РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110124277 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявен от В. Е. А., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законен представител В. С. А., ЕГН: **********, срещу Е. П. А., ЕГН: ********** иск с
правна квалификация чл. 150 СК във връзка с чл. 143, ал. 2 СК.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 27 от 31.01.2020 г. на Карловски районен
съд, постановено по гр.д. № 1392/2019г., влязло в законна сила на 12.07.2021 г. ответникът е
осъден да заплаща за детето В. Е. А., чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 200 лева. Поддържа се, че от датата на определяне размера на
дължимата издръжка детето е пораснало и съответно необходимите средства за издръжката
му също са се увеличили. Излага твърдения, че посещава курсове по английски език, по
испански език, по плуване и частни уроци по математика. В тази връзка, поддържа, че
заплащаната от бащата издръжка в размер на 200 лева е крайно недостатъчна за покриване
на нуждите на детето. Същевременно, излага твърдения, че ответникът има постоянна
работа като IT специалист, реализира месечен доход в пъти по-висок размер от средния
доход за страната, и няма други деца, на които да дължи издръжка, поради което може да
заплаща такава в по-висок размер. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
1
което да увеличи размера дължимата от ответника издръжка от 200 лева на 800 лева.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Е. А., с който оспорва предявения иск. Излага твърдения, че ако детето
посещава посочените курсове, то това е единствено по усмотрение на майката, и в
действителност то няма необходимост от тях. Същевременно твърди, че се осигурява на
минимален осигурителен доход, не работи в посочената в исковата молба фирма повече от
шест месеца и няма свободни средства, извън необходимите му за собствена издръжка, с
които да заплаща издръжка на детето си в претендирания размер. Излага твърдения, че
майката на детето го е лишила от възможност да ползва съсобствения им апартамент в гр.
София, поради което му се налага да пътува от гр. Сопот, където живее постоянно, за да
вземе детето и да го транспортира по дома си за броени часове, след което да го връща
отново. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът е роден на 24.07.2013 г. и негови родители са ответникът Е. П. А. и В.
С. А. (удостоверение за раждане на лист 5 по делото), както и че с решение № 27/31.01.2020
г., постановено по гр.д. № 1392/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово (представено
на лист 6-13 по делото) ответникът в настоящото производство е осъден да заплаща месечна
издръжка на сина си в размер на 200 лева, считано от 02.04.2019 г. до настъпване на законна
причина за изменението или прекратяването на издръжката.
Съгласно служебно изисканата от съда информация от Националната агенция за
приходите (л.80) за периода 01.09.2023 г. – 31.01.2024 г. ответникът е работил във фирма
„Кроссроуд“ ООД и е получавал месечно възнаграждение в размер от 8025 лева до 10 802,77
лева. За периода 01.02.2024 г. – 31.07.2024 г. ответникът е работил във фирма „Ематком“
ООД и е осигуряван на минималния месечен осигурителен доход от 933 лева.
Съгласно служебно изисканата от съда справка от Националната агенция за приходите
(л.77) майката на ищеца, за работата си във фирма „ТПСОФТ“ ЕООД за периода 01.09.2023
г. – 31.07.2024 г. е осигурявана на месечен доход от 780 лева до 1008 лева.
Съгласно служебна бележка, издадена от „ТП Софт“ ЕООД (л.22) през календарната
2023 г. майката на ищеца е получила доходи от дивиденти от разпределение на печалби в
размер на 19 394,74 лева.
Съгласно служебна бележка, издадена от „ЛегасиЕду“ ЕООД (л.14) ищецът В. А. е
посещавал курсове по езици през 2022, 2023 и 2024 г., за които е заплащал от 433 лева до 455
лева вноска на тримесечие, ползвал е два пакета с индивидуални часове на стойност по
412,50 лева всеки, и е заплатил такса в размер на 173 лева за явяване на изпит за сертификат.
2
Съгласно служебна бележка, издадена от „Смартикиадс София, Гео Милев“ (л.18)
ищецът В. А. е посещавал курсове по математика през учебните 2021/2022, 2022/2023 и
2023/2024, като таксата за курса през последната учебна година е в размер на 120 лева на
месец.
Съгласно служебна бележка, издадена от г-жа И. (л.19) ищецът В. Е. посещава частни
уроци по математика през учебната 2023/2024 един път седмично за два астрономически
часа, като таксата е в размер на 60 лева на седмица.
