Р Е Ш Е Н И Е
Номер 622 09.05.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Бургас, дванадесети състав, на двадесети
април
две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2867 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.121, ал.1,т.3, във вр. с чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано по
искова молба на Д.Д.К. ***, ЕГН **********, против Българска агенция по
безопасност на храните, гр.София, бул.“Пенчо Славейков“ № 15 А, с искане на
основание чл.104, ал.1 от ЗДСл ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 8 058 лева,
представляваща обезщетение за оставането и без работа за периода от 02.11.2020 г. до
възстановяването й на работа към 21.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
15.02.2020г. - момента на влизане в сила на Решение №243/15.02.2020г.,
постановено по адм. дело № 2270/2020г. по описа на Административен съд –
Бургас, оставено в сила с Решение № 9989/04.10.2021г. по адм.дело № 5398/2021г.
по описа ВАС на РБ. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
С Определение №2521/31.12.2021г. (л.27-28), съдът е
оставил исковата молба без движение, като на Д.К. е указано, че в 7-дневен срок
от получаване на съобщението следва да отстрани следните нередовности:
1.Да уточни
периода на претендираното обезщетение, който съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл не
може да бъде повече от 6 месеца. В исковата молба, с която е сезиран съдът, е
посочен период от 02.11.2020г. до 21.10.2021г., т.е. повече от 6-месечния
период, предвиден в разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл.
2.Да конкретизира претенцията си досежно претендирата
лихва, като съобрази обстоятелството, че може да претендира мораторна лихва
върху главницата за периода от 04.10.2021г. - момента на влизане в сила на
Решение №243/15.02.2020г. по адм.д. № 2270/2020г. на Административен съд –
Бургас, потвърдено с Решение №9989/04.10.2021г. по адм.д. № 5398/2021г. на ВАС
на РБ до датата на подаване на исковата молба и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По делото е постъпила молба –уточнение от К. с вх.№
778/26.01.2021г., в която уточнява, че
претендира обезщетение по реда на чл.104, ал.1 от Закона за държавния
служител за период от шест месеца, а
именно от момента на прекратяване на служебното й правоотношение 02.11.2020г.
до 02.05.2021г. в размер на 8058 лв., ведно с мораторната лихва върху
главницата за периода от 04.10.2021г. (момента на влизане в сила на Решение
№243/15.02.2021г. по адм.дело № 2270/2020г. по описа на Административен съд –
Бургас, потвърдено с Решение №9989/04.10.2021г.
по адм.дело № 5398/2021г. по описа на Върховен административен съд ) до
датата на завеждане на исковата молба 22.12.2021г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателно изплащане.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява
лично и с адв. В.Х., който поддържа исковата молба на основания, изложени в нея.
Ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-счетоводна експертиза и
претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната
страна –Българска агенция по безопасност на храните, редовно призована, не
изпраща представител. В представения писмен отговор оспорва исковата претенция
по основание и размер. Сочи, че претенцията е основателна до размера на
4 029 лв., тъй като три от заплатите, като обезщетение за оставането на К.
без работа, вече са и изплатени. Пледира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като в отговора е направено възражение за прекомерност относно размера на адвокатското възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че със
Заповед № ОСОС-49 от 02.11.2020 г. (л.15), издадена от изпълнителния директор
на БАБХ, е прекратено служебното правоотношение с ищцата Д.Д.К., заемаща
длъжността началник на отдел „Контрол по храните“ в ОДБХ - Бургас. Като причина
за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на
длъжността. Заповедта е оспорена по съдебен ред и отменена с влязло в сила
решение №243/15.02.2020г. по адм.дело № 2270/2020г. по описа на Административен
съд – Бургас (л.5-10), оставено в сила с решение № 9989 от 04.10.2021г. по
адм.дело № 5398/2021г. по описа на
Върховния административен съд. След влизане в сила на съдебното решение, със
Заповед № ВР-8 от 18.10.2021 г. (л.16) ищцата К. е възстановена на длъжността
началник на отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ- Бургас, с ранг І-ви младши. С
последваща Заповед №ОСПД-181/26.10.2021г. ищцата е предназначена на длъжността
началник на отдел и със Заповед №ОСПД-191/28.10.2021г. и е определено месечно
възнаграждение в размер на 2229 лв.
За времето от 10.06.2021г. К. е била в трудови
правоотношения с дружеството „Мегакомерс 2001“ ЕООД, като видно от трудовия
договор (л.26) същият е сключен на 10.06.2021г.
По искане на ищцата по делото е
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на
вещото лице А., през периода 2.11.2020г. до възстановянането на работа на
21.10.2021г., К. е работила по трудов договор с „Мегакомерс 2001“ ЕООД през
периода 10.06.2021г. - 08.10.2021г. на четиричасов работен ден, като е била без
работа девет месеца, а именно за периода от 02.11.2020г. до 21.10.2021г. Вещото
лице е посочило в заключението, че за шестмесечния период от 02.11.2020г. до 02.05.2021г. обезщетението
по чл.104, ал.1 от ЗДС възлиза на 8058 лв., подробно описано в
табличен вид, а лихвата за забава
възлиза на 179.07 лв. В съдебно заседание
на въпросите на съда вещото лице заявява, че се е запознало с извършените
плащания, които са приложени от ответника към писмения отговор, но същите нямат
връзка с това производство, тъй като основанието, на които са заплатени тези
суми, е различно.
