№ 2096
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110102597 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
10.02.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретар Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 2597/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ДОЗ“ ЕАД срещу П. В. Ц., като се твърди, че на
24.10.2018 г. в гр. София, при движение по ул. „Димитър Пешев“, водачът на МПС
„Мерцедес SL 350, рег. № СВ **** ММ – ответник по делото предприел маневра за ляв
завой на кръстовището с ул. „Амстердам“, като отнел предимството и не пропуснал
насрещно движещият се товарен автомобил „Ивеко 180Е“, рег. № СА **** ХК, като в
следствие на това настъпило ПТП по вина на ответника. Поддържа, че след настъпването на
инцидента ответника бил отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици и други
упойващи вещества, а освен това бил управлява автомобила без СУМПС, които факти били
отразени в съставен протокол от органите на МВР. Навежда доводи, че към момента на
ПТП-то за товарния автомобил е имало валидно сключена застраховка „Каско“ при ЗАД
1
„Армеец“ АД, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0356335, като с оглед ПТП-
то е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“ № 10018030129972, по която
ЗАД „Армеец“ АД било изплатило сумата от 17149,52 лева с превод 0т 12.08.2019 г. Излага
съображения, че към момента на инцидента за МПС „Мерцедес SL 350, рег. № СВ **** ММ
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ищеца, обективиран в застрахователна полица № BG/06/118000688468, като застрахователят
по застраховката „Каско“ бил отправил регресна покана за плащане не изплатеното
застрахователно обезщетение, както и възстановяване на сумата от 15,00 лева –
ликвидационни разходи. Твърди, че с оглед регресната покана е образувана застрахователна
преписка (именувана „щета“) № 43082951902171, като сумата е заплатена на ЗАД „Армеец“
АД с превод от 28.10.2019 г. Инвокира доводи, че с оглед правилото на чл. 500 КЗ, след
извършеното плащане е налице регресно вземане към ответника, което аргументира. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска
ответника да бъде осъден да заплати сумата от 1000,00 лева- частична претенция по
регресното вземане и обичайни ликвидационни разходи от вземане в по-голям размер от
17179,52 лева, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове. В о. с. з. от 14.11.2024 г., ответникът чрез процесуалният
представител заявява, че оспорва предявеният иск.
С Протоколно определение от 14.11.2024 г., съдът е допуснал на основание чл. 214,
ал. 1 ГПК обективно изменение на предявеният иск, като същият се счита предявен за
сумата от 17179,52 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1 и
ал. 2 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.
Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е
заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено
застраховане, застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна
отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат
при управление на МПС.
Спорното материално право е породено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) породени
права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е.
вредите да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение;
2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по
договор за „Гражданска отговорност” и заплащане от страна на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на застрахователно обезщетение на увреденото лице
или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие и 3)
делинквентът при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества, или без свидетелство за управление, като неговата деликтна
2
отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти –
противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и причинената вреда. Последният юридически факт,
завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да
претендира обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на
делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното.
Представен е Протокол за ПТП № 1712601/25.10.2018 г., като се установява, че на
24.10.2018 г., около 23:30 ч., лек автомобил „Мерцедес SL 350“, рег. № СВ **** ММ
(предишен рег. № СВ **** АХ) се движи по бул. „Димитър Пешев“ с посока от бул. „проф.
Цветан Л.“ към бул. „Искърско шосе“ и на кръстовището с ул. „Амстердам“, при маневра
ляв завой, водачът не пропуска и настъпва ПТП с насрещно движещият се, товарен
автомобил „Ивеко 180Е“, рег. № СА **** ХК. Органите на МВР са удостоверили в протокола
за ПТП, че водач на ек автомобил „Мерцедес SL 350“, рег. № СВ **** ММ (предишен рег. №
СВ **** АХ) е бил П. В. Ц., като последният отказал да бъде алкохол и наркотични
вещества, като към момента на ПТП-то не имал валиден СУМПС.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК –
напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен
актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха
имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради
обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
3
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да
бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски
показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II
т. о., ТК.
Приложена и неоспорена е застрахователна полица № BG/06/118000688468, сключена
между ищеца от една страна в качеството на застраховател и РТА от една страна, в
качеството на застраховащ, като се установява, че страните са уговорили, че застрахователят
приема срещу заплащането на застрахователна премия да носи риск „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение лек автомобил „Мерцедес SL 350“, рег. №
СВ **** ММ (предишен рег. № СВ **** АХ) за периода от 01.03.2018 г. до 28.03.2019 г.
Според правилото на чл. 343, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва в
писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Следователно
застрахователната полица по правната си същност представлява частен диспозитивен
документ. В случая последният не е надлежно оспорен от страните, като при липсата на
доказателства за неговата неавтентичност, то следва извод, че същият обвързва страните във
връзка с обективираните в договора изявления и произтичащите от това правата и
задължения – арг. чл. 180 ГПК.
В правилото на чл. 477, ал. 1 КЗ е предвидено, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата.
