Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 230
29.06.2023г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 233 по описа за 2023г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на Е.А. ***, срещу Заповед № 1259з-385/ 12.04.2023г., издадена от
Началника на Първо Районно управление /РУ/ - Стара Загора при ОД на МВР – Стара
Загора, за временно отстраняване от длъжност на служител от група ООР на сектор
ОП при Първо РУ – Стара Загора.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като
издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се
оплакване, че в оспорената заповед липсват изложени мотиви, които да
обосновават направения от административния орган извод, че служителят се е явил
на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява задълженията си.
Освен това липсвали и съображения относно определения срок за временно
отстраняване от длъжност. Сочи се, че в случая решаващият административен орган
е подходил формално като не е изпълнил задължението си да събере и анализира
всички доказателства, релевантни за правилното решаване на въпроса относно
годността на Е.А. да изпълнява служебните си задължения на посочената в
заповедта дата. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник на Първо Районно управление – Стара Загора при ОД на МВР
– Стара Загора, чрез процесуалния си представител- юриск.м., оспорва жалбата
като неоснователна. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена от
компетентен орган, при наличие на предвидените в разпоредбата на чл.214, ал.1,
т.2 от ЗМДВР материалноправни предпоставки и при спазване на процесуалните
правила, се явява законосъобразна.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С
обжалваната Заповед № 1959з-385 от 12.04.2023г. началникът на Първо РУ – Стара
Загора е разпоредил временното отстраняване от длъжност на мл.инспектор Е.А.А.
– старши полицай в група ООР на сектор ОП при Първо РУ-Стара Загора от работа
за работната му смяна, а именно от 07.45ч. до 19.45ч. на 12.04.2023г., като
същият следва да се яви на работа на 13.04.2023г. в 07.45ч., съгласно
утвърдения график, като бъде проверена годността му за изпълнение на служебните
задължения с техническо средство Алкотест Дрегер 7510. Заповедта е постановена
на основание чл.214, ал.1, т.2 и ал.5, и чл.215, ал.2 от ЗМВР, като от
фактическа страна е обоснована с постъпили данни, че на 12.04.2023г. в 08.00 ч.
в Първо РУ-Стара Загора, след извършена проверка с техническо средство Аркотест
Дрегер 7510 с ф.№ ARNA –
0123 за установяване на употреба на алкохол на служителите на работа в Първо
РУ-Стара Загора, резултатите от която са обективирани в справка с рег.№
1959р-10701/ 12.04.2023г., при проверката на младши инспектор Е.А.А. – старши
полицай в група ООР на сектор ОП при Първо РУ-Стара Загора техническото
средство е отчело положителен резултат – наличие на алкохол в издишания въздух
– 0.25 промила с проба № 4166, а при направената контролна проба № 4169 в 08.29
ч. са отчетени 0.17 промила.
Съгласно
отбелязването в самата заповед, тя е
връчена на жалбоподателя срещу подпис в деня на издаването й – 12.04.2023г.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалваната, в т.ч. и предходно
издадената и отменена от издателя й Заповед № 1959з-381/ 12.04.2023г. на
Началника на Първо РУ-Стара Загора за временно отстраняване от длъжност на
жалбоподателя на същото правно и фактическо основание, но за по-кратък период –
от 08.00ч. до 12.00ч. на 12.04.2023г.
Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит в качеството на свидетел на лицето С. Т. Т.. Свидетелят заявява, че
с жалбоподателя са колеги и работят като патрулни полицаи в едно отделение.
Всеки ден преди застъпване на наряд на патрулните полицаи се извършвал тест за
алкохол с Алкотест дрегер. Това не били изненадващи, внезапни проверки, а
ежедневни. На датата, на която е издадена обжалваната заповед колегата му /Е.А./
е започнал работа като всеки друг път и не е давал никакви признаци, че е
употребил алкохол – да мирише, да говори заваляно. След като е бил отчетен
положителен резултат от техническото средство А. е поискал да даде кръв, но са
му отговорили, че това не е ЗДвП и му е било отказано. Спомня си, че колегата
му е казал, че през нощта го е болял зъб и е слагал тампон със спирт, за да го
обезболи. Свидетелят е категоричен, че не е имало друг случай при тестване на А.
да бъде отчетен положителен резултат. За конкретния случай сочи, че колегата чу
е бил отстранен за цялата смяна. Два пъти са го тествали в самото начало, като
вторият тест е бил след 20 минути и е отчел по-нисък резултат. Първо е била
написана една заповед за отстраняване от работа за 4 часа и после друга за 12
часа. Втората заповед е била издадена преди да са изтекли четирите часа по
първата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК на
законосъобразността на оспорената Заповед № 1959з-385/ 12.04.2023г., намира за
установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице – адресат на обжалваната заповед, с която пряко и
непосредствено се засягат негови законни права и интереси; в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, съгласно чл.211 от ЗМВР и чл.120 от Конституцията
на Република България, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповед № 1259з-385/ 12.04.2023г. е
издадена от компетентния, по смисъла на чл. 214, ал.1, т.2 от ЗМВР орган – Началника на Първо
РУ – Стара Загора, явяваш се по-горестоящ ръководител на мл.инспектор А. –
ст.полицай в група ООР на сектор ОП при Първо РУ-Стара Загора.
Обжалваният
административен акт е в изискуемата съгласно чл.214, ал.1 писмена форма, но при неспазване на нормативно установените
изисквания за съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта
да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че
са нарушени. Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на
чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, са конкретните факти, въз основа на
които административният орган приема, че са налице нормативно предвидените
материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона
компетентност.
Съгласно посочената като правно
основание за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл.214, ал.1, т.2 от ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с
писмена заповед, когато се яви в състояние, което не му позволява да изпълнява
служебните си задължения.
В случая в оспорения акт не са
изложени никакви мотиви, съдържащи конкретни факти, като основание за извода,
че мл.инспектор Е.А. се е явил на посочената дата в състояние, което не му
позволява да изпълнява служебните си задължения. В обстоятелствената част на
заповедта са посочени стойности на установено наличие на алкохол в издишания
въздух – 0.25 промила при първоначално извършения в 08.00ч. тест с техническо
средство и 0.17 промила при контролния тест в 08.28ч. Липсва обаче описание на
поведението на държавния служител, което да сочи, че същият е повлиян от
установеното съдържание на алкохол в издишания въздух. Измерените стойности са
много под 0.5 промила, колкото е
установената граница за съдържание на алкохол в кръвта на водачите на
МПС /чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП/, поради което и резултатите от извършената
проверка с техническо средство не могат сами по себе си да бъдат правно
определени като състояние, не позволяващо изпълнение на служебните задължения.
За разлика от основанието по чл.214, ал.1, т.4 ЗМВР съставът на чл.214, ал.1,
т.2 от с.з. е общ и изисква обективно състояние на служителя, препятстващо
изпълнението на службата, независимо от причината, която го е породила. В
хипотезата на чл.214, ал.1, т.4 ЗМВР извършената по реда на специалната наредба
проверка и резултатите от нея могат да представляват основание за правния
извод, че е осъществен фактическият състав за отстраняване от длъжност, докато
в хипотезата на т.2 на чл.214, ал.1 се следва преценка дали установената
концентрация на алкохол в издишания въздух обуславя такова психо-физично
състояние на служителя, което препятства изпълнението на задълженията по
служба. В този смисъл отчетените стойности на алкохол в издишания въздух могат
да послужат само като доказателствени факти, установяващи възприетото от органа
състояние на невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Съображения
обаче защо е прието, че е налице такова състояние на служителя, в обжалваната
заповед липсват и не се съдържат в нито един от документите, предхождащи
нейното издаване.
Ето
защо съдът приема, че направеният извод за наличие на материалноправната
предпоставка по чл.214, ал.1, т.2 от ЗМВР,
без излагането на конкретни обосноваващи го факти, не удовлетворява
изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и
правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и
да защити в пълен обем правата и интересите си. Посоченият порок на оспорения
акт представлява съществено нарушение на формалните изисквания по чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, което е основание за отмяната му като незаконосъобразен.
Необходимо
е също да се отбележи, че временното отстраняване от длъжност е рестриктивна
мярка, непосредствено засягаща законни права на адресата, тъй като го лишава от
възможността да упражнява конституционно гарантираното му право на труд и
възнаграждение. В този смисъл, то следва да бъде надлежно обосновано и
разпоредено в съответствие с целта на закона. В случая при липсата на каквито и
да е аргументи и обстоятелства с обжалваната заповед е определен срок за
отстраняване на служителя от длъжност за времето от 08.00 ч до 19.45ч. на
12.04.2023г, при положение, че преди това е било издадена друга заповед за
по-кратък период – от 08.00ч. до 12.00ч., която се отменя с процесната.
Извършената промяна създава несигурност по отношение на служебното
правоотношение на държавния служител, като упражнените правомощия от
административния орган не кореспондират с принципа за упражняването им по
разумен начин и добросъвестно, в рамките на закона и без да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и оспорената
Заповед № 1995з-385/ 12.04.2023г., издадена от Началника на Първо Районно управление
– Стара Загора следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При
този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 510лв, от които 10лв
– заплатена държавна такса, 500лв. договорено и заплатено възнаграждение на
един адвокат.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.А. ***9з-385/
12.04.2023г. за временно отстраняване от длъжност на служител от група ООР на
сектор ОП при Първо РУ – Стара Загора, издадена от Началника на Първо Районно
управление - Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Е.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510лв, представляваща направените от
жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: