Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3439 09.12.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд
Х граждански състав
На шести
ноември Година
2019
В открито заседание
в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като разгледа
докладваното гр.д. № 2997 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от С.В.К. против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и допълнително
уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата от 6 898,20 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по Договор за застраховка „Каско на МПС“,
сключен със застрахователна полица № 0312180330015381 от 08.08.2018
г., за настъпило на 13.12.2018 г. застрахователно събитие със застрахования лек
автомобил „БМВ 528И“ с рег. ******, сумата от 224,19
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода 13.12.2018 г. – 09.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както
и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че на 08.08.2018 г. между ищцата и ответното дружество е сключен
договор за застраховка „Каско на МПС“ за
горепосочения лек автомобил. Твърди се също така, че на 13.12.2018 г. около
17,00 ч., в гр. Бургас, на бул. „Димитър Димов“, до „Лайф
Хоспитал“ е настъпило ПТП между застрахования лек
автомобил и лекотоварен автомобил марка „Фолксваген Транспортер“
с рег. № *****, при което автомобилът на ищцата е
претърпял значителни материални щети, като ищцата е позвънила веднага на тел.
112 и на място пристигнали служители на ПП към ОД на МВР-Бургас, в присъствието
на които бил съставен двустранен констативен протокол. На следващия ден ищцата уведомила
ответното дружество, при което е била заведена щета № *********/14.12.2018 г. и
на същата дата представители на ответника са извършили оглед на автомобила, при
който са установили, че са били увредени следните елементи: преден капак, фар
ляв, броня предна, калник преден ляв, еърбег на
волана и колан ляв, като в изготвения опис-заключение е посочено, че всички
части са за подмяна. Според ищцата общата стойност на необходимия ремонт на
автомобила й възлиза на 6 898,20 лв. Ищцата твърди, че е изпълнила всички
изисквания на ответника, но й е било отказано заплащане на застрахователно
обезщетение по заведената от нея щета. Счита, че така постановеният отказ е
незаконосъобразен, поради което моли ответникът да бъде осъден да й заплати
полагащото й се застрахователно обезщетение. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа исковата
молба, ангажирани са доказателства.
Така предявените искове са с правни
основания чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В
законоустановения едномесечен срок ответникът е
представил отговор, в който исковете са оспорени като неоснователни. Твърди, че
не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството за
вредите, които ищцата твърди, че е претърпяла. Оспорено е настъпването на
покрит застрахователен риск, във връзка с което е оспорен твърдяния
в исковата молба механизъм на настъпване на уврежданията по автомобила. Според
ответника характерът и степента на уврежданията по автомобила не съответстват
на обстоятелствата и причините, при които се твърди, че са настъпили те. Твърди
се, че според експертите на дружеството деформациите на лекия автомобил не
кореспондират с щетите в задната част на товарния автомобил, участвал в
произшествието, като посоката на вредите също не съответства на описанието на
ПТП, дадено от застрахования в депозираното искане за оценка, а именно: влизане
на л.а. „БМВ 528И“ отдолу под т.а. „Фолксваген Транспортер“.
Твърди се също така, че липсват и характерните за този механизъм на увреждане
надирания и прегъване на предния капак на автомобила. Поради това ответникът
счита, че вредите по автомобила на ищцата не са причинени от посоченото
застрахователно събитие по начина, по който то е описано от застрахования, т.е.
не е налице пряка причинно-следствена връзка между претърпяните от
ищцата вреди и твърдяното застрахователно събитие, а вредите са настъпили по
друг начин и при други обстоятелства. Твърди се също така, че еърбегът на водача не е бил задействан, съответно не е бил
увреден при процесното ПТП, още повече, че към датата
на сключване на застрахователния договор е било установено наличието на
характерно увреждане на еърбега на волана, което е
продължавало да съществува и след възстановяване на вредите от процесното ПТП, т.е. този еърбег
не е бил задействан при това ПТП. На следващо място се твърди, че са налице
достатъчно данни и противоречия, от които възниква основателно съмнение за
верността на представените от застрахования данни относно обстоятелствата,
свързани с настъпването на застрахователното събитие, поради което в случая е
налице предвиденото в т. 7.11, вр. т. 7 от Общите
условия на застрахователния договор общо изключение от риска – при измама, опит
за измама или заблуда на застрахователя от страна на застраховащия,
застрахования или негов представител. С оглед на това ответникът счита, че не
дължи застрахователно обезщетение за вредите от твърдяното застрахователно
събитие. При условие на евентуалност е оспорен размера на ищцовата
претенция като завишен и неотговарящ на реално претърпените вреди вследствие на
процесното събитие. Оспорена е и претенцията за мораторна лихва, включително началната дата, от която се
претендира лихвата. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на
ответното дружество, но с нарочни писмени молби е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представеното по делото копие на свидетелство за регистрация – част II, ищцата С.К. е собственик на лек
автомобил „БМВ 528И“ с рег. № ********.
По делото е приложена полица № 0312180330015381
от 08.08.2018 г., от която се установява, че между
страните е бил сключен договор за застраховка „Каско
на МПС“ по отношение на собствения на ищцата лек автомобил, с период на
действие на договора 09.08.2018 г. – 08.08.2019 г.,
при покритие „Пълно Каско“, като страните не спорят
относно валидността на този договор. Видно от раздел II,
т. 6 от общите условия на застраховка „Каско на МПС“
на ответното дружество, това покритие включва и риска „щети при
пътнотранспортно произшествие“.
Видно
от представената от ответника застрахователна преписка, на 14.12.2018 г. Д. А.
З., в качеството й на водач на застрахования автомобил, е предявила пред „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД искане за оценка на вреди по застраховка „Каско
на МПС“ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 13.12.2018 г. в 17.00 ч.
в гр. Бургас, като заявителката е описала произшествието по следния начин: „по
време на движение по бул. „Димитър Димов“ камиончето
пред мен намали рязко и аз не успях да реагирам навреме и влязох отдолу“.
Посочила е, че са били увредени предната броня, предния капак, предния ляв
калник и левия фар на автомобила.
Представен
е и опис-заключение по щета № ********* за вреди на МПС по застраховка „Каско на МПС“, изготвен от представител на ответното
дружество на 14.12.2018 г., в който са вписани следните увреждания: преден капак,
фар ляв, броня предна, калник преден ляв, еърбег
волан и колан ляв, като е посочено, че всички детайли са за подмяна, а предният
капак, предната броня и предният ляв калник са и за боядисване.
Представено
е и възлагателно писмо от 09.01.2019 г., с което „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е възложило на „БОВА КАР“ ЕООД прочитане на целия софтуер на
автомобила на ищцата и извеждане на хартиен носител на цялата налична
информация, записана във всички модули на автомобила, но към същото е приложена
разпечатка на английски език, която е без превод на български език.
С
писмо от 18.01.2019 г. „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е уведомило ищцата, че след
извършване на огледи на двата автомобила, участващи в процесното
ПТП, и след съпоставяне на уврежданията им е било установено, че характерът на
констатираните увреждания изключва възможността същите да са настъпили при
обстоятелствата, посочените в искането за оценка на вреди и в двустранния
протокол, а освен това при извършена диагностика на лекия автомобил в
официалния сервиз на марката не са били установени никакви записани грешки в
модулите за пасивна безопасност, което води до основателно съмнение, че
уврежданията не са настъпили при така декларираните обстоятелства. В писмото
също така е посочено, че съгласно т. 46, вр. т. 46.6
от общите условия на застраховка „Каско на МПС“ при
настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да докаже
застрахователното събитие по основание и размер. С оглед на това ответникът е
отказал изплащане на обезщетение, поради неизпълнение на съществени задължения
от общите условия.
В последващо
писмо от 05.03.2019 г., адресирано до адв. П. като
пълномощник на ищцата, е посочено, че дружеството поддържа становището се за
отказ по следните съображения: след справка в ПП на ОДМВР-Бургас е било
установено, че водачът на увредения автомобил не се е обадил на тел. 112, а
служители на ПП-Бургас са минали случайно край мястото на събитието и са били
спрени и уведомени за настъпилото ПТП; при оглед на автомобила, извършен преди
сключване на застраховката, е било установено характерно увреждане по еърбега на волана, при огледа на 14.12.2018 г. е било
установен активиран еърбег волан, а при последващия оглед на 07.01.2019 г., извършен след
възстановяване на уврежданията, е било установено, че на представения за
възстановен еърбег волан продължава да съществува характерното
увреждане, установено при сключване на застраховката; при направената
диагностика на 10.01.2019 г. в официален сервиз на марката не са установени
никакви записани грешки, който факт, заедно с наличието на идентично увреждане
на еърбег волан при сключването на застраховката и
след възстановяване на уврежданията, водят до основателно съмнение, че
представеният при огледа на вредите еърбег волан не е
бил активиран в резултат на събитието от 13.12.2018 г.
Ищцата е представила по делото
издадената й от „ЛУКС-81“ ЕООД фактура № 92/29.01.2019 г. за сумата от 6 898,20
лв., в която като услуга е посочено: „Отремонтиране
на автомобил с рег. №****** по щета № *********“, като е приложен и фискален
бон от същата дата, удостоверяващ плащане на сумата по фактурата.
С писмо от 06.02.2019 г.
застрахователят е поискал от ПП – Бургас информация относно процесното
ПТП, като с писмо изх. № 310В009757/ 15.02.2019 г. на Началник сектор ПП – Бургас
до ответното дружество е отговорено, че служители от
сектор ПП - Бургас, движейки се по ул. „Димитър Димов” са били спрени от
водачката на лекия автомобил БМВ, която е заявила, че е била ударена от другия
автомобил. Полицейските служители са извършили проверка за алкохол на водачите,
като пробите са били отрицателни. Поради това и тъй като са били причинени само
имуществени вреди и е имало съгласие между двете страни относно
обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП, е бил попълнен двустранен констативен
протокол за ПТП, не са били правени снимки и произшествието не е било
обследвано.
По делото е приложено становище на „Бова кар” ЕООД до ответника, в
което е посочено, че при извършена на 10.01.2019 г. диагностика на лекия
автомобил на ищцата по заявка на застрахователя са били установени 6 записани
грешки в паметта на автомобила, касаещи шибедах, жалузи на радиатора, сигнал от
CAS – модул, RLSS сензор в челно
стъкло за светлина, дъжд и т.н., и независим отоплител,
но е нямало записани грешки в ACS (Crash Safety Module), както и информация за регистрирани
и записани ПТП.
Видно от постъпилата по делото
информация от Районен център 112 – Бургас, на 13.12.2018 г. в 17:04 ч. е
регистрирано повикване от телефонен номер ***** от лице, което не се е представило,
с което е подаден сигнал за ПТП с участник лек автомобил „БМВ 528И“ с рег. № *****.
По делото са разпитани свидетелите С.Т.М.,
Ж. П. Ж. и М. Г. А. – тримата без родство със страните по делото.
Св. М. – младши автоконтрольор
в Сектор ПП към ОД МВР – Бургас, заявява, че на 13.12.2018 г. около 18 ч., при
обход на района е видял произшествие между лек автомобил БМВ и лекотоварен
автомобил, настъпило на ул. „Димитър Димов“, малко след болница „Лайф“. Спряло ги младо момиче, което им казало, че са се
блъснали и не знае какво да направят. Според свидетеля, лекотоварният автомобил
е бил ударен отзад в десния стоп и бронята, а лекият автомобил е бил ударен в
ляво – предната броня, капака и фара, както и еърбегът
на шофьора бил отворен. Пробите за алкохол на двамата водачи били отрицателни.
Шофьорът на товарния автомобил бил съгласен, че е виновен за настъпилото
произшествие, като обяснил, че искал да се пристрои в дясната лента, за да
завие, но не видял БМВ-то, което било в дясната лента. Свидетелят заявява, че
тогава камиончето е било празно, без товар и е било
вдигнато. Твърди, че е имало съответствие на удара, като по земята имало части
от стоповете и на двата автомобила. Заявява, че не е очевидец на инцидента.
Св. Ж. твърди, че миналата година е участвал
в ПТП като водач на лекотоварен автомобил „Фолксваген Транспортер“,
като той се е прибирал от кв. Сарафово и след болница „Лайф“
се е отклонил в дясно към ж.к. „Изгрев“, след което в дясната му страна се е
ударило управлявано от момиче черно „БМВ“. Свидетелят заявява, че не помни
подробности от произшествието, както и дали преди него се е движил в дясната
или в лявата лента, или и в двете ленти. Твърди, че тогава камиончето
му е било празно. В резултат на удара е бил счупен един стоп на камиончето, била е изкривена гредата и каросерията му е
била осуркана отдолу. Две седмици след произшествието
представител на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД се свързал с него и извършил оглед
на камиончето, като свидетелят твърди, че по това
време то вече е било ремонтирано – сложил му нов стоп и изправил гредата. Представителят на застрахователя
правил замерване на височината на камиончето, но
тогава то било пълно със строителни материали и било с 40-50 см. по-ниско от
момента на произшествието. Според свидетеля, при произшествието на лекия
автомобил БМВ били причинени увреждания по предния капак, левия фар и левия
калник, като всички увреждания по автомобила били отляво, а уврежданията по камиончето били отдясно. На местопроизшествието имало части
от фара на БМВ-то, както и от стопа на камиончето му.
Св. А. заявява, че работи като автобояджия. В края на миналата година той участвал в
ремонта на БМВ пета серия, като помогнал при събирането му и боядисал предния
капак, предния ляв калник и предната броня. Според свидетеля автомобилът бил
ударен в ляво. Твърди, че е запознат с цените на резервните части, като според
него цената на преден капак за такъв автомобил зависи от това дали е метален
или алуминиев и е над 1 000 лв., а предната броня не може да струва 154
лв.
По делото са изготвени съдебна автотехническа експертиза, както и повторна такава по част
от въпросите, поставени към първоначалната експертиза.
Вещото лице Г., изготвил основната
експертиза, е посочил, че съгласно представената по делото фактура, ремонтът на
лекия автомобил БМВ с рег. № ******* възлиза на 6 898,20 лв. с ДДС, като във
фактурата е отбелязано, че ремонтът третира щета № ********* на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, но липсва калкулация на включените в общата стойност цени на
новите авточасти, както и на труда и материалите. Според вещото лице по средни
пазарни цени стойността на частите за подмяна, материалите и труда за
извършения ремонт на лекия автомобил възлиза на 3 749,46 лв. Вещото лице е
посочило също така, че предната част на лекия автомобил „БМВ“ обективно е могла
да навлезе под платформата на лекотоварния автомобил, която е била на около 82
см над нивото на пътя, като получените увреждания на лекия автомобил са
съпоставими с механизма на ПТП от 13.12.2018 г. В експертизата също така е
посочено, че в приложената по делото разпечатка от извършената автомобилна
диагностика на лекия автомобил няма данни за отбелязана грешка в модула за
пасивна безопасност, конкретно в еърбега на волана.
Според вещото лице, щом еърбегът на волана се е
задействал на 13.12.2018 г., то той е бил технически изправен, а при смяна на еърбега с нов диагностиката не би
отчела грешка. Вещото лице също така е посочило, че от приложения по делото
снимков материал от 14.12.2018 г. може да се направи категоричен извод, че еърбегът на волана е бил увреден при процесното
ПТП. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че е взел цените на неоригиналните
авточасти от интернет-магазин „Аутодок“, а на
оригиналните части - от интернет сайта „Амазон“, тъй
като според него цените по магазините са спекулативни и нямат нищо с реалната
стойност на авточастите.
Заключението на вещото лице Г. по
част от въпросите е оспорено от страните, поради което съдът е допуснал
повторна експертиза по тези въпроси. Вещото лице по повторната експертиза е дало
заключение, че щетите на двата автомобила са съпоставими по височина, а
констатираните увреждания на лекия автомобил е възможно да са получени при
разлика в скоростите на движещите се един зад друг автомобили от около 30-40
км/ч, в процес на рязко спиране на л.а. „Фолксваген Транспортер“.
В заключението също така е посочено, че разпечатката от извършената от „БОВА
КАР“ ЕООД компютърна диагностика на
автомобила сочи, че не са намерени грешки в системата ACSM,
както и няма регистрирана информация за настъпили ПТП-та, но диагностиката е установила техническото състояние на
автомобила след възстановяването му, т.е. при променена обстановка. В тази
връзка вещото лице е посочило, че след произшествието е била сменена цялата
система на еърбега на волана, в това число и модула
за пасивна безопасност и след монтиране на новата система е била заличена
старата информация към момента на произшествието. Според вещото лице стойността
на труда и материалите за извършения ремонт на лекия автомобил „БМВ“ по среднопазарни цени възлиза на 5 956,30 лв., като при
даване на този отговор вещото лице е използвало пазарни аналози, както и цените
на официалния вносител на „БМВ“ за България. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че тегличът и регистрационната табела на лекотоварния автомобил не са
били засегнати от удара, тъй като той е настъпил в дясната му част, поради
което и не би следвало по лекия автомобил да има следи от теглича на товарния
автомобил. Вещото лице също така е посочило, че при процесния
удар би следвало да има нагъвания по предния капак на лекия автомобил и такива
са налице, но не би следвало да има надирания от този удар.
При
така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
частично основателен по следните съображения:
В
случая се доказа по несъмнен начин, че на 13.12.2018 г. в гр. Бургас е
настъпило ПТП между собствения на ищцата лек автомобил и лекотоварен автомобил
„Фолксваген Транспортер“, при което предната лява
част на лекия автомобил е попаднала под задната дясна част на лекотоварния
автомобил, като при удара са били увредени преден капак, ляв фар, предна броня,
преден ляв калник, еърбег на волана и ляв колан на
лекия автомобил. Този извод на съда се основава както на изготвения от
застрахователя непосредствено след произшествието опис на вредите, така и на
свидетелските показания и на изготвените по делото експертизи, които безпротиворечиво сочат, че тези увреждания са били получени
именно в резултат на произшествието от 13.12.2018 г., което е настъпило по
посочения от ищцата механизъм.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, че вредите не са настъпили
по посочения от ищцата начин, както и че не е налице причинно-следствена връзка
между произшествието и процесните увреждания, тъй
като застрахователят е извършил оглед на лекотоварния автомобил в натоварено
състояние, в което каросерията му е била на по-ниско ниво, а от свидетелските
показания се установява, че в момента на ПТП камиончето
е било празно. Освен това и двете вещи лица сочат, че е налице
причинно-следствена връзка между произшествието и вредите.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че еърбегът на волана
не е бил увреден при процесното ПТП, тъй като по
делото безспорно се установи (от свидетелските показания и представените
снимки), че след произшествието този еърбег е бил
задействан и се е отворил, като не се доказа наличието на твърдяното от ответника
характерно уреждане на еърбега преди и след
произшествието, нито в какво точно се е изразявало това характерно увреждане.
Предвид
горното съдът намира, че в случая се доказа по несъмнен начин, че уврежданията,
за които се претендира процесното застрахователно
обезщетение, са настъпили именно в резултат на настъпилото на 13.12.2018 г. ПТП
и по посочения от ищцата начин.
По
отношение размера на вредите, съдът намира, че следва да бъде кредитирано
заключението на вещото лице по повторната експертиза, тъй като същото е дало
заключение въз основа на няколко пазарни аналога и в този смисъл дадената от
него цена действително е средно-пазарна, докато вещото лице по основната
експертиза е ползвало само един пазарен аналог и то най-ниския. С оглед на това
съдът намира, че причинените в резултат на процесното
ПТП от 13.12.2018 г. увреждания на собствения на ищцата лек автомобил са в общ
размер от 5 956,30 лв. (съгласно заключението по повторната експертиза).
В
случая не се спори, че към датата на настъпване на произшествието между ищцата
и ответното дружество е бил налице валидно сключен и действащ договор за
застраховка „Каско на МПС” по отношение на собствения
на ищцата лек автомобил „БМВ 520И“ с рег. № *****, като видно от общите условия
същият е покривал и риска „щети от ПТП“.
Безспорно
се установи също така, че застрахователят е бил уведомен своевременно за
настъпилото произшествие и вредите от него, като е извършил оглед на вредите.
С
оглед на горното съдът намира, че на осн. чл. 405,
ал. 1 от КЗ ответното дружество е следвало да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение, а на осн. чл. 386, ал. 2 от КЗ същото се равнява
на действително претърпените от ищцата вреди към деня на настъпване на
събитието. В случая от заключението на вещото лице по повторната експертиза,
което според съда следва да бъде кредитирано, тези вреди са в размер на 5 956,30 лв.,
поради което ответникът дължи на ищцата обезщетение именно в този размер.
Според
съда в случая не са налице условията за отказ на застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение на посоченото в отговора основание, а именно т.
7.11, вр. т. 7 от Общите условия на застрахователния
договор, тъй като не се доказа щетите да са били причинени или да са свързани с
измама, опит за измама или заблуда на застрахователя от страна на
застраховащия, застрахования или негов представител.
В
случая не е налице и никое от условията за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение, предвидени в КЗ.
Предвид горното съдът намира, че за
застрахователя е липсвало основание да откаже плащане на застрахователно
обезщетение по процесния договор и такова е следвало
да бъде платено на ищцата в горепосочения размер от 5 956,30 лв. С оглед на това предявеният
главен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен до този
размер, а в останалата му част е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на акцесорния
иск за присъждане на обезщетение за забавено плащане за периода от датата на
настъпване на ПТП до предявяването на иска, съдът намира, че предвид липсата на
извършено от ответника доброволно плащане искът е доказан по основание, но на осн. чл. 409 от КЗ
застрахователят дължи лихва не от деня на увреждането, а след изтичането
на срока по чл.
405 от КЗ. В случая застрахователната претенция е предявена на 14.12.2018
г. и срокът по чл. 405, вр. чл. 108, ал. 1 от КЗ за
изплащане на обезщетение (15 работни дни) е изтекъл на 10.01.2019 г., поради
което ответникът е изпаднал в забава, считано от 11.01.2019 г. и дължи на
ищцата обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата
за периода 11.01.2019 г. – 08.04.2019 г., която по изчисления на съда възлиза
на 145,60 лв.
На осн. чл.
86 от ЗЗД ответникът дължи на ищцата и обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска на 09.04.2019
г. до окончателното й изплащане.
Предвид частичното уважаване на предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1 131,67 лв., която сума представлява част от направените от нея разноски по делото (общо 1 320,93 лв.), съответна на уважената част от исковете. С оглед частичното отхвърляне на исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 103,88 лв., която сума представлява част от направените от него разноски по делото в общ размер от 725 лв. (включително 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение), съответна на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на С.В.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. Р. П., сумата от 5 956,30 лв. (пет хиляди деветстотин петдесет и шест лв. и
тридесет ст.), представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по Договор
за застраховка „Каско на МПС“, сключен с полица № 0312180330015381 от 08.08.2018 г., за причинените й
имуществени вреди – увреждания на собствения й лек автомобил „БМВ 528И“ с рег.
№ *****, настъпили в резултат на ПТП от 13.12.2018 г., възникнало в гр. Бургас, на бул. „Димитър Димов”, сумата от 145,60
лв. (сто четиридесет и пет лв. и шестдесет ст.), представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата, дължимо за периода 11.01.2019 г. – 08.04.2019
г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 1 131,67 лв. (хиляда сто тридесет и един
лв. и шестдесет и седем ст.), представляваща част от направените от ищцата
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове в останалите им части над уважените до предявените размери,
а именно за размера над 5 956,30 лв. до предявения размер от 6 898,20 лв.
- за главницата, и за размера над 145,60 лв. до предявения размер от 224,19
лв., както и за периода 13.12.2018 г. – 10.01.2019 г. - за мораторната
лихва.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. Р. П., да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, сумата от 103,88 лв. (сто и три лв. и осемдесет
и осем ст.), представляваща част от направените от ответника съдебно-деловодни
разноски.
Присъдените
на ищцата суми могат да бъдат платени от ответника по следната банкова сметка:
***: ***,
BIC: ***,
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала:
СА