РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900102 по описа за 2024 година
Е. В. Б. от гр. С., ул. „В. Левски“ № 3, ет.2, с ЕГН **********, е предявила срещу
"З.К.Л.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429,
ал.3 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева, предявен като частичен иск
при пълен размер на претенцията от 150 000 лева, за причинени на ищцата неимуществени
вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени й телесни увреждания –
фрактура на дясна тазобедрена става, фрактура на дясна лакътна става, травма на гръден
кош и термични изгаряния на няколко области от тялото, включително изгаряне трета
степен, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 02.11.2023 год. около 08.25 часа в
района на ул. „Искър“ № 99 в гр. С., по вина на В. К. В. с ЕГН ********** – водач на
автобус марка „Ивеко“, модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538 ВР, със
застрахователна полица № BG/22/123002369691 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 04.08.2023 год. до 03.08.2024 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2024 год. до окончателното й заплащане
и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 13 885.34 лева за причинени й
имуществени вреди – направени от ищцата разходи във връзка с лечението на причинените
й телесни увреждания при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.01.2024 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
1
С исковата молба се твърди, че на 02.11.2023 год. около 08.25 часа в района на ул.
„Искър“ № 99 в гр. С. е настъпил пътен инцидент с участието на автобус марка „Ивеко“,
модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538 ВР, управляван от В. К. В. с ЕГН *********.
Същият нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.5, ал.1 и 2, чл.20, ал.1, чл.23,
ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като станал причина и реализирал ПТП със спрелия пред него на
пешеходна пътека тип „Зебра“ лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № CO 1122
ВМ, управляван от Д.Б.М. - Н. с ЕГН **********. От удара автомобилът отскочил напред и
блъснал, преминавайки през крака и затискайки правомерно пресичащата на пешеходната
пътека пешеходка Е. В. Б..
Сочи се, че местопроизшествието било посетено от мл. автоконтрольор при РУ –
Самоков, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 129/04.12.2023
год. По случая било образувано досъдебно производство № 336/2023 год. по описа на РУ –
Самоков, пр.пр. № 2117/2023 год. по описа на РП – Самоков, неприключило до момента.
Сочи се, че веднага след инцидента ищцата била откарана в УМБАЛСМ "Н.ПИ.П."
ЕАД - С., където постъпила в протИ.шокова зала с оплаквания от силна болка, оток и
ограничени движения в дясна тазобедрена става и дясна лакътна става. След проведени
изследвания и консултации със съответните специалисти й била поставена окончателна
диагноза : фрактура на дясна тазобедрена става, фрактура на дясна лакътна става, травма на
гръден кош и термични изгаряния на няколко области от тялото, включително изгаряне трета
степен. След стабилизиране на състоянието на пострадалата били извършени няколко
оперативни интервенции, като първата от тях е била проведена на 04.11.2023 год. и се е
състояла в смяна на дясната тазобедрена става. Следващата операция била извършена на
08.11.2023 год. – открито наместване на фрактурата на дясната предмишница с вътрешна
фиксация чрез плака. На 15.11.2023 год. и 16.11.2023 год. били извършени две нови
оперативни интервенции, като при тях е била отстранена мъртва тъкан и било извършено
присаждане на кожен трансплантант. На 23.11.2023 год. след отпадане на необходимостта от
денонощно лекарско наблюдение Е. В. Б. била освободена за продължаващо домашно
лечение с дадени съвети за спазване на ХДР и продължаване на лечението и индивидуалната
рехабилитационна програма в домашно-амбулаторни условия.
Сочи се, че на 30.11.2023 год. пострадалата била повторно хоспитализирана поради
появил се нормомотрофичен цикантрикс на широкоплощното дълбоко изгаряне на ляв долен
крайник. Проведена била нова оперативна интервенция на 01.12.2023 год., при която били
ексцезирани пръснатите епителни кисти. На 02.12.2023 год. Е. В. Б. била изписана за
продължаващо лечение при домашни условия.
Твърди се, че получените вследствие на ПТП травми са причинили болки и страдания
на ищцата, които са били със значителен интензитет през първите два месеца от
възстановителния период. Травматичните увреждания в областта на дясната тазобедрена
става и тоталната смяна на същата са й причинили трайни затруднения и остри болки при
движение, нестихващи дори и при покой. В първите седмици след операцията пострадалата
е била поставена на строг постелен режим, като е била в пълна невъзможност да се грижи
2
сама за себе си. Счупването в областта на дясната ръка е довело до невъзможност за
движение и използване на същата, съпроводено от нестихващи и интензивни болки, като
през първия месец след инцидента тя не е могла да използва водещата си ръка. За
задоволяване на ежедневните си нужди като хранене, обличане и тоалет тя е разчитала на
семейството си, което допълнително е засилило чувството за безпомощност и уязвеност у
нея, като се е считала за постоянно бреме за своите близки и роднини. Преди инцидента
пострадалата не е имала двигателни проблеми и е била активен за годините си човек, като е
водила нормален начин на жИ.т. Сочи се, че с оглед възрастта на ищцата възстановяването
при нея ще протече бавно и ще бъде съпътствано с изключително голяма болка, а самата
рехабилитация и раздвижване ще костват много по-големи усилия и време. Твърди се, че
след ПТП са настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието й – загуба на сън,
неспокойство, унило състояние на духа, трудно придвижване.
