№ 3138
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. АНГ. ГОР.А
като разгледа докладваното от В. АНГ. ГОР.А Административно наказателно
дело № 20241110200861 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от „М.“ ЕООД, със законен представител Г. П. Ц.,
срещу електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Министерство на
регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, за налагане на имуществена санкция за нарушение,
уст.ено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата /ЗП, с който за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.
ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500.00 лева, като независимо от налагането на
административното наказание на жалбоподателя е указано, че дължи и
заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно на
категорията на ползваното от него пътно превозно средство, в размер на
119.00 лв.
Жалбоподателят намира, че издаденият фиш е незаконосъобразен, като
привежда аргументи в посока на твърдяното. Моли съда да отмени
електронния фиш. В писмени бележки раелевира съображения относно
1
отмяна на ЕФ. Претендира сторени разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата. В
писмени бележки изнася аргументи в подкрепа на тезата си за отмяна на ЕФ,
като претендира присъждане на възнаграждение за разноски по делото.
Въззиваемата страна изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата и иска от съда да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен.
Допълнително се обосновава писмено, като иска от съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение. Намира претендираното възнаграждение за
адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя за прекомерно; възразява
относно размера му.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 17.03.2022 г. в 11.15 ч. посредством устройство № 10182,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А -6 км. 50 + 427, е
уст.ено нарушение № DAA035C329706F38E053021F160A4753 с ППС влекач
„Д.“ с рег. № **********, с технически допустима максимална маса 19500,
брой оси 2, екологична категория ЕVRO VI E, в състав с ремарке с общ брой
оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в
община Столична, за движение по път А – 6 км. 50 + 427, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС
частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй
като за соченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената
категория е по-малка от измерената.
На жалбоподателя във връзка с горното и за нарушение на чл.102, ал.2 от
ЗДвП е издаден електронен фиш от МРРБ-АПИ, като е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Тази фактическа обст.ка се уст.ява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш; писмо от „Диджитол Смарт
Инфраструктура“,писмо от АПИ „Национално Тол управление“ ведно с
приложения, снимков материал, както и от останалите материали по делото.
Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са
2
непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа
обст.ка.
При така уст.ените факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е депозирана в законоуст.ения срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
По съществото на спора:
Съгласно чл. 10 от Закона за пътищата /ЗП/ налице е смесена система
за таксуване за преминаване по платената пътна мрежа на различните
категории пътни превозни средства и такси на база “време“ и на база
„изминато разстояние“. Последната е регламентирана в алинея две на същата
разпоредба и се отнася до пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП:
всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
маса над 3, 5 тона. Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство и дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък. Изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Съобразно
доказателствената съвкупност по делото, на инкриминараната дата и час е
уст.ено нарушение с ППС влекач „Д.“ с рег. № **********, с технически
допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория ЕVRO
VI E, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40000, в община Столична, за движение по път А
– 6 км. 50 + 427, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, състоящо се в частично незаплащане за ППС-то на
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.е. има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Констатацията за това е извършена чрез използване на устройство,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
3
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А -6 км. 50 + 427. В
случая липсва пълно, точно и коректно описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението. Така не е посочен размерът на дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от от ЗП, нито по какъв начин тя е била изчислена.
На следващо място, не са посочени характеристиките на конкретния пътен
участък и размерът на дължимата тол такса съобразно спецификите на
превозното средство. Не се наблюдава отбелязване на изминатото разстояние,
на броя на отделните тол сегменти, през които превозното средство е
преминало, на сбора на изчислените за всеки тол сегмент такси. Размерът на
дължимата тол такса и начинът на формирането безусловно е следвало да
бъдат отразени в електронния фиш. Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП, размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му. За дължимата пътна такса за процесното
ППС наказващият орган се е задоволил единствено лаконично да отбележи, че
същата частично не е заплатена, без да ставя ясно, в какъв именно размер е
следвало да бъде тя и каква част от нея не е заплатена.
Изложеното по-горе води до извод, че направеното описание на
нарушението в ЕФ е лаконично и недостатъчно; липсва логическо единство на
възпроизведените факти. Не се констатира да са налице фактическите
параметри, при които се твърди да е осъществено то. Отсъствието на пълно и
точно, недвусмислено словесно описание на нарушението обуславя
заключение за нарушаване на правото на защита на санкционрания, доколкото
е осуетена възможността му да разбере административното обвинение,
респективно, да организира адекватно защитата си.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на електронния
фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, затова същият следва
да бъде отменен.
Съобразявайки изхода на делото, основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените
4
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. От представените писмени доказателства – договор за правна услуга и
списък на разноските - се уст.ява, че жалбоподателят е заплатил парична сума
в размер на 660 лева, като претендираното възнаграждение не се явява
прекомерно /с оглед наведените възражения за това/, предвид явяване на
процесуален представител на жалбоподателя в повече от едно съдебно
заседание.
С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна
инфраструктура“, за налагане на имуществена санкция за нарушение, уст.ено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата /ЗП, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
2 500.00 лева.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на жалбоподателя сумата от 660.00 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5