Заключението е прието по делото,
като обосновано и безпристрастно.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът е с правно основание
чл.104, ал.1 от ЗДСл. Съгласно тази разпоредба, при отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител има право на
обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца. При назначаване на друга държавна служба с по-ниска заплата или
при възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на
разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението,
изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
В случая са налице установените
в чл.104, ал.1 от ЗДСл. материалноправни предпоставки, а именно Заповед №
ОСОС-49 от 02.11.2020 г. (л.15), издадена от изпълнителния директор на БАБХ, с
която е прекратено служебното правоотношение с Д.Д.К., заемаща длъжността
началник на отдел „Контрол по храните“ в ОДБХ- Бургас. Заповедта е оспорена по съдебен ред и отменена с влязло
в сила решение №243/15.02.2020г. по адм.дело № 2270/2020г. по описа на
Административен съд – Бургас (л.5-10), оставено в сила с решение № 9989 от
04.10.2021г. по адм.дело № 5398/2021г. по описа на Върховния административен съд. За
периода от 02.11.2020г. до 02.05.2021г. ищцата не е била назначена на друга
държавна служба и не е била в трудово правоотношение, като видно от
заключението на вещото лице К. е била без работа девет пълни месеца. Видно от
представеното Удостоверение от 21.02.2022г., издадено от НАП (л.50), след
извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП Бургас, е установено за
периода от 02.11.2020г. до 02.05.2021г. лицето няма регистрирани актуални,
действащи трудови договори.
Поради това, исковата претенция
се явява основателна, съобразно посочения от експертизата размер от 8058 лв.,
който размер съвпада с претендирания, поради което исковата претенция следва да бъде
уважена.
Относно искането за присъждане
на мораторна лихва, съдът съобрази следното:
В изпълнение указанията на съда,
в молба – уточнение с вх.№778/26.01.2021г. (л.30) ищцата е посочила, че
претендира присъждане на мораторна лихва върху главницата за периода от
04.10.2021г. ( датата на влизане в сила на Решение № 243/15.02.2021г., оставено
в сила с Решение № 9989/04.10.2021г. по адм.дело № 5398/2021г. по описа ВАС на
РБ) до датата на завеждане на исковата молба, като е посочен размер на
претендирата мораторна лихва в размер на 2.24 лв., както и законната лихва от
момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в полза на ищцата следва да
бъде присъдена мораторна лихва именно в размер на 2.24 лв., каквато сума е
посочена в молбата-уточнение, а не сумата от 179.07 лв., посочена от вещото
лице. В проведеното на 09.03.2022г. съдебно заседание, в което съдът е приел
заключението на вещото лице, пълномощникът на ищцата, респективно ищцата, не са
направили изменение на иска в частта
досежно размера мораторната лихва, не е
поискано увеличение на размера на мораторната лихва от 2.24 лв. на 179.07 лв.,
поради което в полза на ищцата следва да бъде присъдена мораторна лихва в
размера, който е поискан с молбата-уточнение, а именно 2.24 лв.
В полза на ищцата следва да бъде
присъдена и законната лихва върху сумата от 8058 лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Искане за присъждане на разноски
са направили и двете страни. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното
от процесуалния представител на ищцата искане за присъждане на разноски,
съобразно представен списък с разноските, съдът намира, че Българската агенция
по безопасност на храните следва да заплати на Д.К. сумата от 1300 лв., от
които 1000 лв. –адвокатско възнаграждение и 300 лв. – възнаграждение за вещо
лице, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е мотивирано,
като съдът намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и не следва
да се редуцира.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд –Бургас, дванадесети състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО
БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ - гр.София да заплати на Д.Д.К., ЕГН ********** с
адрес: ***, сумата от 8058 ( осем хиляди
петдесет и осем ) лева, представляваща обезщетение за времето, през което не е била на работа
поради прекратяване на служебното й правоотношение със Заповед №
ОСОС-49/02.11.2020г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, за периода от
02.11.2020г. до 02.05.2021г., ведно с мораторната лихва върху главницата за
периода от 04.10.2021г. (момента на влизане в сила на Решение №243/15.02.2021г.
по адм.дело № 2270/2020г. по описа на Административен съд – Бургас, потвърдено
с Решение №9989/04.10.2021г. по адм.дело
№ 5398/2021г. по описа на Върховен административен съд ) до датата на завеждане
на исковата молба 22.12.2021г. в размер на 2.24 лв., както и законната лихва
върху сумата от 8058 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба –
22.12.2021г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА
БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО
БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ - гр.София да заплати на Д.Д.К., ЕГН ********** с
адрес: ***, направените по делото
разноски в размер на 1300 лв., от които
1000 лв. –адвокатско възнаграждение и 300 лв. – възнаграждение за вещо лице,
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: