РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. Бургас, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Р.а П. И.
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Р.а П. И. Въззивно гражданско дело №
20242100500628 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на ищеца М. И. Д., ЕГН: **********,
подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв.Радостин Пенев, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 38 против решение № 18 от 18.01.2024 г.,
постановено по гр. дело № 429/2024 г. по описа на Районен съд- Несебър, с което е
отхвърлен предявения от въззивницата-ищца иск срещу ответниците В. П. Ж., ЕГН:
**********, Ж. П. Ж., ЕГН: **********, двамата с адрес: *****, и Д. И. М., ЕГН:
**********, с адрес: *****, с правно основание чл.135 от ЗЗД за недействителен спрямо
ищцата на сключения между ответниците договор за покупко- продажба, обективиран в н.а.
№ 98, т. I, рег. № 720, н.д. № 96/30.01.2023 г. на нотариус Линка Чуткина с район на действие
РСНесебър, по отношение на ½ ид.ч. от следните имоти: ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор № 39164.501.132.1 по КККР на с. Кошарица, разположена в ПИ с
идентификатор № 39164.501.132, одобрени със Заповед РД18-29/25.07.2005 г. на изп.
директор на АГКК, с адрес: с. Кошарица, ул. „23-ти септември“ № 50, със застроена площ
106 кв.м., брой етажи: два, предназначение на жилищната сграда: еднофамилна, и Поземлен
имот с идентификатор № 39164.501.132 по КККР на с. Кошарица, одобрени със Заповед РД-
18-29/25.07.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение по КККР, засягащо ПИ
от 08.08.2008 г., с адрес: с. Кошарица, ул. „23-ти септември“, № 50, с площ от 1202 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана. начин на трайно ползване: ниско
застрояване- до 10 метра, съседи: 39164.501.470, 39164.501.131, 39164.501.128,
39164.501.130, 39164.501.133.
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно,
поради съществени нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита за
1
необоснован и в противоречие с материалния закон извода на районния съд, че няма
доказателства по делото, че в случая следва да се приложи презумпцията на чл. 135, ал. 2 от
ЗЗД, както и, че поради твърдение на ответника М., че не знае, че ищцата е кредитор на В.
Ж., в тежест на ищцата е да ангажира доказателства за обратното, а тя не е доказала този
факт. Излага се също, че Д. М. също е знаел, че уврежда кредитори, тъй като имотите са
прехвърлени с вписаната върху тях възбрана от ЧСИ, което означава, че страните по
сделката са знаели, че увреждат единия от кредиторите и въпреки това са сключили
увреждащата сделка. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което иска да бъде уважен. Моли за присъждане на разноските и пред двете инстанции. В
съдебно заседание въззивницата лично и чрез упълномощения си адвокатски представител
поддържа въззивната жалба, като счита, че ответникът- приобретател няма как да не е знаел,
че тя е кредитор на ответникът- прехвърлител.
В предоставения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият В. П. Ж., чрез назначения
му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв. С. Чокелив е
депозирал писмен отговор по въззивната жалба, в която е изразил становище за правилност
и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 от
ЗЗД е абсолютно неприложима в случая, доколкото между страните по сделката не са налице
роднински отношения по смисъла на същата норма. Споделя като правилен извода на съда,
че законът не въвежда задължение за купувача да извършва справка за тежести на имота,
предмет на сделката, като заявява, че представени от ищцата в съдебно заседание от
21.12.2023г. доказателства не доказват знание у купувача,че с извършената сделка се
увреждат интересите на кредитора Д.. Освен това сочи, че във вписаните в имотния
регистър актове не се съдържат имената на ищцата като кредитор на прехвърлителя В. Ж..
На следващо място счита, че възраженията на приобретателя, че не е бил наясно, че ищцата
е кредитор на В. Ж. не е оборено от ищцата. На трето място дори и ако се приеме, че
приобретателят е извършил процесната сделка със знание, че уврежда интереса на
кредитора на праводателя си, то следва да се приеме, че знанието се отнася само до тези
кредитори, по молба на които са били вписани тежестите, описани в нот. акт за покупко-
продажба – ипотека и възбрани на Кооперация „Ямболска популярна каса“ и НСА „Васил
Левски“, като имената на ищцата не фигурират никъде в съдържанието на нотариалния акт.
Счита, че по делото не е доказано от ищцата нито, че М. е знаел, че тя е кредитор на
прехвърлителя, нито, че е налице субективното му намерение да увреди интересите й, още
повече, че по иска по чл. 135 от ЗЗД от значение е дали приобретателя е имал знанието, че
уврежда интереса конкретно на ищцата, а не на кредиторите, вписали тежести върху
имотите. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване
на обжалваното решение. В съдебно заседание въззиваемият В. Ж., чрез особения си
представител адв. Ч. поддържа писмения отговор на въззивната жалба.
