Решение по дело №8091/2018 на Районен съд - Плевен

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 №.............

 

 

гр. ***, 20.12.2018 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

        ***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 11.12.2018 година, в състав:

                                                                         

                                                          

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

        

         при секретаря Д. Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 8091  по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

   

                      

         Иск с правно основание чл.150  от СК.

         Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Р.Д.П. , ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетната Д.Д.Н., ЕГН **********,  съдебен адрес: ***  против Д.Ц.Н., ЕГН **********, адрес за призоваване и кореспонденция: ***, в която се твърди следното: ответникът е баща на малолетната Д.. С решение №1913 от 14.11.2017год. по гр.дело №8152/2017год. по описа на ПлРС, страните се споразумели ответникът да изплаща на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 115лв.

         Твърди се, че от месец ноември 2017 год. до момента на предявяване на иска се променили социално-икономическите условия на живот в страната. Нараснали разходите, свързани с отглеждането на детето, което е  ученичка в Начално училище „***“ ***и редовно посещава учебните занятия. Необходими са средства за задоволяване на нейните потребности, свързани с покриване на разходите за обучение, извънкласни занимания, прехрана и издръжка. Ищцата заявява, че за подготовката на детето да започне училище заплатила сума в размер на около 200 лева. Детето посещавало уроци по плуване, но поради финансови затруднения на ищцата, тренировките били спрени.

         Ищцата твърди, че работи като продавач-консултант и с трудовите си доходи следва да подсигурява цялостната издръжка на семейството, да заплаща ежемесечните необходими потребителски разходи /ел.енергия, вода, отопление и др./,както и да осигурява екзистенц минимум стандарт на живот на детето. Издръжката, за която се споразумели с ответника към онзи момент била минималната за страната.

         Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да измени  размера на присъдената в полза на детето  издръжка  от  115лв. на 200лв.

          В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез адв.Д.Н., с който изцяло оспорва предявения иск. Твърди, че от момента на  първоначалното определяне на издръжката досега  е изминал период от време, през който обстоятелствата във вр. с дължимостта й не са се променили. Твърди, че не е могъл да започне да работи и доходите му са недостатъчни, за да може да заплаща издръжка в по-висок размер.

          Твърди, че нуждите на детето от издръжка не са нараснали; че ищцата  преднамерено спряла детето от плуване, за да има високи оценки; не позволявала на детето да се среща не само с ответника, но и с приятелки; оставяла детето само, вкл. да домакинства, а в същото време излизала на ресторанти с неин нов приятел.

          Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК.

          Безспорно между страните, че ответникът е баща на детето Д.; че съгласно споразумение, утвърдено от съда, се е съгласил да му заплаща месечна издръжка в размер 115лв.

          В о.с.з. ищцата не се явява, депозирала е  писмено становище.

          В о.с.з., ответникът  се представлява от адв.Н., която поддържа отговора. Не се представят допълнителни  доказателства , респ. искания в тази връзка.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим и частично основателен с оглед претендирания размер издръжка.

          Установява се, че  малолетното дете Д.  е на навършени  осем години  и  е ученичка във II-ри клас в НУ“***“-***. Установява се, че детето няма нужда от издръжка – извън обичайната и в тази връзка следва да се посочи, че представените от ищцата касови бележки касаят направени разходи за детето за издръжка, която е  обичайна за възрастта му. Детето посещава плувна школа, за която майката заплаща месечна такса 69лв. Не са представени доказателства за посещавани от детето други извънкласни  платени форми на обучение, спорт и др. Доходите, които  реализира ищцата са 510лв. месечно /минимална работна заплата/, като доходите на бащата са дори  още по-малки - 255лв. /трудов договор – л.30 от делото/ с оглед  четиричасовия му работен ден. Ответникът  заявява, че закупува дрехи, обувки, учебници на детето; че участва в заплащането на уроците по плуване, но не е представил доказателства за това. В приетия по делото социален доклад е отразено, че ответникът купува на детето дрехи, раница за първия учебен ден, а понякога дава и допълнителни средства на детето. Липсва конкретика досежно това колко често  и колко точно допълнителни средства ответникът дава на детето си – извън  присъдената издръжка. Няма спор, че  същата  в досегашния й размер се заплаща от него редовно. Същевременно, ответникът не представя никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че участва системно в разходите за закупуване на  дрехи, обувки , уч.пособия на детето, уроци по плуване  и т.н. – нито писмени, нито гласни доказателства. В случая съдът отчита обстоятелството, че същият реализира минимални средства, а през последните месеци - никакви. Но издръжката за детето, с оглед възрастта му, се дължи безусловно от ответника. Същият не е представил доказателства за това да  има  причини от обективен характер, които да са реална пречка да не може да намери подходяща платена работа.

          Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – ал.2-ра на същия текст. Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  В тази връзка следва да се отбележи, че освен бащата /ответник в процеса/ и майката следва да осигурява месечна издръжка на детето си, независимо от обстоятелството, че на нея  е предоставено  упражняването на  родителските права.  Разбира се, това следва да се отчита, т.к. родителят, при когото детето живее ежедневно следва да покрива нуждите му от издръжка, които са от най-различно естество. Ответникът е в трудоспособна възраст, като по делото не се събраха доказателства  за това същият да има  специфични нужди или проблеми, които да налагат същият да отделя за себе си  издръжка, извън обичайната такава. Безспорно е, че досегашният размер издръжка, който се е задължил да заплаща следва да бъде увеличен, т.к. същият  е под минималния, визиран в закона. В случая следва да се отчете обстоятелството, че към момента на първоначалното определяне на издръжката /преди около една година/ страните са приели, че ответникът ще дължи издръжка  в минимален размер – 115лв. Безспорно е, че  понастоящем размерът на минималната  издръжка  е 128,50лв. Детето тогава е било в първи клас,  а понастоящем –във втори и е видно, че освен платения плувен курс/понастоящем с прекратени посещения/ не посещава други  платени извънкласни мероприятия. Наред с това, следва да се посочи, че ищцата /макар да е депозирала писмено изявление/ не взема становище и на практика не оспорва /индиция за това е и отразеното в тази връзка в социалния доклад) твърденията на ответника, че в действителност досега освен, че редовно е заплащал дължимата на детето издръжка, е правил и други разходи – за облекло , обувки, учебни пособия на детето; заплащане на курса по плуване. Ето защо съдът приема, че следва да измени размера на присъдената издръжка като увеличи същата от 115лв. – на 145лв. Или, увеличението на издръжката  с  30лв. съдът приема за  обективно необходимо, т.к. следва да се определи поне към настоящия минимум. От друга страна  макар и прогнозно, предстои  увеличение на  минималната работа заплата от следващата календарна година, а също така съдът приема, че  ответникът /след като е заплащал както твърди редовно  издръжката до момента/, ще продължи  да заплаща и за в бъдеще същата –в новия, минимално увеличен размер. За разликата до претендираните 200лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. 

        При този изход на процеса и на основание чл.71 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху увеличения размер на издръжката – 43,20лв.

        С оглед изхода на делото и т.к. има изрично направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него в минимален размер разноски за един адвокат – съразмерно уважената част на иска – 194,12лв.

         Воден от горното, съдът

                                      

                                    

                                  Р    Е    Ш    И :

 

         

           ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с решение  №1913/14.11.207год., постановено по гр.д. № 8152/2017год. по описа на ***ски районен съд, влязло в сила  на 14.11.2017год.,  като ОСЪЖДА Д.  Ц.Н., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** ******, адв.Д.Н.,  ДА ЗАПЛАЩА  на Д.Д.Н., ЕГН **********, чрез  майката и законен представител Р.Д.П. , ЕГН **********,  съдебен адрес: ***  МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА вместо по 115лв. - по 145лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 07.11.2018год., до настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 200лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК Д.Ц.Н., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** ******, адв.Д.Н.  ДА  ЗАПЛАТИ по сметка на ***ски районен съд Държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер 43,20лв.

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3  от ГПК Р.Д.П. , ЕГН **********,  съдебен адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ц.Н., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** ****** разноски по делото в размер 194,12лв.

           Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез ***ски районен съд пред ***ски окръжен съд, като срокът започва да тече от 20.12.2018год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.

                                                  

                                                            

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: