№ 16054
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110125745 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „...............“ ЕАД срещу П. Н. С. с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.
149 ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата от 178.22 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. и с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване
на вземане за сумата от 80.51 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 25.04.2019 г., както и законната лихва върху
главницата от деня на подаване на заявлението-15.05.2019 г. до окончателното изплащане и
съдебните разноски.
Ответникът П. Н. С. е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор, чрез пълномощника адвокат Ю.. Заявява, не е потребител на
топлинна енергия и не е налице облигационно правоотношение, между страните по делото.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С Определение № 11122/22.03.2023 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституиран „.............“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 28.03.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
1
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение/топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Приложен е и
сключения в изпълнение на решението Договор № 01.12.2006 г. Съгласно разпоредбата на
чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. По делото е приложен Договор № ДОГ-55/02.06.2017 г. между
„...............“ ЕАД и „...........“ ЕАД, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
От представените по делото Договор за продажба на недвижим имот-частна
собственост от 25.11.2015 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
79 , том III, рег.№ 14210, дело № 440/29.12.2015 г. се установи, че процесния недвижим
имот- апартамент №14, находящ се в гр.София, район „Люлин“, ж.к.“Люлин“ бл.709, вх.А,
ет.5 е бил собственост на ответника П. Н. С. през процесния период от 01.12.2015 г. до
31.12.2015 г.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че ответника е ползвател на
процесния недвижим имот, поради което последният се явява потребител на топлинна
енергия, по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на ответника, че
исковете са погасени по давност. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по
тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на
задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по
смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. В тази
връзка Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 15.05.2019 г., поради което от този момент
по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД е прекъснато теченето на специалната погасителна
давност и от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е
изминал период от три години и повече, т.е. до 14.05.2016 г. Според правилото по чл.33,
ал.1, във връзка с чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „...............“ ЕАД на клиенти в град София, потребителите са длъжни в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, да заплатят месечните
дължими суми за топлинна енергия. В случая задължението е за периода от 01.12.2015 г. до
31.12.2015 г., като ответника е изпаднал в забава след изтичането на 45-дневен период от
2
приключване на процесния период, т.е. от 16.02.2016 г.
В тази връзка се установи, че вземането за сумата от 178.22 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г.
(заедно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на
заявлението-15.05.2019 г. до окончателното изплащане) се явява погасено по давност и
предявения иск следва да бъде отхвърлен. С оглед на гореизложеното и съобразно
правилото по чл.119 ЗЗД и предявения иск за сумата от 80.51 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до
25.04.2019 г., също следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор, на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва
да му се присъди сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...............“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23б, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200,
ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл.149 ЗЕ, срещу П. Н. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, район „Люлин“, ж.к.“Люлин“ бл.709, вх.А, ет.5, ап.14, за установяване
съществуване на вземане за сумата от 178.22 лева, представляваща главница за консумирана
топлинна енергия за периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г., заедно със законната лихва
върху главницата от деня на подаване на заявлението-15.05.2019 г. до окончателното
изплащане и иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване
съществуване на вземане за сумата от 80.51 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 25.04.2019 г., по отношение
на топлоснабден имот- апартамент №14, находящ се в гр.София, район „Люлин“,
ж.к.“Люлин“ бл.709, вх.А, ет.5, с абонатен № 160821, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.08.2019 г. по частно гражданско
дело №26517/2019 г.
ОСЪЖДА „...............“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23б, да плати на П. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
район „Люлин“, ж.к.“Люлин“ бл.709, вх.А, ет.5, ап.14, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на страната на ищеца на трето лице- помагач
„...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“ Хайдушка
гора“ № 58.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4