Р Е Ш Е Н И Е
№
444 18.11.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
единадесети октомври 2022г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар: Стефка Христова
Като разгледа докладваното от съдия Янкова
административно дело №553 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по
жалбата на Д.В.С. ***, против Заповед
№21-0375-000091/09.12.2021г., издадена от Началник група към ОД МВР Стара
Загора, РУ Чирпан, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171
т.1 буква „В“ от ЗДвП - изземване на СУМПС №********* на водача до успешно
полагане на проверовъчен изпит за това, че на 13.07.2021г., в 12.31ч. в град Чирпан,
по бул. „Георги Димитров“, в близост до дом № 72, в посока изток-запад,
управлява собствения си лек автомобил ********с рег. №****, като при извършена
проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 16.02.2021г.,
чрез служебно отбелязване в АИС КАТ – регистрация, на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП - Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. По случая е съставен АУАН серия GA№425413
и е образувана преписка БП №3753М-168/2021г. по описа на РУ Чирпан, която е
докладвана в РП Стара Загора, ТО - Чирпан. На 11.11.2021г. в РУ Чирпан е
постъпило постановление за прекратяване на бързо производство №6534/20.07.2021г
по описа на РП Стара Загора, за преценка и реализиране на административно
наказателна отговорност за нарушение на чл.140 от ЗДвП. За административните
нарушения не се изисква пряк умисъл, достатъчно е да са извършени по
непредпазливост, като в конкретния случай се касае за непредпазливо деяние,
доколкото не са събрани доказателства, че водачът е знаел за прекратяване на
регистрацията на управляваното от него МПС, поради това, че СРМПС част ІІ не е
преиздадено на новия собственик, а съгласно чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП всеки водач
е длъжен да носи СРМПС част ІІ, издадено на собственика на МПС. В
постановлението на прокурора е посочено, че водачът не е бил наясно, че липсата
на пререгистрация в двумесечния срок може да доведе до служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила и във възражение е твърдял, че той като водач и
собственик не е знаел за прекратената регистрация на управляваното него МПС,
като същото е било с валидна застраховка ГО, технически преглед и
регистрационни табели, като никой не го е уведомил, че регистрацията на
автомобила е прекратена, което потвърждава непознаване на ЗДВП и подзаконовите
актове по неговото прилагане.
С жалбата се твърди неправилно
приложение на материалния закон с подробно изложени доводи, че състава на чл.
171 т.1 буква „В“ от ЗДвП е недоказан, поради липса на доказателства за виновно
извършване на нарушението по чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП – управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Нормата на чл.145 ал.2 от ЗДвП
задължава купувача на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец
да го регистрира в службата за регистрация на ППС, по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато е придобито от търговец с цел
продажба. Съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП при неизпълнение в срок на задължението
за регистрация на МПС на името на новия собственик същата се прекратява
служебно, но липсват доказателства за
уведомяване на собственика, че регистрацията на ППС е прекратена на основание
чл.143 ал.15 от ЗДвП, нито се твърди да е извършено такова уведомяване. Водачът
и собственик не е могъл да разбере, че е прекратена регистрацията, само поради
съзнаване на факта, свидетелството за
регистрация на МПС, част ІІ не е било преиздадено на новия собственик. Незнанието
на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията, не може да обуслови незнание на правилата за движение, регламентирани
в ЗДвП, а сочи на незнание на фактическо обстоятелство от състава на вменено
нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП.
От съда се иска да бъде отменена заповедта с
присъждане на разноските по делото.
Ответникът Началник група в РУ Чирпан
при ОД МВР Стара Загора представя административната преписка, ни чрез
процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Заявява възражение за прекомерност
на възнаграждението за един адвокат.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена на 22.07.22 г., а
заповедта е съобщена на 13.07.2022г, и от лице, което е адресат на
принудителната мярка.
Разгледана по същество, е основателна.
Състава на мярката по чл.171 ал.1 т.1 буква
В от ЗДвП е следния: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който поради незнание е
извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане
на проверочен изпит.
Първият елемент е извършване на
нарушение на правилата за движение, което няма признаците по чл.28 от ЗАНН.
Правилата за движение по пътищата се съдържат в Глава втора „Правила за
движение по пътищата“ от чл.5 до чл.137е, подредени в Раздел І до Раздел ХХІV,
а тяхното спазване осигурява безопасността на движението по пътищата, която цел
на първо място преследва конкретната мярка по чл.171 ал.1 т.1 буква „В“ от ЗДвП с оглед факта, който
води до нейното прекратяване – успешно полагане на проверовъчен изпит. Вторият
е причината за извършване на нарушение на норма от Глава втора „Правила за
движение по пътищата“, чието отстраняване е целта на мярката - водачът да
придобие знания за правилата, които трябва да спазва при управление на МПС –
пътни знаци, маркировка, правила за маневри и всички други, които определят
дължимото му поведение. Знанието на закона, проверено след изпит, ще гарантира
от своя страна кумулативната цел на мерките по чл.171 от ЗДвП – преустановяване
на възможността за извършване на друго такова нарушение, и съответно охрана на
безопасността, защото водачите, които не знаят правилата по Глава втора от
ЗДвП, управляват МПС по опасен за останалите участниците в движението начин.
Следва да се каже, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата,
установени в Глава втора от ЗДвП, е основание по чл.171 т.1 буква „В“ от ЗДвП
за прилагане на същата мярка, като например нарушението на забраната по чл.5 от
същия закон за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда или след употреба на наркотични вещества или техни аналози като общо
правило за безопасност е основание за налагане на мярката „отнемане на СУМПС“,
но поради осъществяване на друг конкретен състав, а именно този по чл. чл.171 ал.1 т.1 буква „Б“
от ЗДвП. В състава на чл.171 ал.1 т.1 буква „Ж“ от ЗДвП се съдържа като основание
за налагане на същата по вид принудителна мярка, същото по род нарушение, но
конкретно нарушение на правилата за движение от Глава втора – навлизане след
знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена
временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец, и
за това нарушение, незнанието дори да е причина, не може да се приложи мярката
по буква „в“, тъй като полагането на проверовъчен изпит няма да доведе до следене за временни забрани и тяхното
спазване. Следователно състава на мярката по чл.171 ал.1 т.1 буква „В“ от ЗДвП се
прилага при извършено нарушение на норми от Глава втора от ЗДвП, когато причината
за деянието е непознаване на правилата за управление на ППС, като освен това е
в съотношение на общ към специалните, установени в т.1 буква „Б“ и „Ж“ от ЗДвП.
За нарушение на конкретни правила от
Глава трета „Пътни превозни средства“ е предвидена мярка по чл.171 ал.1
т.2 от ЗДвП – временно спиране от
движение на ППС, но в отделните й състави, не се съдържа нарушаване на забраната
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване на ППС, които не са
регистрирани по надлежния ред, чието нарушение се санкционира с административно
наказание по чл.175 ал.3 от ЗДвП. От изложеното до тук следва извода, че на
първо място нарушаването на чл.140 ал.1 от ЗДвП, описано като деяние в
оспорената заповед и приложения АУАН, чрез което е извършено нарушение на
чл.175 ал.3 от ЗДвП, не се подвежда
правно под състава на чл.171 ал.1 т.1 буква „В“ от ЗДвП, тъй като не е правило
за движение по Глава втора от Закона. На следващо място деянието, за да бъде
квалифицирано като нарушение, независимо на коя норма от реда за държавно
управление, следва да е извършено и виновно, съгласно определението по чл.6 от ЗАНН. Вината е определена в чл.11 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН и е субективен
признак на всяко нарушение и престъпление, наред с обективния наказуемост. Ето защо правилото, че административните нарушения, извършени при
форма на вина непредпазливост, се наказват със същите по вид и размер
наказания, които са предвидени и за умишлените административни правонарушения,
освен ако изрично не се изключва наказуемостта, означава само, че липсва
задължения за нормотвореца да предвижда състави за непредпазливи деяния. Това
правило на ЗАНН обаче не променя определението на чл.11 от НК за това кога едно
деяние е извършено непредпазливо и кога е извършено умишлено. Вината е отношение
към деянието, когато чрез поведението се осъществява формален състав на
наказуемо правонарушение, но когато се осъществява резултатен състав, вината е
отношение към предвидените в състава вредни последици – деецът извършва
деянието, за да настъпят, въпреки че и те могат да настъпят /умисъл/, или без
да ги предвижда, но когато е могъл и е бил длъжен да ги предвиди /небрежност/,
съответно надявал се е да ги предотврати - самонадеяност. Ето защо
непредпазлива форма на вина е възможна само към резултатните правонарушения,
независимо дали тяхното извършване е въздигнато в престъпление и/или в
административно нарушение. В по-голямата си част съставите на административни
нарушения са формални, на просто извършване, поради което възможната форма на
вина е само пряк умисъл – деецът решава да предприеме наказуемото поведение
/действие или бездействие/, независимо от съзнаването на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението. Не е необходимо да
знае, че деянието му е наказуемо, че е забранено, защото знанието на закона
няма отношение към вината. Незнанието на закона може да е причина за извършване
на правонарушение, но незнанието на факти от един състав на умишлено нарушение,
каквото е формалното по чл.175 ал.3 от ЗДвП, има своето правно значение,
определено в чл.15 ал.1 от НК – изключва умисъл, а когато се касае за формално
нарушение, възможно само при умисъл, се изключва вината като субективен
елемент. В конкретния случай поведението „управление на ППС с прекратена
регистрация“ се санкционира с административно наказание, когато степента на
обществената му опасност не е достатъчно висока по аргумент за противното от
чл.9 НК, за да бъде основание за реализиране на наказателната отговорност.
