Определение по дело №1270/2021 на Административен съд - Пазарджик

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№    804/12.5.2022г.

 

гр. Пазарджик,

               

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                    

                    

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 1270 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 149, ал. 2 от АПК и е образувано по жалбата на Н.С.К., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Д., САК, против мълчалив отказ на Кмета на Община Пазарджик да се произнесе по Заявление с вх. № ПО-1188/23.09.2021 г., за премахване на дървесна растителност, застрашаваща сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.

В жалбата се твърди, че жалбоподателката е собственик на имот с пл. № 9266 в кв. 171 по плана на гр. Пазарджик, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Княз Борис I“ № 27, ведно с намиращата се в имота жилищна сграда. Сочи се, че на тротоара, пред оградата на посочения имот, в непосредствена близост расте дива вишна, чиито корени от една страна нарушават целостта на общинския тротоар, като създават неравности и пукнатини, а от друга застрашават масивната ограда на имота, настилката на двора, както и жилищната сграда вътре в имота. Короната на дървото пък застрашава множество жици и кабели на електроразпределителната мрежа.

Според жалбоподателката безспорно се създава опасност както за живота и здравето на минувачите и живущите в района, така и за безопасността на движението, сградите, съоръженията и инфраструктурата, поради което са налице предпоставките на чл. 24, ал. 2, т. 1 от Наредбата за изграждане, управление и опазване на зелената система в Община Пазарджик. С оглед на това е подадено и заявление за премахване на опасната дървесна растителност, по което се твърди, че компетентният орган – кметът на общината, не се е произнесъл в законоустановения срок. Моли съда да отмени като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ и върне преписката със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв. Д., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорения мълчалив отказ като неправилен и незаконосъобразен, съответно да върне административната преписка на административния орган за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът, представляван от гл. юриск. В., счита, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорването, поради което моли съда да остави без разглеждане подадената жалба и прекрати производството по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е мълчалив отказ на Кмета на Община Пазарджик да се произнесе по Заявление с вх. № ПО-1188/23.09.2021 г., за премахване на дървесна растителност, застрашаваща сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.

Видно от представените по делото доказателства посоченото заявление е подадено и входирано при компетентния административен орган на 23.09.2021 г. Към същото са приложени документи, удостоверяващи собствеността на жалбоподателката, а именно: нотариален акт № 199, том IV, дело № 1761/1987 г., удостоверение за наследници от 28.01.2021 г., както и снимков материал.

Не е спорно по делото, че административният орган не се е произнесъл в законоустановения 14-дневен срок, а именно до 07.10.2021 г., което от своя страна е породило и правото на жалба против мълчалив отказ по подаденото заявление.

Установи се по делото, че е издадена Заповед № 2185/08.11.2021 г. (лист 36) на Кмета на Община – Пазарджик, с която, на основание чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративна растителност (обн. ДВ, бр. 26 от 1993 г.), е разрешено окастряне и намаляване на височината на една вишна, находяща се на тротоарната площ на ул. „Княз Борис I“ № 27 в гр. Пазарджик. В мотивите на заповедта е посочено, че същата е издадена по повод на постъпило Заявление с вх. № ПО-1188/23.09.2021 г. и извършена проверка, отразена в Протокол от 20.10.2021 г. (лист 40).

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира, направеното оспорване за процесуално недопустимо по следните съображения:

Според чл. 147 от АПК, право на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административен акт или, за които той поражда задължения. Лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато от административния акт, има правен интерес да го оспорва. Правният интерес в административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици. Нещо повече, оспорването на административните актове е обусловено от пряк и личен, защитен от правото, интерес на оспорващия, какъвто в случая не е налице. Интересът е пряк, когато оспорваният акт непосредствено засяга или създава опасност от непосредствено засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или непосредствено създава задължения за него и личен, когато засяга правната сфера на самия жалбоподател.

Такова непосредствено засягане в случая липсва, тъй като по делото безспорно е установено, че след оспорването на мълчаливия отказ е последвало произнасяне от компетентния административен орган (макар извън законоустановения 14-дневен срок) по подаденото заявление, с което искането на жалбоподателката за премахването на непосредствената опасност както за живота и здравето на минувачите и живущите в района, така и за безопасността на движението, сградите, съоръженията и инфраструктурата, е удовлетворено.

Съдът намира за основателни направените възражения от пълномощника на ответника, че правният интерес на жалбоподателката следва от това да докаже, че същата е непосредствено засегната от наличието на дървесината растителност, както и че са застрашени нейни права, свободи или законни интереси. В изложеното в заявлението пред административния орган, а така също и пред съда по повод на настоящото съдебно производство, жалбоподателката излага доводи за премахване, от името и в полза на живота и здравето на минувачите и живущите в района, както и за безопасността на движението, сградите, съоръженията и инфраструктурата, от което не следва да са застрашени нейни лични права и интереси. Видно от представения по делото протокол за извършена проверка, служители при общината са констатирали „една вишна с клони в ел. проводници, клони към имота“. В резултат на това са дадени предписания за окастряне и намаляване на височината на вишната. Административният орган е издал оспорената заповед като се е позовал на извършената проверка от главен експерт при Дирекция „СТОС“ на Община Пазарджик, с което е изпълнил задължението си по предприемане на действия по обезопасяване на застрашаващата дървесна растителност.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, поради което подадената жалба, при липсата му, е недопустима.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорването, поради което следва да бъде отменено протоколното определение на съда от 12.04.2022 г., с което е даден ход по същество, жалбата ще следва да се остави без разглеждане като недопустима, а образуваното дело – прекратено.

Предвид на това, че административният орган не се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото заявление и по този начин е станал причина за образуване на съдебно производство против мълчалив отказ, то съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответникът ще следва да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 410 лева, от които 10 лева държавна такса и 400 лева за адвокатски хонорар.

         Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.04.2022 г. за даване ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.С.К., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Д., САК, против мълчалив отказ на Кмета на Община Пазарджик да се произнесе по Заявление с вх. № ПО-1188/23.09.2021 г., за премахване на дървесна растителност, застрашаваща сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1270/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав.

ОСЪЖДА Кмета на Община Пазарджик да заплати на Н.С.К., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: (П)