зони на автомобилите са били: автомобил „**" за скорост 92,30
км/ч - 120,60 метра, а за скорост 80 км/ч - 95,10 метра; автомобил „***" за
скорост 87,60 км/ч - 99,80 метра.
Към началото на отклоняване на автомобила „***" към лентата за насрещно
движение автомобил „**" е бил на около 34,10 метра от мястото на началото
на удара, а автомобила „***" - на около 28,60 метра от мястото на началото на
удара.
Към началото на отклоняване на автомобила „***" към лентата за насрещно
движение разстоянието между двата автомобила е било 62,70 метра. От
сравняване на сбора от опасните зони на автомобилите за установените
скорости (220,40 метра) с разстояние между тях (62,70 метра) следва
заключението, че в създадената ситуация произшествието е било
непредотвратимо чрез спиране.
Към началото на отклоняване на автомобила „***" към лентата за насрещно
движение разстоянието между двата автомобила^брло 62,70 метра.
Прието е,че от сравняване на сбора от опасните зони на автомобилите при
скорост на автомобил „**" 80 км/ч (194,90 метра) с разстоянието между тях
(62,70 метра) следва заключението, че в създадената ситуация
произшествието е било непредотвратимо чрез спиране.Общото време за
започване на спиране за водача на автомобил „**" в създадената ситуация е
1,5 секунди. Времето от началото на отклоняване на автомобила „***" към
лентата за насрещно движение до момента на удара е било 1,33 секунди. От
сравняване на двете времена е прието,че следва извода, че водачът на
автомобил „**" не е имал възможност да започне спиране.
От техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо, ако
автомобил „***" не е навлязъл в лентата за насрещно движение.
Пазарната стойност на автомобилите към момента на ПТП са били: „**" с
14
per. № **** - **** лв.; „***" с per. № ****- *** лв.
Стойност на щетите по автомобилите към 23.01.2018 г. са били: „**" с per.
№ **** - 13 779 лв.; „***" - **** лв.
Не е спорно,както приема и представителя на Окръжна прокуратура-
Ловеч/ОП-Л-ч/,че по ДП са разпитани множество свидетели, имащи в една
или друга степен лични възприятия относно ПТП и поведението на водачите
на МПС, движещи се след т.а. „***", преди и след настъпването му.
Процесуално неиздържан е обаче извода на прокурора,че най-общо се
оформят 2 групи свидетелски показания.Настоящата инстанция приема за
необходимо да отбележи,че НПК не дефинира понятие от „две групи
свидетелски показания“.НПК възвежда като задължение на разследващите
органи,прокурора и съда да вземат мерки в пределите на своята
компетентност за да осигурят разкриване на обективна истина,по реда и със
средствата,предени в НПК./арг.чл.13,ал.1 и 2 от НПК/.
В смисъл,че са налични противоречия в свидетелските показания,тъй като
водача и втория шофьор на автобуса на фирма „***" ЕООД - София - св. В.М.
и св.К.К.,относно относимите към процесния казус факти са посочили
следното :
В.М., водач на автобус (показания от 12.03.2018 г. т.2, л.4): „... пътувах с
автобус на фирмата, в която работя по маршрута София -Варна... пред мен се
движеше камион. Аз спазвах голяма дистанция от камиона... видях в
страничното огледало как два леки автомобила - единия джип, тъмен на
цвят... а другия лек автомобил Марка „***" с ДК № **** ме изпревариха, като
по този начин засякоха идващия в насрещното платно лек автомобил. Видях
как водача на идващия в насрещното платно лек автомобил наби спирачки и
поради хлъзгавата пътна настилка изгуби управлението върху автомобила, в
резултат на което се блъсна в каращия пред мен камион... Двата автомобила,
които ме изпревариха дори ни спряха, а продължиха по пътя в посока Варна.
... Камиона в резултат на удара се беше обърнал... С колегата ми извадихме
жената през шофьорската врата, като същата беше в безсъзнание и цялата в
кръв. ... изваждайки жената от автомобила й направих изкуствено дишане,
като видях, че същата започна да диша. ... Атмосферните условия бяха тежки
15
и пътното платно беше много хлъзгаво... Докато управлявах автобуса преди
инцидента се движих с около 65-70 км/час, като и камиона преди мен също се
движеше с приблизителна на нашата скорост... След като ме изпревариха
двата автомобила успяха да застанат между мен и камиона..."
В.М., водач на автобус (показания от 09.10.2018 г. - т.2, л.9-10): „... Пред
мен се движеше товарен автомобил „**" фургон, като разстоянието между
управлявания от мен автобус и товарния автомобил беше някъде око 100-150
метра... В този момент от лявата страна на управлявания от мен автобус
предприеха маневра изпреварване два автомобила. Един л.а марка „***" и
един автомобил - джип, като ако не се лъжа ***то беше отпред...
Непосредствено след това настъпи пътнотранспортното произшествие, след
което колегата К.К. успя да запише на листче номера на автомобила „***" и
той е ****...
На участъка където беше осъществено изпреварването пътят беше много
хлъзгав, имаше заледяване, асфалтът беше по-скоро мокър, беше един сух
студ.Двата автомобила „***"-то и джипа се прибраха в полагащата им се
пътна лента след приключване на маневрата. Тези два автомобила не са
предприели маневра за изпреварване на товарен автомобил „**". Бих искал да
кажа, че когато беше предприета маневрата изпреварване от тези два
автомобила в лентата за насрещно движение се беше показал лек автомобил
„***". Колегата К.К. в този момент каза: „Гледай как насметоха колата". В
този момент водачът на лекият автомобил може би притеснен от
изпреварващите ме автомобили и скъсяващата се дистанция натисна
спирачки, задницата му поднесе наляво и се удари в товарния автомобил „**".
Водачът на „**"-а опита да избегне удара и отиде в канавката, но въпреки
това не успя и се преобърна в канавката, като не успя да избегне удара с
лекия автомобил. От удара в „***"-а лекия автомобил се преобърна веднъж
или два пъти през таван и спря в канавката отстрани. ... и двата изпреварващи
ме автомобила след като ме изпревариха продължиха напред без други
маневри след изпреварването...
В момента на изпреварването насрещно движещия се автомобил „***" се
намираше на около двадесет метра преди „**"- и на около петдесет метра от
мястото, където настъпи удара с товарния автомобил. (?)
16
След опита за спиране на лекия автомобил „***" задната му част поднесе
наляво и първо се удари в автомобила „**", след това се завъртя около
напречната си ос поне веднъж и след това спря в канавката, като след това
завъртане може би се е завъртял и надлъжно, но в този момент подминах
мястото на удара и не видях как приключи катастрофата.
Спрях управляваният от мен автобус на около осемдесет метра от мястото
на катастрофата, плътно в дясно, до колкото позволяват очертанията на пътя.
След настъпването на удара водачите на л.а. „***" и на джипа не спряха... и
двата автомобила, които ме изпревариха продължиха безпрепятствено напред.
Траекторията им беше в тяхната пътна лента...".
К.К., втори водач на автобус (показания от 08.08.2019): „ ... Аз не шофирах
тогава... Видимостта беше сравнително добра,., пред нас имаше камион...
между нас и камиона имаше разстояние около 10-15 метра... автомобил марка
***... ни изпревари, като се движеше много бързо, и мина непосредствено
пред нас и зад камиона. В същото време отсреща идваше автомобил...
непосредствено пред него нямаше МПС-та. В момента, в който ***то мина
пред нас, този автомобил явно загуби контрол над управлението и се удари в
предната част на камиона... Нямаше други MПС-та, които да изпреварват или
да правят опити за изпреварване в нашата лента за движение, освен ***то...
Когато ***то изпреварваше авт6буса и идващият отсреща автомобил беше
почти до предната част на,' камиона. като изпреварването и удара станаха
много бързо и непосредствено едно след друго...".
Показанията на тези двама свидетели са противоречиви помежду си. Св .
М. казва: „В този момент от лявата страна на управлявания от мен автобус
предприеха маневра изпреварване два автомобила. Един л.а марка „***" и
един автомобил - джип, като ако не се лъжа ***то-то беше отпред...". От своя
страна св.К. твърди: „... автомобил марка ***... ни изпревари, като се движеше
много бързо, и мина непосредствено пред нас и зад камиона .... Нямаше други
МПС-та, които да изпреварват или да правят опити за изпреварване в нашата
посока на движение, освен ***то...".
В тази връзка част от останалите свидетели са заявили:
С.К., водач на товарен автомобил (показания от 10.08.2018 г. - т.2, л.14-16):
17
„... Товарният автомобил, който управлявах, беше марка „** 26414"... Аз се
движех с около 70 км/час... пътната настилка на това място беше заснежена и
мокра, но не валеше. Видимостта беше нормална. Докато се движех...
внезапно лек автомобил, който се движеше в насрещната лента за движение
се вряза в предната лява част на камиона... Автомобила... не предприемаше
изпреварване... пред него нямаше друг автомобил. По скоро водачът на
автомобила е загубил контрол... Зад автомобила имаше и други автомобили.
Зад мен имаше много автомобили. Зад мен се движеше една много луксозна
кола, мисля, че беше „***", имаше и автобус на „***". Пред мен, преди
инцидента нямаше други превозни средства... Не можах да реагирам по
никакъв начин, понеже стана за секунда. Просто стиснах волана. Не успях да
натисна спирачката преди сблъсъка. След като автомобила се удари с
предната си лява част в предната лява част на камиона, който управлявах,
камиона се обърна в банкета на лявата си част и камиона спря сред суркане по
настилката. След като спря, предната част на камиона отново се намираше в
посока Варна... Аз бях сам в камиона... Жената беше в съзнание, но гледаше в
една точка и не комуникираше. ... Екипа на спешна помощ взе жената от
автомобила, както и детето и ги откараха."
Свидетеля С.Й.. (показания от 18.09.2018 г. - т.2, л.17): „... Управлявам т.а
„***"... пътувах от София към Севлиево. Трафика беше нормален. Времето
беше студено, но не валеше сняг или дъжд. Видимостта беше нормална.
Пътната настилка беше мокра, без заледявания. По асфалта нямаше сняг, но
на места имаше киша... Пред мен се движеше един автобус на „***", пред
него имаше един камион и едно „***", лек автомобил, черен на цвят. ***то ме
изпревари някъде след Шел-Микре, камиона изпревари автобуса, но кога ***-
то изпревари автобуса, не си спомням. Изпреварванията станаха на
разрешените за това места. Движехме се в следната последователност -
камиона, ***-то, автобуса и аз. Не си спомням да е имало други превозни
средства... автобуса ми ограничаваше видимостта напред... Движехме се с
около 75-80 км/час. В един момент се чу удар и видях, че една кола се завъртя
в насрещното платно и спря... Автобуса спря до ***-то и тогава видях, че
камиона пред нас се е преобърнал в канавката и разбрах, че се ударил с
колата, която се завъртя...".
С.Й.. (показания от 25.02.2021 г. - т.41 л.53): „...Нямам спомен дали е имало
18
автомобил между камиона *** и автобуса на ***, зад който се движех аз с
автомобила, който управлявах. Лекия автомобил „***" спря, след
катастрофата, но не мога да кажа къде се е намирал, преди нея, тъй като не
съм го забелязал. Не съм виждал автомобил, който да предприема маневра за
изпреварване на автобуса. Не мога да кажа дали някой е предприемал
маневра за изпреварване на камиона, който беше пред и автобуса. Не знам
дали между автобуса и камиона е имало друга кола, тъй като не виждах какво
има пред автобуса. Не знам дали е извършвана маневра за изпреварване на
камиона непосредствено преди катастрофата, но мен и автобуса не ни е
изпреварвал никой. Вече не си спомням много добре повечето факти около
инцидента, тъй като измина много време."
Свидетеля Н.П. (показания от 17.07.2019 г. - т.З, л.37-38): „Пътувах за гр.
Ловеч по работа на 23,01.2018 г., до колкото си спомням пътят беше хлъзгав,
може би заснежен. Пред мен се движеха една или две леки коли на които не
мога да си спомня нито марката, нито цвета. Пред тях имаше тир. В един
момент колата пред мен предприе маневра за изпреварване. Аз продължих да
карам бавно след тира, тъй като настилката беше хлъзгава. В следващия
момент както си карах видях, че тирът пред мен предприе рязко движение все
едно иска да избегне удар. В момента, в който тирът сви в дясно видях, че
идва лека кола, която може би се пързаляше и се завъртя. Всичко стана много
бързо и не можах да видя каква е колата и кой я управлява. При завъртането,
мисля, че колата се удари в тира и започна да се върти на пътя... ".
Н.П. (показания от 07.08.2019 г. - т.З, л.43-44): „... Пътувах с ... **...
Доколкото си спомням пътната настилка беше хлъзгава, на места
заледена...имаше ясна видимост... пред мен имаше мисля, че два леки
автомобила и един ТИР... След като автомобилите пред мен изпревариха
ТИР-а аз останах да се движа зад него. В този момент видях си спомням, че
видях как тира предприе маневра в дясно на посоката му на движение, което
стана най-вероятно за да избегне удар, тъй като веднага след това видях лек
автомобил, който се движеше странично, сякаш се беше хлъзнала по пътя и
се удари в предната част на товарния автомобил. Не си спомням точната
марка на автомобила, но същия се движеше в обратна на нашата посока на
движение... Както казах преди удара една или две коли изпревариха ТИР-а, но
не мога да кажа дали е било на разрешено за това място, тъй като не си
19
спомням. При всички положения са завършили изпреварването на товарния
автомобил, тъй като самия удар не стана веднага след самото изпреварване на
движещите се напред коли. Не мога да си спомня дали и кога съм изпреварил
автобуса на ***. Спомням си, че когато спрях зад мен имаше някакъв автобус,
но не знам дали конкретно е бил на ***... Не мога да посоча на какво
разстояние се е движел насрещно движещият се автомобил... Освен, че
товарния автомобил се наклони вдясно преди удара, което стана най-вероятно
за да избегне сблъсъка не мога да кажа дали е намалил. Аз се движех с около
60-70 километра в час не повече. Не си спомням толкова подробности, тъй
като всичко стана много бързо..“
- Свидетеля Ц.И. - водач на л.а. „***" (показания от 04.01.2021 г - т.4, л.40-
42): „Нямам точни спомени но бе месец януари или февруари 2018 г. когато
купих лек автомобил марка-модел „*** ***" с per. № ****. Аз купих
автомобила на лизинг, през лизингова компания, но автомобила още не бе
прехвърлен. Нямам точно спомен на коя дата бе, но пътувах с автомобила от
гр.София към гр.Варна. ... Бе сутринта преди обяд, когато се намирахме
някъде в района на с.Микре, след Угърчин. Движехме се по главният път,
който в района където се намирахме се състои от по една лента за движение
във всяка посока, като пътната маркировка бе прекъсната осева линия.
Времето бе ясно, но много студено, като пътната настилка бе видимо заледена
и необработена с химикали. В моята посока на движение имаше колона от
автомобили, като се движехме бавно със скорост около 60 километра в час.
Лентата за насрещно движение не бе натоварена от автомобили, като
периодично автомобили от моята лента излизаха и изпреварваха. Участъка в
който се намирах от пътя бе прав, без дупки и неравности, първо с наклон
спускане, след това леко изкачване. Спомените ми са, че един камион движещ
се в моята лента за движение предприема маневра изпреварване на един
автобус движещ се в нашата лента /автобуса бе с надпис ***, като не мога да
му посоча per. номер/. Камиона предприе маневра изпреварване с ниска
скорост, като навлезе в лентата за насрещно движение. Камиона изпревари
автобуса и се прибра в нашата лента за движение, в този момент вече имах
видимост и предприех маневра изпреварване на автобуса, като в лентата за
насрещно движение нямаше движещи се автомобили,имах достатъчно
видимост за да извърша маневрата. Изпреварих автобуса с ниска скорост и се
20
прибрах в моята лента за движение зад камиона, който преди това изпревари
автобуса. Наближихме един мост, като в този момент камиона се движеше на
около 100-200 метра пред мен в моята лента за движение, при който пътя
описва ляв завой спрямо посоката ми на движение, в този момент видях, че в
лентата за насрещно движение се появи един малък лек автомобил, който
навлиза в завоя /десен за него/, но автомобила навлезе леко в дясно на банкета
спрямо посоката му на движение, като в страни на банкета имаше сняг. След
като навлезе на банкета водача на автомобила явно изгуби контрол.
Автомобила се завъртя няколко пъти, след което мисля, че странично се
удари в предната лява гума на камиона движещ се пред мен. В следствие на
удара водача на камиона изгуби управление, камиона се изправи на десните
си гуми, след което се обърна на дясно и падна в канавката. Лекият
автомобил, който се удари в камиона продължи да се върти, като в един
момент вече се движеше на заден ход в лентата за насрещно движение и
движейки се така спря. В този момент аз и цялата колона спряхме. Излязох, за
да видя как са хората от автомобила. Автомобила се управляваше от жена,
която бе в съзнание, без видими външни наранявания, като жената кашляше
кръв и бе без предпазен колан. Завих жената с якето ми. На задната седалка
имаше малко дете, което извадих от автомобила. Детето плачеше но не бе
сериозно пострадало. Преместих детето в един от спрелите зад мен
автомобили, като зад мен имаше друг автомобил, който явно също бе
изпреварил /автобуса след мен.
Водача на камиона бе добре. На място имаше много хора, тъй като и
автобуса, който заминах беше пълен. Мина се доста време по моя преценка до
пристигането на екип на МВР, може би около 30 минути, като може би след
около един час дойде линейка, която закара водачката на автомобила и детето
в болница, като до пристигане на екип на бърза помощ водачката иц
автомобила не е местена, а единствено я бяхме завили с якета и одеяло.
Служителите на МВР ни казаха да тръгваме и да освободим движението без
да ни вземат каквито и да било данни. В момента в който жената изгуби
контрол над автомобила не е имало друг автомобил, който да извършва
маневра и да е причина за загубата на контрол. Според мен причината за
настъпване на ПТП то е, че пътя бе заледен и не бе обработен, като така
мислеха и другите хора, които бяха на място и се възмущаваха на
21
непочистения път.
И. И., автоконтрольор в сектор „Пътна полиция" (показания от 18.09.2018 г.
- т.2, л.18): „... Времето беше студено. Имаше сняг, но платното беше
изчистено до асфалт. Същото беше мокро и на места по него имаше киша, но
не беше заледено. ПТП беше настъпило на прав участък, без наклон.
Асфалтовата настилка в този участък е добра, без дупки, хлътваания или
други деформации.
Не ми е известна причината за настъпване на ПТП. Единствените
обяснения бяха на шофьора на т.а. и на шофьора на автобуса на ***, според
които л.а. рязко се е отклонил от посоката си на движение и се е ударил в
т.а.".
Не е спорно в тази връзка приетото от страна на прокурора,че в
депозираните до настоящия момент свидетелски показания се установяват
множество противоречия.
Действително,както сочи и прокурора, показанията си, св. В.М. сочи, че
двата изпреварващи го автомобила са „засекли" лекия автомобил, и че когато
е предприето изпреварването на автобуса от двата автомобила, водача на
„***" е бил „засечен“ от тези два автомобила и св-ля сочи,че е „набил“
спирачки и поради хлъзгавата пътна настилка е изгубил управление и е
навлязъл ,блъснал се е в движещия се пред автобуса камион ,а след това и в
мантинелата на пътното платно /л.4,т.2/.
Следва да бъде посочено, че свидетелят В.М., както при тези показания
така и при последващите показания категорично е посочил по един и същи
начин развитието на ситуацията довела и до пътнотранспортно
произшествие.По-точно и в показанията си на девети октомври категорично
свидетелят е посочил, че когато двата автомобила *** и джип са извършвали
маневра изпреварване и са били в насрещната пътна лента, процесния
автомобил ** и респективно водача на същия е възприел именно тези два
автомобила в своето пътно платно, и според него,това е причината да
употреби педала на спирачката. Към настоящия момент не е изследвано и
заявеното от свидетеля, че в следствие на това и по-точно на употребяване на
педала на спирачката, задната част на автомобила е поднесла наляво и се е
22
ударила в товарния автомобил **.Това обстоятелство определено не е станало
обект на експертизата и вещите лица не са отговорили дали това е причината
за навлизане в насрещната пътна лента от страна на водача на л.а.**
Следва да бъде посочено че вещите лица по повторната тройна съдебно-
техническа експертиза относно механизма на ПТП са дали определено много
кратък,технически необоснован отговор на поставения въпрос като са приели
че на 23.01.2018 година около 09. 35 часа на път 1-4 София-Варна при
километър 39+200,в землището на село Голец област Ловеч автомобил ***
управляван от Й.П. се е движел в посока към град София със скорост от
около 87, 60 километра в час. По същото време в обратна посока се движи
автомобил ** управляван от водача С.К. със скорост около 92. 30 км в час.
Вещите лица са посочили че в материалите по делото, не е ясно кои имат
предвид, има данни че след него се движил автобус който е бил изпреварен от
автомобил ***. Когато разстоянието между автомобилите ** и ** е било
62,70 метра, автомобил ** се отклонил наляво и е навлязъл в лентата за
насрещно движение. Последвал е удар между предните леви части на
автомобилите и ** и **. Ударът е бил челен и не централен. В резултат на
това е възникнал въртящ момент. От това автомобил ** се отклонил към
десния за него банкет с едновременно завъртане на около 180 градуса и е
спрял на място където е намерен при огледа. Автомобилът ** след удара е
продължил да се движи напред и надясно, навлязъл е в банкета,обърнал се е
на лявата си страна и е спрял където е намерен при огледа./ Лист 67 Том 3 от
дп/. Така или иначе вещите лица по повторната тройна съдебна
автотехническа експертиза не са отговорили на въпроса от по какви причини
от техническа гледна автомобил ** се отклонил, както приемат наляво и е
навлязъл в лентата за насрещно движение. Определено прокурора в
постановлението за прекратяване на наказателното производство не е отчел
това обстоятелство, както и не е отговорено на въпроса какви са били
действията водача на лекия автомобил ***,дали тези действия,респективно
местоположение на автомобила в насрещното пътно платно са повлияли на
реакцията на водача на л.а.** и приетото отклонение на този автомобил
наляво и навлизане в насрещното пътно платно се дължи на употреба на
спирачния механизъм.Не е отчетено от страна на прокурора и съответно
отново не е изчистено противоречието, от процесуална гледна, между
23
заключението на вещите лица по тази експертиза и заключението на вещите
лица относно механизма за причиняване на ПТП по другата тройна съдебна
автотехническа експертиза.
По-конкретно,вещите лица по тройната автотехническа ек-за относно
механизма на ПТП,са посочили,че произшествието се състои в сблъскване на
две МПС, което е станало по следния механизъм: движение на лек автомобил
"***" с рег.№ **** от полагащата му се към насрещната пътна лента, челен -
кос удар с насрещно движещия се товарен автомобил "****" с рег.№ **** и
закъснително движение на двата автомобила след удара до установяване в
покой.
Приели са,че до сблъскването на 23.01.2018 год. на първокласен път 1-4
(София -Варна), при километър 39+200 , обл. Ловеч лек автомобил "***" с
рег.№ **** се е движил със скорост VA = 25,64 м/сек = 92,3 км/ч в посока от
гр. Варна към гр. София. Срещу този автомобил в противоположна посока (от
гр. София към гр. Варна) се е движил товарен автомобил "****" с рег.№ ****
със скорост 92,4 км/час, а зад него автобус на ***. Автобусът на *** е бил
изпреварен от движещ се зад него лек автомобил "***" с per. № ****, който е
навлезнал в лентата за движение на лек автомобил "***". Водачът на
автомобил "***" е възприел присъствието на изпреварващия автомобил и е
предприел действие за ефективно спиране към момента, в който челната част
на МПС се е намирала на 70,85 м от мястото на удара. Към този момент,
челната част на насрещно движещия се товарния автомобил ****" с рег.№
**** е бил на разстояние 66,51 м от мястото на удара. В процеса на
реализираното спиране от страна на водача на лекия автомобил "***", МПС
губи напречна устойчивост и на разстояние 28,6 м от мястото на удара
променя направлението си към насрещната пътна лента. Към момента, в
който автомобил "***" губи напречна устойчивост и променя направлението
към насрещната пътна лента, челната част на товарния автомобил "**" се е
намирала на разстояние 30,3 м от мястото на удара, а тази на автобуса на ***
на 115,0 м от мястото на удара. Така лекия автомобил "***" и товарния "**"
движейки се един към друг ("***"със загуба на напречна устойчивост, а "**"
транслационно ) в определен момент са достигнали до мястото на удара, с
което е започнал удара между тях. Получил се е челен кос удар, при който
контактното петно,отразено като вертикална проекция върху асфалтовата
24
настилка е в полагащата се лента за движение на товарен автомобил "**".
