РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.А.В
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205674 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на П. СТ. Й. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ет. 1, срещу Наказателно постановление № 21-0769-
003269/21.09.2021 г. , издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, с
което за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, а за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно
и издадено при неизяснена фактическа обстановка. Заявява се, че фактите са поднесени по
неразбираем за жалбоподателя начин; не е посочено лицето, претърпяло вреди от деянието, а
отделно от това настъпилото ПТП не е било възприето от Й., поради което и той не е
останал на място. Излагат се съображения за прекомерност на наложените санкции, както и
за това, че евентуалното лишаване от право би възпрепятствало жалбоподателя да
упражнява трудовата си функция.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В
1
писмено становище от упълномощен юрисконсулт жалбата се намира за неоснователна.
Застъпва се позиция за законосъобразност на издаденото НП, поради което и се пледира за
неговото потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от
разписката на л. 14 гръб – НП е връчено на жалбоподателя на 15.12.2021 г., а жалбата е
депозирана директно в съда на 17.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 01.07.2021 г., около 14.56 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил –
„***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“. До блок 8 той
извършил маневра „излизане от реда на паркиране“ при което възникнало съприкосновение
между неговия автомобил и правомерно движещия се по същото време зад него лек
автомобил „Шкода“ с рег. № ***. В следствие на съприкосновението на двата автомобила
били причинени минимални щети – просурквания по боята. Водачът Й. не възприел
съприкосновението и продължил движението си без да спре. Инцидентът обаче бил
забелязан от водача на автомобила „Шкода“, който веднага се обадил на тел. 112 и съобщил
за случилото се, предоставяйки и регистрационния номер на товарния автомобил. На
сигнала бил изпратен св. ЗЛ. ХР. Д. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“-Бургас, който
успял да издири водача на товарния автомобил, извършил оглед на двата автомобила и
беседвал с шофьорите им. Жалбоподателят потвърдил, че именно той е управлявал
автомобила, но заявил, че не е усетил да е допускал ПТП. Въпреки това, съпоставяйки
следите по двата автомобила и заявеното от водача на л.а. „Шкода“ св. Д. достигнал до
извода, че извършеното от Й. съставлява административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП
и по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на място съставил срещу него АУАН с бл.
№933663/01.07.2021 г. Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него без да
направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били подадени.
Въз основа на АУАН на 21.09.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че с действията си Й. е извършил нарушение по чл. 25, ал.1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, както и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по
АНП. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така описаните факти. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
2
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в която насока са и показаният на св. Д. и приложения по делото протокол за ПТП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-
гр.Бургас, която към дата 21.09.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва да посочи следното:
На база на горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че
при извършване на маневра „излизане от реда на паркиране“ от страна на Й. е възникнало
съприкосновение между управлявания от него товарен автомобил и л.а. „Шкода“, в
следствие на което са настъпили щети и по двата автомобила – т.е. настъпило е ПТП по
смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, („пътнотранспортно произшествие“ е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети). От своя страна разпоредбата на чл. 25, ал.
1 от ЗДвП задължава водача, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например
процесната, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението. При неизпълнение на това задължение, както е в случая,
3
приложение следва да намери санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП,
която предвижда наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на водач, който не спазва правилата
за движение и поради това причини пътнотранспортно произшествие.
Съдът намира, че в случая се доказват всички признаци от състава на това
нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност на Й. по отношение
на първото нарушение е ангажирана правилно. Наложеното наказание е съгласно
предвиденото в санкционната норма – „Глоба“ в размер на 200 лева, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС
№ 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да
намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда
съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона
размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би
било незаконосъобразно.
Съдът обаче счита, че второто нарушение е останало недоказано от субективна
страна.
За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от
обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като
участник в пътнотранспортно произшествие. От субективна страна това неизпълнение
следва да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. Нарушението може
да бъде извършено само при пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за
деянието, от начина и средствата за извършването му (Решение № 1432 от 29.10.2020 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1583/2020 г. ). В тежест на наказващия орган е да докаже
наличието на съставомерните елементи. В конкретния случай съдът счита, че не се доказва
по безспорен начин Й. да е разбрал, че е настъпило съприкосновение между двата
автомобила, от което да са настъпили материални щети (предпоставка за наличието на
ПТП). Това е така, не само на база на неговите обяснения, но и поради характеристиката на
двата автомобила и механизма на настъпване на ПТП. Касае е се за управление на товарен
автомобил, който леко е осуркал странично другия автомобил. При това положение съдът
намира са съвсем достоверно изявлението на Й., че въобще не е усетил осуркването, което
напълно кореспондира с това, че се касае за лек удар, странично. АНО не е ангажирал
категорични доказателства, които да сочат на противното или да разколебаят изложеното от
жалбоподателя в нужната степен, поради което съдът му се доверява напълно. В случая, не
се установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за
съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен
4
елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса, води до
несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП ( Решение № 2282 от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 2902/2017 г.)
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 25, ал.
1 ЗДвП, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди в тази част.
По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдът го намира за недоказано,
поради което и наказателното постановление в тази му част следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат
в полза и на двете страни, но нито една от тях не е направила искане за присъждането им,
поради което и съдът няма как служебно да се занимае с този въпрос.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-003269/21.09.2021 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА , с която за
нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП на П. СТ.
Й. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003269/21.09.2021 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА , с която за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на П. СТ. Й. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
5
В.О.: Ж.М.
6