Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4247 04.12.2017
година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на петнадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Павлина Попова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2498
по описа на съда за 2017 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, против „Марица
Техстрой“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив и Х.П.К., ЕГН **********,***, с
която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с
чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл. 538 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че на 26.01.2016 г. „Марица Техстрой“ ЕООД
ЕИК *********, чрез управителя Х.П.К. е издало в полза на ищцовото дружество,
запис на заповед, авалиран от Х.П.К. – като физическо лице, с който безусловно
и неотменимо са се задължили да заплатят на поемателя, сумата от 12 000
лева по записа на заповед, с падеж 29.02.2016 г. Сочи, че тъй като записът на
заповед е с падеж на определен ден и предвид настъпването на падежа му,
вземането по ефекта е станало изискуемо и ликвидно.
Излага, че записът на заповед е редовен от външна страна и отговаря на
изискванията за валидност. Сочи, че лицето, авалирало записа на заповед, се
явява гарант по отношение изпълнението по поетото задължение и е отговорно към
поемателя по записа на заповед, солидарно с издателя.
В тази връзка било образувано заповедно производство за събирането й по
частно гр. дело № 11159/2016 г. по описа на ПРС, ХV гр. с-в, в рамките на което
били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 6524/15.08.2016 г. и
изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „Марица Техстрой“ ЕООД и Х.П.К.,
за претендираната сума от 12 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението в съда – 11.08.2016 г. до окончателното погасяване и
разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответниците подали възражение за
недължимост, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
Предвид
изложеното, искането е да се уважат предявените установителни искове.
Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил отговор на исковата молба от Х.П.К., с който се оспорва претенцията по
основание и размер. Твърди, че между издателя на записа на заповед – „Марица
Техстрой“ ЕООД и ищцовото дружество - „Стройрент“ ЕООД, са налице облигационни
отношения за наем на строителна техника и оборудване. Твърди се, че към датата
на издаване на записа на заповед – 26.01.2016 г., ищцовото дружество няма към
издателя главни вземания, нито акцесорни вземания от неустойка, нито такива,
чийто сбор с главни задължения, да са в общ размер на 12 000 лева. Твърди,
че към датата на записа на заповед ищцовото дружество е издало, респ. ответното
такова е осчетоводило следните фактури, а именно: фактура №
**********/30.10.2015 г. – на стойност 240 лева с ДДС; фактура №
**********/30.10.2015 г. – на стойност 2 298.61 лева с ДДС и фактура №
**********/30.10.2015 г. – на стойност 2 447.14 лева, в които фактури като
основание за издаването им не е посочен договор. Твърди още, че процесният
запис на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на главни задължения,
които към 26.01.2016 г. не са в размер на сумата от 12 000 лева. Сочи, че
след датата на издаване на записа на заповед, издателят е заплатил сума в
размер на 1 000 лева, с която са погасени вземания, както следва: сумата
от 240 лева – по фактура № **********/30.10.2015 г. и сумата от 760 лева –
частично по фактура № **********/30.10.2015 г. – на стойност 2 298.61 лева
с ДДС, която към датата на подаване на заявлението е с остатъчно вземане в
размер на 1 538.61 лева. Оспорва, че към датата на издаване на Записа на
заповед, ищецът има главни и акцесорни вземания в общ размер на сумата от
12 000 лева. Изразява принципно твърдение, че записът на заповед не може
да обезпечава невъзникнали към датата на издаването му вземания, вкл. и
евентуално такива за неустойка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Марица Техстрой“ ЕООД ЕИК *********, не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
В първото по делото открито
съдебно заседание, проведено на 13.07.2017 г., ответникът „Марица Техстрой“ ЕООД е депозирало
писмено становище, с което оспорва претенцията като неоснователна по размер.
Заявява, че се присъединява към становището, изложено в отговора на исковата
молба, депозирано от ответника – физическото лице Х.П.К., в качеството й на авалист.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, от фактическа и правна страна, намира следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 11159/2016 г. по описа на ПРС, ХV гр.с., в полза на ищцовото
дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата в размер на
12 000 лева, представляваща
неплатена сума по запис на заповед, издаден на 26.01.2016 г. от „Марица
Техстрой“ ЕООД в полза на „Стройрент“ ЕООД, авалиран с поръчителството на Х.П.К.,
ведно със законна лихва от 29.02.2016 г., когато е подадено заявлението, до
окончателното изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответниците са възразили срещу
заповедта. В предоставения на ищцовото дружество от съда едномесечен срок за
това е подадена настоящата искова молба.