Съгласно служебна бележка, издадена от Спортен клуб „Нова вълна – спорт за всеки“
(л.20) ищецът В. А. е посещавал курсове по плуване през 2020, 2022, 2023 и 2024 г., като
месечната такса за 8 броя посещения през учебната 2024 г. е 145 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен e иск с правно основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена. Под изменение на обстоятелствата, съгласно ППВС № 5/1970 г., следва да се
разбира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Изменението може да засяга едни или
други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.
150 от СК. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който
търси издръжка и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно
възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
Съдът приема за безспорно, че с нарастването на възрастта на детето, нарастват и
неговите нужди и съответно разходи, за съществуване, образование и социално-културно
развитие, като от момента на определяне размера на издръжките със съдебното решение, в
сила от 12.07.2021 г. до настоящия момент са изминали повече от три години, пред който
период размерът на необходимата за детето издръжка несъмнено се е увеличил, включително
предвид настъпилите в страна инфлационни процеси. Този извод се допълва от факта, че
при определяне на размера на издръжката ищецът е бил на 8 година, а към настоящия
момент вече е на 11 години и 05 месеца, което предполага навлизане в различна възрастова
група, с различни потребности и съответно нужда от повече парични средства за
задоволяването им. Поради това, съдът счита, че е налице съществено изменение на
нуждите на издържаните, което е трайно, тъй като не може да се обоснове извод, че е
възможно връщане на състоянието от преди изменението на обстоятелствата.
Във всеки случай, размерът на издръжката следва да се определи и съобразно
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК). В тази връзка съдът намира,
че при определяне размера на дължимата издръжка следва да се вземе предвид
3
обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, по делото няма данни да страда
от заболявания, които да му пречат да реализира доста по-високи доходи от средните за
страната, каквито е реализирал, когато е работил във фирма „Кроссроуд“ ООД, като останаха
недоказани твърденията му, че трудовото му правоотношение с тази фирма е прекратено в
изпитателния срок. Същевременно, по делото няма данни ответникът да дължи издръжка на
други лица.
При съобразяване на възрастта на малолетния ищец и възможностите на родителите
му, съдът намира, че за издръжката му месечно са необходими 1000 лева, (предвид
обстоятелството, че по делото се доказа, че същият посещава множество извънкласни форми
на обучение), която следва да бъде поета от двамата родители, като бащата заплаща по-
голям дял, тъй като майката изцяло е поела грижите за отглеждането и възпитанието на
детето. С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимата от
ответника издръжка следва да бъде определен на 600 лева, а за сумата над 600 лева до
пълния предявен размер от 800 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на л.2 по делото). Съразмерно на
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
375 лева разноски по делото.
Ответникът е доказал разноски в размер на 1500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на л.119 по делото). Ищцата
своевременно е направила възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение,
което съдът намира за основателно. Предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 500 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 125 лева разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК ответникът дължи на
СРС държавна такса върху увеличението на издръжката на детето в размер на 576 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размера на дължимата месечна издръжка от Е. П.
А., ЕГН: **********, присъдена с решение № 27/31.01.2020 г. по гр.д. № 1392/2019 г. по
описа на Районен съд – гр. Карлово, в полза на В. Е. А., ЕГН: **********, действаща чрез
4
своята майка и законен представител В. С. А., ЕГН: **********, от 200 лева на 600 лева
(шестстотин лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска – 25.04.2024 г. до
настъпване на законна пречка за изменение или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ иска за месечна издръжка за сумата над 600 до пълния предявен размер от
800 лева като неоснователен.
ОКЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. П. А., ЕГН: **********, да заплати на В.
Е. А., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител В. С. А., ЕГН:
********** сумата от 375 лева (триста седемдесет и пет лева) разноски за производството
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Е. А., ЕГН: **********, действаща чрез
своята майка и законен представител В. С. А., ЕГН: ********** да заплати на Е. П. А., ЕГН:
********** сумата от 125 лева (сто двадесет и пет лева) разноски за производството
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Е. П. А., ЕГН: ********** по сметка на СРС
сумата от 576 лева (петстотин седемдесет и шест лева) държавна такса по иска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му ( чл.315, ал. 2 във вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК)
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5