Решение по дело №14677/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         №260926                    19.10.2020 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14677  по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 128,т. 2 и 215 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД. 

      Ищецът И.А.П., ЕГН **********, представлявана от адв. С. М., е предявил срещу ответниковото дружество „КЗТ Златанови“ ООД с ЕИК ***искове за осъждането му да заплати на ищеца следните суми: 1659,83 лева неплатени трудови възнаграждения за периода март 2019г.-юли 2019г.; 2661 евро обезщетение за командировка за периода 22.03.2019 г. - 07.07.2019 г. , законна лихва и радноски.

      В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е подписан трудов договор на *** година, по силата на който ищецът е започнал работа на длъжността „***” на 8-часов работен ден срещу трудово възнаграждение в размер на 560,00 лева, което е следвало да се заплаща до края на месеца, следващ месеца на полагане на труд.

      Ищецът твърди, че на *** година е започнал да изпълнява трудовите си задължения, като по силата на командировъчна заповед № *** година е командирован като *** в държави членки  на ЕС за изпълнение на международни превози по шосе с товарен автомобил с рег. № ***, като в заповедта е била определена ставка на дневните командировъчни пари в размер на 90 евро на ден. Твърди се, че ищецът е изпълнявал международните превози с товарния автомобил за периода от 22.03.2019 г. до 07.07.2019 година, като по време на полагания труд не е получавал трудово възнаграждение за месеците март, април, май, юни и юли 2019 година. Твърди също така, че не е получил и дължимия остатък от обезщетението за командировъчни за периода от 22.03.2019 г. до 07.07.2019 година в размер на 2661 евро.

     В отговора си ответникът признава, че между страните е имало сключен трудов договор, прекратен със Заповед от *** година, както и че ищецът е бил командирован като международен шофьор за изпълнение на международен превоз на стоки с товарен автомобил с рег. № ***. Твърди се, че със заповед на управителя на ответното дружество от 01.01.2019 година ставката за дневни командировъчни пари е в размер на 54 евро, а не на 90 евро. Оспорват представената от ищеца заповед № *** година, като твърдят същата да е с невярно съдържание. Твърдят, че ищецът е бил командирован в рамките на 45 дни, а не в посочените от него и претендирани 105 дни, както и че са платили на ищеца дължимите му ТВ и командировъчни в размер на 13 244,84 лева. Ангажира доказателства и претендира разноски.

                  Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

                  Между страните не се спори, и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност “***” за процесния период.

По делото от ищеца е представена заповед № *** г., съгласно която на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина ищецът се командирова за периода 22.03.2019г. – 05.05.2019г. до страни от ЕС и Сърбия със задача международен превоз на стоки при финансови условия от 90 евро на ден.

От ответника е представена друга заповед № ****.,  съгласно която на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина ищецът се командирова за периода 22.03.2019г. – 05.07.2019г. до страни от ЕС и Сърбия със задача международен превоз на стоки при финансови условия от 54  евро на ден. И двете командировъчни заповеди носят подписи на ищеца и работодателя му.

Ищецът е оспорил подписа си върху представената от работодателя заповед за командировка, съответно работодателят е оспорил подписа на управителя на дружеството върху представената от ищеца заповед, както и е оспорил част от съдържанието й, досежно написаното в нея число 90, настоявайки, че в тази му част документът не  е попълнен от управителя, а е бил изготвен за целите на процеса. По отнешение и на двата оспорени документа е била открита проерка на документа съгласно член 194 ГПК.

                По делото е била допусната СГрЕ с вещото лице С., като е било изслушано заключение, което не е било оспорено от страните, и съгласно което, е било установено, че оспорената от работодателя заповед за командировка е била подписана от управителя, а относно написаното в същата число 90, се отговаря да не е написано от управителя.

               Ищецът не е ангажирал доказателства относно твърденията му за неистинността на подписа му в представения от ответника документ- командировъчна заповед въпреки изрично дадените му от съда указания в тази насока в протоколно определение от 04.12.2019г.

              Изслушано е и заключение с вещото лице З.М., неоспорено от страните, съгласно което представената от ищеца заповед не е заведена в книгите за командировки, а освен това всички съхраняващи се заповеди за командировка на международните шофьори, работещи в дружеството, са определени по 54 евро на ден, и такива възнаграждения за командироване са начислявани и респ. изплащани. Според вещото лице ищецът е получил всички дължими му се трудови възнаграждения и командировъчни на базата 54 евро на ден по банков път, като тези суми са начислени в съответните водени от работодателя документи.

            Оспорените от страните заповеди за командировка представляват частни документи. Съгласно член 180 ГПК частният документ, подписан от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Или доказателствената сила на подписания от страната частен документ е само относно неговото авторство. В случая документът- представения от ищеца - заповед за командировка, в частта му, в която е посочено числото „90“ е неавтентичен, т.к. от заключението се установява тази цифра да не е била написана от управителя, или в тази му част документът следва да се приеме за неистински /неавтентичен/, като същият не следва да бъде кредитиран и изключен от доказателствата по делото съгласно член 194, ал. 2 ГПК. Относно оспорената от ищеца заповед за командировка съдът приема оспорването за недоказано, с оглед на което съдът приема, че този документ е истински и съставлява доказателство за командироването на ищеца в страни от ЕС за процесния период за 54 евро на ден. В този смисъл е и изслушаната ССЕ, според която на ищеца е платено по 54 евро на ден командировъчни пари.

                   С оглед изложеното, съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни.

На ответника ще се присъдят 1000 лева за адв. възнаграждение и 300 лева разноски за ССЕ и СГрЕ.

Така мотивиран, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

      ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.П., ЕГН **********, против „КЗТ Златанови“ ООД с ЕИК *** искове за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 1 659,83 лева неплатени трудови възнаграждения за периода март 2019г. - юли 2019г., както и сумата от 2661 евро обезщетение за командировка за периода 22.03.2019 г. - 07.07.2019 г. , ведно със зак. лихва върху тези две суми, считано от завеждане на исковата молба в съда – 16.09.2020г. до окончателното им изплащане, като недоказани и неоснователни.

                  ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН ********** да заплати на „КЗТ Златанови“ ООД с ЕИК **** разноски по производството в размер на 1300 лева.

                  Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Н.Н.