РЕШЕНИЕ
№ 1310
гр. Варна, 07.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Й.а
при участието на секретаря Станислава Ст. С.
като разгледа докладваното от Десислава Й.а Гражданско дело №
20213110106662 по описа за 2021 година
Образувано е по предявен от ТР. К. АТ., *** К., К. Н. СТ., М. Г. Й., Т. ИВ. Н., ИЛ. Г.
ИЛ., М. Н. Д., Н. ЦВ. ИВ., Д. П. П. и СВ. Н. С. срещу П. АТ. СТ., иск по реда на чл.422 ГПК
за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищците ПРИ
РАВНИ ЧАСТИ, сумата от 8104,04 лева, произтичаща от подписан от длъжника запис на
заповед от 05.09.2019 г. с падеж за плащане 04.09.2020г. ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 07.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението / съобразно уточнителна молба от 14.12.2021 г./, за която сума е
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
261141/29.10.2020г. по гр.д. 12600/2020 г. по описа на ВРС, 12 състав
Твърди се, че на 05.09.2019 г. ответникът е подписал запис на заповед, падеж на
плащане – 04.09.2020 г., с който се е задължил да заплати на ищците сума в общ размер от
8104,04 лева. Наведени са твърдения, че записа на заповед е издаден за обезпечение на
вземания на ищците, за признава на които е подписано споразумение, произтичащи от
договор сключен между ищците и ответника за заплащане на дължима част от разноски,
съответна на притежаваните идеални части от общите части в сграда, находяща се в гр. ***.
В исковата молба се сочи, че записа на заповед обезпечава споразумението. Поддържа се, че
ответникът не е заплатил сумата по записа на заповед, което е мотивирало ищците да се
снабдят със заповед за незабавно изпълнение за процесното вземане, срещу която длъжника
е подал възражение по чл. 414 от ГПК и в рамките на законоустановения срок е предявен
иск относно вземането. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се
присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Въведено е възражение за нищожност на записа на
заповед, като се твърди, че начина, по който е определен падежа на записа не е предвиден в
чл. 486 от ТЗ. Сочи се, че в последния е посочен веднъж „падеж за плащане“ на 04.09.2020
г., а в текста на записа е посочено, че издателят се задължава безусловно и неотменимо
срещу предявяване да заплати процесната сума. По тези съображения се поддържа, че
записа на заповед е нищожен на основание чл. 486 ал. 2 от ТЗ. Възразява се, че вземането по
записа е погасено по давност, доколкото е изтекъл едногодишния срок по чл. 487 от ТЗ.
Възразява се, че в заповедта за незабавно изпълнение е посочено, че споразумението,
1
вземането по което е обезпечено със запис на заповед е сключено между ДЗЗД и ответника,
а в исковата молба се сочи, че същото е сключено между ищците и ответника, поради което
счита, че няма идентичност между страните по правоотношенията по записа на заповед и
това по споразумението. Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищците реално са
направили разходи в заявените размери. Възразява се и че в хода на образуваното по
заповедта за незабавно изпълнение и спряно по силата на закона изп.д № 20208940401832
на ЧСИ ***е събрана сумата от 11199,12 лева, при което според ответника претендираната с
исковата молба сума е погасена. Иска се отхвърляне на исковете.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявеният от ищеца е иск е с правно основание на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от
ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ал.
1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си. В тежест на ищците е да установят наличието на валиден
запис на заповед, породил за тях вземане в заявените в исковата молба размери. С оглед
наведените твърдения за наличие на каузално правоотношение, съобразно разясненията
дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в тежест на ищците е да установят, че между тях и ответника е сключено споразумение
от 05.09.2019 г., вземането по което е обезпечено с процесния запис на заповед, с
твърдяното съдържание, породило претендираното в исковата молба вземане и размера на
претенцията.
От фактическа страна съдът намира следното:
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
ГПК се излага, че на 05.09.2019 г. длъжникът е издал запис на заповед като обезпечение на
сключено споразумение от същата дата, с която се уреждат спора по ч.гр.д. 7604/2019 по
описа на ВРС.
В заповедното производство е представен запис на заповед от 05.09.2019 г. издаден
от П. АТ. СТ., с който се задължава безусловно и неотменимо срещу представяне на записа
на заповед да заплати на ищците сумата от 8098,04 лв. В записа е посочено, че е платим без
разноски и без протест в гр. ****, подписан е от издадете. На първия ред в дясно е записано
„падеж на плащане“, а на втория в ляво –„ 04.09.2020 г.“.
В издадената заповед за изпълнение 261141/29.10.2021 г. е посочено, че сумата от
8104,04 лв. е дължима по запис на заповед от 05.09.2019 г. с падеж на плащане 04.09.2020 г.,
обезпечаващ споразумение между ДЗЗД „Видбол 6“ и П.С..
По настоящото делото е прието ч.гр.д. 7604/2019 г. по описа на ВРС, по което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за плащане от П. АТ. СТ. разделно на ТР. К.
АТ., ****К., К. Н. СТ., М. Г. Й., Т. ИВ. Н., ИЛ. Г. ИЛ., М. Н. Д., Н. ЦВ. ИВ., Д. П. П. и СВ.
Н. С., в качеството им на съдружници в *** сумата от 7307.88 лева /седем хиляди триста и
седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща стойност на извършени
строително-монтажни дейности и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда, находяща
се в гр.*** съразмерно на притежаваните от длъжника идеални части от общите части на
сградата, която сума е платима разделно на заявителите, както следва: 34.08 %, равняващи се
на 2 490.53 лв. – на ТР. К. АТ., 13.77 %, равняващи се на 1 006.29 лв. – на***К., 4.92 %,
равняващи се на 359.55 лв. – на К. Н. СТ., 4.01 %, равняващи се на 293.05 лв. – на М. Г.
Й., 5.13 %, равняващи се на 374.89 лв. – на Т. ИВ. Н., 5.13 %, равняващи се на 374.89 лв. –
на ИЛ. Г. ИЛ., ЕГН **********, 19.23 %, равняващи се на 1 405.31 лв. – на М. Н. Д., 4.30 %,
равняващи се на 314.24 лв. – на Н. ЦВ. ИВ., 4.30 %, равняващи се на 314.24 лв. – на Д. П.
П., 5.13 %, равняващи се на 374.89 лв. – на СВ. Н. С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По делото е представено споразумение от 05.09.2019 г. сключено от една страна от
ищците като кредитори и от друга страна, от ответника като длъжник, в което се съдържа
раздел за признаване на следните обстоятелства като безспорни между страните: страните
притежават самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. *** закупени преди
изграждане на сградата в груб строеж, като длъжникът е собственик на ап.21 в сградата;
2
дружеството инвеститор „***“ ООД е поело задължение за извършване на довършителни
СМР по самостоятелните обекти в сградата и въвеждането в експлоатация на последната,
което не е изпълнил, като кредиторите са учредили дружество по закона за задълженията и
договорите /ДЗЗД/ ***, код по БУЛСТАТ ***, целта на което е извършване на СМР по
сградата за нейното завършване, като длъжникът е поканен да участва в съдружник в ДЗЗД,
но той не го е сторил; кредиторите, съдружници в ДЗЗД „******“ са направили
имуществени вноски в дружеството, средствата т които са изразходвани за осъществяване
на целта му /т.6/; длъжникът е длъжен да заплати на кредиторите сумата от 7307,88 лв.-част
от изразходваните от кредиторите суми, съгласно т.6 от споразумението, изчислена
съобразно притежаваните от длъжника идеални части от общите части на сградата;
длъжникът е бил поканен да заплати доброволно сумата от 7307,88 лв., но не го е сторил,
поради което е образувано ч.гр.д. 7604/2019 г. по описа на ВРС, в което са извършени 646,16
лв. разноски, сторените са и 150 лв. разноски за изготвяне на споразумението. В т.11 от
споразумението е посочено, че длъжникът няма възражения относно качеството,
количеството и цената на извършените от страна на ДЗЗД ***“ СМР по сградата. В т.13 от
споразумението длъжникът е поел задължение да заплати на кредиторите общата сума от
8104,04 лв.- представляваща сбор от сумите 7307,88+646,16+150 лв., по банкова сметка на
дружеството по ЗЗД. В т.16 от споразумението е предвидено за обезпечаване на всички
вземания по него длъжникът да издаде в полза на кредиторите запис на заповед за сумата от
8104,04 лв.
От правна страна:
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за сключването й
остава извън правоотношението и е действителна, дори да липсва такова. Поради това
предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване
на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на
заповед, като ищецът-кредитор, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, следва
да докаже вземането си, основано на менителничния ефект. В този смисъл е т. 17 от
Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. по тълкувателно дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
където е прието също, че с въвеждането на твърдения или възраже-ния от поемателя или от
издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед, се разкрива основанието на поето-то задължение за плащане
или обезпечителния характер на ценната книга, като в тази хипотеза при преценка
основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали
за последица погасяване на вземането по записа на запо-вед. На изследване в това
производство подлежат и възраженията на ответника във връзка с изискуемостта на
задълженията, както и правоизключвщите възражения, доколкото биха рефлектирали върху
извода на съда за дължимост на сумата по записа на заповед, издаден за обезпечаване на
задълженията по каузалното правоотношение.
На първо място съдът дължи проверка на редовността на записа на заповед от
външна страна, като в конкретния случай намира, че същият отговаря на изискванията на
чл. 535 ТЗ, доколкото съдържа всички предвидени в нормата реквизити. В текста му се
съдържа наименованието „запис на заповед”, като издателят е поел безусловно задължение
да заплати на поемателите сумата 8098,04 лв. Посочени са индивидуализиращи данни
лицата, на които следва да се плати. Посочена е датата на издаване и е поставен подпис за
издателя. Съгласно чл. 536, ал. 4 ТЗ запис на заповед, в който не е посочено място на
издаване, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя, т.е. и такова е налице
– в гр. Варна. Посочено е място на плащане – в гр. София.
Настоящият състав намина, че записа на заповед е определен падеж на плащане -
датата 04.09.2020 г., като отбелязването, че е добавено, че сумата е платима срещу
представяне на записа на заповед, не обосновава извод за наличието на друг падеж на
изпълнение на задължението, доколкото същото е относимо към предявяването за плащане
на ценната книга и конкретизира, че сумата следва да бъде платена на посочената дата
04.09.2020. при представяне на записа на заповед. Забраната в закона за посочване на
последователни падежи не е самоцел – нищожен е записът на заповед, когато не може да се
установи ясната воля на издателя именно поради наличието на различни моменти, в които
3
той без съмнение се задължил да плати. В настоящия случай волята относно момента на
плащане е безспорна, тъй като този момент е посочен от издателя с термина "падеж" и не се
създава съмнение относно наличието и на друг момент, в който задължението става
изискуемо. Обстоятелството, че при оформяне на документа, датата на падежа е пренесена
на друг ред не променя този извод, тъй като обособяването на датата на издаване и на
падежа на плащане между заглавието „запис на заповед“, „без протест“ и самото
съдържание на запис, започващо с името на издателя е достатъчно ясно извършено.
С оглед на тези съображения съдът намира, че процесният запис на заповед е
редовен от външна страна.
Неоснователно е възражението на ответниците, че вземането по записа на заповед е
погасено по давност. Съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 537 с исковете по записа на заповед
срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа, т.е. от 04.09.2020 г. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение – 08.10.2020г. Следователно към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение тригодишният давностен срок по чл. 531,
ал. 1 ТЗ не е бил изтекъл, като от този момент същият е бил прекъснат и е спрял да тече.
Чл.487 ТЗ е неприложим в конкретния случай, противно на твърденията на ответника,
доколкото съдът достигна до извод, че записът на заповед е бил платим на падеж, а не на
предявяване.
Следва да се разгледа въпроса за наличие на каузално правоотношение
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се сочи, че издаденият запис на
заповед обезпечава споразумение между страните от 05.09.2019 г., като са изложени
отношенията на страните по във връзка извършването на СМР в сградата, в която всички те
имат самостоятелни обекти, създаването на ДЗЗД *** с цел финансиране и извършване на
довършителните работи по сградата за нейното въвеждане в експлоатация. Не се спори, че
ответникът не е съдружник в това ДЗЗД, а от представеното ч.гр.д. 7604/2019 г. по описа на
ВРС, 47 състав се установява, че в полза на ищците в настоящото производство, като
съдружници в ДЗЗД е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на
сума за извършените СМР, съобразно неговата ид. ч. от общите части в сградата. От
представеното споразумение от 05.09.2019 г. за което няма спор, че е подписано от
ответника, се установява, че то е постигнато с оглед прекратяване висящността на ч.гр.д.
7604/2019 г. по описа на ВРС, 47 състав. В споразумението действително са посочени като
кредитори 10 физически лица, без да е посочено, че действат като съдружници в ДЗЗД,
което обстоятелство се установява от съдържанието на т.4 и сл. от споразумението. Това
обстоятелство не опорочава връзката между заявеното в заповедното и в исковото
производство каузално правоотношение, а именно това по споразумението от 05.09.2019 г.,
доколкото именно то е поддържано и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
в исковата молба. Следва да се посочи, че за заявителя, който впоследствие е и ищец в
производството по чл.422 ГПК няма задължение да посочва каузалното правоотношение,
което се обезпечава от записа на заповед, но ищците са посочили, че записа обезпечава
споразумението сключено от тях като физически лица с ответника, като това твърдения се
поддържа и в исковата молба и се установява от събраните писмени доказателства, като се
съобрази, че ответника не оспорва, че е подписал споразумението. Предшестващите
сключването на споразумението правоотношения по създаване на ДЗЗД отношения не
касаят разкритото каузално правоотношение, тъй като със споразумението от 05.09.2019 г.
ответникът е направил достатъчно ясно и точно признание на фактите, от които произтича
цялото му задължение от 8098,04 лв. В самото споразумение е предвидено издаването на
запис на заповед за обезпечаване на вземането по него, като процесния запис на заповед
отговаря като дата и размер на поетото задължения, на това описано в споразумението,
поради което съдът намира, че безспорно се установява връзката между споразумението и
документа по чл.417, т.10 ГПК.
Въпреки изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че от вписаните в
публичния регистър БУЛСТАТ данни за субекта ДЗЗД „***“ се установява, че съдружници
в него са именно ищците, като в раздела за участие са вписани: ТР. К. АТ. - съдружник,
процентно разпределение на собственост без капитал, процент участие - 34.08 от 02.11.2016;
*** К. - съдружник, процентно разпределение на собственост без капитал, процент участие
- 13.77 от 02.11.2016; К. Н. СТ. - съдружник, процентно разпределение на собственост без
4
капитал, процент участие - 4.92 от 02.11.2016; М. Г. Й. - съдружник, процентно
разпределение на собственост без капитал, процент участие - 4.01 от 02.11.2016; Т. ИВ. Н. -
съдружник, процентно разпределение на собственост без капитал, процент участие - 5.13 от
02.11.2016; ИЛ. Г. ИЛ. - съдружник, процентно разпределение на собственост без капитал,
процент участие - 5.13 от 02.11.2016; М. Н. Д. - съдружник, процентно разпределение на
собственост без капитал, процент участие - 19.23 от 02.11.2016; Н. ЦВ. ИВ. - съдружник,
процентно разпределение на собственост без капитал, процент участие - 4.3 от 02.11.2016;
Д. П. П. - съдружник, процентно разпределение на собственост без капитал, процент
участие - 4.3 от 02.11.2016; СВ. Н. С. - съдружник, процентно разпределение на собственост
без капитал, процент участие - 5.13 от 02.11.2016. Като се отчете правната характеристика
на ДЗЗД, а именно, че дружеството не е юридическо лице, не е отделен правен субект или
самостоятелен носител на права и задължения, за третите лица не представлява отделно
правно, имуществено обособено единство и правата и задълженията на дружеството не са
права и задължения на отделен правен субект, различен от съдружниците, а са права и
задължения на самите съдружници / така „Облигационно право, отделни видове
облигационни отношения“ изд. 2002 г, автор проф. *** нова редакция и допълнения
проф.****, л.303/, съдът намира, че не е била налице пречка да се сключи споразумението от
05.09.2019 г., което валидно да обвърже ответника със задължения да заплати на лицата
съдружници в ДЗЗД, като физически лица, още повече в уточненията в съдържанието на
самото споразумение за създаването на дружеството, неговите цели и връзката на всички
страните чрез наличието на собственост върху обекти в една и съща сграда.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи по каузалното
правоотношение, тъй като ищците не са заплатили сумата като разход за общите части на
сградата и изобщо не са извършвани разходи в посочения размер, доколкото ответникът
изрично в т.10 от споразумението от 05.09.2019 г. е посочил, че няма възражения относно
количеството, качеството и цената на извършените по сградата СМР и е признал
дължимостта именно на сумата от 7307,88 лв. –стойност на СМР. Поето е задължение и за
заплащане на 796,16 лв. разноски в съдебното производство и за разноски за подписване на
споразумението, които в сбор със стойността на СМР са равни на процесната сума от
8104,04 лв.
Неоснователността на исковата претенция не може да се обуслови и от възражението
за принудително събрани от длъжника суми в хода на изпълнителното производство,
образувано въз основа на издадения в производството по чл.417 ГПК изпълнителен лист,
доколкото при отхвърляне на исковата претенция на това основание би се достигнало до
положение на събиране на сумите без основание, каквото всъщност е съществувало.
Събраните суми следва да се съобразят в хода на изпълнителното производство съобразно
съдебното решение по спора.
При изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и следва изцяло
да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат ищците.
Същите са доказали заплащането на държавна такса от 162,08 лв., както и всеки от
тях сумата от 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение по 10 бр. договора за правна защита и
съдействие. Съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати само едно
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. на ищците, доколкото представлявалия ги
адвокат е извършил идентични действия за защита на интереса на всички ищци – подадена е
обща искова молба и е проведено представителство, което не е изисквало различни действия
за защита на всеки от ищците. Претенцията за присъждане на 10 адвокатски възнаграждения
не е адекватна на извършените действия. Следва да се отбележи и че съдът е събрал една
държавна такса върху целия материален интерес, както и че в заповедното производство е
претендирано едно адвокатско възнаграждение, като е съобразно, че е подадено общо
заявление от всички ищци.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищците са доказали заплащане на разноски в заповедното производство: сумата от
5
162,08 лв.- държавна такса, 620,00 лв.- адвокатско възнаграждение, което е под минималния
предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от
782,08 лв.- разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. АТ. СТ.,
ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Варна, *** дължи на ТР. К. АТ. с ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. Лерин, бл. 21, вх. А, ет. 4, ап. 12, **** К. с ЕГН **********, с адрес гр.
***, К. Н. СТ. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, М. Г. Й. с ЕГН **********, с адрес гр.
***, Т. ИВ. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. ***, ИЛ. Г. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес гр.
***, М. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, Н. ЦВ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес гр.
***2, Д. П. П. с ЕГН ********** с адрес гр.***,СВ. Н. С. с ЕГН ********** с адрес ****
всички със съдебен адрес: гр. **** на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 535 от ТЗ, ПРИ РАВНИ ЧАСТИ, сумата от 8104,04 лева, произтичаща от подписан
от длъжника запис на заповед от 05.09.2019 г. с падеж за плащане 04.09.2020г. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 07.10.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 261141/29.10.2020г. по гр.д.
12600/2020 г. по описа на ВРС, 12 състав
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, П. АТ. СТ., ЕГН: **********, съдебен
адрес: гр. *** да заплати на ТР. К. АТ. с ЕГН ********** , с адрес гр. ***, Т***К. с ЕГН
**********, с адрес гр. *** К. Н. СТ. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, М. Г. Й. с ЕГН
**********, с адрес гр. ***, Т. ИВ. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. *** ИЛ. Г. ИЛ. с ЕГН
**********, с адрес гр. *** М. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. *** Н. ЦВ. ИВ. с ЕГН
**********, с адрес гр. *** Д. П. П. с ЕГН ********** с адрес гр. ***,СВ. Н. С. с ЕГН
********** с адрес ****, всички със съдебен адрес: гр. **** сумата от 462,08 лв.- разноски в
исковото производство и 782,08 лв.- разноски в заповедното производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6