Според дефинитивното правило на § 1, т. 34 ДР КЗ е прието, че "Автомобилист" е
собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който
във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
Следователно, сключеният застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите обхваща не само гражданската отговорност
на собственика на автомобила, но и гражданската отговорност на фактическият ползвател
на превозното средство – независимо от наличието или липсата на правно основание за това.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на св. П. Т..
От казаното от св. Т. се установява, че през 2018 г. е управлявал товарен автомобил с
рег. № СА ****, който бил самосвал. Бил претърпял също така ПТП. Свидетелства, че
инцидентът се случил на гара Искър, там им била базата и към 2 и нещо с багериста И И.
тръгнали на задание, тъй като работели към Софийска вода, и им били отнели
предимството. Сочи, че ПТП-то настъпило с посока от гара Искър към Цариградско. Той се
бил движел направо, като на мястото имало знак за движение с 50 км./ч., а освен това
товарният автомобил не можел и да вдигне повече, както и било през нощта. Свидетелства,
че другият автомобил, който не помнел какъв бил, му бил отнел предимството. Установява,
че другият автомобил идва отгоре – от Цариградско към зеленчуковата борса в ж. к.
„Дружба“, но за да завиел му бил отнел предимството, като няма никакви време за реакция,
тъй като не бил очаквал, че другият водач щял да мине така. Изяснява, че след ПТП-то
камионът се бил разглобил. Като ударът бил с предната част. Сочи, че той бил стоял в
камиона, а багеристът се занимавал със самото ПТП, като той самият много се страхувал и
през цялото време седял в камиона. След това дошли полицай с пуснати буркани и го
4
прибрали в базата, като му били взели кръвна проба. При предявяване на протокола за ПТП-
то, находящ се на л. 6 в кориците на делото, посочва, че подписът до участник две е положен
от него. Уточнява, че от уплаха дори не може да каже и не бил видял дали другият водач е
мъж или жена, като през цялото време седял в камиона до момента, когато полицай го
повикал, за да даде кръвна проба. Свидетелства, че не знае дали полицията е говорила с
другия водач, като уточнява, че след ПТП-то самият той треперел, а камионът бил изгаснал
и бил повреден.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Т. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някои детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят да си спомня случая по-общо,
допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите
на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава под страх от наказателна отговорност. Необходимо
е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
(доколкото свидетелят е пряк участник в ПТП-то) е нормално свиодетелят да описва някои
детайли по различен начин, според собствената си гледна точка, което е обусловено от
особеностите на човешката памет, а така също и от човешката перцепция, сугестия и
контра-сугестия.
Приети и неоспорени са заключенията на САТЕ и ССчЕ. От заключението на САТЕ се
изяснява, че механизма на ПТП-то е следния на 24.10.2018 г., около 23:30 ч., лек автомобил
„Мерцедес SL 350“, рег. № СВ **** ММ (предишен рег. № СВ **** АХ) се движи по бул.
„Димитър Пешев“ с посока от бул. „проф. Цветан Л.“ към бул. „Искърско шосе“ и на
кръстовището с ул. „Амстердам“, при маневра ляв завой, водачът не пропуска и настъпва
ПТП с насрещно движещият се, товарен автомобил „Ивеко 180Е“, рег. № СА **** ХК.
Вещото лице е посочило, че в пряка-причинно следствена връзка с инцидента по товарният
автомобил са нанесени вреди по предна броня, преден десен калник, десен фар, дясна
степенка и де. Изяснено е, че стойността необходима за възстановяване на товарният
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към момента на ПТП-то е 17023,04 лева.
В о. с. з. от 27.01.2025 г., вещото лице изрично е уточнило какви документи е ползвало, за да
достигне до изводите си, както и че заплатеното обезщетение е близко до средните пазарни
цени. Изрично уточнява, че разпита на свидетеля (на който вещото лице е присъствало в о. с.
з.) напълно потвърждава механизма на ПТП-то.
От заключението на ССчЕ се установява, че ЗАД „Армеец“ АД е заплатило на сервиза
извършил ремонта на товарния автомобил сумата от 17149,52 лева с преводно нареждане от
12.08.2019 г. Експертът е посочил, че с платежно нареждане от 28.10.2019 г. ищецът е
заплатил на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 41336,36 лева, преставляващи сума за уреждане на
регресни претенции след извършени прихващания между двете застрахователни дружества,
като в тази сума е включено регресното вземане от 17164,52 по застрахователно преписка
(именувана „щета“) № 10018030129972.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на САТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестено. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсат доказателства, че експертите са заинтересовани
от изхода на правния спор или са недобросъвестени.
Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
5
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, по чл. 411 КЗ, по чл. 432 КЗ или по чл. 500 КЗ се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на
претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната
му стойност към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о.,
ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. Тоест,
единствената релевантна стойност е средната пазарна стойност. Отклоненията от плащането
и действителната средна пазарна стойност са без значение, тъй като в случая няма правило и
не може да се приложи дори mutatis mutandis (т. нар. съответно приложение) правило
подобно на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. В тази насока в процесният случай отклонението остава за
сметка на застрахователят-ищец, именно той е професионалиста и по аргумент от чл. 302
ТЗ, следва да може да определи средната пазарна стойност на ремонтните дейности на
автомобил, след като самият той на пазара предлага сключването на застраховки „Каско“ и
„Гражданската отговорност“ на автомобилистите.
