Решение по дело №1772/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 841
Дата: 15 октомври 2024 г. (в сила от 15 октомври 2024 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20241720101772
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. Перник, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720101772 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, чрез пълномощника юрк. И., срещу Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 235,34 лв. - главница по Договор за стоков кредит № ***, сключен на *** г.
с „Банка ДСК“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г., и сумата 74,55 лв. – обезщетение за
забава за периода от 07.09.2020 г. – 07.09.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение № 2577/26.09.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4325/2023 г. по описа на
Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че по силата на договор за стоков кредит № ***, сключен
на *** г., „Банка ДСК“ АД е предоставил на ответника кредит в размер на 671,75 лв. със
срок на изплащане до 17.01.2019 г.
На 25.04.2019 г. с Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г. „Банка ДСК“ АД е
прехвърлило на ищеца вземанията, произтичащи от договор за стоков кредит № *** от ***
г., сключен с ответника. Твърди се, че по силата на изрично пълномощно от цедента
1
ищцовото дружество изпратило до ответника уведомление за извършената цесия, а в случай,
че се приеме, че не е надлежно уведомен, следва да се счита за уведомен с връчване на
препис от исковата молба.
Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил
правен интерес от предявяване на настоящите искове в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на 30.09.2024 г., като
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Ответникът
не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени
доказателства, от които може да се направи извод за вероятната основателност на
предявените искове.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
Горното налага предявените искове да се уважат, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК,
съдът не следва да излага мотиви за това.
Като правоувеличаваща последица от предявяването на иска, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски. В заповедното производство ищцовото дружество е
сторило разноски в размер на сумата 18,02 лв. – държавна такса, и сумата 36,04 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство: сумата 25,00 лв. - държавна
такса, и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер
съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
2

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ
на „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата 235,34
лв. /двеста тридесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/ - главница по Договор за
стоков кредит № ***, сключен на *** г. с „Банка ДСК“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Рамков договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 24.04.2019 г. и Допълнително споразумение за цедиране на вземания към него от
25.04.2019 г., и сумата 74,55 лв. /седемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/ –
обезщетение за забава за периода от 07.09.2020 г. – 07.09.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение № 2577/26.09.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4325/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Макроадванс“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата 54,06 лв. /петдесет и
четири лева и шест стотинки/ - разноски в заповедното производство, и сумата 125,00 лв.
/сто двадесет и пет лева/ - разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч.гр.д. № 04325 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3