Останалите въззиваеми-ответници Ж. П. Ж. и Д. И. М. не са депозирали писмени
отговори на въззивната жалба в сроковете чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание не се
явяват и не изпращат представители.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищцата М. И. Д.
против ответниците В. П. Ж., Ж. П. Ж. и Д. И. М. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за
обявяване за недействителен спрямо ищцата договор за покупко- продажба, обективиран в
нот. акт № 98, т. I, рег. № 720, н.д. № 96/30.01.2023 г. на нотариус Линка Чуткина с район на
действие РСНесебър, по отношение на ½ ид.ч. от следните имоти: жилищна сграда с
идентификатор № 39164.501.132.1 по КККР на с. Кошарица, разположена в ПИ с
идентификатор № 39164.501.132, одобрени със Заповед РД18-29/25.07.2005 г. на изп.
2
директор на АГКК, с адрес: с. Кошарица, ул. „23-ти септември“ № 50, със застроена площ
106 кв.м., брой етажи: два, предназначение на жилищната сграда: еднофамилна, и поземлен
имот с идентификатор № 39164.501.132 по КККР на с. Кошарица, одобрени със Заповед РД-
18-29/25.07.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение по КККР, засягащо ПИ
от 08.08.2008 г., с адрес: с. Кошарица, ул. „23-ти септември“, № 50, с площ от 1202 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана. начин на трайно ползване: ниско
застрояване- до 10 метра, съседи: 39164.501.470, 39164.501.131, 39164.501.128,
39164.501.130, 39164.501.133.
Ищцата твърди, че има вземане към първия ответник В. П. Ж. за сумата от 84 000
евро въз основа на запис на заповед от 04.04.2017г., като поради невръщането й на падежа се
е снабдила с изпълнителен лист от 13.11.2020г., издаден по ч.гр.д. № 1031/2020г. по описа на
РС-Несебър. Сочи се, че за принудително събиране на вземането си ищцата е подала молба
от 26.11.2020 г. , по която е било образувано изпълнително дело № 411/2020г. по описа на
ЧСИ Наско Георгиев с рег. № 802 и с район на действие Окръжен съд- Бургас, като
впоследствие по искане на ищцата, тя е била присъединена в качеството си на взискател по
изпълнително дело № 877/2021г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова с рег. № 704, с район на
действие Окръжен съд- Бургас и по изпълнително дело № 435/2022г. по описа на ЧСИ Делян
Николов с рег. № 804, с район на действие Окръжен съд- Бургас. Заявява, че разбрала, че
публичната продажба на имота, собственост на длъжника била спряна, тъй като бил
представен нот. акт № 166/31.01.2023, том 2, вх. рег. № 645/31.01.2023 г. на нотариус при РС-
Несебър, по силата на който първите двама ответници прехвърлили на третия ответник Д.
М. собствеността си върху следните имоти, а именно: жилищна сграда с идентификатор №
39164.501.132.1 по КККР на с. Кошарица, с адрес: с. Кошарица, ул. „23-ти септември“ № 50,
и поземлен имот с идентификатор № 39164.501.132 по КККР на с. Кошарица , с адрес: с.
Кошарица, ул. „23-ти септември“, № 50, с площ от 1202 кв.м., при граници, подробно
описани в нот. акт. Ищцата твърди, че с извършената продажба ответника като нейн
длъжник е увредил интересите й, тъй като съзнателно се е поставил в невъзможност да
изплати задълженията си към нея по издадения изпълнителен лист, намалявайки
имуществото си,като счита, че в случая е налице фактическия състава на чл. 135,ал. 1 от
ЗЗД. По изложените в исковата молба и уточнението й съображения се иска обявяван за
недействителен спрямо нея, че сключения между тримата ответници договорът за покупко-
продажба от 31.10.2023 г. е недействителен за ½ идеална част от процесните имоти.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото постъпил писмен отговор от ответника В.
П. Ж., подаден от назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален
представител адв. Симеон Чокелиев. В него се излагат съображения за недопустимост на
предявения иск по отношение на ответника Ж. Ж., доколкото ищцата не твърди да е негов
кредитор,поради което моли за прекратяване на производството по делото по отношение на
него. По същество ответникът оспорва иска, в останалата му част като неоснователен, като
счита,че не са налице законовите предпоставки за това. Сочи, че продажбената сделка е
сключена от първите двама ответници – продавачи с цел погасяване на задълженията им
към техен кредитор - Кооперация „Ямболска популярна каса“, а не с цел увреждане на
ищцата. Излага, че към датата на издаване на изпълнителния лист в полза на ищцата по
ч.гр.д. № 1031/2020 г. по описа на Районен съд-Несебър,длъжникът вече е имал друг
обезпечен кредитор“ Кооперация „Ямболска популярна каса“, в която полза е увредил
договорна ипотека на 06.06.2016г. върху процесните имоти, въз основа на която ипотекрания
кредитор-трето за настоящия спор лице вече имал качеството на привилегирован кредитор,
който се ползвал с право на предпочтително удовлетворяване срещу длъжника В. Ж. по
отношение на процесните имоти. Сочи, че от справка в имотния регистър се става ясно, че
продадените с процесната сделка имоти вече са били обременени с вещни тежести върху тях,
били вписани от Кооперация „Ямболска популярна каса“ и НСА „Васил Левски“. Излага се,
че в случая не са налице всички елементи от фактическия състав по чл. 135 от ЗЗД, поради
3
което се моли съда да постанови определение, с което да прекрати производството като
недопустимо, а при условията на евентуалност да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответника
Ж. П. Ж., подаден от упълномощения му процесуален представител адв. Зорница Кудева, с
който счита предявения срещу него иск за недопустим като подаден срещу ненадлежна
страна, доколкото този ответникътт няма качеството на длъжник на ищцата, като заявява, че
такова качество има само ответника В. Ж.. С оглед тези съображения се иска прекратяване
на производството по делото по отношение на ответника Ж. Ж..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. И. М. не е депозирал писмен отговор
на исковата молба. В съдебно заседание същият изразява становище, че закупуването на
имотите не е имал знанието, че уврежда ищцата, тъй като не е знаел за нейното вземане към
първия ответник.
С обжалваното решение първоинстанционният съд,като се е позовал на разясненията,
дадени в ТР № 7/2020 от 13.01.2023 год. на ОСГТК на ВКС е приел, че доколкото като
страни по предявения иск по чл.135 от ЗЗД следва да участват всичи страни по сделката,
чиято относителна недействителност се иска, е счел, че искът е допустим спрямо всички
ответници, които се явяват задължителни другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК. По
същество съдът е приел, че по делото да е установено, че ищцата е кредитор на първия
ответник, който с процесната възмездна сделка е увредил ищцата, тъй като е намалил
имуществото, от което тя като негов кредитор би могла да се удовлетвори. По отношение на
предпоставката за доказване на знанието на приобретателя, че с извършената сделка се
увреждат интересите на ищцата съдът е посочил, че по делото няма каквито и да е
доказателства, вкл. и косвен такива, които да бъдат преценени в съвкупност помежду им
и/или с други подобни, индициращи обстоятелства, установени по делото, които да биха
могли да създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че ответника –
приобретател М. е осъзнавал увреждането на ищеца- кредитор при сключването на
договорапредмет на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД. По тези съображения с обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по
отношение на тримата ответници.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното
решение е валиден съдебен акт, но същото е недопустимо, по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 135,ал. 1 от ЗЗД, с който се иска обявяване за
относително недействителен спрямо ищцата на сключения между ответниците договор за
покупко-продажба от 30.01.2023г., обективирана в представен нот. акт № 166/31.01.2023, том
2, вх. рег. № 645/2023г. на нотариус при РС-Несебър, до размер от ½ ид.ч. от прехвърлените
недвижими имоти.
Съгласно задължителните указания,дадени в ТР № 7 от 13.01.2023г. по тълк.д.
7/2020г. на ОСГТК на ВКС, както и съгласно съдебната практика, обективирана в решения
№ 273 от 25.08.2014 г. по гр. д. № 506/2012 г. на ВКС, IV г. о., определение № 558 от
4.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4356/2018 г. на ВКС, IV г. о., по иск за установяване нищожност на
правна сделка, какъвто характер има и предявения в настоящото производство иск по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД страните по атакуваната сделка са задължителни и необходими другари по
смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, поради естеството на спорното правоотношение, налагащо
решението на съда да бъде еднакво спрямо всички другари, участници в спорното
правоотношение. Този извод следва от обстоятелството, че решението по иска за
нищожност ще обвърже всички страни по спорното право, дори и едната да не е участвала в
4
съдебното производство. С оглед на това, предявяването на иска от или срещу всички
другари е задължително и се явява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без
наличието на която исковото производство е недопустимо и за която съдът следи служебно.
В случая видно от служебно извършената от въззивния съд служебна справка се
установява, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба - 30.01.2023г.
приобретателят Д. М. е имал сключен граждански брак с М. И. Б.-М., който впоследствие с
влязло в сила решение от 01.03.2023г. по гр.д. 1453/2022г. по описа на РС-Несебър в
прекратен с развод по взаимно съгласие. Доколкото няма данни съпрузите да са уредили
имуществените си отношения по отношение на придобитите от единия от тях в режим на
СИО вещни права върху процесните имоти, при липса на други данни означава, че след
прекратяване на брака бившите съпрузи са станали обикновени съсобственици при равни
квоти, тъй като съгласно чл. 21, ал.1 от СК вещните права, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това, на чие име са придобити. Тъй като понастоящем бившата съпруга на
ответника –приобретател, макар да не е участвала в процесната сделка е придобила
половината от прехвърлените с нея на бившия й съпруг – ответника М. вещни права, а
ищцата претендира обявяване на недействителността на цялата сделка, сключена с
ответника Д. М., се налага извод, че бившата му съпруга също се явява задължителен
необходим другар по иска за прогласяване на недействителност на договора за покупко-
продажба на процесните имоти. В случая искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не е предявен срещу
всички страни в материалното правоотношение, поради което налице е нередовност на
исковата молба, която обаче не може да бъде отстранена във въззивното производство.
Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата, при
която решение е постановено без участието на задължителен необходим другар, същото
подлежи на обезсилване като недопустимо, като делото следва да се върне за ново
разглеждане на първоинстанционния съд, който да предприеме необходимите действия за
конституиране на всички задължителни участници в производството.
На следващо място според настоящата инстанция е налице още едно основание за
недопустимост на решението, но поради частична недопустимост на иска по чл. 135,ал. 1 от
ЗЗД само по отношение на ответника Ж. Ж., доколкото същият не е страна по сделката,
чиято недействителност ищцата претендира. Както бе отбелязано по-горе задължителни
необходими другари по иска по чл. 135 от ЗЗД са всички страни по сделката, която се
атакува. В процесния случай ищцата твърди, че нейн длъжник е само единия от продавачът
В. Ж. и изрично претендира да се обяви за недействителна сделката, с която той е продал на
приобретателя М. собствените си ид.ч. от процесните имоти. В исковата молба и
последващите й уточнения никъде не се твърди, че се претендира обявяване за
недействителна и сделката, сключена между Ж. Ж. и ответника М., по силата на която
първият от тях е прехвърлил своите идеални части от процесните имоти. Независимо, че
извършените от В. и Ж. Ж.и сделки са обективирани в един и същи нотариален акт,
извършените от тях разпореждания представляват отделни продажбени правоотношения.
Затова изискването за участие на всички страни по сделката и дадените в тази връзка
указания на първоинстанционния съд са били правилно изпълнени, но само по отношение на
ответника М.. Същите не касаят ответника Ж. Ж., доколкото той нито е страна, нито за него
са настъпили каквито и да е правни последници, свързани с извършената между останалите
ответници В. Ж. и Д. М. продажбена сделка, предмет на исковата претенция. Ето защо
основателни са направените още в първата инстанция възражения за недопустимост на
производството по иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на третото за спора на
страните лице Ж. Ж.. Районния съд се е произнасъл недопустимо, без наличие от правен
интерес за ищцата водене на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД спрямо Ж. Ж., поради което е
постановил недопустимо решение и в тази част.
По горните съображения се налага обезсилване изцяло на първоинстанционното
5
решение като недопустимо и прекратяване на делото, в частта по иска по чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД по отношение на ответника Ж. Ж.,а в останалата част по отношение на останалите
двама ответници делото следва да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане и
предприемане на необходимите действия за конституиране на всички задължителни
участници в производството.
Въпреки прекратяване на производството по отношение на въззиваемия ответник
Ж. Ж., разноски в негова полза на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК не следва да се присъждат,
поради липса на искане в този смисъл и доказателства за направени такива и пред двете
инстанции. По отношение на останалите страни съдът не следва да се произнася по
исканията за присъждане на разноски, доколкото този въпрос подлежи на разрешаване при
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 18 от 18.01.2024 г., постановено по гр. дело № 429/2024 г.
по описа на Районен съд- Несебър.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото отношение на предявения от М. И. Д.,
ЕГН: **********, иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, в частта му по отношение на ответника Ж. П.
Ж., ЕГН: **********, с адрес: ****.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Несебър в останалата му част за ново разглеждане
от друг състав на същия съд с оглед конституиране на всички задължителни необходими
другари по иска по чл. 135,ал. 1 от ЗЗД.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6