Р Е Ш Е Н И
Е № 262472
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8405 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Копривки“ АД против М.Г.С. и Д.Р.С., с която се предявяват обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.108 ЗС и чл.109
ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищцовото
дружество е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***,
находящ се в село ***, община ***, област ***, с площ от 162 квадратни метра,
по силата на устав от 03.09.2019 година, вписан в Служба по вписванията под акт
№ ***, с който „***и Ко“ ЕООД е внесло в капитала на ищеца описания имот.
Твърди се, че съгласно изготвения ПУП процесният имот е образуван от имот № ***и
е с предназначение за частен път, предвиждан да обслужва други два имота, част
от които са притежавани от ищеца поземлен имот № ***и притежаван от ответниците
поземлен имот № ***, като осигурява достъп и до двата имота до пътната мрежа.
Ищецът посочва, че ответниците без съгласие на праводателя му са изградили
ограда, в съсобствения процесен поземлен имот, като по този начин са преградили
достъпа му до път. Ищцовото дружество извършвало строителство на сграда в
притежавания от него имот, като действията на ответниците го принуждавали да
използва обходни маршрути за преминаване на строителна техника, а не притежаваната
от него 1/2 идеална част от пътя. По този начин ответниците завладели целия
процесен имот, не допускали ищеца до него и препятствали достъпа му до
притежавания от него парцел с идентификатор № ***. Предвид изложените твърдения
предявяват настоящите искове, с които претендират на основание чл. 108 ЗС да
бъде установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
½ идеална част от процесния поземлен имот на наведеното придобивно
основание, да бъдат осъдени ответниците да предадат владението по отношение на идеалната
част от имота, както и за осъждане на ответниците на основание чл. 109 ЗС да
премахнат за тяхна сметка оградата, построена по границите на поземлен имот с
идентификатор № *** с поземлени имоти с идентификатор № ***и № ***. Молят за
уважаване на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М.Г.С. и Д.Р.С., с
който оспорват предявените искове. Заявяват, че никога не са оспорвали
претендираното от ищеца право на собственост по отношение на спорната ½
идеална част. Твърдят, че не владеят чужда част от имота, поради което молят за
отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС. По отношение на предявения негаторен иск
твърдят, че не е налице ограда, която да пречи и да засяга чужди права. Молят
за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
иска с правно основание чл.108 ЗС:
По допустимостта на иска:
Съдът
е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС от съсобственик,
който твърди да притежава ½ идеална част от поземлен имот срещу другите
съсобственици, за осъждането им да му предадат владението по отношение
притежаваната от него идеална част, доколкото няма достъп до имота. По въпроса
„При иск по чл.108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за
идеална част от съсобствен недвижим имот, може ли и в кои случаи съдът да уважи
искането за предаване на владението върху претендираната идеална част?“ е
образувано тълкувателно дело № 3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради
противоречивото му разрешаване от различни състави на ВКС. Доколкото
образуваното тълкувателно дело не е основание за спиране на настоящото
производството пред първата инстанция, разглеждаща спора, обусловен от
поставения правен въпрос, то настоящият състав следва да изложи своето
становище, която е в следния смисъл: С иска по чл.108 ЗС се търси защита на
нарушеното владение от страна на собственик срещу всяко лице, което владее или
държи вещта без основание. Ревандикационен иск може да бъде предявен от
съсобственик, притежаващ идеална част, както срещу трето за съсобствеността
лице, така и срещу друг/ други съсобственици. Това е така, доколкото всеки
съсобственик съгласно чл.31, ал.1 ЗС разполага с пълния обем от правомощия на
правото на собственост – да владее, ползва вещта и да се разпорежда с нея (като
се имат предвид ограниченията на чл.33, ал.1 ЗС). Когато съсобственик не е
допускан до съсобствения имот от другите съсобственици и никога не е упражнявал
правомощието си да го владее, то е допустимо той да поиска от съда предаване на
владението по отношение на притежаваната от него идеална част. В
действителност, останалите съсобственици имат право да владеят съсобствената
вещ, но то не изключва основателността на иска на по чл.108 ЗС, предявен от
невладеещия съсобственик. В този смисъл – решение № 15/ 02.08.2012 г. по гр.д.
№ 1299 по описа за 2010 г. на ВКС, I г.о.,
решение № 204/ 11.01.2013 г. по гр.д. № 272/ 2012 г. на ВКС, II г.о. и др. В цитираните решения се приема, че исковете
по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС не осигуряват предаване на владението на
съсобствената идеална част. С първия иск правото на лично ползване се
трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да
се ползва реална част от имота, ако е
възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от
трите иска не може да замести защитата, която дава искът по чл. 108 от ЗС -
предаване на владението върху идеална част. Съсобственикът може да търси защита
чрез иска по чл. 108 ЗС, както в случаите, когато върху имота се упражнява
фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг
съсобственик, който го завладее, без да има основание, тъй като основанието да
се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Изпълнението на
съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС става чрез съставяне на
протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се
осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението на целия имот е също
форма на упражняване на правото на собственост от съсобствениците. Приема се
още, че искът за собственост по чл. 108
ЗС на идеална част от недвижим имот между съсобственици е процесуално допустим,
като проблемите на изпълнението на евентуалното позитивно /осъдително/ решение
не са от категорията на основанията, обуславящи надлежното упражняване правото
на иск. Правото на собственост, в пълен или ограничен обем - като идеална част
от съсобствен недвижим имот, винаги може да бъде защитено с осъдителния иск по
чл. 108 ЗС.
В част
от решенията на Върховния касационен съд, цитирани в определението, с което е
направено предложение за образуване на тълкувателно дело, например, решение №
100/ 02.08.2017 г. по гр.д. № 3560/ 2016 г. на ВКС, I г.о., се приема, че когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но
упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им,
интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа
власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза
търсената с иска по чл.108 ЗС защита може да бъде постигната едва след
разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32, ал.2 ЗС, на
когото е предоставено по този ред ползването на реална част от вещта, може да
иска предаване на владението от нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки
съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва
цялата вещ, съгласно чл.31, ал.1 ЗС, в пределите на взаимните ограничения,
произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и същи обект.
Разрешението, дадено с това решение, не намира приложение в настоящия случай,
доколкото фактическата обстановка е различна. В случая, ищцовото дружество твърди
да е лишено изцяло от възможността да ползва съсобствения имот по
предназначение – за път, тъй като ответниците са го оградили. За разлика, в
цитираното решение всички съсобственици ползват вещта, но някои от тях ползват
в повече от притежаваната от тях част. В последния случай, допустимостта на
ревандикационния иск е обусловена от провеждането на производство за
разпределение на ползването, което обаче не е необходимо по настоящия казус.
Предвид
изложените по-горе принципни разбирания, съдът приема, че предявеният от
съсобственик ревандикационен иск на идеална част срещу съсобствениците е
допустим и следва да се разгледа по същество.
Ответниците
в писмения отговор навеждат основание за недопустимост на иска по чл.108 ЗС в
установителната му част, тъй като те не оспорвали принадлежността на правото на
собственост на ищеца по отношение на процесната ½ идеална част. С
ревандикационния иск се цели защита на накърненото право на собственост на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В действителност, съгласно
задължителните постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съдът,
сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца. Тоест, може да се приеме, че ревандикационният иск
съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като
съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на
принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен
диспозитив досежно предаване на владението на имота. Въпреки посоченото
разрешение, което дава тълкувателната практика на Върховния касационен съд,
искът по чл.108 ЗС е един. Доколкото ищецът твърди, че ответникът е завладял
целия съсобствен недвижим имот, то той има правен интерес от завеждане на
ревандикационен иск, по който, както се посочи, съдът е длъжен да се произнесе
с два диспозитива. Излагането на твърдения в исковата молба, че ответникът
оспорва правата на ищците не е условие за предявяване на иска по чл.108 ЗС, тъй
като собственикът поначало може да търси своята вещ от всяко лице, в която тя
се намира и която отказва да му я предаде (така решение № 772/ 05.11.2010 г. по
гр.д. № 1894/ 2009 г. на ВКС, I г.о.). Не би
могло да се говори за частична недопустимост на иска по чл.108 ЗС в случай че
ответникът не оспорва принадлежността на правото на собственост на ищеца, след
като се твърди, че същият владее и частта на ищеца и не го допуска до
съсобствения имот. Противното би довело до лишаване на собственика от ред за
защита на правото си на собственост, което не се допуска от правния мир. Отделен
е въпросът, ако ответникът не оспорва правото на собственост и предаде
владението на ищеца в хода на процеса, или пък го е сторил преди това. В този
случай обаче отново не би се касаело до въпроса за допустимостта на иска, а до
неговата основателност, което е предмет на разглеждане с крайния съдебен акт.
Поради това съдът приема, че предявеният иск за собственост по чл.108 ЗС е
изцяло допустим и следва да се разгледа по същество.
По същество на правния спор:
Съгласно
чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това. За основателността на предявения
ревандикационен иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК, че е собственик на ½ идеална част
от ПИ с идентификатор № ***, както и че ответниците упражняват фактическа власт
по отношение на целия имот.
По
делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че ищцовото
дружество е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, на
основание апорт (непарична вноска) в капитала. Непаричната вноска в капиталово
дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за
правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 ТЗ вноската на
право за учредяване или за прехвърляне на която се изисква нотариална форма, се
извършва с дружествения договор или устава. Елемент от фактическия състав и за
пораждане на вещноправното действие на прехвърлянето е вписване на апорта в
търговския регистър. В този смисъл решение № 5/ 08.02.2011 г., постановено
по т.д. № 271 по описа за 2010 г. на ВКС, I т.о.
Видно от
представения устав на „Копривки“ АД (л.12-17 от делото) в капитала на
дружеството е внесена непарична вноска от акционера „***и Ко“ ЕООД,
представляваща ½ идеална част от имот № ***, находящ се в землището на
село ***, общ. ***, обл. ***, с площ от 0,162 дка. При учредителния апорт
(какъвто е и настоящият) правото на собственост върху вноската се придобива от
момента на възникване на дружеството съгласно разпоредбата на чл.73, ал.4 ТЗ.
Видно от справка за актуално състояние на ищцовото дружество от Търговския
регистър дружеството, респективно и непаричната вноска, са вписани на дата 17.09.2019
г. От този момент се е реализиран фактическият състав на наведеното придобивно
основание. Освен това, макар и да не е решаващо за възникването на правото на
собственост, апортът е вписан на 15.10.2019 г. и в Служба по вписванията –
Имотен регистър, под акт № ***г. Така изложените обстоятелства водят до извода,
че ищецът е собственик на ½ идеална част от процесния имот. С това се
доказа първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС.
Не е
спорно, че ответниците са собственици на другата ½ идеална част от имота,
като същият се използва за достъп (път) до притежаваните от всяка от страните
недвижими имоти, съответно ПИ с идентификатор № ***, собственост на ищеца, и ПИ
с идентификатор № ***, собственост на ответниците. Установи се, че ответниците
са заградили процесния път, като са го приобщили към притежавания от тях
недвижим имот. В този смисъл са еднопосочни всички събрани по делото
доказателства – заключенията на всички изслушани СТЕ – на вещото лице В.Р.,
както и трите заключения на вещо лице В.Г.. Сведения за това обстоятелства даде
и разпитаният на ищеца свидетел Г. И. Б., който изясни, че процесният имот е
ограден и по този начин е възпрепятстван достъпът на съсобственика до него. Посредством
поставянето на ограда ответниците осъществяват фактическа власт по отношение на
целия имот, като не допускат съсобственика да упражнява едно от своите
правомощия – да ползва имота. Ответниците, в качеството им на съсобственици,
имат правото да упражняват фактическа власт по отношение на процесния път, но
те следва да съобразяват правата и на съсобственика си. С поставянето на ограда
последният е възпрепятстван да упражнява правото си на собственост, като ползва
съсобствения имот по предназначение. Затова ответниците следва да бъдат осъдени
да му предадат владението по отношение на притежаваната от него идеална част от
имота.
По иска с правно основание чл.109 ЗС:
За да се
уважи предявен иск с правно основание чл.109 ЗС, следва да са се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), както следва: 1)да е налице смутено право на собственост или ограничено
вещно право на ищеца; 2)действие или бездействие (поддържане на неправомерно
състояние) на ответника, за което няма основание и 3)причинна връзка между
първите две. Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно
т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и
че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие
или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените
(чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е
доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот или
поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Затова и пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание
чл.109 ЗС са лицата, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца
или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата
на ищеца (в този смисъл решение № 27/26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на
ВКС).
В
случая, ищецът излага твърдения, че посредством поставяне на ограда на
границите на съсобствения между страните ПИ с идентификатор № *** със съседните
имоти с идентификатори № *** и № ***е възпрепятствана възможността му да
упражнява в пълен обем правото си на собственост досежно притежаваните от него
имоти – както пътя, предмет на иска по чл.108 ЗС, така и ПИ с идентификатор № ***,
в който е започнал реализирането на строителство. Принадлежността на правото на
собственост за ищеца по отношение на посочените имоти е безспорна по делото и
се установява от ангажираните писмени доказателства – устав на акционерно
дружество „Копривки“ АД. Не се оспорва от ответниците, че процесната ограда е
изградена от тях, като защитната им теза се изразява в това, че оградата е
законно построена и не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Съгласно
разрешение за строеж № ***г. на ***на Община *** на Д.Р.С. и М.Г.С. е разрешено
изграждането на ажурна ограда по вътрешната и улична регулационна граница с
плътна част от 60 см. и височина 200 см. при
условия: оградата да е изцяло в УПИ ***. На чертеж – ситуация (л.121 от делото) е означено
графично местоположението на оградата, за която е дадено разрешение, а именно
по букви А-Б-В-Г-Д-А, които описват границите на притежавания от ответниците
недвижим имот. Реалното изпълнение на оградата се установява от заключението на
вещо лице В.Г. (л.109-114 от делото), което се кредитира от съда като обективно
и компетентно дадено съгласно чл.202 ГПК. Вещото лице, след извършен оглед на
място и контролно измерване на дължината на материализираната ограда,
установява, че по границите на ПИ с идентификатор № *** и № *** е изградена обща масивна ажурна ограда, като понастоящем към имот с идентификатор № *** е приобщена и улицата тупик – ПИ с
идентификатор № ***. Видно от приложение № 3 в така измерената дължина на
оградата е включена и широчината на улицата тупик по т.1, 2 – 4 м. Така
изградената ограда по т.1, 2 прегражда достъпа на ПИ с идентификатор № ***до
пътя, заснет в КК като ПИ с идентификатор № ***. За имотите, предмет на делото,
е изработен и процедиран ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № ***г. Съгласно
действащия ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор № *** по КК е отредена улица тупик с
широчина 4 м. за осигуряване на достъп до ПИ с идентификатор № ***по КК до път
– приложение № 2. Така извършените първоначални констатации се потвърждават и
от допълнителното заключение на вещо лице Г. (л.182-188 от делото), допълнено
със заключение на л.190 от делото, след извършено геодезическо заснемане. Вследствие
на последното се установява, че съществуващата на място ограда огражда изцяло имоти
с идентификатори № ***, собственост на ответника, и № ***, съсобствен между
страните по спора. Оградата е изпълнена от дървени пана, поставени върху
бетонов цокъл и е с височина до 2 м. В участъците между точки 6,8 и точки 1,15,
отразени на геодезическото заснемане (л.191 от делото), са премахнати дървените
пана над бетоновия цокъл на оградата. Бетоновият цокъл в участъка по точки 1,15
е около 50 см. над околния терен, което е видно от приложените към заключението
фотоснимки. Дължините на тези участъци са означени в чертеж „геодезическо
заснемане с означени подробни точни и дължини“. В представеното трето
допълнително заключение към СТЕ (л.193-196 от делото), вещото лице уточнява, че
частта от процесната ограда, която следва да бъде премахната, за да се осигури
достъп до имота на ищеца е означена по т.6,8 с дължина 4,16 м. и по т.1,15 с
дължина 4,14 м. на приложение № 1 към заключението.
Предвид
така установените фактически обстоятелства, за съда се формира изводът за
основателност на предявения негаторен иск. Налице са материалноправните
предпоставки за уважаване на иска. Ищецът доказа правото си на собственост по
отношение на процесните имоти, което е смутено от противоправните действия на
ответниците по изграждането на ограда. Установи се, че е издадено разрешение за
строеж на ограда, която да е по границите на притежавания от ответниците ПИ с
идентификатор № ***, но която реално е изградена извън рамките на даденото
разрешение, като оградата обхваща границите и на съсобствения между страните ПИ
с идентификатор № *****. По този начин, в частта на оградата, обхващаща
съсобствения път, е налице незаконен строеж – без съответно разрешение за
строеж. В действителност, съгласно задължителните разяснения на ТР № 4/2015 г.
на ОСГК на ВКС, незаконността на строителството само по себе не обуславя
основателност на иска по чл.109 ЗС, а ищецът следва да докажа и че този
незаконен строеж му създава пречки да упражнява в пълен обем правото си на
собственост, по-големи от обикновените. В случая се установи по безспорен начин
не само, че ответниците са осъществили строителство извън рамките на даденото
строително разрешение от 2013 г., но и посредством тези си действия пречат на
ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на съсобствения имот
с идентификатор № *** и на собствения му имот с идентификатор № ***. С
построяването на оградата в описаните по-горе граници е възпрепятстван достъпа
на ищеца до имот с идентификатор № ***, до който се достига посредством
процесния път, съсобствен между страните. Създават се пречки за упражняване на
правото на собственост на ищеца, по-големи от обикновените, като последният
бива принуден да търси други достъпи през съседни имоти, собственост на трети
лица, за да достъпи до притежавания от него имот (така, показанията на
свидетеля Г. Б.). В действителност, ответниците са съсобственици в ПИ с
идентификатор № ***. Въпреки това, те следва да съобразяват нормата на чл.31,
ал.1 ЗС и да си служат с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин
да не пречат на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Чрез
построяването на ограда в имота съсобственикът е възпрепятстван да го ползва. Поради
това ответниците следва да преустановят неоснователните си действия, като
премахнат процесната ограда в частите, в които пречи на достъпа до имота на
ищеца, отразени на Приложение №1 на л.195 от делото по т.6,8 с дължина 4,16 м.
и по т.1,15 с дължина 4,14 м. В тези части се установи, че след завеждане на
делото ответниците са премахнали дървените пана на оградата. Въпреки това е
останал бетоновият цокъл, който е фундамент за оградата и който е с височина
около 50 см. Процесната ограда по своята конструкция се състои от две части –
бетонов фундамент и дървени пана, като за да се приема, че е премахната, следва
да липсват и двата елемента. В заключение, предявеният негаторен иск следва да
се уважи, като ответниците бъдат осъдени за премахнат частите от оградата, в
това число и бетоновия фундамент, посочени по-горе и графично означени на
приложение № 1 към СТЕ на л.195 от делото. Последното следва да се приподпише
от съда и представлява неизменна част от съдебното решение.
По
разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски имат ищците в
размер на 2011,28 лв., съгласно представен списък на разноските. Релевираното
от ответниците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
основание чл.78, ал.5 ГПК съдът намира за неоснователно. Уговореният адвокатски
хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото, вида и броя на
предявените искове, обема от събрани доказателства и проведени съдебни
заседание. Освен това възнаграждението се претендира ведно с ДДС, предвид
регистрацията по ДДС на адвокатското дружество, като при преценка за
прекомерност размерът на данъка не се взема предвид.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.С.,
ЕГН: ********** и Д.Р.С., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че „Копривки“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село Белащица, общ.
Родопи, обл. Пловдив, ул. „Пейо Яворов“ № 2 е собственик на основание непарична вноска в капитала (апорт) по
отношение на ½ идеална част от
Поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № **** на **** на АГКК, находящ се в село ***,
общ. ***, обл. ***, с площ от 162 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи:
ПИ с идентификатори № ****, № ***, № ****, № ***, № ***, № ****и № ****.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН: ********** и Д.Р.С., ЕГН: **********, да предадат на „Копривки“ АД, ЕИК:
********* владението по отношение на
½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор № *** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № **** на ****на
АГКК, находящ се в село ***, общ. ***, обл. ***, с площ от 162 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ с идентификатори № ****, № ***, № ****,
№ ***, № ***, № ****и № ****.
ОСЪЖДА
М.Г.С., ЕГН: ********** и Д.Р.С.,
ЕГН: **********, по предявения от „Копривки“ АД, ЕИК: ********* иск с правно
основание чл.109 ЗС, да преустановят
неоснователните действия, с които пречат на ищеца да упражнява в пълен обем
правото си на собственост по отношение на ПИ с идентификатор № ***, находящ се
в село ***, общ. ***, обл. ***, като
премахнат за своя сметка частите от
оградата, в това число и бетоновия фундамент, по т.6,8 с дължина 4,16 м. и по
т.1,15 с дължина 4,14 м., означени графично на скица приложение № 1 към
заключението на СТЕ на л.195 от делото, която приподписана от съдията се счита
за неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Г.С.,
ЕГН: ********** и Д.Р.С., ЕГН: ********** да заплатят на „Копривки“ АД, ЕИК:
********* сумата от 2011,28 лв. (две
хиляди и единадесет лева и двадесет и осем стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.