В първата фаза на удара двете МПС взаимно са проникнали едно в друго и
са се деформирали масивно ("***"в челна лява част -облицовка и основа
предна броня, преден лява калник и капак, а "**" в предна лява ъглова част
(броня, фар, престилка). С нарастване на силата на удара между тях,
деформациите са се предали и на други части, първоначално контактуващи,
(като подкалник, леви врати, колони,престилка, греди, под купе и др. за
автомобил "***" и радиатор, подкалник, греди, престилка предно окачване и
др. за "**"). Телата на пътуващите и водачите в процеса на деформиране на
МПС, съобразно действащите сили, рязко са се отклонили в посока обратна
на действащия ударен импулс. С изчерпване на кинетичната енергия, силата
на удара е намаляла, като при нейната най-голяма стойност се е получило
странично изместване и ротация на двете МПС (за "***" в посока обратна на
часовниковата стрелка) и отклонение от първоначалното им направление. С
достигане на максималните деформации-пластични и еластични е завършила
първата фаза на удара. Втората фаза съдържа транслационно закъснително
движение на двете МПС, придружено с ротация за "***", при което върху
асфалтовата настилка са паднали части от деформирани елементи и
отклонение на "**" към банкета с последващо напречно обръщане на МПС
върху лявата страна. Следствие на триенето между ходовите гуми и
настилката, двете МПС закъснително се установяват в покой на мястото, на
което са намерени, с което ПТП е приключило./л.95 и 96,т.2 от ДП.
При тези противоречия,определено на този етап не може да се приеме за
обосновано и базиран на доказателствата по делото извода на прокурора,че
може да се приеме, че тези изпреварвания, направени от л.а. „**", управляван
от св. Н.П. и от л.а „*** ***", управляван от св. Ц.И., не са извършени по
посочения от шофьорите на автобуса начин,както и,че не може да се приеме,
че П. и И. не са станали причина за ПТП.
За да се достигне до този извод е следвало не само да се констатират
противоречията между свидетелските показания,но и да се отстранят по
съответен процесуален начин.По-точно,обосновано прокурора е
констатирал,че свидетеля К. - водач на товарния автомобил, е заявил: „Зад
мен се движеше една много луксозна кола, мисля, че беше „***", имаше и
25
автобус на „***". Пред мен, преди инцидента нямаше други превозни
средства...". Т.е израза „се движеше" говори за едно продължило във времето
действие, (а не за рязка маневра), което е дало възможност на този свидетел
да възприеме този автомобил, да види дори марката му, както и да забележи,
че движението зад него е продължило известно време.
В показанията си св. С.Й.. казва: „Пред мен се движеше един автобус на
„***", пред него имаше един камион и едно „***", лек автомобил, черен на
цвят. ***то ме изпревари някъде„след Шел - Микре, камиона изпревари
автобуса, но кога ***то изпревари автобуса, не си спомням. Изпреварванията
станаха на разрешените за това места.Движехме се в следната
последователност - камиона, ***-то, автобуса и аз." Т.е. той също говори за
движение, продължило във времето, което той е имал възможност да
възприеме, и да запомни.
Свидетелят С.Й.., който се е движел след автобуса посочил още: „Не съм
виждал автомобил, който да предприема маневра за изпреварване на автобуса
Не знам дали е извършвана маневра за изпреварване на камиона
непосредствено преди катастрофата, но мен и автобуса не ни е изпреварвал
никой."Т.е.следвало е да се извърши очна ставка по реда на чл.143,ал.5 от
НПК,чрез което процесуално действие да се отстранят посочените
противоречия.Едва след извършване на същите и в зависимост от резултата
от това процесуално действие би могъл евентуално да се приеме посоченото
от прокурора,че отново се налага извода, че изпреварванията на автобуса,
извършени от л.а. „**", управляван от св. Н.П. и от л.а „*** ***", управляван
от св. Ц.И. са се случили и приключили по-рано във времето, а не
непосредствено преди катастрофата.
Нещо повече, посочените противоречия определено не са констатирани от
прокурора и най-вече,в настоящото постановление, прокурорът не е направил
процесуално обоснован извод на кое заключение дава вяра респективно на
базата на кои доказателства. Така или иначе както вече се посочи и по-горе в
повторната тройна съдебна автотехническа експертиза не е технически
обоснован отговора какво е довело до отклоняването на лекия автомобил ** и
навлизане в насрещно пътно платно. А в заключението на вещите лица по
другата тройна съдебна автотехническа експертиза вещите лица са посочили,
26
че действията на водача на лек автомобил ** са продиктувани от поведението
на водача на лекия автомобил *** който е навлязъл в лентата за движение лек
автомобил ** и след като водачът на лек автомобил ** го е възприел в своята
пътна лента е приел действия за ефективно спиране към момента в който
челната част на МПС е била на 70,80 и пет метра от мястото на удара. При
посочените противоречия определено е следвало прокурорът да посочи какъв
механизъм на ПТП приема за установен, респективно на базата на кои
доказателства. С оглед на което и настоящата инстанция приема, че при
липсата на такъв обоснован отговор към настоящия момент определено не
съответства на противоречивите гласни доказателства извода на прокурора
относно това,че вина за настъпилото ПТП има само водача на автомобил
**.Следва да бъде посочено, и че от страна на вещите лица и по двете
автотехнически експертизи не е посочено и не са взети предвид действията и
на водача на л.а. „**", управляван от св. Н.П.. Съществено и неотстранено
към настоящия момент,освен всичко гореизложено е момента,в който е
извършено посоченото изпреварване и навлизане от двата автомобила в
насрещната пътна лента.При положение,че св-ля Вл.М. сочи,че именно
водачите на тези два автомобила-*** и „опел мерива „са засекли водача на
л.а.**.В този смисъл е и заключението на вещите лица по тройната
автотехническа експертиза,но следва да се вземе предвид,че те пък са
коментирали само поведението на водача на л.а.порше./л.95,т.2/.В тази връзка
пък св.Цв. И. е посочил: „Изпреварих автобуса с ниска скорост и се прибрах в
моята лента за движение зад камиона, който преди това изпревари автобуса.
Наближихме един мост, като в този момент камиона се движеше на около
100-200 метра пред мен в моята лента за движение, при който пътя описва ляв
завой спрямо посоката ми на движение, в този момент видях, че в лентата за
насрещно движение се появи един малък лек автомобил, който навлиза в
завоя /десен за него/, но автомобила навлезе леко в дясно на банкета спрямо
посоката му на движение, като в страни на банкета имаше сняг. След като
навлезе на банкета водача на автомобила явно изгуби контрол. Автомобила се
завъртя няколко пъти, след което мисля, че странично се удари в предната
лява гума на камиона движещ се пред мен. В следствие на удара водача на
камиона изгуби управление, камиона се изправи на десните си гуми, след
което се обърна на дясно и падна в канавката. Лекият автомобил, който се
удари в камиона продължи да се върти, като в един момент вече се движеше
27
на заден ход в лентата за насрещно движение и движейки се така спря. В този
момент аз и цялата колона спряхме. Излязох, за да видя как са хората от
автомобила."
Според св.П. две коли са изпреварили тира малко преди катастрофата.Не е
ясно и следва да бъде уточнено,какво св-ля П. приема за „..малко преди
това..“В смисъл, неговите показания,след допълнителен разпит относно
посоченото и ако свидетеляля може да посочи в метри, кога е завършено това
изпреварване,респективно дали това изпреварване е било възприето от страна
на водача на л.а.**.При положение,че за такова изпреварване говорят и св.М.
и св.К..В зависимост от това ,би могло да бъде поставена и допълнителна
задача на автотехническата експертиза доколко поведението на тези водачи от
техническа гледна точка е в причинна връзка с настъпилото ПТП,и как то е
повлияло на поведението на водача на л.а.**.Едва след извършването на тези
действия,би бил обоснован извода на поркурора,че може да се приеме, че тези
двама водачи, които са изпреварили камиона, с поведението си също не са
станали непосредствена причина за настъпването на ПТП, т.к. св.П. твърди,
че при всички положения те са завършили изпреварването на товарния
автомобил, тъй като самия удар не е станал веднага след самото изпреварване
на движещите се напред коли.
Определено в тази връзка следва да бъде проведен и допълнителен разпит
на свидетеля К.,тъй като както е констатирал и прокурора в показанията си от
22.05.2020 г. - т.З, л.96, заявява: „Не съм видял някой от другите участници в
движението да ме е изпреварил."
Процесуално неиздържан е извода на прокурора,че всъщност свидетеля М.
по-скоро вероятно е имал предвид тези две МПС, за които в показанията си
казва, че след като са го изпреварили и така са засекли л.а. ***, не са спрели, а
са продължили пътя си напред.Това предположение на прокурора следва да
бъде отстранено с допълнителен разпит и съответно очна ставка със
свидетелите и водачи на л.а. „**", управляван or св. Н.П. и л.а „*** ***",
управляван от св. Ц.И.. Също следва да се отстранят и посочените от
свидетеля М. още неточности констатирани и от прокурора.. Същият заявява:
„От удара в „***"-а лекия автомобил се преобърна веднъж или два пъти
през таван и спря в канавката отстрани." Няма данни автомобила да се е
28
превъртал „през таван" - нито в експертизите, нито в показанията на другите
свидетели.
Св. М. твърди още: „С колегата ми извадихме жената през шофьорската
врата, като същата беше в безсъзнание и цялата в кръв. ... изваждайки жената
от автомобила й направих изкуствено дишане, като видях, че същата започна
да диша." Тези показания на свидетеля се опровергават от свидетелите Ст. Й.,
И. И. - полицай, и Ц.И.. Всички те посочват, че жената не е вадена от
шофьорското място до пристигането на спешна помощ, като същата е била
неконтактна, и поради това, че е било много студено са я завили с яке и
одеяло.Налични в тази връзка са и противоречията в показанията и на св.П. и
св.И., като всеки от тях твърди, че е шофирал непосредствено зад
камиона,които също следва да се отстранят,при положение,както е посочил и
прокурора,че някои от свидетелите, дори не посочват за наличието на а-ла на
св.П. на мястото на инцидента (св.К., св.К.К. и св. Й.).
Като краен извод и при множеството противоречия в показанията на
свидетелите,към настоящия момент и при тези противоречиви гласни
доказателства,процесуално необоснован е извода на прокурора,че е налице
наличие на виновно поведение само и единствено от страна на пострадалата
Й.П., което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат. По-точно, в конкретния казус не е установено на
този етап, дали с поведението си като водач на МПС някое друго лице не е
създало опасност за движението, респективно да е допринесло за настъпилото
ПТП.Не е ясно и какво точно е имала предвид прокурор И.а,в тази връзка,в
частта от постановлението,в която е приела,че П.а е била принудена да
предприеме маневра, която е довела до загуба на устойчивост на
управлявания от нея автомобил.В смисъл за какво действие е имала
предвид,респективно каква маневра приема,че е извършила П.а като водач на
МПС?.
Т.е.на този етап необоснован е според настоящата инстанция извода на
прокурора,при подробно посочените и противоречиви доказателства,че
следва да се приеме, че причините за настъпилото ПТП се дължат единствено
и само на нарушение от страна на Й.П. на ЗДвП,като е нарушила чл.20, ал.1
от ЗДвП като не е изпълнила задължението си да контролира непрекъснато
29
пътното превозно средство, което управлява (като е извършила неправилни
действия с органите за управление -предимно волан и спирачни системи), в
резултат на което е нарушена устойчивостта на автомобила и той е навлязъл в
лентата за насрещно движение.На този етап необоснован в тази връзка е и
извода на прокурора,че е нарушен и чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДВ, тъй като, на
платно с две ленти за движение, е навлязла и се е движила в насрещната
лента, без да извършва маневра изпреварване /по смисъла на чл.41 от ЗДвП/
или заобикаляне /по смисъла на чл.91 от ППЗДвП/,тъй като не са посочени от
прокурора безспорно, причините поради които е навлязла П.а в насрещното
пътно платно,в смисъл нейното поведение като водач доколко не е в
причинна връзка с поведението на други водачи на МПС,респективно дали е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от тяхна страна .Също на
настоящия етап е останал без отговор въпроса,каква е първопричината за
възвникване на ПТП,в който смисъл са показанията на св-ля М. и
К.К.,които,както вече се посочи и по-горе са посочили,че водача на ** е бил
притеснен от намиращите се в неговото пътно платно автомобили. На този
етап от разследването освен това определено не е отговорено и на въпроса,
дали от страна на водачите на лек автомобил *** и ** са изпълнени
задълженията по чл. 20,ал. 2 от Закона за движение по пътищата, а именно
дали е изпълнено задължението при избиране на скоростта на движение и
извършване на маневра изпреварване да са се съобразили с атмосферните
условия и състоянието на пътя.В тази връзка към настоящия момент
определено не е отговорено на въпроса дали водачите на лек автомобил *** и
** са изпълнили задължението си по чл. 42 ал. 2.т.2 от Закона за движение по
пътищата, а именно при изпреварване и навлизане в пътна лента
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за превозните средства движещи се по нея.Този въпрос определено не е
намерил отговор към настоящия момент, а както вече се посочи и по-горе са
налични гласни доказателства от които може да се направи тъкмо обратния
извод, с оглед показанията на свидетеля В.М. например./ том 2 лист 4/.По-
конкретно в частта,в която сочи, че е видял в страничното огледало как два
леки автомобила единият джип тъмен на цвят а другия автомобил марка ***,с
ДК№**** го изпреварили и по този начин засекли идващия в насрещното
пътно плътно лек автомобил. Нещо повече свидедетля сочи, че е видял как
водача на идващия в насрещното платно лек автомобил „набил“ спирачки и
30
поради хлъзгавата пътна настилка изгубил управлението върху автомобил в
резултат на което се блъснал в каращия пред него камион. Действително,
както е посочено и от прокурорът, налице са противоречия в показанията на
свидетеля В.М. и свидетеля К.К., но според настоящата инстанция по-скоро е
необходим допълнителен разпит и уточняване на брой на моторните превозни
средства които са извършили изпреварване на автобуса в който се намирал
К.К. и който е бил управляван от В.М.. Така или иначе към настоящия момент
са налице гласни доказателства от които определено може да се направи
извод че от страна на водача на лек автомобил *** е извършено
изпреварване,както и от водача на **, но както вече се посочи не е ясно и не е
посочен от страна на прокурора, дали предприетата от тях маневра е в
причинна връзка с настъпилия престъпен резултат.Би могло в тази връзка да
бъде поставена допълнителна задача на автотехническата
експертиза,маневрата изпреварване от страна на тези водачи дали е била
съобразена с маркировката на пътното платно,в момента на извършване на
тази маневра,както и със задължението на вадачите по чл.43,т.1 от ЗДвП.
Отново не е отговорено и на въпроса поставен в предишното определение
на Окръжен съд Ловеч,въпреки,че в разпоредбата на чл.243,ал.6,т.3 от
НПК,че указанията на съда са задължителни,относно прилагане на закона, а
именно, дали водача на товарен автомобил „***“ се движил със съобразена
скорост, респективно, изпълнил ли е също задълженията си по чл. 20 ал. 2 от
Закон за движение по пътищата и съобразена ли е тази скорост с
атмосферните условия и състоянието на пътя с оглед конкретната
метеорологична обстановка при посоченото в показанията на посочените по-
горе свидетели, а именно, че пътя е бил заледен и хлъзгав.Без да се отговори
на тези въпроси постановлението за прекратяване на наказателното
производство според настоящата инстанция е необосновано, тъй като от
страна на прокурора не са обсъдени и съпоставени с останалите доказателства
действията извършени от водачите на товарен автомобил ** *** и Opel
Meriva. Следва да бъде посочено, че прокурорът на страница 15 от
постановлението и приел, че не са налице основания за привличане към
наказателна отговорност на лице, за което може уверено да се твърди че с
поведението си е създало опасност за движението като е стреснало или
притеснило П.а и е принудило да предприеме маневра която е довела до
31
загуба на устойчивост на управлявания от нея автомобил. Както вече се
посочи без подробен анализ на действията на водачите на посочените
автомобили респективно,кога са завършени маневрите от тях и по-конкретно
предприетото изпреварване от страна на лек автомобил *** и **, този извод
на прокуратурата е необоснован и неподкрепен с конкретни доказателства от
досъдебното производство. Нещо повече към настоящия момент не е ясно
прокурорът какво е имал предвид при посочването че П.а е предприела
маневра,в смисъл, не е ясно прокурорът каква маневра счита за установена,
че е предприела водача Й.П.. На същата страница няколко реда по-надолу в
прокурора е приел, че П.а не изпълнила задължението си по чл. 20 ал. 1 от
ЗДВП, а именно да контролира непрекъснато пътното превозно средство,
което управлява, като е извършила неправилна действие с органите на
управление предимно волан и спирачни системи, в резултат на което е
нарушена устойчивостта на автомобила и той навлязъл в лентата за насрещно
движение. Посоченото нарушение което прокурорът в тази връзка приема за
извършено от страна на Й.П. не е ясно въз основа на какви доказателства е
базирано и респективно от кои доказателства се подкрепя така приетия
правен извод.Колкото до приетото за установено нарушение по чл 137а ал. 1
от ЗДВП и касаещо това, че водача И.а П.а се е движела без обезопасителен
колан, е следвало прокурорът да посочи това нарушение дали е в причинно
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тъй като само по себе
си за същото определено има гласни доказателства събрани чрез разпита на
свидетеля И. от които става видно, че действително П.а след ПТП е била без
обезопасителен колан, но така или иначе не е посочено и подкрепено с
доказателства извода на прокурора дали това нарушение е в причинна връзка
с настъпилото ПТП.
Все в този смисъл,не е спорно,че П.а е била длъжна да се съобрази при
избирана на скоростта си и с пътните и метереологичните условия - времето е
било много студено, пътят е бил мокър, на места е бил хлъзгав и заледен, а на
места е имало киша,но с тези обстоятелства е следвало,според настоящата
инстанция да се съобразят и водачите на другите МПС-товарен автомобил
***,*** и **.Най-малкото,което е следвало да посочи прокурора,е дали
приема,че тези водачи са се съобразили с тези обстоятелства и въз основа на
кои безспорно установени доказателства е базиран този извод.Едва след това
32
би могъл да се направи единствено и само възможен отговор,че е налице
причинна връзка, само между допуснатите от П.а нарушения на ЗДвП и
причинената средна телесна повреда на Р. П.а и настъпилата смърт на
водачката.
Следва да бъде посочено, и че и в предишната жалба и определение на
Окръжен съд –Ловеч е разглеждано едно от възраженията в жалбата и
касаещо липсата на доводи в постановлението за прекратяване относно
поведението на водача на изпреварващият автомобил „***". Т.е. и към
настоящия момент, прокурора не е коментирал поведението на този водач,
респективно поради какви причини приема, че той е станал, или не е станал
първопричина или най-малкото - е допринесъл съществено за настъпилото
ПТП. Било е акцентирано на показанията на св. В.Б.М. /л. 4 от
ДП/.Категорично този свидетел сочи, че шофирайки автобус на „***” ЕООД е
пътувал по маршрут София – Варна. Пред него се е движил камион, от който
той е спазвал значителна дистанция, като на страничното огледало е видял
как два автомобила един джип, тъмен на цвят, за който не може да посочи
марка, модел и регистрационен номер и друг лек автомобил марка „***” с ДК
№ *****, които са го изпреварили и по този начин са засекли идващия в
насрещното платно лек автомобил. Категоричен е свидетеля, че е възприел
как водача в идващото насреща лек автомобил „е набил” спирачки и поради
хлъзгавата пътна настилка изгубил управлението на автомобила и се е
блъснал в каращия пред него камион. Особено същественото обаче е, че
свидетелят сочи, че ПТП е настъпило непосредствено след това
изпреварване.А в процесното постановление,прокурора е приел,че тази
маневра е извършена преди това. Следва да се акцентира и на това, че
отговаряйки на четвърти въпрос свидетелят е посочил, че в момента на
изпреварването л.а. „***” се е намирал на около 20 метра пред товарен
автомобил „***” и на около 50 метра от мястото, където е настъпил удара с
товарен автомобил. Т.е. следвало е прокурора да съобрази тези гласни
доказателства и да направи анализ на същите, от които да стане видно, дали
приема извършването на маневра изпреварване от страна на водачите на
автомобил *** и ** са извършени навременно,респективно не са ли станали
първопричина и не са допринесли за настъпване на ПТП. Нещо повече, видно
от огледния протокол/л.14/ по отношение на водачите, движещи се в посока
33
Варна на местопроизшествието е била налична непрекъсната осова линия,
забраняваща извършване на изпреварване.
В тази връзка и в процесното постановление,не е посочено от прокурора,
дали поведението на водачите на л.а.”***” и ** при предприетата маневра
изпреварване е съобразена с пътната маркировка в този участък,с характера и
интензивността на движението.Респективно изпълнил ли е задължението си
предвидено в разпоредбата на чл.42,ал.2,т.2 от ЗДвП.
Все в тази връзка,не са изложени и мотиви относно наличното и
отбелязяано противоречие в предходното определение противоречие в
показанията на св. С.К. /л.15 ДП/, който сочи, че се е движил в мястото на
ПТП със скорост 70 км/ч. А видно от заключението на вещите лица са
посочили в т.3.2.1 скоростта на т.а. „***” към момента на първоначален
контакт е била 92.4 км/ч.Вещите лица по повторната тройна САТЕ са
посочили,че скоростта е била 92,30км.ч./л.74,т.3/. Т.е. и към настоящия
момент липсват изложени съображения от страна на прокурора дали
поведението на този водач и избраната скорост на движение е съобразена с
пътните условия, настилката,състоянието на пътя , респективно дали е
изпълнил задълженията си по чл. 20 от ЗДвП.
Не е спорно,както и вещите лица в тази връзка в т.5.1.са посочили че той
се е движил със скорост по-голяма от 80 км.ч,а е имал техническа възможност
да управлява МПС със скорост по-малка от 80 км.ч./л.98/.Вещите лица по
повторната тройна САТЕ са посочили,че опасната зона при скорост от
80км.ч.на т.а.“***“е била 194,90м.Т.е. и към настоящия момент,определено не
е установено, дали поведението на водача К. е съобразено с действията на
водача на л.а. „***”и „**“,и със задължението му по чл.20,ал.2 от ЗДВП,освен
да се съобрази със състоянието на пътя и с характера и интензивността на
движение. Респективно ,при така извършването изпреварване, следвало ли е
при така установената пътна обстановка К. да предприеме действия по
намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил. Налице е
противоречие между показанията на св. К. и св. М. тази насока, тъй като св. К.
сочи, че за него е било изключително неочаквано отклонението на л.а. „***”
към камиона му. А както вече се посочи по-горе св. М. сочи друга причина
за поведението на водача на л.а. „***”. Отново не са изложени съображения
34
от страна на прокурора по отношение на поведението на водача К. и относно
това,дали скоростта му на движение е съобразена с факторите ,имащи
значение за конкретната пътна обстановка тъй като величината на скоростта
трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори.Колкото повече/като бройка/ и по-неблагоприятни са те в пътната
обстановка,толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движение в
сравнение с максимално предвидената./Р.247/10.06.10г.на ВКС по н.д.
№199/10г.1 н.о./В тази връзка са налице достатъчно данни за конкретната
пътна обстановка която е описана и от самия свидетел,който сочи, че пътната
настилка „..на това място беше заснежена и мокра,но не
валеше..”./л.15/.Т.е.определено основателни в тази връзка са и възраженията в
процесната жалба,че към настоящия момент не е установено при каква
скорост на движение на т.а.***,съобразена с горепосочените фактори и
вменена като задължение,поначало,от разпоредбата на чл.20,ал2 от ЗДвП, е
разполагал с техническа възможност да предотврати удара с л.а.**.
Предвид на всичко гореизложено настоящата инстанция намира, че
следва да бъде отменено постановлението на Окръжна прокуратура – Ловеч
за прекратяване на наказателното производство и делото бъде върнато на
Окръжна прокуратура-Ловеч със задължителни указания относно прилагането
на закона .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6 т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Постановление от 28.05.2021 г. на Светла И.а – прокурор при
Окръжна прокуратура – гр. Ловеч,с което е прекратила наказателното
производство по дознание № 19/2018 год. по описа на РУ МВР – Угърчин, за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, във връзка с чл. 342, ал. 1,предл. 3-то от
НК и връща делото на прокурор Светла И.а при Окръжна прокуратура-Ловеч
със задължителни указания относно прилагането на закона .
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
получаване на съобщението от страните в процеса пред Апелативен съд –
Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
35