На първо място безспорно по делото се установява, че ответника като водач на лекия
автомобил „Мерцедес SL 350“, рег. № СВ **** ММ (предишен рег. № СВ **** АХ) има
виновно и противоправно поведение. Според правилото на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента. Тоест, няма значение дали е налице и какъв
знак, освен ако не е налице такъв даващ предимство на завиващият водач. Тоест, когато се
извършва маневрата водачът на лекият автомобил е бил длъжен да пропусне движещият се
товарен автомобил, доколкото по делото доказателства за това не са сочени, респ. събрани,
то и съдът с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Следователно ответника е имал фактическо поведение, което противоречи на
правно дължимото такова, поради което същото е противоправно, а вината се предполага –
арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По отношение отразеното от органите на МВР в процесния протокол за ПТП, съдът
счита, че ответника безспорно е нарушил правилото на чл. 100, т. 1 ЗДвП, водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи:според което свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория. В случая нито по време на настъпване
6
на ПТП-то, нито след това, нито в рамките на настоящото производство ответникът не е
ангажирал доказателства, че е притежавал СУМПС, категория „Б“, респ. че е бил
правоспособен водач на лек автомобил. А съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл,
както разпоредбата на чл. 102, т. 2 ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, изисква
поведение от водача при настъпването на ПТП да съдейства на органите на реда, за да се
извърши надлежна проверка за това дали същият е употребил алкохол, наркотични вещества
или техните аналози (респ. други упойващи вещества). След като ответника не е изпълнил
това си задължение, което е отразено и в протокола за ПТП, то с оглед гореизложеното, че се
касае за свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща материална доказателства сила
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, досежно обстоятелствата констатирани от органите на
МВР, то предвид липсата на надлежно оспорване на документа, както и ангажиране на
доказателства от ответника в друга насока, то съдът е длъжен да приеме отразеното в
протокола, че ответникът е отказал проверка за алкохол и наркотични вещества.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на предявеният иск за сумата от 17038,04 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 17179,52 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение възражението за погасителна давност, направено от ответника с молба
от 13.11.2024 г., съдът намира, че не следва да го обсъжда. Касае се за материалноправно
възражение, което се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба, а в
процесният случай такъв не е бил подаден – арг. чл. 131 ГПК, във вр. 133 ГПК. Но за
пълнота трябва да се спомене, че дори да се разгледа по същество възражението за давност е
неоснователно. Съгласно т. 14 от ППВС № 7/77 г., „давностният срок засяга само правото
на иск и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този срок и
началният момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се
отнасят до регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява.
Защото основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а фактът
на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото
от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД,
а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения
на правоимащите лица.“ – в този смисъл Решение № 2/02.02.2011 по дело № 206/2010 на
ВКС, ТК, II т.о. В случая регресното вземане за ищеца е възникнало с плащането от
28.10.2019 г., а настоящата претенция е предявена на 15.01.2024 г. – преди изтичането на
давностният срок, а съгласно чл. 116, б. „Б“ ЗЗД и чл. 115, б. „Ж“ ЗЗД, с предявяването на
иска давността се прекъсва и се спира течението й, докато трае съдебният процес за
спорното вземане.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират заплащането на
деловодни разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – съобразно
уважената част от иска, следва да му се присъди сумата от 3587,39 лева, представляващи
деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски и не е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – съобразно
отхвърлената част от иска, не следва да му се присъждат деловодни разноски. За пълнота
трябва да се посочи, че подобно искане е направено едва в писмената защита, поради което и
съдът намира, че не следва да го обсъжда.
Така мотивиран, Софийският районен съд
7
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****************, да заплати на
„ДОЗ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление, *************, на
основание чл. 500, ал.1, т. 1 и ал. 2 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 17038,04 лева,
представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна преписка (именувана
„щета“) № 10018030129972, по която сумата е изплатена на ЗАД „Армеец“ АД, във връзка с
това, че на 24.10.2018 г., около 23:30 ч., лек автомобил „Мерцедес SL 350“, рег. № СВ ****
ММ (предишен рег. № СВ **** АХ), с водач П. В. Ц. се движи по бул. „Димитър Пешев“ с
посока от бул. „проф. Цветан Л.“ към бул. „Искърско шосе“ и на кръстовището с ул.
„Амстердам“, при маневра ляв завой, водачът виновно и противоправно нарушава правилата
за движение по пътищата, като не пропуска движещият се насрещно и с предимство товарен
автомобил „Ивеко 180Е“, рег. № СА **** ХК, по който в следствие на това са нанесени
вреди, а водачът не лекият автомобил е отказал да се подложи и виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, както и е бил без
свидетелство за управление, ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. (датата на
подаването на исковата молба) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 17038,04 лева до пълния предявен размер от 17179,52 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В. Ц., ЕГН: ********** да заплати на
„ДОЗ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 3587,39 лева, представляващи деловодни разноски
и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8