Ето защо и съдът намира, че
предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирани възражения от длъжниците
в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира
следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че
в негова полза е издаден от „Марица Техстрой“ ЕООД и авалиран с поръчителството
на Х.П.К., редовен от външна страна запис на заповед, действителен като
едностранна абстрактна правна сделка, вземането по който е станало изискуемо,
но въпреки това липсва изпълнение от ответниците като издател и авалист за
плащане на дължимата сума по ценната книга.
В тежест на ответниците е да докажат фактите, които погасяват, изключват
или унищожават спорното право.
Установява се от приложения по ч.гр.д. № 11159/2016 г. по описа на ПРС, ХV гр.с., оригинален
документ, че „Марица Техстрой“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Х.К., е издало на 26.01.2016 г., в полза на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК
*********, запис на заповед, с уговорка без протест и без разноски, с който
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на поемателя или на негова
заповед, сумата от 12 000 лева, по записа на заповед, с падеж 29.02.2016 г.
Записът на заповед е авалиран с поръчителството на Х.П.К., при условията, при
които е приет.
Ето защо съдът приема, че в полза на „Стройрент“ ЕООД, е издаден на 26.01.2016 г.
от „Марица Техстрой“ ЕООД, авалиран с поръчителството на Х.П.К., запис на
заповед, с уговорка без протест и без разноски, за сумата от 12 000 лева, с
падеж 29.02.2016 г.
Макар и ответниците да не правят абсолютни
менителнични възражения, свързани с действителността на ценната книга, следва
да се отбележи, че приетият по делото запис на заповед, от който ищецът извлича
вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е
валиден. Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа:
наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да
се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на
което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята
правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в
законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Съгласно
чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в
чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният документ е
наименован „запис на заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си,
издателят е поел безусловно задължение да плати сумата 12 000 лева, които
ищецът претендира в пълен размер, на посоченото в документа лице, посочени са
дата и място на издаване, както и място на плащане. Падежът е уговорен на
определен ден – 29.02.2016 г. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят
и поемателят по ценната книга.
Съгласно разпоредбата на чл. 484, ал. 1 ТЗ,
поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. То се изразява в
думите „като поръчител“ или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от
поръчителя. Подписът на лицевата страна на менителницата се смята за
поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя. В конкретния случай, процесният
запис на заповед е авалиран от Х.П.К., с изписване на трите й имена и положен от същата собственоръчен подпис върху
лицевата част на записа на заповед, като е посочено, че същата поръчителства за
изпълнението на цялото задължение по записа на заповед, включително и за всички
произтичащи последици от неизпълнението, в лично качество, доколкото същата се
е подписала отделно и като представляващ издателя „Марица Техстрой“ ЕООД.
Ето защо, съдът, съобразявайки
разпоредбата на чл. 535 ТЗ, както и задължителните указания на ТР № 1 от
28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004г.,
ОСТК, констатира, че приложеният по
делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания за действителност.
Същият е редовен от външна страна документ, удостоверяващ съответното парично
вземане, инкорпорирано в него. От същия се установява, че между страните е възникнало
валидно менителнично правоотношение, с което ответникът - издател „Марица
Техстрой“ ЕООД се е задължил безусловно да плати на „Стройрент“ ЕООД на
посочения в записа падеж, който е настъпил преди подаване на заявлението по чл.
417 ГПК – 11.08.2016 г., сумата 12 000 лева, авалиран с поръчителството на Х.П.К..
Последната не е оспорила качеството си на авалист, нито положения подпис в
записа, а не е налице и недостатък във формата на документа, който да
рефлектира върху действителността на авала по аргумент от разпоредбата на чл.
485, ал. 2 ТЗ.
Макар от страна на ответниците да
не са направени абсолютни менителнични възражения, същите оспорват вземането по
менителничния ефект, като издателят „Марица Техстрой“ ЕООД оспорва размера на
вземането, а авалистът Х.К. оспорва същото по основание и по размер,
противопоставяйки относителни менителнични възражения.
В конкретния случай, самият издател не е направил изрични относителни
менителнични възражения по ефекта, тъй като не е подал в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба, а се е присъединил към отговора на авалиста. Според
съда, това присъединяване няма процесуално значение на направено своевременно
оспорване на менителничното задължение от издателя на ефекта.
Съдът намира, обаче, че в
конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК от ответника „Марица Техстрой“ ЕООД, последиците от неподаването
на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на
фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от
възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито
освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да
назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на
противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от
значение за решаването на делото. В този смисъл е и трайната практика на ВКС - Решение
№ 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о..
Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на
спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен
отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и
обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по
представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че
неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава
ищеца от доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 ГПК. Ще следва де се отбележи и обстоятелството, че не може да бъде
поставен знак за равенство пред различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е.
пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна или
погасителна давност да се приравни към ограничение за становище по
основателността на иска. В този смисъл е и трайната практика на ВКС - Решение №
67 от 06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Ето защо и съдът намира, че
въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба,
съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, с оглед заявеното
основание на предявения иск, направените от ответното дружество в първото по
делото открито съдебно заседание, преди окончателния доклад по чл. 146 ГПК.
Както се посочи по-горе,
единственото възражение, направено от ответното дружество „Марица Техстрой“
ЕООД, е относно размера на вземането по менителничния иск. Що се отнася до
относителните менителнични възражения, такива своевременно са направени
единствено от авалиста Х.П.К.. Нито в срока за подаване на отговор на исковата
молба, нито в срока на 146, ал. 3 ГПК, ответникът „Марица Техстрой“ ЕООД е
заявил конкретни относителни менителнични възражения против процесния запис на
заповед, нито пък е посочил доказателства в подкрепа на такива. Затова съдът
следва да обсъди допустимостта и евентуално основателността на направените от
авалиста относителни менителни възражения – наличие на каузално правоотношение
между ищеца „Стройрент“ ЕООД и ответното дружество „Марица Техстрой“ ЕООД и
връзката им с издадения от последното, запис на заповед.
С оглед възраженията на ищеца
относно допустимостта на относителните възражения на авалиста, съдът намира
следното:
За разлика от издателя, менителничният
поръчител (авалист), поради самостоятелния, неакцесорен характер на
задължението му, произтичащо от записа на заповед, не може да противопоставя на
приносителя на ефекта, възражения, които би могъл да му противопостави самият
авалат – както абсолютните възражения за недействителност (с изключение на
възражение относно формата – чл. 485, ал. 2 ТЗ), така и субективни възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение. В конкретния случай, доколкото вторият ответник Х.П.К. има качеството
само на авалист по записа на заповед, не е допустимо авалистът да
противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от
каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед. В този
смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС – Решение № 17/21.04.2011 г. по
т.д. № ***/2010 г. ВКС, ІІ т.о. Последните са
допустими единствено в случаите, ако авалистът е съдлъжник или ако при
издаването на записа на заповед приносителят действа недобросъвестно или е
извършил злоупотреба с право.
Въпросът за допустимостта
на менителничните възражения от авалиста, съответно за установяване на предпоставките
за това, има преюдициално значение за основния спор и подлежи на доказване на
общо основание. В конкретния случай, Х.К. не е страна по каузалното
правоотношение. В подкрепа на относителното си възражение против менителничния
ефект, същата се позовава на съществуващи облигационни отношения за наем на строителна
техника и оборудване между „Стройрент“ ЕООД и „Марица Техстрой“ ЕООД,
вземанията, по които са обезпечени с процесния запис на заповед, както и, че
към датата на издаването му, същите не са в размера на претендираното вземане
по менителничния иск, тъй като частично са погасени чрез плащане.
От приетото по делото в оригинал
Споразумение за разсрочване на задължения, се установява, че същото е сключено
на 26.01.2016 г. между „Стойрент“ ЕООД, като кредитор и „Марица Техстрой“ ЕООД
– като длъжник, както и, че процесният запис на заповед е издаден като
обезпечение за изпълнение на задълженията по това споразумение от длъжника в
полза на кредитора.
Предвид изложеното, съдът намира, че
е налице едно от изключенията, обуславящи възможността на авалиста да
противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл
да му противопостави самият хонорат - недобросъвестност и злоупотреба с право
от страна на приносителя. Самата недобросъвестност следва да
се разбира като знание за наличието на относителни (лични) възражения по
каузалното правоотношение с хонората към момента на придобиване на ценната
книга.