Нарушението е формално, на просто извършване, поради което за да бъде виновно,
трябва деецът да е съзнавал, че регистрацията е прекратена, а това се съзнава и
когато деецът предполага, че е възможно да е прекратена, но липсват факти,
сочещи на съзнаване на това фактическо обстоятелство от състава на чл.175 ал.3
предл първо от ЗДвП. Същевременно и в оспорената заповед се твърди, че деецът е
могъл и е бил длъжен, но не е съзнавал този факт – прекратяване на
регистрацията служебно, за да се обоснове непредпазлива форма на вина, която
определението на чл.11 ал.3 от НК изключва да е приложима към формалните
състави на правонарушения. След като органът е приел, че водачът не е съзнавал
прекратяване на регистрацията, единственият извод, който следва е, че липсва
субективният елемент вина, за да бъде правно квалифицирано управлението на
процесното МПС като нарушение на чл.175 ал.3, предл. първо от ЗДвП. Следователно,
съгласно мотивната част на оспорената заповед деяние с признаци на административно
нарушение по чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП не е извършено, поради липса на
съзнаване на фактическо обстоятелство, принадлежащо към този административно
наказателен състав, поради което и по силата на чл.15 ал.1 НК вр. с чл.11 от ЗАНН, се изключва вината, а отпадането на един от елементите по чл.6 от ЗАНН не
позволява правна квалификация на деянието като административно нарушение. Освен
че не е извършено, нарушението по чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП не описва
деяние, противоречащо на правилата за движение по Глава втора от ЗДвП, за чието
неспазване, но поради неразбирането на тези правила, а не поради несъзнаване на
фактически обстоятелства от формалните състави на административните нарушения,
е предвидено да се прилага мярката по чл.171 ал.1 т.1 буква В от ЗДвП.
В заключение следва да се каже, че
проверовъчният изпит не е способен да отстрани неизпълнението на задължения на
собствениците на пътни превозни средства, установени в Глава трета „ППС“ на
ЗДвП, сред които за извършване на нова регистрация от купувача на автомобила. Целта
на мярката по чл.171 ал.1 т.1 буква В от ЗДвП е да осигури разбиране на
правилата за движение, които водачът като участник в движението, за да се
отстрани тази причина за тяхното неспазване. Ето защо и законодателят е извел
като конкретни основания за налагане на същата мярка – отнемане на СУМПС,
неспазването на определени правила на Глава втора, което обективно не се дължи
на тяхното неразбиране като например хипотезата на т.1 буква Б и буква Ж от
ал.1 на чл.171 от ЗДвП. Незнание по чл.171 ал.1 т.1 буква В означава
неразбиране на правилата, които водачът като участник в движението следва да
спазва и които са установени в Глава втора от ЗДвП. Законодателят е предвидил друга
мярка по чл.171 ал.1 т.2 от ЗДвП за конкретно посочени като основания за
нейното налагане нарушения на изискванията към ППС, за да бъдат ползвани по
пътищата.
Ответникът е смесил съзнаването на
фактическо обстоятелство от състава на нарушение, изискващо само умисъл като
форма на вина, с незнание на задължения и забрани от Глава трета „Пътни
превозни средства“ на ЗДвП, което сочи на неправилно приложение на материалния
закон, поради неосъществен състав на приложената материална норма на чл.171
ал.1 т.1 буква „В“ от ЗДвП.
Възнаграждението
за един адвокат от 1200 лв. за дело без материален интерес, фактическа и правна
сложност, е прекомерно и следва да бъде определено в размер от 500 лв. по чл. 8
ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №21-0375-000091/09.12.2021г.
на Началник група към ОД МВР Стара Загора,
РУ Чирпан, по жалба на Д.В.С..*** да заплати на Д.В.С. ЕГН:********** сумата
от 510лв. /петстотин и десет/, представляваща държавна такса и възнаграждение
за един адвокат по адм.д.№ 553/22г по описа на АС Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: