Р Е Ш Е Н И Е
№ I-23
26.03.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в публичното съдебно заседание, на двадесет и седми
февруари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при
секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева в.гр.д. № 1810 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е висящо за втори път пред Окръжен съд
Бургас след като с Решение № 151/27.11.2018г. по гр.д. № 1479/2018 г. по описа
на ВКС е отменено Решение № III-131 от
12.12.2017г. по в.гр.д. № 1467/2017г. на Окръжен съд Бургас и делото е върнато
за ново разглеждане от друг въззивен състав. С постановеното решение ВКС
приема, че за да извърши адекватна преценка за наличието на промени в
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, отразяващи се в положението на
децата и на ефикасността на взетите мерки по упражняване на родителските права,
съдът е длъжен да изслуша двамата родители съгласно изричната норма на чл. 59,
ал. 6 СК, а поради неизпълненото задължение да се изслушат двамата родители, е
допуснато съществено процесуално нарушение. Ето защо решението на ОС Бургас е отменено и делото
е върнато за разглеждане от друг състав на ОС Бургас с указания да се изпълни
задължението по чл. 59, ал. 6 СК по призоваване и разпит на двамата родители в
открито съдебно заседание, при което след съвкупна преценка на всички приети
доказателства да се извърши преценка за наличието на променени обстоятелства по
чл. 59, ал. 9 СК.
При повторно разглеждане на делото съдът
докладва въззивна жалба вх.№ 30351/08.08.2017г. на БРС от Д.Ж.Т., ЕГН **********,
с адрес: с адрес:
гр.Б., ж.к.„И.“, бл.**, вх.*, ет.* против решение № 1057/18.07.2017г. по гр.д.№
3029/2016г. по описа на БРС, с коeто съдът е изменил режима и мерките за
упражняване на родителски права, местоживеенето и режима на лични отношения
между децата Т. Т. С., ЕГН: ********** и К. Т. С., ЕГН: ********** и майката Д.Ж.Т.,
като я е осъдил да заплаща за двете деца, чрез техния баща и законен
представител месечни издръжки по ред и в размери – подробно описани в
диспозитива на постановеното решение. Решението се обжалва и в частта, с която Т. осъдена да заплати д.такси и разноски в полза
на Т.С.. С въззивната жалба се твърди, че не е налице промяна на
обстоятелствата, както и че решението е необосновано, несъобразено със
събраните в хода на делото доказателства. Намира, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за агресивно
поведение на бащата спрямо децата, счита, че съдът не е обсъдил доказателствата
поотделно, а след това и в съвкупност и затова решението е неправилно. Заявява,
че бащата въздейства върху отношението на двете деца към майката, като в хода
на производството те са започнали да проявяват отрицателни чувства към нея, да
я обиждат с поведението си и да проявяват форми на отчуждаване. Твърди, че
хигиената им е силно занижена и бащата не полага достатъчно грижи за тях.
Счита, че липсват предвидените в съдебната практика критерии за промяна на
обстоятелствата, които да налагат промяна на упражняването на родителските
права. С въззивната жалба са направени доказателствени искания, допуснати при
първото разглеждане на делото.
Въззиваемият е депозирал отговор по
въззивната жалба, оспорва я, моли да бъде потвърдено решението на БРС като
счита същото за правилно и законосъобразно.
С
Определение № 13/04.01.2019г. по в.гр.д. № 1810/2018г. по описа на ОС Бургас съдебният
състав намери жалбата за редовна и допустима като подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание
чл.268 и сл. от ГПК я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание като
допусна на основание чл. 59, ал. 9 СК изслушване на родителите.
Пред
въззивна инстанция се проведоха две открити съдебни заседания като в първото се
изслушаха родителите и се приеха представени от страните писмени доказателства,
а във второто съдебно заседание се изслушаха двете деца и посочен от въззиваемия
свидетел.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа страна следното:
Производството
пред първа инстанция е образувано по искова молба на Т.А.С. против Д.Ж.Т. Ищецът
твърди, че с ответницата имали сключен граждански брак, от който имали две деца
– Т. Т. С. ЕГН ********** и К.Т. С. ЕГН **********. Бракът бил прекратен по
взаимно съгласие с влязло в сила решение от 11.03.2010г., с което било
постигнато съгласие упражняването на родителските права да бъде предоставено на
майката. До началото на месец юли 2014г. децата живеели при майка си, а бащата
упражнявал режим на лични контакти, но от месец юли 2014г. двете деца живеели
при бащата и той изцяло се грижел за тях, тъй като ответницата заминала за чужбина да търси
работа. Предоставила на бащата декларация и нотариално подписано пълномощно, че
е съгласна бащата да упражнява родителските права и да се грижи за децата. Майката
заминала за Австрия месец декември 2014г. като в периода преди заминаването й от
месец юли 2014г. до датата на подаване на исковата молба в съда децата живеели
с баща си, като продължавали да живеят при него дори в кратките периоди, в
които майката се връщала в България. Навежда твърдения за влошено психическо
състояние на ответницата. Сочи, че на 16.03.2016г. ответницата се върнала в
България и на 18.03.2016г. бащата завел децата при нея. На 20.03.2016г. отишъл
с ****а на отвеницата Р. Т., с ********** си К. Е. П. да вземат децата,
позвънили на домофонната уредба, обадила се Т. С. плачейки да отидат бързо,
защото майка й правела и говорела странни неща. Д.Т. отворила вратата, двете
деца плачели, а майката била неадекватна, не могла да познае **********, не
разбирала какво й се говори и твърдяла, че ищеца иска да я убие и погребе,
както баба й, не знаела кой ден е. Ищецът взел децата в колата, а ответницата
започнала да вика за помощ и да твърди, че я отвличат заедно с децата. Извикали
полиция, а бащата отвел децата, които били изплашени и разстроени. Ответницата
отишла в спешен център, впоследствие подала жалба срещу свои роднини, че искат
да я убият и била настанена за лечение в психиатрия. Ищецът счита, че са се
променили обстоятелствата и се налага промяна при упражняването на родителските
права. Твърди, че ответницата няма доходи, не работи и няма собствено жилище, а
той разполага с необходимите условия и капацитет да се грижи за децата – има
собствено жилище, трудови доходи, грижи се за децата от месец юли 2014г., не
били лишени от нищо, имал всички условия за тяхното отглеждане и възпитание.
Самите деца желаели да живеят с баща си като били записани в училища близо до
дома му – дъщеря му в училище „Л. К.“, а сина посещавал детска градина
„Радост“. Децата имали изградена социална среда, бащата изградил топли отношения
с децата, били привързани към него, а отделно за отглеждането можел да разчита
на помощта на своята майка. Въз основа на така изложените факти, моли да се
приеме, че са настъпили обстоятелства, които дават основание за промяна на
упражняването на родителските права и да се постанови решение, с което да му се
предостави упражняването на родителските права върху двете деца и съдът да се
произнесе служебно по въпросите, визирани в чл. 59, ал. 2 СК. Представя
доказателства.
Постъпил
е писмен отговор от Д.Т., с който намира искът за неоснователен. Твърди, че
фактите, посочени в исковата молба не отговарят на действителността. Сочи, че
липсва изменение на обстоятелствата, което да изисква промяна на упражняваните
родителски права. Признава, че е имало период от време, в който е работила в
чужбина и ищецът е гледал временно децата, за да може да отиде да работи в
чужбина, да събере пари и да направи ремонт на жилището, в което живеят децата.
Изпращала пари на ищеца за децата, а след като се върнала направила ремонт.
Оспорва, че при идването си в България не е вземала децата. Твърди, че ищецът
се държал с нея непривично и агресивно, започнал да я заплашва, че ще я вкара в
„лудницата“, настроил децата срещу нея и ги накарал насила да кажат, че не я
искат, а описаното събитие на 20.03.2016г. не отговаря на действителността и
било предварително подготвено от ищеца, който си осигурил „свидетели“, а в действителност
отвлякъл децата и отказал да ги върне като казвал, че е психично болна. Сочи,
че ищецът бил агресивен като през 2011г. било образувано дело за защита от
домашно насилие. Излага становище, че сама се справяла с отглеждането на децата
като се изключи краткият й престой в чужбина, който се наложил за тяхно добро. Смята,
че за децата не се грижи ответникът, а неговата майка, която страдала от глаукома
и правела всичко възможно да настрои децата срещу майка им. Сочи, че не тормози
децата, а се старае да ги научи на здравословен начин на живот и полага
адекватни грижи за тях. Жилището, в което живеела било общинско и й било
предоставено за отглеждане на децата като договорът бил безсрочен и затова
вложила средства за ремонт. Твърди, че разполага със средства, с които да се
грижи за децата и си търси работа. Децата имали приятели в квартала, в който
живеела, защото по-дълго живеели с нея. Счита, че децата са подложени на натиск
от страна на бащата и неговата майка и под тяхно влияние се формира родителско
отчуждение спрямо майката. Моли исковата молба да бъде оставена без уважение. Ангажира
доказателства.
Постъпило
е становище във връзка с подадения писмен отговор, с което ищецът оспорва
ответницата да е изпращала пари на децата в брой по приятели, но не оспорва
получените по банков път средства. Оспорват се твърденията, че между страните е
постигана уговорка тя да работи в чужбина, за да отгледат децата, както и че се
държал враждебно и е подготвял постановка, оспорва да е тормозил ответницата и
децата.
В
съдебно заседание пред първа инстанция процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба, а представителят на ответника оспорва иска.
С
обжалваното решение РС Бургас е намерил предявеният иск за основателен, поради
изменение на обстоятелствата, тъй като продължителен и непрекъснат период от
време грижи за двете деца полагал бащата Т.С. като създаденото фактическо
състояние на съвместно съжителство на децата с баща им е запазило интересите на
Т. и К. и не е налице основание за връщането им в дома на майката. Определил е
режим на лични отношения с майката, както и издръжката на децата.
Не
се спори между страните и от представеното Решение от 11.03.2010г. по гр.д. №
1480/2010г. по описа на РС Бургас и удостоверение (л. 8) се установява, че на
11.03.2010г. е прекратен брака между Д. С. и Т.С. като упражняването на
родителските права по отношение на децата Т. С., родена на -**.**.****г. и К. С., роден на **.**.****г. е предоставено на майката,
определен е режим на лични отношения с бащата, ползването на семейното жилище в
гр. Б., ж.к. В., бл. **, вх. *, ет. * е предоставено на Т.С.,
а след прекратяване на брака съпругата носи предбрачното си име Т.
Представено
е Решение от 11.11.2011г. по гр.д. № 9095/2011г. на БРС за налагане на мярка за
защита от домашно насилие на Д.Т. осъществено спрямо нея от Т.А.С. на
23.10.2011г. Съгласно служебна бележка л. 79 Д.Т. и Т. С. през месец октомври и
ноември 2011г. са потърсили психологическа помощ от „Център за превенция на
насилието и престъпността“.
Съгласно
пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 12.08.2014г. с рег. № 6271 на нотариус с рег. № 458 на НК, Д.Т. е
упълномощила Т.С. да я представлява пред изброени органи и институции във
връзка защита правата и законните интереси на децата Т. С. и К. С. Пълномощното
е общо и безсрочно. Представена е декларация, с която Д.Т. предоставя
родителските права на бащата Т.С. Представената декларация е нищожна, тъй като
противоречи на закона, който предвижда, че промяната на упражняването на
родителски права се извършва по реда, предвиден в чл. 59 СК - със съдебно
решение.
Представен
е нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1984г. (л.13), с който Т. Т. е
дарила на Т.С. недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Б., компл. „Л. К.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап.**.
Съгласно
трудов договор № 00001170/19.05.2014г. и служебна бележка (л. 16) Т.С. работи в
„Алупласт – ЖТГ“ ЕООД от 19.05.2014г. като охранител в предприятие. Към
20.05.2016г. е с основно трудово възнаграждение 420 лева.
Представено
е удостоверение № 109/17.05.2016г. от ОДЗ „Радост“, гр. Б., че К. С. е записан на 01.09.2014г. и посещава
подготвителна група на ОДЗ, от 01.09.2015г. посещава редовни занимания в
четвърта подготвителна група, бащата придружава детето и заплаща таксата за
детска градина.
Представено
е удостоверение (л.18) от СОУ „Й. Йорков“, гр. Б.,
че Т. С. е учила в училището през учебната 2012/2013г. г. II“б“ клас; през учебната 2013/2014г. III „б“ клас. Съгласно удостоверение №
835/17.05.2016г. от УО „Л. К.“, гр. Б. Т. С. е учила в
училището през учебната 2011/2012г. I“б“ клас; през
учебната 2014/2015г. – IV „б“ клас и през
учебната 2015/2016г. – V „б“ клас, в
паралелка със засилено изучаване на хореография, към датата на удостоверението
продължава да учи.
Съгласно
удостоверение № 959/26.05.2016г., издадено от ОУ „Л. К.“ гр. Б. К. С. е записан редовен ученик в
училището за учебната 2016/2017г. в I „б“ клас с
разширено изучаване на хореография.
Представено
е удостоверение от „Център за превенция на насилието и престъпността“ гр.
Бургас, че Д.Т. е посетила центъра на 18.03.2016г., на 23.03.2016г. и
24.03.2016г. отново е посетила центъра и е провела психологически консултации,
като споделила тревожност за живота и ******** си и била насочена за
консултация с психиатър.
Представен
е доклад за установен факт и предприето действие от ОД на МВР Бургас от
20.03.2016г., че служители на ОД МВР Бургас са посетили адрес в гр. Б., ж.к. И.
Съгласно
писмо л. 68 от Център за психично здраве Бургас Д.Т. не се води на диспансерен
отчет, но е лекувана еднократно в ЦПЗ Бургас в условията на Отделение за
лечение на спешни психиатрични състояния от 29.03.2016г. до 18.04.2016г. с
диагноза: **** ********* ******** ********** с ********** ********.
Представена
е Епикриза за периода на хоспитализация от 29.03.2016г. до 18.04.2016г. в „Център
за психично здраве“, гр. Бургас, съгласно която Д.Т. е изписана спокойна, с
подредено поведение, критична, назначена е терапия.
Съгласно
постановление л. 130 на РП Бургас е отказано да се образува производство за
принудително насТ.ване на Д.Т., тъй като са налице данни, че лицето се лекува
доброволно.
Пред
първа инстанция е представен социален доклад (л. 48), съгласно който е
осъществена среща на децата и родителите. При срещата децата са в добро
настроение, облечени, чисти, с подходящи за възрастта дрехи, отговарят
възпитано, нямат дефицит в общуването и са емоционално стабилни. Децата живеят
в дома на бащата, където има осигурени много Д. битови условия, а в жилището на
майката, което е общинско, е направен основен ремонт като има всички нужни
битови удобства за децата. И двамата родители са на мнение, че в името на
осигуряване на оптимална среда за личностното изграждане на децата им трябва да
постигнат разумен компромисен вариант и да тушират ескалиралото в последните години
напрежение помежду им. Двамата родители са отговорни, притежават необходимия
капацитет, за да полагат в максимална степен адекватни и пълноценни грижи за
децата си, отнасят към тях с осезателно чувство на обич, силна привързаност и
зряла родителска позиция по отношение на развитие на потенциала им. Двете деца
изразяват становище, че за момента се чувстват сигурни и спокойни в дома на
баща си и желаят да останат при него. Родителите са наясно със силните страни
на децата си като последните споделят, че майка им е отговорна и им купува
нужните неща, когато й гостуват и не отказва родителски съвет и присъствие. Към
датата на изготвяне на първия социален доклад социалният работник не е
установил данни за въвличането на К. и Т. в конфликт на лоялност между двамата
родители и не са станали жертва на отчуждаващи тактики, въпреки стремежа на
всеки един от родителите да привлече емоционално децата на своя страна поради силно
изразеното желание на всеки един от тях да упражнява родителските права.
Пред
първа инстанция е изслушано детето Т. С., което разказва, че живее заедно с ****
си при своя баща от вече две години, тъй като след като се развели с баща си, майка
й заминала за чужбина. Децата се разбират много добре с баща си, който помагал с
домашните, няма оплаквания от татко си, а майка й не й помагала особено с
домашните, справяла се сама, често им се карала. Детето споделя, че майката изпращала
от чужбина колети, върнала се от чужбина в средата на месец май и за лятото с ****
й решили да останат при нея целия месец юни, но тя заминала на 15.06 затова
останали само половин месец и това бил най-дългият престой. Детето изразява
желание, че не желае за постоянно да се върне при майка си.
Представен
е трудов договор л.101, с който Д.Т. от 15.09.2016г. започнала работа като
продавач – консултант в Булпаркет ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение
545 лева, който е прекратен, което се потвърждава от признание на ответницата в
с.з. 17.05.2017г.
Съгласно
покана за доброволно изпълнение л. 162 и изпълнителен лист л. 163, издаден на
20.12.2016г., майката образувала изпълнително дело № 361/2016г. по описа на ЧСИ
Трифон Димитров за принудително предаване на децата.
Пред
първа инстанция са разпитани свидетели - Й. Х., К. П. и Т. Н.. Съдът намира, че
показанията на свидетелите са последователни логични, съответстват на останалия
събран по делото доказателствен материал и следва да бъдат кредитирани. Свидетелят
Й. Х. живее в съседно на ищеца жилище от 4 години и от неговите показания, се
установява, че децата живеят в жилището при баща си, като отношенията им са Д.,
имат Д. битови условия, бащата извежда сина си на площадката и е там докато
детето играе, водел децата на плаж и те били добре възпитани. От показанията на
свидетеля К. П. - ********* на ищеца се установява, че докато страните по
делото живеели заедно обитавали апартамента в гр. Б.,
ж.к. В., но след раздялата Д. напуснала семейното жилище и повече от две години
двете деца живеели при ***** му, защото Д. заминала за чужбина. Свидетелства за
привързаност на бащата към децата, който бил подпомаган в отглеждането им от
своята майка, която водила активен начин на живот и когато се налага ходила в
жилището му. Установява се, че на 20.03.2016г. заедно с ****а на ответницата
отишли в дома й, децата се дърпали и плачели като казали, че майка им говори
несвързани неща. Ответницата не знаела кой ден е, извели децата, а Д. ги
последвала по чехли и започнала да вика, че бащата се опитва да ги отвлече, а
нея да убие. Бащата водел и прибирал децата от училище. Свидетелят Т. Н. също
потвърждава, че от около две години децата живеят при баща си, защото майка им
заминала за чужбина, за да осигури средства за ремонт на предоставеното й
общинско жилище. Родителите на Д. й казвали, че докато е в чужбина изпраща
средства за двете деца. Виждала, че докато ответницата е в чужбина родителите
на Д. вземат децата от петък до неделя като при едно от вземанията децата били
мърляво облечени, а в неделя вече били облечени като „кукли“. След като се
върнала от чужбина майката да се виждала с децата, но след това бащата спрял да
води децата.
Изготвена
и приета по делото е в******нна, обективна и независима комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, съгласно която вещите
лица дават заключение, че у децата не се наблюдава страх, напрежение,
притеснение в действията, думите и поведението им по отношение на бащата.
Децата имат широта и свобода на изказванията и действията си, уверени са, че
баща им ги чува и че ще бъдат удовлетворени желанията им, цари разбирателство
между тях, чувстват се свободни и поради тази причина свободно отказват
телефонно свързване с майка си. Т. се чувства в доброжелателно, приятелско
обкръжение сред съученици и приятели в сегашното си училище и предимно в
квартала на баща си, но и при майка си. Детето не желае повече промени и
емоционални загуби, търси стабилност, постоянство, спокойна среда, за да учи и
да бъде тинейджър на съответна възраст, дистанцира се от конфликтите с
родителите си, стреми се да спазва неутралитет, макар че живеейки с баща си възприема
част от неговите възгледи и принципи, харесва се каквато е и не се стреми към
свръхкомпенсации, способна е на емпатия. Чувства се добре и при майка си,
успява да изпита удовлетворение от грижите, които двамата родители осигуряват
за нея и **** й, уважава правото им да решават собствения си живот. Детето К.
обича и двамата родители, има емоционална потребност да е повече време с майка
си, от нейната грижа и нежност, детето не е било готово да се отдели внезапно
от майка си, когато тя е заминала за Австрия. Проличава дефицит на нежност,
близост по отношение на майката. Връзката на бащата с децата е топла, съществува
привързаност и доверие, използва се убеждаване и обясняване в подхода към
децата, формира се представа за „нас“ и „ние“, децата се обръщат към бащата, слушат
го, изпълняват изискванията му, разчитат на него, той за тях е благонадежден
родител. Дава им възможност да се самоизградят и изявят своите способности, чува
ги – дава им знания, социализира ги, обяснява им, развива способностите им,
процесът е изпълнен с целесъобразност, смисъл, обич и уважение. Т. се чувства
добре с бащата, който запълва емоционалната празнина от първите години на
отделяне от майката, а при К. проличава дефицит на нежност и близост. Бащата е
привързан към децата, стреми се да им осигури щастливо и спокойно детство,
уверен е в наличните си ресурси, родителските му реакции са адекватни, поставя
интересите на децата над своите. Съзнателно опазва и подкрепя връзката на
дъщеря си и сина си с майка им и се опитва да смекчава реакциите на децата,
особено на дъщеря си, която е в пубертетна възраст. Оказва готовност да организира
живота си около благоденствието на децата.
Двете деца се чувстват сигурни и спокойни в дома на баща си и желаят да
останат при него, няма данни за въвличане на децата в конфликт на лоялност
между родителите и не са жертва на отчуждаващи тактики, въпреки стремежа на
всеки родител да привлече емоционално децата на своя страна. Дадено е
заключение, че Д.Т. е в такова психично състояние, което не е опасно за
околните, така и за нея и децата й, годна е да се грижи за тях, но при евентуално
влошаване на психичното състояние родителските годности могат да се променят и
да бъдат подложени на нова експертна оценка. Поведението на ответницата се
характеризира с изключително голяма стеничност – сила, настойчивост, до степен
„назойливост“, което принуждава отсрещния да заеме защитна позиция. Трудно се
преговаря и договарят условия с индивид с подобно поведение, трудно се поставят
граници, трудно се овладяват подозрителността и нападките. Вещите лица са
посочили, че С. страда от ***** *******************, но е намерил лечение и го
провежда системно, претърпял е *******, от който се е възстановил и поставя
филтър на вредните въздействия от заобикалящата среда към него и децата, за
които се грижи. Емоционалните амплитуди на Т. са противопоказни за С., който е
положил усилия за стабилизиране на семейната система, постигнал го е, управлява
стресовете и риска и намалява стресогенността на средата и вредите за себе си и
децата. В съдебно заседание вещите лица са уточнили, че не се открили у С.
типичните характеристики на домашен насилник, а отвеницата, за да постигне
целите си всъщност играе ролята на домашен насилник, тя го закача, докосва, не
може да постави граница. Изразява се мнение, че за момчето не е добра промяна,
тъй като има изграден стереотип в отношенията между децата и баща им, но не
трябва да има стесняване и на контакта с майката, която осигурява внимание,
любов, нежност. Съдът намира, че заключението на вещите лица е обективно и
независимо дадено, то е в******нно, пълно, поради което му се доверява.
С
обжалваното решение РС Бургас е уважил предявения иск като е предоставил
упражняването на родителските права на бащата и е определил режим на лични
отношения с майката, както и минимална издръжка, която да заплаща.
Решението
е обжалвано от Д.Т. като за разглеждане на въззивната жалба е образувано
в.гр.д. № 1467/2017г. по описа на ОС Бургас.
Пред
въззивна инстанция са представени социални доклади, изготвени по постъпил в ДСП
- Бургас от Д.Т. относно условията, при които се отглеждат децата при техния
баща. Съгласно социален доклад за оценка по постъпил сигнал л. 53 за К. С. и л.
59 за Т. С. е извършено посещение на дома, в който се отглеждат децата.
Съгласно изпратен от ДСП Бургас отговор на Т. при посещението в дома на бащата
децата са облечени подходящо, налице са Д. условия за отглеждането на децата в
дома на бащата, К. е късо подстриган, а гнидите на Т. са почистени, при тях е
баба им на 74 години, в добра физическа и психическа форма. Т. била нетърпелива
от новата учебна година и амбицирана да покаже отлични резултати, за да може в VIII клас да постъпи в желаната от нея гимназия. Уверена
е в собствените си сили и не й липсва самочувствие. Бабата също е ангажирана
към отглеждането на децата, била бивша учителка и е важно за нея децата да са
отговорни и ангажирани с учебния процес. Наблюдава се емоционална привързаност
на децата и към двамата родители. На децата е осигурена безопасна среда с
необходимите условия за успешната им личностна реализация.
Пред
въззивна инстанция е разпитан и свидетел
П. Г., ****** на Д.Т.. Свидетелката твърди, че Т. използвала обидни думи спрямо
майка си, като я чула да й казва „пий си хапчетата“ и попитала К. защо не иска
да ходи при майка си и той казал, че „тати“ не му разрешава, обяснило, че бащата
казал, че след като осъдят майката ще й вземат парите и че баща му ще му купи
телефон. Г. чула заплахи от Т., че ще вкара ****** й в лудницата, децата
блокирали телефона на майка си и тя не можела да се свърже с тях. Твърди, че
децата отивали на празници у тях със стари и малки дрехи. Свидетелката
потвърждава, че подала молба за настаняване на ****** си за лечение, тъй като
след като се върнала от Австрия твърдяла, че роднините й се съюзили с ищеца да
й вземат децата. Бащата давал децата, когато прецени, а не когато трябвало.
Показанията на свидетелката, в частта, в която се твърди, че бащата настройва
децата срещу майка си съдът намира, че не следва да се кредитират. Този извод
съдът прави съгласно чл. 172 ГПК като показанията на близки роднини се вземат
предвид с оглед на всички събрани по делото доказателства и възможната тяхна
заинтересуваност. В случая липсват други доказателства, които да подкрепят
твърдението на ******та на Т., че бащата настройва децата срещу тяхната майка. В
същото време са налице доказателства, които подкрепят изложеното от
свидетелката, че Д.Т. е страдала от ************ на ******** и е била лекувана,
в която част съдът се доверява на показанията.
С
Решение № 131/12.12.2017г. по в.гр.д. № 1467/2017г. по описа на ОС Бургас съдът
е приел, че не е налице трайно влошаване на ******** на въззивницата, водещо до
невъзможност да упражнява родителските права, а освен това са налице признаци,
че децата са започнали да проявяват признаци на неуважение към майка си в
резултат от въздействието на бащата, поради което е приел, че подобно поведение
на родител, целящо да злепостави и урони авторитета на другия не е в интерес на
децата и на формирането на ценностната им система, поради което е счел, че не
са налице основания за допускане на изменение на мерките относно упражняване на
родителските права по отношение на децата. Отменил е решението на РС Бургас и е
постановил ново, с което е отхвърлил предявения иск.
С
Решение № 151/27.11.2018г. по гр.д. № 1479/2018г. по описа на ВКС решението на
ОС Бургас е отменено и делото е върнато на друг състав на ОС Бургас за
изслушване на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 ГПК.
При
второто разглеждане на делото от ОС Бургас пред настоящия състав се изслушаха
двамата родители. Съдът пристъпи към изслушване на майката, която първоначално
спокойно изложи становището си защо смята, че следва да продължи да упражнява
родителските права. Посочи, че е заминала за чужбина, за да събере достатъчно
средства за ремонт на предоставеното й общинско жилище, действително оставила
децата при техния баща, но когато си идвала в България ги вземала през събота и
неделя, а през лятото по един месец. В момента била безработна, но смята, че не
само финансовите средства са от значение за отглеждането на децата, имало кой
да й помага. С парите, които получавала от работата в чужбина изпращала на
децата колети, парични средства, успяла да направи ремонт и да създаде Д.
битови условия за децата в жилището. Подробно излага, че бащата трябва, и е
задължително, да има връзка с децата, тъй като самата тя нямала връзка с
биологичния си баща и макар вторият й баща да й помагал значително липсата на
биологичния се усещала и много иска да го познава. Сочи, че бившият й съпруг
спазвал режима, който бил определен с решението за развод и нямала проблеми
докато не се завърнала в България. Излага, че от една година и повече С. я
игнорирал от живота на децата, не спазвал режима, определен с решението за
развод, тя не виждала децата, изразява възмущение от факта, че не може да вижда
децата си при положение, че тя е родителят, на който е предоставено
упражняването на родителските права. Сочи, че детето К. е отпаднало от
образователната система по вина на бащата. Смята, че ако се поговори с децата и
им се обясни, че контактът с майката е много важен, ще разберат и ще го
поискат, тъй като няма дете което да не иска да види майка си, ако не е
настроено. Спокойният тон и отношение на Т. се промени, когато съдът пристъпи
към изслушване на бащата. Същата започна да настоява, че бащата не спазва
определения режим на лични отношения, настойчиво изразява желание да упражнява
дадените й с решението за развод родителски права, записала е детето в училище
„Д. Ч.“, защото е по-близо до дома й. Започна да предлага компромисни варианти,
тъй като била на сто процента ангажирана, като предлаганият компромисен вариант
предвижда децата да живеят при нея докато приключи делото, а баща им да ги
взема и връща съгласно установения режим - ако това се случи щяла да оттегли
заявлението си до училището да не се разрешава на бащата да води и взема детето
от училище. Било добре бащата да взема и дъщеря им от Английската гимназия, за
да спестят разходи. След като вземел децата щели да останат в нейното жилище,
там имало печка за отопление, сготвено ядене и нямало „да мърда“ от вкъщи
докато не се прибере от работа, защото трябвало да се контролират децата. В
деня, когато бащата е на работа нейна детегледачка щяла да се грижи за децата.
Така счита, че грижите между родителите ще бъдат поделени. Акцентира, че в
момента, в който бащата наруши компромисния за нея вариант и задържи децата и
не ги върне, „с пълна сила“ попълва заявлението до училището още на следващия
ден. Т. изложи мнението си, че бащата е жесток родител, тъй като изключил
изцяло контакта на децата с тяхната майка. Изрази недоволството си от работата
на отдел „Закрила на детето“, от които срещнала арогантност, безхаберие и
невежество, много пъти търсила съдействие, за да ходи детето на училище, но й
отговорили незаинтересовано.
Въззиваемият
С. от своя страна изложи становище, че винаги е съдействал за срещите между
майката и децата. От месец юли 2014г. децата били при него като до занимаването
си през месец декември 2014г. майката не ги потърсила нито веднъж, а когато
заминала за Австрия се заигравали и забравяли да й се обадят. Настоявал
непрекъснато да й се обадят и да поддържат връзка с майката, ходили редовно при
майка си като много често не искали да ходят, но бащата настоявал. Една седмица
след рождения ден на Т., Д. отишла с полиция да вземе децата, тъй като не искали
да отидат при нея, полицаите казали, че след като не искат не могат да ги
накарат и оттогава децата се почувствали силни и не желаели да ходят при майка
си. Детето К. не ходело на училище, защото майката го спирала като забранявала
да го води и взема бащата. Въпреки, че не ходело на училище детето с отличен
завършило втори клас, но ситуацията се повтаряла в трети клас. До месец януари
2018г., въпреки нежеланието си, по настояване на бащата, децата посещавали
майка си, но през месец януари 2018г. дали „пълен бойкот“, настоявали К. да
бъде върнат в училище „Л. К.“. Бащата счита, че майката целяла детето да излезе
от системата, за да може той да се окаже лош родител. След като отказали да
ходят при майката от м.януари 2018г., на 01.03.2018г., се състояла среща в ЦОП,
майката оттеглила пълномощното на бащата и затова той не могъл да го запише на
училище. Сочи, че докато го водел на училище детето нямало отсъствия, дори
липсвали закъснения.
След
като изслуша родителите съдът намери, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото и с оглед интереса на децата е нужно извършване на нов социален доклад, изслушване
на децата и се приеха писмени доказателства.
Пред
въззивна инстанция е представен протокол за контакт в „ЦОП“- Бургас между К. и Т.
с тяхната майка на 01.03.2018г. в присъствие на социален работник, който контакт
е протекъл в леко напрегната обстановка, децата поставили ултимативни въпроси
към майката, заемат опозиционно поведение, вземат дадените от майка им
мартенични и лакомства. Родителят проявява интерес към ежедневието на децата,
но те отказват да споделят факти. В същия ден е проведена среща в присъствие на
представители на „ЦОП“- Бургас между двамата родители като Т. заявила правата
си над децата, в резултат от което предприема действия по отписване на детето К.
от ОУ „Л. К.“ и преместването му в ОУ „Д. Ч.“. Бащата отказва да се
противопостави на желанието на детето да учи в ОУ „Л. К.“, а Т. отказва да
изслуша предложенията на бащата. Поради липса на подходящ тон срещата е
прекратена.
Съгласно
служебна бележка от 05.06.2018г. л. 38 детето К. С. учебната 2017/2018г. е бил
ученик във втори клас в ОУ „Л. К.“ като за периода 15.09.2016г. – 16.02.2018г.
няма неизвинени отсъствия.
Съгласно
съобщение телепоща от 02.03.2018г. Т. уведомила С., че още на 19.01.2017г. е
оттеглила пълномощното, заверено на 12.08.2014г. и няма право да се представя
за неин пълномощник. Представена е декларация л. 116 (от касационно
производство) с нотариална заверка на подписа от 19.01.2017г., извършена от
нотариус рег. № 458 НК, че Д.Т. оттегля пълномощията, дадени на Т.С. съгласно
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 12.08.2014г., извършена от
нотариус с рег. № 458 НК.
Съгласно
удостоверение за преместване изх. № 249/30.01.2018г. от УО „Л. К.“ в уверение
на това, че К. С. до 30.01.2018г. е бил ученик в дневна форма на обучение във
втори клас и се премества в СУ „Д. Ч.“. Представено е удостоверение за
преместване изх. № 379/16.02.2018г., издадено от ОУ „Л. К.“, че до 16.02.2018г. К. С. е в дневна форма на
обучение във втори клас и се премества в СУ „Д. Ч.“ по молба на родителите.
Видно
от служебна бележка № 421/20.03.2018г., издадена от Директор на ОУ Л. К., се
установява, че е издадено удостоверение за преместване на ученика К. С. с изх.
№ 379/16.02.2018г. в СУ „Д. Ч.“, гр. Б., по молба на майка му. Представени са
молби от децата К. С. и Т. С. от 23.01.2018г., адресирани до Директора на ОУ „Л.
К.“, с които молят да не бъдат премествани в друго училище.
Съгласно
служебна бележка л. 31 К. С. е записан на 10.04.2018г. в училище СУ „Д. Ч.“. В
училището на 19.04.2018г. и на 04.09.2018г. са депозирани заявления от майката,
че забранява детето К. С. да се води и взема от училище от бащата л. 32-34, л.
42, л. 43.
Издадено
е задължително предписание на майката Т. от 02.05.2018г. да осигури
присъствието на детето в учебното заведение, в което е записано.
Представено
е удостоверение за завършен втори клас от К. С., издадено от Средно училище „Д.
Ч.“ за учебната 2017/2018г.
Съгласно уведомително писмо от Директор на СУ „Д.
Ч.“ до родителите л. 36, л. 48 К. не е посещавал училище повече от два месеца
по неуважителни причини и е отписан, считано от 17.12.2018г.
Издадена
е педагогическа характеристика от класен ръководител в СУ „Д. Ч.“ за детето К. С.
от 09.01.2019г., съгласно която детето бързо се приобщило към колектива, но отсъства
от учебни занятия по искане на майката той да не бъде воден и вземан от баща
си, поради тази причина бил удължен втория учебен срок. Показва високи нива на
развитие, а на изходните нива показва отлични резултати.
Представено
е свидетелство за основно образование на Т. С. от УО „Л. К.“, съгласно което е
завършила основно образование учебната 2017/2018г. Съгласно педагогическа
характеристика л. 45 тя има активно отношение към учебната дейност, а през
изминалите учебни години 5-7 клас няма неизвинени отсъствия и е отлична и
примерна ученичка.
Съгласно
ученическа книжка Т. С. е записана в VIIIе клас в
Английска езикова гимназия „Гео Милев“, гр. Б. за учебната 2018/2019г.
По делото е изготвен и нов социален доклад съгласно който е проведена среща с родителите и децата. К. отново е споделил, че много се разстроил от това, че майка му го е отписала от ОУ „Л. К.“ и го записала в СУ „Д. Ч.“, тъй като ОУ „Л. К.“ имал много приятели и се чувствал щастлив. Децата заявяват, че обичат и двамата си родители, но желаят да живеят в дома на баща си и имат желание да се виждат с майка си, когато тя промени отношението си към тях. Към момента децата фактически живеят при баща си. Двамата родители изразяват желание да се грижат за децата. Проблематично е съдържанието на емоционална близост на майката с децата, тъй като те изразяват позиция, че желаят да продължат да живеят при техния баща, но Т. се надява да постигнат съгласие с бащата. Установено е въвличането на К. и Т. в конфликт на лоялност между двамата родители, всеки желае да привлече емоционално децата на своя страна поради силно изразено желание на всеки да упражнява родителските права.
Съдът
намери за нужно за изясняване на обстоятелствата по делото да изслуша двете
деца. При явяването пред съда същите пресъздават фактите и обстоятелствата по
делото съгласно личните си впечатления. Т. с гордост разказва, че учи в
Английска гимназия, завършила първи срок с отличие, всяка сутрин пътува до
училището, живее при баща си в гр. Б., ж.к. В., бл. **, разказва, че помага на брат
си да учи вкъщи. Изразява желание, че иска да живее при баща си, ходили и при
майка си, но „тя започна да прави номера. Отписа К. от училище и затова спряхме
да ходим при нея. Майка е много властна и иска да командва и да става на
нейното. Когато се опитваме да казваме нашето мнение, тя казва: „Аз съм
майката. Делото е от 2010 г. Аз ще решавам къде К. ще учи.“ Когато той се
оплаква, тя казва, че и тя иска много работи, но няма. Майка живее в бл. ** в И.,
в общинско жилище.“ „Тя постоянно говори, че Бог ще накаже лошите, от което се
вижда, че намеква, че лошите са тати и баба. Когато ходехме при нея обиждаше
тати, че е много дебел и че ще се търкаля още малко. Ние до една степен
търпяхме това, но когато започна все повече и повече да го обижда, на нас ни
писна. Тати се отнася добре с нас и се грижи добре за нас. Осигурява ни храна, дрехи.
Вкъщи готвят татко и баба. Сега К. пак не ходи на училище и изостава тази
година от останалите деца.“ Детето разказва, че с брат си ходили при майка си,
„ докато не започна да прави глупости.“ Детето има ясна представа за
възможностите си и желае да учи и да трупа знания, сочи, че по свое собствено желание
учи в Английската гимназия. Баща й много настоявал да влезе в Търговската
гимназия, но след като му обяснила, че това не е нейното място, той се
съгласил. Майка й искала да я отпише от Английската гимназия и да я запише в
„ТОХ-а. Баща ми провери дали има свободни места там. Ако ме беше записал там,
щях да правя тестени изделия там. Аз имах бал 393,5., а тя искаше да ме запише
в ТОХ-а. Английската гимназия наистина ми харесва. Първия срок завърших с 5.75.
Ако не ми харесваше, нямаше да имам такъв висок успех.“ Т. изразява желание да
се вижда с майка си, но желае същата да промени поведението си спрямо тях
„Нямаме против да се виждаме с нея, но да се държи нормално. Тя ни заключваше,
когато ходихме при нея. Вече ни е страх да ходим, защото ще дам за пример една
ситуация - Баща ми беше на работа, като трябваше на другия ден да ни вземе и тя
каза, че няма да ни взима. Заключи вратата и не ни пусна. Това се е
случвало повече от един път. Тя ни казва, че нямаме право да сме при баща ни,
защото трябва да сме при нея. Постоянно ни натяква, че делото е от 2010 г.
Заключва ни и затова вече ни е страх да ходим при нея. Аз съм й сърдита.“
Детето
К. показва високо ниво на развие за възрастта си. Изразява силно желание да
учи, но не желае да се откъсва от средата, в която е израснал през последните
години. „Аз искам да ходя в училище „Л. К.“ с моите приятели. Майка иска да ме
записва в „Д. Ч.“. Искам баща ми да ме води и взима от училище „Л. К.“. „Уча в
училище „Л. К.“, но майка ме отписа от там два пъти, защото иска да живея при
нея, а моето желание е да живея при тати. Тати живее в бл. ** във „В.“. Аз
искам да съм и с кака и с тати. С кака се разбирам. Тя ме слуша. Сега, като не
ходя на училище, учим с тати.“
Съдът
намира, че между двете деца е налице силна емоционална връзка, основана на
взаимна подкрепа и разбирателство. Т. помага на брат си да учи докато не ходи
на училище като двете деца разказват, че в грижите за тях участва и тяхната
баба, която е при тях, когато баща им е на работа.
В
съдебно заседание за изясняване на актуалните отношения в дома на бащата е
допуснат до разпит и свидетеля В. А., съседка на бащата, чиито показания съдът
намира за логични, последователни, кореспондиращи на останалите доказателства,
поради което й се довери. Казва, че добре познава бащата, от 2012г., когато са
закупили апартамент в съседство, тогава мъжът вече бил разделен със съпругата
си. Жената сочи, че С. е изключително съвестен и добър баща и родител, децата
живеели при него от 2014г., той се е отдал изцяло на тях, а те се чувстват
много добре при него, обичат и майка си, но не искат да живеят при нея.
Присъствала на опит на майката да заведе К. в училището, в което го е записала,
а той със сълзи казал, че не иска на това училище. Детето споделило на
свидетелката, че почни не познава майка си.
Съдът намира, че други относими и необходими доказателства не са налице.
С оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, този състав на съда намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Съдът намира, че решението на първа инстанция е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.В тежест на ищеца е да докаже, че е налице изменение на обстоятелствата като съдът постановява решението си съобразно закона, при преценка на събраните доказателства и ръководейки се от интересите на децата.
Съгласно ППВС № 1/74 г., чийто
разрешения са актуални и при
действието на СК от 2009 г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща
необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права
е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети
пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат
от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато
мерките на практика са променени. Посочено е, че във всички случаи съдът е
длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети предвид
при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с
промяна на родителските, възпитателските или моралните качествата на
упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след
първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства,
които засягат положението на детето са посочени: влошаване на жилищните условия
при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за
живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е
детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или
фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Като изменени
обстоятелства са посочени и тези, които са свързани с нововъзникналите права и
задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки -
отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е
детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на
детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са
предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на
лични грижи по отношение на детето.
В случая упражняването на родителските права върху децата е предоставено на майката съгласно постигнато между страните споразумение при прекратяването на брака през 2010г. Съдът счита, че двамата родители, съгласно изготвените социални доклади и експертиза по принцип имат нужния родителски капацитет, за да се грижат и отглеждат децата, но родителските права следва да се упражняват от този родител, който ще осигури интересите на децата в най-голяма степен. Двамата родители са на мнение, че децата имат нужда да имат контакт както с единия, така и с другия родител, самите деца в съдебна зала заявяват, че искат да се виждат с майка си, но ако тя промени поведението си спрямо тях. Те имат нужда от нейната грижа и внимание, но предпочитат да живеят при баща си. Мнението на децата не е обвързващо за съда, а следва да се прецени с оглед на всички събрани доказателства.
Не
се спори, че майката от лятото на месец юли 2014г. е поверила грижите върху
децата изцяло на техния бащата, тъй като е възникнала необходимост да замине за
чужбина. На практика, въпреки постановеното съдебно решение, родителските права
фактически се упражняват от бащата, каквато е била и волята на майката, видно
от представеното по делото общо пълномощно и подписаната от нея декларация,
макар и същата да е нищожна е индиция за волята на родителя. Заминаването на
майката за чужбина е било съпроводено с много емоционални промени за двете деца,
но благодарение на грижите на бащата са били съхранени техните интереси.
Децата
намерили при баща си топлина и спокойствие, възможност свободно да се изказват,
да бъдат изслушвани и чувани от него, изградена е връзка, която е топла,
съществува привързаност и доверие. Съгласно приетата по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза бащата в подхода към
децата използва убеждаване и обясняване, децата се обръщат към бащата, слушат
го, изпълняват изискванията му, разчитат на него, той за тях е благонадежден
родител. Дава им възможност да се самоизградят и изявят своите способности,
чува ги – дава им знания, социализира ги, обяснява им, развива способностите
им, процесът е изпълнен с целесъобразност, смисъл, обич и уважение. Промяната
на този установен фактически режим съдът счита, че би бил съпътстван с нови
емоционални преживявания за децата, с откъсване от създадената топла и спокойна
семейна среда, което не е в техен интерес. Запазването упражняването на
родителските права от майката съдът намира, че към момента противоречи на
интересите на децата. Нейното поведение след завръщането й от чужбина е
критикувано от децата, които при изслушването заявиха, че майка им е „много
властна“, което изцяло кореспондира на заключението на комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, съгласно което
поведението й се характеризира с изключително голяма стеничност – сила,
настойчивост, до степен „назойливост“, което принуждава отсрещния да заеме
защитна позиция. Вещите лица са посочили, че трудно се преговаря и договарят условия
с индивид с подобно поведение, трудно се поставят граници, трудно се овладяват
подозрителността и нападките.
Видно
от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза, Т. се чувства в доброжелателно, приятелско обкръжение сред
съученици и приятели в сегашното си училище и предимно в квартала на баща си,
не желае повече промени и емоционални загуби, търси стабилност, постоянство,
спокойна среда, за да учи и да бъде тинейджър на съответна възраст. К. обича и
двамата родители, има емоционална потребност да е повече време с майка си, от
нейната грижа и нежност, детето не е било готово да се отдели внезапно от майка
си, когато тя е заминала за Австрия, но вещите лица в съдебно заседание сочат,
че от психологична гледана точка не смятат, че е по-добре да живее с майка си,
тъй като е изграден стереотип в отношенията с бащата, но не трябва да има
стесняване и в контактите с майката.
Правилно
процесуалният представител на въззивницата сочи и съдът установи от събраните
по делото доказателства, че в началото децата са еднакво привързани и към
двамата си родители, а в момента са се отдръпнали от своята майка. Съдът обаче
не установи от събраните доказателства отдалечаването на децата от майката да
се дължи на действията или поведението на бащата. Налице са доказателства точно
в обратна насока – същият съдейства за срещите на децата, настоява те да я
посещават, в каквато насока са обясненията на децата и приетата експертиза. В
съдебна зала детето Т. посочи, че именно майката е тази, която уронва
авторитета на баща им „Тя постоянно говори, че Бог ще накаже лошите, от което
се вижда, че намеква, че лошите са тати и баба. Когато ходехме при нея обиждаше
тати, че е много дебел и че ще се търкаля още малко.“ Не може да се пренебрегне
обстоятелството, че децата съвсем са преустановили контактите с майка си,
когато тя е предприела действия по принудително упражняване на родителските
права и по отписване на детето К. от училището, в което иска да учи и
записването му в друго училище, без да се интересува от желанието на детето.
Съдът намира, че майката чрез своите действия принуждава децата да заемат
защитна позиция. Споровете между родителите относно училището, в което да учи К.
в крайна сметка водят до неблагоприятна за детето ситуация, че то не посещава
учебно заведение, а се подготвя благодарение на Т., баща си и своята баба по
бащина линия. Следва да се има предвид и обстоятелството, че през времето преди
майката да промени учебното заведение на детето и да подаде заявление, с което
да забрани бащата да води и взема детето на училището, съгласно служебна
бележка от 05.06.2018г. л. 38 детето К. С. за учебната 2017/2018г. не е имало отсъствия.
Видно
от показанията на разпитаните пред първа инстанция свидетели, така и от
разпитаната в с.з. пред настоящия състав свидетелка, а и от заключението на комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза се установява, че бащата е
привързан към децата, стреми се да им осигури щастливо и спокойно детство,
уверен е в наличните си ресурси, родителските му реакции са адекватни, поставя
интересите на децата над своите. Майката от своя страна поставя компромисни за
себе си варианти кога и как бащата да взема децата от училище, самоволно и без
да се интересува от желанията на детето К. променя неговото училище с цел
постигане на резултата – детето да живее при нея и да упражнява родителските
права, предоставени й с бракоразводното решение.
Използването
на принуда спрямо децата да бъдат предадени чрез образуваното изпълнително дело
на майката в изпълнение на бракоразводното решение не е постигнало своя ефект, поради
което позовавайки се на заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза и имайки предвид изслушването на децата,
настоящият състав намира, че спрямо тях много по-ефективен и адекватен за
постигане на конкретни резултати е метода на убеждение.
Този
състав счита, че ще е стресиращо за децата и негативно в емоционално отношение
спрямо тях решение, с което да се промени фактически установеното от юли 2014
г. съвместно съжителство на децата с бащата - в жилището на последния, където
са останали по желание на майката, след това и по свое собствено желание и имат
изградени навици и приятелски кръг. Спокойствието на децата, успешната им интеграция в училищната среда е
в техен интерес. Промяната във вече изградените привички и установения порядък
в живота им, още повече по принудителен за децата начин, по-скоро биха им
причинили вреда и няма да способстват за възстановяване и укрепване на връзката
с майката. Децата изразяват нежелание да живеят с майка си и желание да живеят
с баща си като съдът, не е обвързан от това тяхно мнение, но преценено с всички
събрани доказателства, намира, че към момента е в техен интерес. Децата не
отказват контакти с майката, напротив, имат нужда от нейната нежност и
внимание, но не наложени по принудителен ред, поради което съдът счита, че
връзката на майката с децата ще бъде възстановена, но не следва да е чрез
средствата на принуда като се потвърди досегашния режим, а връзката следва да
се изгради постепенно с компромиси от страна и на двамата родители в интерес на
децата.
В
заключение, съдът счита, че в интерес на децата
е да се запази фактическото положение, съгласно което от юли месец 2014г. те
живеят при баща си и родителските права спрямо тях да бъдат предоставени на
бащата. Налице са такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел -
благополучието на децата, налагат изменение на досегашния режим на упражняване
на родителските права и на лични контакти, установен със споразумението между
страните, утвърдено с бракоразводното решение.
Предвид
посоченото решението на РС Бургас в тази част като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди.
В същото време, е
наложително възстановяване и на отношенията с майката, за което и двамата
родители са длъжни да окажат съдействие като настоящият състав намира, че на
майката следва да бъде определен разширен режим на лични отношения с децата, но
с оглед възстановяване на прекъсната връзка, да се предвиди преходен период,
както следва:
През
първите два месеца, считано от влизане на решението в сила, майката да вижда децата
всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 17,00 ч. След този двумесечен
период, майката да взима децата всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч.
в събота до 17 ч. в неделя - с преспиване, както и през първите пет дни от
пролетната ваканция на децата, а също и тридесет дни през лятната им ваканция,
по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се
задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено майката кога ще
ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, майката ще има право да
определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми писмено бащата до 31
май на съответната година.
През четните години майката да взима децата по време
на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Бъдни
вечер и Коледа, като взима децата в 18 ч. в деня, в който ги разпускат от
училище и да ги връща до 17 ч. в деня преди децата да тръгнат на училище, с
изключение на Коледа, когато да връща децата до 17 ч. на 28 декември; както и
да взима децата на рождения ден на всяко от тях – 21.10. и 01.04. - от 10 ч. до
17 ч., освен ако този ден е събота или неделя или попада в рамките на петте дни
от пролетната ваканция, когато се прилага посочения по-горе режим. През
нечетните години майката да взима децата по време на следните официални празници:
Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са
определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на
независимостта и Нова година, като взима децата в 18 ч., в деня, в който ги
разпускат от училище и ги връща до 17 ч. в деня преди да тръгне на училище, с
изключение на Нова година, когато да взима децата в 17 ч. на 28 декември и ги
връща до 17 ч. на 2 януари; както и да взима децата на именния ден на всяко от тях
- от 10 ч. до 17 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага
посочения по-горе режим.
За осъществяване
на личните контакти майката следва да взима децата от дома на бащата и
съответно да ги връща в този дом.
При разногласия
родителите да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на
Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас.
Съдът
намира за нужно да посочи, че при нова промяна на обстоятелствата всеки от
родителите може да поиска промяна на режима.
С оглед
резултата по спора за упражняване на родителските права, съдът следва да се
произнесе и за дължимата от родителите издръжка на децата. По делото липсват
доказателства за доходите на майката, но същата е в трудоспособна възраст, работила
е в чужбина, активно търси работа. Децата имат обичайни потребности, същите
посещават училище, поради което съдът намира, че за всяко едно от тях се дължи
обща месечна издръжка в размер на 360 лева. Ето защо майката следва да бъде
осъдена да заплаща издръжка в размер, близък до минималния, а именно 180 лева за
всяко дете, в който смисъл е и решението на РС Бургас.
На
основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските. Предвид оставянето
без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС Бургас на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемия направените пред ОС Бургас разноски, както и на основание чл. 294,
ал. 2 ГПК и разноските, направени пред ВКС, които разноски са общо в размер на
365 лева (в това число сумата в размер на 300 лева – възнаграждение за
адвокат за процесуално представителство
пред въззивна инстанция (л. 21); 10 лева – държавна такса за съдебни
удостоверения (л. 48); 30 лева – държавна такса за допускане до касационно
обжалване (л. 3 касационно производство); 25 лева – държавна такса за
разглеждане на касационна жалба (л. 74 касационно производство).
Мотивиран от горното, Окръжен съд Бургас
ОТМЕНЯ решение от 18.07.2017г.
по гр.д.№ 3029/2016г. по описа на Районен съд Бургас в частта, в която Е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения между
майката Д.Ж.Т., ЕГН **********, и двете й ненавършили пълнолетие деца – Т. Т. С.,
ЕГН **********, и К. Т. С., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, от 09.00 ч. на съботния до 17.00 ч. на неделния ден, с
право на преспиване на децата в дома на майката; двадесет дни през лятната
ученическа ваканция, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск, и
първите три дена от пролетната ученическа ваканция, от 10.00 ч. на първия до
18.00 ч. на последния ден от двата периода; на рождения ден на всяко от децата
– 21.10. и 01.04., от 10.00 ч. до 14.00 ч., ако денят е почивен, или от 17.00
ч. до 19.00 ч., ако денят е учебен; в четна календарна година – от 12.00 ч. на
24.12. до 12.00 ч. на 26.12., а в нечетна календарна година – от 18.00 ч. на
30.12. до 18.00 ч. на 01.01.;
и вместо
ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между майката Д.Ж.Т., ЕГН **********, и двете й ненавършили
пълнолетие деца – Т. Т. С., ЕГН **********, и К. Т. С., ЕГН **********, както
следва:
През
първите два месеца, считано от влизане на решението в сила, майката да вижда
децата всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 17,00 ч. След този
двумесечен период, майката да взима децата всяка първа и трета седмица от
месеца от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя - с преспиване, както и през първите
пет дни от пролетната ваканция на децата, а също и тридесет дни през лятната им
ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като
той се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено майката
кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, майката ще има
право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми писмено
бащата до 31 май на съответната година.
През
четните години майката да взима децата по време на следните официални празници:
Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Бъдни вечер и Коледа, като взима
децата в 18 ч. в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 17 ч. в
деня преди децата да тръгнат на училище, с изключение на Коледа, когато да
връща децата до 17 ч. на 28 декември; както и да взима децата на рождения ден
на всяко от тях – 21.10. и 01.04. - от 10 ч. до 17 ч., освен ако този ден е
събота или неделя или попада в рамките на петте дни от пролетната ваканция,
когато се прилага посочения по-горе режим. През нечетните години майката да
взима децата по време на следните официални празници: Великден (от Велики петък
до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му),
Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, като
взима децата в 18 ч., в деня, в който ги разпускат от училище и ги връща до 17
ч. в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година, когато да
взима децата в 17 ч. на 28 декември и ги връща до 17 ч. на 2 януари; както и да
взима децата на именния ден на всяко от тях - от 10 ч. до 17 ч., освен ако този
ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим.
За
осъществяване на личните контакти майката следва да взима децата от дома на
бащата и съответно да ги връща в този дом.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.07.2017г.
по гр.д.№ 3029/2016г. по описа на Районен съд Бургас в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 и чл. 294, ал. 2 ГПК Д.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к.„И.“, бл.**, вх.*, ет.* да заплати на Т.А.С.
ЕГН ********** с адрес с адрес
гр. Б., ж.к. В., бл. **, ет. *, ап. ** сумата в размер на 365 лева (триста
шестдесет и пет лева) – разноски пред въззивна инстанция, както и за водене на
дело пред ВКС.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.