Твърди се, че освен гореописаните неимуществени вреди вследствие на ПТП ищцата
търпи и имуществени такива, представляващи сторени от нея разходи за лечение на
причинените й телесни увреждания при горното ПТП в общ размер на 13 885.34 лева, за
които представя с уточняващата си молба от 10.05.2024 год. разходни документи, както
следва :
- 4 200 лева за закупено медицинско изделие по фактура № ********* и касов бон №
7438/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 1 586 лева за закупено медицинско изделие по фактура № ********** и касов бон №
26460/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 720 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура №
********* и касов бон № 7438/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 34.80 лева за заплатена потребителска такса по фактура № ********* и касов бон №
107796/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 34.80 лева за заплатена потребителска такса по фактура № ********* и касов бон №
108363/14.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 720 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура №
********* и касов бон № 108364/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 2 480 лева за следоперативно лечение и транспорт по фактура № 16016 и касов бон
№ 4962 /23.11.2023 год. на МБПЛР „С. 017“ ЕООД;
- 3 550 лева за долекуване и рехабилитация по фактура № 16190 и касови бонове №
5151, № 5152 и № 5163 от 13.12.2023 год. на МБПЛР „С.“ ЕООД;
- 37 лева за закупени лекарствени средства по фактура № ********** и касов бон №
78073 0009/14.12.2023 год. на „А.М.“ ЕООД;
- 70 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура № 16206 и
касов бон № 5170/14.12.2023 год. на МБПЛР „С.“ ЕООД;
- 80.99 лева за закупени лекарствени средства по фактура № **********/15.12.2023
3
год. на „А.М.“ ЕООД;
- 23.54 лева за закупен регулируем бастун по фактура № **********/18.12.2023 год.
на „А.М.“ ЕООД;
- 160 лева за заплатен медицински транспорт с линейка по фактура № 76 и касови
бонове № 512 и № 513 от 14.12.2023 год. на „Я.М.“ ЕООД и
- 110.07 лева за закупени памперси с чаршафи за възрастни по касов бон № 328331
0052/23.11.2023 год. на „С.“ ООД.
Твърди се, че автобуса марка „Ивеко“, модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538
ВР, управляван при ПТП от деликвента В. К. В., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22/123002369691, валидна от 04.08.2023 год. до 03.08.2024 год., т.е. към датата на ПТП,
02.11.2023 год.
Твърди се, че Е. В. Б. депозирала до „З.КЛ.И.” АД писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, изпратена по пощата на 16.01.2024 год., по която
ответникът не се е произнесъл до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, като
определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващите молби на ищеца са връчени
на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият
е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения
срещу тях.
С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищцата застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобуса
марка „Ивеко“, модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538 ВР, със застрахователна полица
№ BG/22/123002369691 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 04.08.2023 год. до 03.08.2024 год.
С отговора се оспорва вината на водача на автобуса „Ивеко”, като се сочи, че делото
няма приложени доказателства за местоположение на участниците при настъпване на
събитието, състояние на пътя, организация на движението в района, пътна маркировка,
интензивност на движение и др.
Оспорват се и твърденията в искова молба относно причините за ПТП, като се сочи,
че констатациите в приложения по делото констативен протокол за ПТП не дават основание
да се приемат за достоверни; същият е официален свидетелстващ документ, но на основание
чл.179, ал.1 от ГПК има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от
или в присъствието на съответното длъжностно лице, поради което не се ползва материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.
Оспорва се причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното
4
събитие. Сочи се, че ПТП е възникнало по вина на пострадалата пешеходка, която, без да се
съобрази с правилата за движение по пътищата и другите участници в движението, е
навлязла с бърз ход на пътното платно, без да се огледа, без да се убеди в безпрепятственото
си преминаване, като с това е станала основна причина за възникване на произшествието и
получените телесните наранявания.
Отделно от изложеното се твърди, че настъпилото ПТП е по вина и на водача на
лекия автомобил марка „Рено” модел „Клио”, с ДК № CO 1122 ВМ, който е станал причина
за настъпването му. Твърди се, че водачът на автобуса не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на ПТП, не е нарушил виновно правилата за
движение и за него събитието е случайно. Ударът е настъпил в опасната му зона за спиране и
водачът на автобуса не е имал техническа и професионална възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Алтернативно се твърдя, че е налице съвина от страна на водача на
лекия автомобил „Рено”.
Оспорват се твърденията по и.м., че в резултат на ПТП за пострадалата са възникнали
всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, тяхната продължителност и
интензитет.
В условията на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата. Твърди се, че същата е навлязла на платното за движение, допринасяйки за
настъпилото ПТП; ищцата е имала обективната възможност да възприеме автомобила и
обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати
настъпване на ПТП. Пострадалата, без да се огледа, внезапно е навлязла в платното за
движение, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото МПС и неговата
скорост на движение, като е попаднала в опасната му зона за спиране, като с това си
поведение е нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и 2, чл.114, т.1 и 2 от ЗДвП. Сочи се,
че пострадалото лице не е спазило императивните разпоредби на закона, съгласно които
преди да навлезе на платното за движение, пешеходецът е следвало да се съобрази с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на
движение и да не навлиза внезапно на платното за движение.
Въвежда се и второ възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на
пострадалата на вредоносния резултат, като се твърди, че същата не е изпълнила
предписаното й лечение, като е пренебрегнала лекарските предписания, с което значително е
увеличила периода на търпените болки и страдания, както и техния интензитет. Твърди се,
че ищцата не е провеждала задължителната за подобни травми рехабилитация и/или
физиотерапия, като с това си поведение значително е допринесла за периода и интензитета
на търпените болки и страдания.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира, е прекомерно
завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер
на обезщетението за подобен род вреди.
5
Оспорва се и предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, като се сочи, че
разходите, чието репариране се претендира с исковата молба, не се установяват с
представените от ищцата писмени доказателства.
Оспорва се предявения акцесорен иск за законна лихва за забава, по аргумент от
неоснователността на главния иск. Оспорва се и началния момент на претендираната
законна лихва, като се сочи, че най-ранният момент, от който би могъл да се начислява
такава, е от на датата на връчване на препис от исковата молба на ответника.
С отговора се сочи, че ако по делото се установи съизвършителство от страна на
водачите на двете МПС, участвали в ПТП, то травмите на ищцата са причинени в условията
на независимо съпричиняване по смисъла на чл.53 от ЗЗД, като в случая е приложимо
правилото на чл.499, ал.7 от КЗ и застрахователите по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите отговарят солидарно пред увреденото лице. Твърди се, че
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лекия
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № CO 1122 ВМ е ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, поради което с отговора се прави искане по чл.219, ал.1 от ГПК за привличането
му като трето лице – помагач на ответника.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
С определение от 16.09.2024 год., постановено по реда на чл.374 от ГПК, съдът е
конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ” АД като трето лице – помагач на
ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД.
Третото лице – помагач на ответника с писмена молба от 11.12.2024 год. оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва се отговорността на водача на автобус
марка „Ивеко“ с ДК № CO 9538 ВР – В. К. В. за настъпване на процесното произшествие,
като се оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпването му и наличието на
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между твърдените от ищцата
неимуществени и имуществени вреди и произшествието. Оспорва се наличието на
протИ.правност в поведението на водача на автобуса, както и твърдението на ответника по
отговора на и.м., че причина за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на
лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № CO 1122 ВМ, както и твърдението, че
е налице съвина от страна на двамата водачи.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, като се твърди, че с поведението си последната
сама е поставила здравето и жИ.та си в опасност и е допринесла в значителна степен за
настъпване на процесното ПТП, за увеличаване на вида и степента на телесните увреди,
извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че ищцата не е
съобразила поведението си с правилата на чл.32, ал.1 от ЗДвП, които предвиждат
възможност за пешеходците преди да навлязат на платното за движение, да сигнализират за
намерението си чрез подаване на сигнал с ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя, като
сигналът не освобождава пешеходците от задължението преди да навлязат на платното за
6
движение да съобразят поведението си с разстоянието на приближаващите превозни
средства и тяхната скорост на движение.
Твърди се, че отделно от изложеното, пешеходката Б. е нарушила и правилата на
чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно които при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки преди да навлязат на
платното за движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, както
и с правилата на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, предвиждащи забрана за пешеходците да навлизат
внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното за движение при
ограничена видимост.
С молбата на третото лице се твърди при условията на евентуалност, че при
пострадалата са налице предхождащи, съпътстващи или последващи събитието травми и/
или заболявалия, които са допринесли за настъпването на вредите и наличието им следва да
бъде взето предвид при евентуално определяне на размер на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди.
Оспорва се размера на предявения иск за неимуществени вреди като прекомерно и
неоснователно завишен съобразно претърпените от ищцата вреди, социално-икономическите
условия на жИ.т в страната, и в протИ.речие с принципа на справедлИ.ст, прогласен в чл.52
от ЗЗД. Оспорва се по основание и размер и претенцията за имуществени вреди като
неоснователна и недоказана, както и претенцията по акцесорния иск, включително и
началният момент на претендиралата законна лихва.
Пълномощниците на ответника и на третото лице – помагач в о.с.з. на 17.06.2025 год.
са направили искания по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на
разноските, съставляващи претендирано от ищцата прекомерно адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
129/04.12.2023 год. на РУ – Самоков и в о.с.з. на 17.12.2024 год. от пълномощника на
ищцата протокол за оглед на местопроизшествие, изготвени по досъдебно производство №
336/2023 год. по описа на РУ – Самоков, пр.пр. № 2117/2023 год. по описа на РП – Самоков,
в същите е отразено посетено от органите на МВР ПТП, настъпило на 02.11.2023 год. около
8.25 часа в гр. С., на ул. „Искър № 99, с участието на :
- автобус марка „Ивеко“, модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538 ВР, с водач В.
К. В. с ЕГН **********,
- автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № CO 1122 ВМ, с водач Д.Б.М. - Н. с
ЕГН ********** и
- пешеходеца Е. В. Б. с ЕГН **********.
В констативния протокол като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че МПС 1
7
блъска МПС 2, спряло преди пешеходна пътека тип „Зебра”, за да пропусне преминаващия
пешеходец, вследствие на което МПС 2 блъска пешеходеца, като реализира ПТП с
пострадало лице – със счупени дясна тазобедрена става и десен лакът и изгаряне на лявата
подбедрица.
Образуваното по случая досъдебно производство № 336/2023 год. по описа на РУ –
Самоков, пр.пр. № 2117/2023 год. по описа на РП – Самоков, до момента не е неприключило,
видно от служебно изисканата справка от съда.
От показанията на свидетеля В. К. В., водач на автобуса /микробус/ „Ивеко“, участвал
в ПТП, се установява, че управлявал същия по бул. „Искър“ в гр. С. към гр. София покрай
река Искър. Бил ремонтирал микробусa и се прибирал в гаража, било сутринта и още било
тъмно, настилката била мокра. Карал бавно, със скорост в ограничението за населено място.
