Решение по дело №438/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 61
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20211810200438
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Ботевград, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Недко Ц. Петров
като разгледа докладваното от Недко Ц. Петров Административно
наказателно дело № 20211810200438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия Г № 0031524 от 12.04.2021г. на ОДМВР-София,
с който на ИВ. ЕМ. Г., с ЕГН ********** му е наложено административно
наказание “глоба” в размер 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл. 647,
ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, за извършено административно
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1
вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Становища на страните:
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от наказаното
лице, в която са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност като
издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съдът да се
произнесе с решение, с което да отмени обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Претендира съдебни разноски.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, в което се
поддържа жалбата. Претендират се направените съдебни разноски.
Представен е и списък с разноските.
1
Въззиваемата страна не изпраща представител, в писмено становище
излага съображения за неоснователност на жалбата. Направено е възражение
за прекомерност на разноските. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:
От фактическа страна:
На 12.04.2021г. в 13.09 ч. в общ. Ботевград, област София, на АМ-
Хемус км-41.500 с посока на движение към гр. Варна е установено
управление на лек автомобил Шкода фабия, с рег. № *********, собственост
на жалбоподателя, за което няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като същото не е
спряно от движение. Управлението е заснето и установено с ATCC TRF1-
M550.
Въз основа на заснемането, е издаден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия Г, № 0031524, за нарушение от 12.04.2021 година, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
250 лева.
От служебно направена справка от "Гаранционен фонд" за сключена
застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил Шкода Фабия, с рег.
№ ********* е видно, че към 12.04.2021 г. няма активна застраховка
Гражданска отговорност.
От представената справка за собствеността на автомобила е видно, че
собственик е именно жалбоподателят - ИВ. ЕМ. Г..
От протокол за използване на АТСС с рег. № 1204р-2743/13.04.2021 г. е
видно, че на 12.04.2021 г. за времето от 08:45 часа до 14:00 часа АТСС –
TRF1-M550 е използван на място за контрол АМ „Хемус” 41.500 км с посока
на движение към гр. Варна - при зададено ограничение на скоростта 80 км/ч.
и № на първо статично изображение/видеозапис - автоматично и № на
последно статично изображение/видеозапис - автоматично.
Относно техническата изправност на радарния скоростомер са
представени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 на Български институт по метрология /БИМ/ и протокол № 3.40.20
от 19.11.2020г. от последваща проверка на мобилна система за видeоконтрол.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. Същите са
2
оригинали на документи или заверени копия на такива, които са пряко
относими към предмета на доказване по делото.
От правна страна:
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя ИВ. ЕМ. Г. и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил
за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП и е допустима. Подадена е от процесуално легитимирано лице, тъй като
именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по КЗ, до родово и местно компетентен съд.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалвания електронен фиш на всяко едно отделно основание.
На първо място в обжалвания електронен фиш е посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която разпоредба
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор.
Съответна на посоченото нарушение е разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1
от КЗ, според която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за физическо
лице.
В случая с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за
сключване на договор за застраховка ГО на автомобилистите за всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, неправилно е
приложена съответната на нарушението санкционна норма. В този случай не е
следвало да бъде наложено наказание на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Посочената в ЕФ санкционна норма - чл. 638, ал. 4 от КЗ, отговаря на
друго по вид нарушение, а именно на това по чл. 638, ал. 3 от КЗ и
санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка
ГО. Същевременно при нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочено в
ЕФ) "управлението" не е част от изпълнителното деяние. Нарушението по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ е различно от нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като
първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ от момента на
3
придобиване и регистриране на МПС или от изтичането валидността на
предходната полица за застраховка ГО на автомобилистите. За
съставомерността по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно значение дали
автомобилът се управлява. За съставомерността по чл. 638, ал. 4 от КЗ обаче
е необходимо управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите. В обжалвания ЕФ обаче никъде не е отразено, че е
констатирано управление на процесния автомобил. Казано по друг начин – в
процесния ЕФ самото нарушение не е описано словесно, поради което и не
става ясно какво е.
С оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената
санкционната норма остава неясна волята на административнонаказващия
орган досежно твърдяното нарушение и се стига до невъзможност
жалбоподателят да разбере за какво е наказан - дали за това, че като
собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма сключена
задължителна застраховка ГО или за това че е налице управление на МПС, за
което няма сключена задължителна застраховка ГО. Касае се за две различни
нарушения - в единия случай отговорността е за собственика на МПС, който
няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите ГО, а в другия
случай е за лице, което „управлява” МПС без сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност. Горното е самостоятелно основание за
отмяна на ЕФ.
На второ място ангажирането на административнонаказателната
отговорност при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
(посочена като нарушена в процесния ЕФ) се реализира със съставяне на
АУАН, респ. издаване на НП (по арг. от чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ), а не чрез
издаване на ЕФ. От друга страна, когато се касае за управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите само тогава се
прилага процедурата, регламентирана в чл. 647, ал. 3 от КЗ. Този ред е
приложим само по отношение на собственика на моторното превозно
средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 и ал. 2
от КЗ. В издадения ЕФ никъде не се посочва, че е налице управление на МПС
и наред с това като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т. 1 от
КЗ, която не предполага управление на МПС. Следователно в случая
неправилно е издаден ЕФ вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.
По изложените съображения, ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
С оглед гореизложеното, безпредметно се явява обсъждането на
въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
4
процесуалния кодекс. В съдебно заседание е направеното искане за
присъждане на направени разноски за адвокат, възлизащи на 300 лева,
заплатени в брой на 07.09.2021 година. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН - Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата. Съдът приема, че предвид изхода на
делото, в тежест на въззиваемия следва да се възложат разноски – сума в
размер на 300 лева, като отчете, че делото не е с фактическа и правна
сложност, жалбата не е обемна, на проведеното едно съдебно заседание
адвокатът не е присъствал, същото е краткотрайно и не са разпитвани
свидетели.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш серия Електронен
фиш серия Г № 0031524 от 12.04.2021г. на ОДМВР-София, с който на ИВ.
ЕМ. Г., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в
размер 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл. 647, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, за извършено административно нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ вр. чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА Областна дирекция по МВР – София, да заплати на ИВ. ЕМ.
Г., с ЕГН **********, сумата в размер на 300 /триста/ лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5