Видно,
от съдържанието на Споразумението от 26.01.2016 г. е, че при подписването му -
„Марица Техстрой“ ЕООД е представлявана от едноличния собственик и управител - Х.П.К..
Обезпечаващият изпълнението на задълженията по това Споразумение, запис на
заповед е издаден на същата дата – 26.01.2016 г., с издател „Марица Техстрой“
ЕООД, представлявано от Х.К. и авалиран от същото физическо лице. Следователно,
в качеството си на управител К. е участвала, както при възникване на каузалното
и на менителничното правоотношение между издателя
и поемателя на ефекта, така и в самото изпълнение на каузалната сделка.
Същественото е, че ищецът също е бил наясно с тези обстоятелства.
Ищецът
е знаел, предвид обстоятелствата, при които е бил издаден записът на заповед, че менителничното задължение на издателя е поето единствено,
за да обезпечи паричното задължение, което поначало произтича от
Споразумението. Знаел е, че с тази обезпечителна цел е било учредено и
менителничното поръчителство. Следователно още към онзи момент ищецът е бил
наясно, че евентуалното бъдещо неизпълнение по каузалната сделка от негова
страна, респективно – изпълнението от страна на длъжника „Марица Техстрой“ ЕООД
(пълно или частично), предпоставя
възможност за основателни възражения за недължимостта
по обезпечаващата Споразумението, абстрактна сделка. Въпреки че е бил наясно с тези обстоятелства, както и с факта, че
издателят „Марица Техстрой“ ЕООД е погасявал част от задълженията по
Споразумението, ищецът е пристъпил към
изпълнение и на погасената част от дълга, чрез използване на записа
на заповед по реда на заповедното производство.
Разбира се, право на изправния кредитор е да удовлетвори вземането си по
предпочитания от него начин и срещу предпочитания от него солидарен длъжник.
Недобросъвестността на този кредитор в случая произтича от злоупотребата с притежавания запис
на заповед, доколкото този документ осигурява изпълнение на вземане
в недължим размер, както поради частично невъзникнал дълг, така и поради
частично погасяване на дълга по обезпечената с ефекта каузална сделка. Така
установената недобросъвестност и злоупотреба с право вече
легитимират ответника- авалист да противопостави на ищеца -
поемател произтичащите от каузалното правоотношение правопогасяващи възражения
на издателя.
Съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.
422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В тази хипотеза всяка от
страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и
възраженията й и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респективно несъществуването на вземане по записа на
заповед.
Доколкото от
ответника К. са наведени твърдения за съществуване на каузално правоотношение,
за обезпечаване на който е издаден записът на заповед, както и че е налице
частично погасяване на вземанията по каузалното правоотношение, и съобразно задължителните указания по т. 17 от ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на
ВКС по тълк.д. № 4/2013 г.,
доказателствената тежест за установяване на основание на това твърдение остава
на длъжника К., т.е. тежестта на доказване е върху ответника К., като
доказването трябва да е пълно и главно.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че между
страните по делото „Стройрент“ ЕООД и „Марица Техстрой“ ЕООД съществува облигационно правоотношение по
Договор за наем на строителна техника и оборудване № ДП 110000****/29.01.2014
г. Предвид забава в плащанията от страна на „Марица Техстрой“ ЕООД и във връзка
с желанието на страните да продължат търговските си взаимоотношения, същите са
сключили Споразумение за разсрочване на задължение от 26.01.2016 г., с което
страните са се съгласили, че „Марица Техстрой“ ЕООД дължи на „Стройрент“ ЕООД
сумата в общ размер на 9 334.11 лева с ДДС, формирана по шест броя
фактури, издадени в периода от 30.10.2015 г. до 30.12.2015 г., за наем на
строителна техника и оборудване по Договора от 29.01.2014 г. Със същото
споразумение, страните са се споразумели, че задължението от 9 334.11 лева
съставлява единно, неделимо, безспорно, установено по основание и по размер
парично задължение, което да бъде разсрочено, като длъжникът се е задължил да
погаси същото към кредитора на две вноски, а именно: първа вноска в размер на
4 985.75 лева, с падеж на 02.02.2016 г. и втора вноска в размер на
4 348.36 лева, с падеж на 16.02.2016 г. В чл. 4 от Споразумението,
страните са договорили, че в случай, че длъжникът изпадне в забава, за която и
да било вноска, освен главницата, длъжникът дължи ведно с нея и договорна
неустойка за забава в размер на 1 207.11 лева за периода от 04.11.2015 г.
до 26.01.2016 г., както и неустойка за забава върху целия непогасения остатък
от главницата, формирана като върху дължимото салдо се начислява неустойка в
размер на 0.2 % за всеки ден забава за периода от датата на сключване на
Споразумението – 26.01.2016 г. до окончателното изпащане на цялото задължение.
Според договореното, в чл. 5 от Споразумението, страните са договорили, че в
случай, че длъжникът изпадне в забава, за която и да било вноска, то целият
непогасен остатък от главницата става автоматично, незабавно и предсрочно
изискуем, ведно с неустойка за забава съгласно чл. 4, без да е необходима
покана или каквото и да е било друго действие.
Както
бе посочено, изпълнението на описаните в споразумението, задължения на длъжника
„Марица Техстрой“ ЕООД, е обезпечено с издаден от последното в полза на
кредитора запис на заповед за сумата от 12 000 лева.
Във
връзка с изпълнението на задълженията по сключеното Споразумение, от първия
ответник, от заключението
на вещото лице Д.С. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
установеният от страните с това споразумение размер на задължението е
осчетоводен изцяло от счетоводството на ищеца „Стройрент“ ЕООД и частично в
счетоводството на „Марица Техстрой“ ЕООД, към 31.12.2015 г. Предвид
обстоятелството, че Споразумението е сключено след тази дата, както и че в чл.
1, същото има характер на установителен договор между страните, съдът приема,
че задължението на „Марица Техстрой“ ЕООД към „Стройрент“ ЕООД, към 26.01.2016
г. по размер и по основание е такова, каквото е записано в Споразумението, а
именно: за сумата от 9 334.11 лева, представляваща сбор от задълженията по
описаните шест броя фактури.
Предвид
постигнатите от страните уговорки, към датата на сключване на Споразумението,
длъжникът „Марица Техстрой“ ЕООД се е задължило и със заплащане на неустойка за
забава в размер на 1 207.11 лева.
От заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че след
сключване на споразумението, от длъжника е постъпило едно единствено плащане по
главницата, в размер на 1 000 лева, извършено на 25.02.2016 г., като липсват
други плащания от длъжника към кредитора. Посочената сума следва да се
приспадне от първата вноска от уговорения между страните погасителен план в
Споразумението, след което размерът на главното задължение възлиза общо на
8 334.11 лева.
Предвид
уговореният между страните в Споразумението, погасителен план, както и
частичното неизпълнение на задълженията за плащане на главницата и съгласно
съдържащата се в чл. 4 от Споразумението уговорка за неустойка, към общия
размер на задължението по каузалното правоотношение, следва да се включат,
както дължимата към датата на сключване на Споразумението и конкретно
определена от страните неустойка – 1 207.11 лева, така и тази, която е
дължима към датата на подаване на заявлението – 11.08.2016 г..
В тази връзка,
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника К., че записът на
заповед не обезпечава невъзникнали към датата на издаването му задължения,
включително и такива за неустойка, тъй като същото не съответства на
уговореното от страните. Съгласно изричната уговорка, съдържаща се в чл. 6 от
Договора, записът на заповед за сумата от 12 000 лева обезпечава всички
задължения по това Споразумение. Тълкувайки тази уговорка, съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че волята на страните е издаденият
менителничен ефект да обезпечава всички уговорени, а не само конкретно
определените и възникнали към датата на Споразумението, задължения, включително
и задължението за неустойка. Този извод се налага, както от обещаната за плащане
сума по записа на заповед, която надвишава значително конкретно установените
към датата на издаването задължения, така и от уговорения падеж на плащане на
записа на заповед – 29.02.2016 г., който не съвпада с крайния падеж за
погасяване на главница, според погасителния план (16.02.2016 г.). Това
означава, че обезпечителната рамка на записа на заповед включва и евентуални
бъдещи задължения за неустойка при неизпълнение или забавено изпълнение на
главното задължение.