Пред него се движила някаква малка кола, чиято марка не помни, която на няколко пъти
намалила и свидетелят се ориентирал по стоп-светлините й. Когато за първи път светнали
стоп-светлините, свидетелят успял да намали, но втория път нямал нужната дистанция, а и
според него водачът на автомобила натиснал по-рязко спирачките и микробусът се ударил
фронтално отзад в него. След удара установил, че на микробуса била счупена предна
решетка и едно парче от бронята, а на лекия автомобил бил изкривен задния капак и счупено
задното стъкло. Вследствие на удара автомобилът бил отместен надясно и се бил качил на
тротоара.
На редица зададени му от пълномощниците на страните въпроси свидетелят отговаря
уклончИ. и неопределено – въпреки, че е от Самоков, „принципно знае, че на това място има
пешеходна пътека“; имало маркировка за пешеходна пътека, но не си спомня подробности,
защото се бил „съсредоточил върху колата“; не е сигурен дали микробусът му има
антиблокираща система (ABS); не видял предния автомобил да удря пешеходка, защото бил
стресиран.
От показанията на свидетЕ.та Д. Б. М., водач на лекия автомобил „Рено“, участвал в
ПТП, се установява, че на 02.11.2023 год. в 08.25 часа управлявала лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“ в гр. С., била тръгнала на работа. Спряла на светофара преди магазин
„Била“ и видяла, че зад нея спрял и микробуса, управляван от свидетеля В.. Потеглила и
наближила пешеходната пътека пред магазин „Била“, която отстояла на около 500 метра от
светофара; там платното имало две ленти за движение в двете посоки, а вдясно до
пешеходната пътека имало казино.
Преди пешеходната пътека свидетЕ.та видяла, че ищцата Е. Б. тръгва да пресича на
самата пътека отдясно на ляво спрямо посоката й на движение – към магазин „Била“, поради
което веднага намалила и спряла преди пътеката. Тъкмо когато била спряла и пешеходката
започвала на пресича спокойно, като стъпила с единия крак на пешеходната пътека,
свидетЕ.та забелязала в огледалото за обратно виждане, че микробусът, управляван от
свидетеля В., се движи много бързо зад нея и съобразила, че няма да може да спре. За
момент свидетЕ.та обмислила дали да не продължи напред за да облекчи неизбежния удар,
но заради пресичащата пред нея пешеходка се отказала, защото щяла да я прегази.
8
Микробусът я застигнал, ударил я силно отзад и лекият автомобил „полетял“ напред, като
помел пешеходката и се озовал върху тротоара до казиното, като се спрял в една
декоративна саксия на стълбите му.
СвидетЕ.та излязла от колата, видяла, че пешеходката е под колата и започнала да
пищи; на помощ се притекли мъже, които поместили колата, за да освободят ищцата.
Впоследствие установила, че при удара задната част на автомобила й била много
деформирана и хлътнала навътре, а задното стъкло било паднало.
От заключението по назначената автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
се установява следния механизъм на ПТП :
На 02.11.2023 год. в гр. С., около 08.25 часа – в светлата част на денонощието, по бул.
„Искър”, съвпадащ по траектория с второкласен път № 82 от републиканската пътна мрежа,
в посока към гр. София, в дясната си пътна лента, се е движил лек автомобил „Рено Клио” с
ДК № СО 1122 ВМ, управляван от Д.Б.М. - Н.. След този автомобил се е движил микробус
„Ивеко Турбо Дейли 59 12“ с ДК № СО 9538 ВР, управляван от В. К. В.. Автомобилите
наближили кръстовището с ул. „Софроний Врачански”, в което по ул. „Софроний
Врачански” от двете страни на булевард „Искър” са се намирали сигнализирани с пътни
знаци „Д17” пешеходни пътеки тип „Зебра”, а на бул. „Искър”, такава била налична
непосредствено преди кръстовището.
Платното за движение по бул. „Искър” било предназначено за двупосочно движение, с
обща широчина на същото 13.40 метра, като в протокола за оглед на местопроизшествие не
е описана хоризонтална пътна маркировка. Участъкът бил прав, равнинен, без наличие на
неравности, мокро асфалтово покритие.
Придвижвайки се по гореописания начин, автомобилите приближавали описаното по-
горе кръстовище и тъй като водачката на лек автомобил „Рено” – М. забелязала, че отдясно
наляво по отношение посоката на движение на автомобила в пешеходната пътека навлизала
пешеходката Е. Б., М. установила управлявания от нея автомобил непосредствено преди
маркировката на тази пътека. Непосредствено след установяването на автомобил „Рено”
последвал удар между челната предна част на микробуса „Ивеко“ и централната задна част
на лекия автомобил „Рено“; вероятно водачът на микробуса е забелязал спирането на лекия
автомобил и също е предприел действия за аварийно спиране, но независимо от това е
настъпил удар. В момента на удара микробусът „Ивеко” се е движил със скорост около 30
км/ч, при което на лекия автомобил „Рено” е придадена кинетична енергия и същият е
отхвърлен в посока напред и леко вдясно по отношение позиционирането на автомобила.
Вследствие на това този автомобил с челната си централна част е ударил ищцата в зоната на
определения по-горе втори удар, извел е от равновесие пострадалата, която е паднала на
платното за движение и е преминал през тялото й, което в момента на установяване на
автомобила на място е останало под него между предната му и задна ос. След удара
микробуса се е придвижил в посока напред на около 1 метър и се е установил в мястото,
където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
9
Според АТЕ цялостния анализ на материалите делото дават основание да се направи
извод, че причините за настъпване на ПТП следва да се търсят в субективните действия на
водача на микробуса „Ивеко Турбо Дейли 59 12“ с ДК СО 9538 ВР – В. К. В., който в зоната
на ПТП се движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, което не му е позволило да спре преди мястото на удара и по този начин да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
От представената по делото медицинска документация, обсъдена от назначената
съдебно-медицинска експертиза, се установява следното :
Видно от епикриза към ИЗ № 44382 на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, в същата е
отразено, че Е. В. Б., на 65 год., е постъпила на лечение на 02.11.2023 год. след като
пострадала при ПТП като пешеходец. При постъпването е с оплаквания от болка и
ограничени движения в дясната тазобедрена става. Обективно е установено : Болка и
ограничени движения в дясната тазобедрена става и десен лакът. При проведените образни
изследвания е устанавено : Графия на десен лакът – фрактура на десен олекранон. Графия на
дясна ТБС – фрактура на дясна тазобедрена става. Наличие на минимален оток и
болезненост в дясната челна област на главата. В дясната теменна има оток, болезненост и
малка екскориация с минимално кървене. Наличие на изгаряне на площ 2% от 1-ва, 2-ра и 3-
та степен в областта на лявото бедро и подбедрица по латералните повърхности, където
епидермисът е отслоен и на места липсващ, а дермата по периферията е интензивно червена,
а централно белееща. Съобщава,че при ПТП е имала допир до нагорещен ауспух на
автомобил.
Лечение – оперативно, при което е извършена смяна на тазобедрената става на
04.11.2023 год. Изписана е на 08.11.2023 год. с диагноза по МКБ: Счупване на бедрената
шийка, закрито.
Видно от епикриза към ИЗ № 45228 на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, в същата е
отразено, че ищцата е постъпила на лечение на 08.11.2023 год. и е била изписана на
14.11.2023 год. с диагноза по МКБ : Счупване на горния край на лакътната кост, закрито.
Пострадала при ПТП като пешеходец, при което получила счупване на дясната бедрена кост
по повод на което е оперирана. Счупването на десен олекранон е лекувано оперативно, като
е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на 08.11.2023 год.
Видно от епикриза към ИЗ № 46098 на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, в същата е
отразено, че ищцата е постъпила на лечение на 14.11.2023 год. в Клиниката по изгаряния на
болницата по повод контактни изгаряния на ляв крак, получени при ПТП. Насочва се от
Втора травматологична клиника за продължаване на лечението. Обективно е установено :
Наличие на изгаряне на площ 2 % от 1-ва, 2-ра и 3-та степен в областта на лявото бедро и
подбедрица по латералните повърхности, където епидермисът е отслоен и на места липсващ,
а дермата по периферията е интензивно червена, а централно белееща, покрита с влажни
некрози в процес на отдемаркация.
След проведени консултации и изследвания е подложена на поетапно оперативно
10
лечение, при което на 15.11.2023 год. е извършена ревизия на раната с почистване и
антисептична обработка, а впоследствие на 16.11.2023 год. и автотрансплантация на кожа от
донорски участък. Гладък поетоперативен период. Изписана е с подобрение на 23.11.2023
год. с диагноза по МКБ : Термично изгаряне от трета степен в областта на тазобедрената
става и долния крайник без глезена и стъпалото.
Видно от епикриза към ИЗ № 48588 на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, в същата е
отразено, че ищцата е постъпила на лечение на 30.11.2023 год. в Клиниката по изгаряния на
болницата по повод сърбеж в областта на нормотрофичен цикатрикс в областта на ляв долен
крайник. Обективно е установено : В областта на ляв долен крайник са налични цикатрикси
на границата между автопластиките и околната кожа. Цикатриксите са с тенденция към
хипертрафия – надигнати, уплътнени, хиперваскуларизирани. По повърхността на
автопрластиките се забелязват пръснати епителни кисти. Следи от екскориации.
След проведени консултации и изследвания под обща анестезия е извършена ексцизия
на епителните кисти по повърхността на автопластиките. Антисептична обработка на
раните. Епителотонична превръзка. Изписана е на 02.12.2023 год. с диагноза по МКБ :
Последици от термично и химично изгаряне, измръзване на долен крайник.
Видно от епикриза към ИЗ № 30814 на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, в същата е
отразено, че ищцата е постъпила на лечение на 14.07.2024 год. в Клиниката по изгаряния на
болницата по повод сърбеж в областта на хипертрофичен цикатрикс в областта на ляв долен
крайник след проведено оперативно лечение по повод дълбоко изгаряне. Обективно е
установено : В областта на ляв долен крайник са налични цикатрикси на границата между
автопластиките и околната кожа. Цикатриксите са с тенденция към хипертрафия –
надигнати, уплътнени, хиперваскуларизирани. По повърхността на автопрластиките се
забелязват пръснати епителни кисти. Следи от екскориации.
След проведени консултации и изследвания на 15.07.2024 год. под обща анестезия е
извършена ексцизия на епителните кисти по повърхността на автопластиките. Антисептична
обработка на раните. Епителотонична превръзка. Изписана е на 16.07.2024 год. с диагноза
по МКБ : Последици от термично и химично изгаряне, измръзване на долен крайник.
Видно от епикриза към ИЗ № 2426 на „Специализирана болница за рехабилитация –
национален комплекс“ ЕАД, филиал Кюстендил, в същата е отразено, че ищцата е била на
лечение от 21.06.2024 год. до 28.06.2024 год. с диагноза по МКБ : Лечение, включващо
други видове рехабилитационни процедури. Последици от термично и химично изгаряне и
измръзване на долен крайник. Изписана е с подобрение, като болковия синдром е намалял, а
обемът на движения в колянната става се подобрява.
Видно от епикриза към ИЗ № 4753 на „С.б. за р. – н.к.“ ЕАД, филиал Кюстендил, в
същата е отразено, че ищцата е била на лечение от 25.11.2024 год. до 02.12.2024 год. с
диагноза по МКБ : Лечение включващо други видове рехабилитационни процедури.
Увреждане на лумбосакрални коренчета.
Видно от представеното експертно решение на ТЕЛК № 91120/20.05.2024 год., на
11
ищцата е определена 100 % пожизнена нетрудоспособност, като са изброени следните
заболявалия : Общо заболяване – термично изгаряне от трета степен в областта на
тазобедрената става и долния крайник без глезена и стъпалото. Придружаващи заболявалия
– счупване на горния край на лакътната кост. Последици от термично и химично изгаряне,
измръзване на долен крайник. Счупване на бедрената шийка. Наличие на ортопедични
импланти на стави. Радикулопатия. Контнрактура на става.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че при проведения на 27.02.2024 год. от вещото лице личен преглед
на пострадалата се констатира, че същата е със самостоятелна и без помощни средства
походка. В областта на дясната лакътна става има вертикално ориентиран ръбец с дължина
16 см. Движенията в ставата са ограничени, като не могат да се извършват в пълен обем. В
областта на дясното бедро в горната му трета външностранично има вертикално ориентиран
постоперативен ръбец с дължина 20 см. Описаните ръбци са без данни за келоидно
разрастване, сивкави на цвят. По външностраничната повърхност на лявото бедро има
обширен груб ръбец от изгаряне с размери 30 х 9 см. По вътрешностраничната повърхност
на същото бедро има ръбец от донорския участък с размери 16 х 16 см. По лявата
подбедрица има белезникав ръбец, външностранично, с размери 20 x 13 см. с белезникав
цвят.
СМЕ сочи, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че в
резултат на процесното ПТП на пострадалата са причинени следните травматични
увреждания, които условно могат да бъдат обособени в следните групи:
1. счупвания на кости на крайниците:
- счупване на горната част на дясната лакътна кост, което е причинило на
пострадалата трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 3-
4 месеца;
- счупване на дясната бедрена кост в областта на шийката, което е причинило на
пострадалата трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около
7-8 месеца;
- усложнение на травмата, изразяващо се в ограничение на движението в дясната
лакътна става, което е причинило на пострадалата постоянно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.та;
2. увреждания, дължащи се на контактно изгаряне:
- изгаряне на площ 2 % от 1-ва, 2-ра и 3-та степен в областта на лявото бедро и
подбедрица. Уврежданията в острия период са причинили на пострадалата трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от тридесет дни;
- усложнение на травмата – наличие на груби ръбци по кожата на левия долен
крайник, водещи до обезобразяване.
3. мекотъканни увреждания:
12
- контузия на главата, изразяваща се в оток и болезненост в дясната челна област на
главата, оток в дясната теменна област и охлузване /екскориация/ с минимално кървене в
същата област. Уврежданията са причинили болка и страдание.
Пострадалата след произшествието е била подложена на пет оперативни
интервенции, изброени горе, както и медикаментозна терапия. Ищцата е изпитвала болки и
страдания за продължителен период от време, които са били със значителен интензитет,
докато е продължавало лечението на раните от изгаряния. Впоследствие е било налице
страдание от интензивен сърбеж в зоната на изгарянето, което е наложило оперативно
лечение. Понастоящем е налице нарушение в чувствителността в зоната на увреждането на
левия долен крайник, като се появява болезненост при промяна на времето, най-вече при
понижаване на температурата.
СМЕ сочи, че констатираните ограничения в движението на дясната лакътна става ще
останат дожИ.т, както е отразено и в решението на ТЕЛК. Ръбците от изгаряния по левия
долен крайник също ще останат дожИ.т.
Според СМЕ всички направени разходи, за които са представени счетоводни документи
по делото, са във връзка с лечението на причинените при процесното ПТП увреждания, а
именно –
- 4 200 лева за закупено медицинско изделие по фактура № ********* и касов бон №
7438/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 1 586 лева за закупено медицинско изделие по фактура № ********** и касов бон №
26460/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 720 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура №
********* и касов бон № 7438/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 34.80 лева за заплатена потребителска такса по фактура № ********* и касов бон №
107796/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 34.80 лева за заплатена потребителска такса по фактура № ********* и касов бон №
108363/14.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 720 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура №
********* и касов бон № 108364/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;
- 2 480 лева за следоперативно лечение и транспорт по фактура № 16016 и касов бон
№ 4962 /23.11.2023 год. на МБПЛР „С.“ ЕООД;
- 78.14 лева за закупени лекарствени средства по фактура № ********** и касов бон
№ 240036 /03.12.2023 год. на „П.017“ ЕООД;
- 3 550 лева за долекуване и рехабилитация по фактура № 16190 и касови бонове №
5151, № 5152 и № 5163 от 13.12.2023 год. на МБПЛР „С.“ ЕООД;
- 37 лева за закупени лекарствени средства по фактура № ********** и касов бон №
78073 0009/14.12.2023 год. на „А.М.“ ЕООД;
13
- 70 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура № 16206 и
касов бон № 5170/14.12.2023 год. на МБПЛР „С.“ ЕООД;
- 80.99 лева за закупени лекарствени средства по фактура № **********/15.12.2023
год. на „А.М.“ ЕООД;
- 23.54 лева за закупен регулируем бастун по фактура № **********/18.12.2023 год.
на „А.М.“ ЕООД;
- 160 лева за заплатен медицински транспорт с линейка по фактура № 76 и касови
бонове № 512 и № 513 от 14.12.2023 год. на „Я.М.“ ЕООД и
- 110.07 лева за закупени памперси с чаршафи за възрастни по касов бон № 328331
0052/23.11.2023 год. на „С.“ ООД.
От показанията на свидетЕ.та Е.Н.П. – Г. се установява, че с ищцата са приятелки от
дълго време и се чували редовно. Разбрала за катастрофата от нея по телефона, казала й, че я
отвели в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, звучала много притеснена. СвидетЕ.та е медик и
работила наблизо, поради което веднага отишла да я види. Заварила я настанена в болнична
стая, неподвижна, с болки, стресната от случилото й се и опитваща се да овладее
ситуацията. Следващия месец я посещавала всеки ден, ищцата лежала неподвижно по гръб и
не можела да се обръща, изпитвала силни болки и приемала болкоуспокояващи. Имала
тежка травма на дясната тазобедрена става и много сериозно изгаряне на подбедрицата,
както и счупване на дясна лакътна става, което налагало оперативна интервенция по
отношение и на трите. Престояла в различни клиники в болницата за лечение на различните
травми, след което била преместена в рехабилитационен център. В началото не можела да
изпълнява нищо сама освен да се храни с чужда помощ. След като сменили тазобедрената
става, я вертикализирали и вече можеше да сяда в леглото. Операцията на дясната лакътна
става също усложнила възможността й да се справя сама, защото била имобилизирана.
Най-зле психически ищцата се чувствала в клиниката по изгаряне, първите й думи
били „Няма да изляза от тук !“; тогава не можела да се движи самостоятелно, бела с
памперс, с уринарна инфекция, запек, с висока температура. Тежкото й психическо
състояние наложило да се извика психолог, който да й помогне. Впоследствие е била
изведена с количка, качена на носилка и с линейка била преведена в рехабилитационен
център, където останала месец и половина.
СвидетЕ.та знае от ищцата, че и към настоящия момент изпитва болки, макар и не
постоянно. Тъй като в гр. С. живеела сама, й помагали нейни съседки и приятелки. Преди
произшествието ищцата била в много добра кондиция, била посветила жИ.та си на
екскурзии, на ежедневни разходки и на активно движение.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобуса марка „Ивеко“,
модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538 ВР, със застрахователна полица №
14
BG/22/123002369691 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 04.08.2023 год. до 03.08.2024 год.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Е.
В. Б. до „З.К.Л.И.” АД, изпратена по пощата на 16.01.2024 год. и получена от ответника на
17.01.2024 год., удостоверено с обратна разписка за доставянето й, със същата ищцата
сезирала застрахователя за заплащане на обезщетения за причинените й неимуществени и
имуществени вреди. Не се установява до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ
ответникът да се е произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение или
откаже плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
15
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на Е. В. Б. до „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, изпратена по пощата на 16.01.2024
год. и получена от ответника на 17.01.2024 год., по която до изтичане на тримесечния срок
по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не се е произнесъл, като определи и изплати
застрахователно обезщетение или откаже плащане.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на процесното ПТП са били субективните действия на водача на микробуса
марка „Ивеко“, модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538 ВР – В. К. В., който в зоната на
ПТП се движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
което не му е позволило да спре преди мястото на удара и по този начин да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко.
По делото бе установено и че вследствие на ПТП на ищцата са били причинени
описаните в и.м. телесни увреждания – фрактура на дясна тазобедрена става, фрактура на
дясна лакътна става, травма на гръден кош и термични изгаряния на няколко области от
тялото, включително изгаряне трета степен. Установено бе, че същите са в причинна връзка с
протИ.правните действия на деликвента В. К. В. и без всякаква връзка с действия, респ.
16
бездействия на водача на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № CO 1122 ВМ
– Д.Б.М. - Н.. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но
и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани
в чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания и изживян стрес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автобуса марка „Ивеко“, модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538
ВР, управляван при ПТП от деликвента В. К. В., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22/123002369691, валидна от 04.08.2023 год. до 03.08.2024 год., т.е. към датата на ПТП –
02.11.2023 год.
Доказан по основание, предявеният първи обективно съединен иск по чл.432, ал.1 от
КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти
по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от
съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото
му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в
сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. №
876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение №
124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на
нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на
причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009
год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания и изживян стрес, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от
получените при ПТП травматични увреждания.
В случая следва да се отбележи, че търпените физически болки и страдания от
ищцата, жена на 65 години към момента на инцидента, са били изключителни и непоносими
в момента на увреждането – същата е попаднала между предната и задна ос на автомобила
„Рено“, при което освен причинените й от удара фрактури на дясна тазобедрена става и
17
дясна лакътна става, е получила сериозно термично изгаряне вследствие на продължителния
допир на тялото й с нагорещения ауспух на автомобила. В тази позиция ищцата е престояла
немалък период от време, докато – видно от показанията на свидетЕ.та М., която е изпаднала
в шок от гледката и е крещяла, на помощ са се притекли мъже, които отместили автомобила
от тялото на Б..
Сериозността на травмите са наложили оперативно лечение на пострадалата,
проведено в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на пет етапа, видно от представените
епикризи. При първата оперативна интервенция на 04.11.2023 год. по повод счупването на
бедрената шийка е извършена смяна на тазобедрената става; при втората по повод
счупването на десен олекранон на 08.11.2023 год. е извършена кръвна репозиция и метална
остеосинтеза; при следващите – по повод термичното изгаряне на площ 2 % от 1-ва, 2-ра и 3-
та степен в областта на лявото бедро и подбедрица по латералните повърхности, травмите са
били лекувани оперативно, включително с автотрансплантация на кожа от донорски участък.
