№ 7497
гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110162416 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
С искова молба, ведно молба-уточнение от 06.12.2022 г., е предявен осъдителен иск по чл.
55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от Р. Д. К. срещу "Ф Б" ЕООД за заплащане на сумата 158,64 лева, като
платена на 26.05.2022 г. без основание, представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на гаранция №4490107/20.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на искова молба до окончателното изплащане.
Твърди се, че страните са сключили договор за гаранция за обезпечаване изпълнението на
ищцата по договор за паричен заем срещу възнаграждение, платено на ответника. Ищецът (с
молба-уточнение заявява съдът само в мотивите да се произнесе по доводите за нищожност),
намира, че съглашението е недействително поради нищожност на договора за заем, който
регламентира каузата за сключването на договора за гаранция, респ. престациите по него, с
чл. 4 от договора за кредит. Твърди, че заемодателят и ответникът са свързани лица, тъй като
заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител. Поддържа, че
действието на договора за поръчителство е обусловено от валидността на заемното
правоотношение. чл. 4 от договора за заем налага на потребителя да намери две физически
лица, поръчители, са фактически неизпълними и го поставя пред единствения избор да
сключи договор за поръчителство, като необходимо условие за получаване на заемните
средства. Заявява, че заемодателят не е включил като разход по кредита възнаграждението
за поръчителство и по този начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК; договорът за кредит е
недействителен на осн. чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, защото не е посочен ГПР и общата дължима
сума, вкл. как се формира и потребителят е заблуден за действителната стойност на ГПР.
Твърди, че договорът за поръчителство е лишен от основание, защото по него не се
предоставя услуга на потребителя; противоречи на чл. 138 от ЗЗД и на добрите нрави, вкл.
уговореното възнаграждение в е размер повече от половината от заемните средства.
Ответникът оспорва иска като недоказан. Евентуално поддържа неоснователност, като по
същество излага, че при наличие на договор за предоставяне на поръчителство, той е
сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са
явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, в т.ч. договорът е
възмезден за услуга. Не е страна по посочения договор за заем, а твърденията за нищожност
не намират опора в представените от ищеца доказателства.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. За да възникне правото на парично вземане по иск
по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от
1
патримониума на ищеца и в изпълнение на сключен договор, който е нищожен; 2/тя е
постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил
налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите
две предпоставки, като се указва на ищеца, че не сочи доказателства. В случай, че бъдат
доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да
задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи
доказателства.
Към настоящия момент няма права и други обстоятелства, които се признават и които не се
нуждаят от доказване, освен ако страните не предложат в откритото съдебно заседание. С
оглед на изложеното в отговор на искова молба ответникът следва да поясни изрично
оспорва ли твърдението, че е получил сумата 158,64 лв. и при липса на становище съдът ще
счита за спорен този факт.
По доказателствата на ищеца:
По искането по чл. 190 и чл. 195 от ГПК съдът ще се произнесе след становището на
ответника, съобразно гореизложеното. Искането по чл. 190 от ГПК и чл. 192 от ГПК е
неоснователно, тъй като ищецът твърди, че е страна по посочените договори и е запознат
със съдържанието им, и при така изложените фактически твърдения в искова молба не може
да се направи извод, че документите не са в държане на ищеца. Искането по чл. 190 от ГПК
на ответника е неоснователно, с оглед разпределената тежест на доказване.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и проект за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това
покъсно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да поясни изрично оспорва ли твърдението, че е получил сумата 158,64 лв. При
липса на становище съдът ще счита за спорен този факт.
ОТЛАГА за о.с.з. произнасяне по искане по чл. 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК за представяне на договор, с приложения и
чл. 192 от ГПК на ищеца, и чл. 190 от ГПК на ответника.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
2
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.03.2023 г. от 09,45
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговор на
искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3