Макар бъдещата неустойка да не е
фиксирана като определена сума, същата е определяема, съгласно условията,
съдържащи се в чл. 4 от Споразумението, а именно: 0.2 % за всеки ден забава
върху дължимата сума, за периода от датата на сключване на Споразумението –
26.01.2016 г. до окончателното изплащане на цялото задължение.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът приема, че длъжникът по Споразумението „Марица Техстрой“
ЕООД е изпаднало в забава при изплащането на всяка от двете, уговорени, вноски,
както следва: относно първата вноска в размер на 4 985.75 лева, забавата е
за периода от 02.02.2016 г. до 16.02.2016 г., за която дължимата неустойка е в
размер на 139.60 лева; относно първата и втората вноска в общ размер на
9 334.11 лева, за периода от 17.02.2016 г. до 25.02.2016 г. (когато е
извършено частично плащане в размер на 1 000 лева), дължимата неустойка е в
размер на 149.35 лева; относно остатъка от главницата в размер на 8 334.11
лева, за периода от 26.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението –
11.08.2016 г., неустойката е в размер на 2 800.26 лева, или общият размер
на неустойката за забава е в 3 089.21 лева. Следователно, към датата на
депозиране на заявлението в съда, общият размер на задължението по каузалното
правоотношение възлиза на 12 630.43 лева, формирано от остатъка от
главното задължение по Споразумението в размер на 8 334.11 лева, както и от
дължимата към датата на сключване на Споразумението неустойка в размер на 1 207.11
лева неустойка, а също и от дължимата неустойка за забава в общ размер на 3 089.21
лева.
Изводът е, че сумата по записа на заповед,
претендирана с предявения пряк менителничен иск, обезпечаващ изпълнението по
посоченото каузално правоотношение между страните е дори в по- малък размер от
задълженията по каузалната сделка.
По
изложените съображения съдът намира, че тъй като ищецът доказва съществуването
на валидно менителнично правоотношение с ответниците и изискуемо вземане по
същото в исковия размер, искът следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. В заповедното и в исковото производство
ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 480 лева и 20 лева – за
експертиза, които следва да се присъдят изцяло в тежест на ответника. Освен
това, ищецът в заповедното производство е претендирал юрисконсултско възнаграждение
в размер от 630 лева. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал.
8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална
и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия,
включително по отношение присъждането на разноските, дължими на страната за
заповедното и исковото производство, без да е обвързан от констатацията на
заповедния съд в това отношение.
Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно
чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида
и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че извършената от
юрисконсулта работа в заповедното производство се състои в попълване на кратко
бланково заявление, по множество еднотипни заповедни, поради което и следва да
се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева за
заповедното производство.
В исковото производство, обаче, ищецът се представлява от адвокат, на който
видно от Договор за правна помощ и съдействие и кредитен превод и фактура, му е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лева.
По направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 890 лева. Съдът като съобрази, от една страна, че делото се отличава
с фактическа и правна сложност, предвид многобройните възражения на
ответниците, както и, че уговорения и заплатен адвокатски хонорар е малко над
предвидения минимум, намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, а съответства на процесуалните
усилия за защита интересите на ищцовото дружество по делото.
Така общият размер на разноските за двете производства,
дължими в полза на ищеца, е 1 950 лева, който следва да бъде присъден в тежест
на ответниците.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Марица Техстрой“ ЕООД, ЕИК ********* и Х.П.К.,
ЕГН **********, дължат солидарно на
„Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Подуяне, бул. „Ботевградско шосе“ № 273, сумата от 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/ - главница, дължима по
запис на заповед, издаден от първия ответник на 26.01.2016 г. и авалиран от
втория ответник, целия за сумата от 12 000 лева, в полза на „Стройрент“ ЕООД,
платим на падеж: 29.02.2016 г., без разноски и без протест, издаден като
обезпечение за изпълнение на задълженията на „Марица Техстрой“ ЕООД към
„Стройрент“ ЕООД, произтичащи от Споразумение за разсрочване на задължения от
26.01.2016 г., сключено между същите страни, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 11.08.2016 г.
до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 6524 от 15.08.2016 г. по частно гр. дело № 11159
по описа за 2016 г. на ПРС, ХV гр.с.
ОСЪЖДА „Марица
Техстрой“, ЕИК ********* и Х.П.К., ЕГН ********** да заплатят на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Подуяне, бул. „Ботевградско шосе“ № 273,
сумата в общ размер от 1 950 лева /хиляда
деветстотин и петдесет лева/ - съдебно - деловодни разноски, от които 290 лева – разноски за заповедното производство по
частно гр. дело № 11159 по описа за 2016 г. на ПРС, ХV гр.с. и 1 660 лева –
разноски за настоящото исковото производство по гр.дело № 2498 по описа за 2017
г. на ПРС, ІХ гр.с.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.