След горните интервенции ищцата двукратно е провела и рехабилитационни процедури в
„Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД, филиал
Кюстендил.
Независимо от проведеното лечение, видно от представеното експертно решение на
ТЕЛК № 91120/20.05.2024 год., на ищцата е определена 100 % пожизнена
нетрудоспособност поради остатъчните проявления на травмите й, причинени при
процесното ПТП /без сочената в решението радикулопатия/. Видно и от заключението на
СМЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и пълно, констатираните
ограничения в движението на дясната лакътна става на ищцата, както и ръбците от
изгаряния по левия долен крайник, ще останат дожИ.т. И понастоящем е налице нарушение
в чувствителността в зоната на увреждането на левия долен крайник, като се появява
болезненост при промяна на времето, най-вече при понижаване на температурата.
Установен бе и твърдения с исковата молба стрес и шок, изживян от ищцата
вследствие на катастрофата, причинените й при нея травми, продължителното и
съпроводено с интензивни болки лечение, видно от показанията на свидетЕ.та Елена
Георгиева – ищцата се чувствала най-зле психически в клиниката по изгаряне, първите й
думи били „Няма да изляза от тук !“.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
проявления от причинените на ищцата увреждания – продължителни и изключително
интензивни физически болки и страдания и стрес, налагат определяне на по-висок размер на
обезщетението, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици
от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на
100 000 лева, която сума следва да осъди ответника да заплати на ищцата, ведно със
законната лихва, считано от 16.01.2024 год. – датата, на която е била подадена
застрахователната претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Е. В. Б. до „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен в
частта му за разликата до предявения му като частичен размер от 120 000 лева, при пълен
18
размер на претенцията от 150 000 лева.
Съдът намира за неоснователни всички въведени с отговора на и.м. от ответника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалата, респ.
от трето лице –
- че ПТП е възникнало по вина на пострадалата пешеходка, която, без да се съобрази
с правилата за движение по пътищата и другите участници в движението, е навлязла с бърз
ход на пътното платно, без да се огледа, без да се убеди в безпрепятственото си
преминаване;
- че ищцата е имала обективната възможност да възприеме автомобила и
обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати
настъпване на ПТП; че пострадалата не се е съобразила с разстоянието до приближаващото
МПС и неговата скорост на движение, като е попаднала в опасната му зона за спиране;
- че ищцата не е изпълнила предписаното й лечение, като е пренебрегнала лекарските
предписания, с което значително е увеличила периода на търпените болки и страдания,
както и техния интензитет; че ищцата не е провеждала задължителната за подобни травми
рехабилитация и/или физиотерапия, като с това си поведение значително е допринесла за
периода и интензитета на търпените болки и страдания.
- че е налице съвина за възникналото ПТП от страна на водача на лекия автомобил
„Рено”.
Независимо, че повечето от горните твърдения са бланкетни, следва да се отбележи,
че изобщо не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Установено
бе, че ищцата не е навлязла с бърз ход на кръстовището, а е предприела спокойно пресичане
на пешеходна пътека и след като се е убедила, че автобомилът „Рено“ е спрял пред нея,
осигурявайки й предимство. Ищцата не е попаднала в опасната зона за спиране на МПС, тъй
като то е било спряло; същата обаче не се установи да е имала възможност да възприеме и
другите МПС зад спрялото на пътеката, за да се приеме, че е имала възможност да ги
възприеме като опасност.
Не се установи и вина за ПТП на водача на лекия автомобил „Рено” – Д.Б.М. - Н.,
доколкото бе установено, че същата не е нарушила никакви законови задължения, вменени й
със ЗДвП.
Не се установи и напълно бланкетното възражение за неизпълнено предписано
лечение на ищцата и за пренебрегнати лекарски предписания – нито се сочи какво е
лечението, което не е било изпълнено, нито кои са визираните лекарски предписания, които
са пренебрегнати. Противно на соченото в отговора, по делото бе установено, че ищцата е
провеждала предписаната й рехабилитация.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, е доказан отчасти по
размер. Съдът намира, че от изброените и удостоверени сторени от ищцата разходи,
следните –
19
- 720 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура №
********* и касов бон № 7438/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД,
- 720 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура №
********* и касов бон № 108364/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД,
- 70 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура № 16206 и
касов бон № 5170/14.12.2023 год. на МБПЛР „Сердика“ ЕООД,
имат отношение единствено към създадените удобства на лекуваната, но нямат
никаква връзка с проведеното лечение, поради което не подлежат на репатриране от
ответника – не съставляват вреди, които да са в причинна връзка с деликта.
Всички останали разходи, сочени в и.м. – на обща стойност 12 375.34 лева са във
връзка с лечението на причинените на ищцата телесни увреждания. Необходимостта от
сторените разноски бе удостоверена със заключението на СМЕ, а размерът им – с
обсъдените по-горе фактури и фискални бонове, представени с и.м. С оглед на горното
ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата тази сума, ведно със законната лихва,
считано от 16.01.2024 год. до окончателното й заплащане.
По отношение на държавните такси и разноски :
В хода на производството по делото ищцата е направила разноски в размер на
11 455.41 лева – внесена ДТ в размер на 5 355.41 лева, внесени депозити за призоваване на
свидетел в размер на 100 лева, за възнаграждение на в.л. по АТЕ в размер на 200 лева и за
възнаграждение на в.л. по СМЕ в размер на 300 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 5 500 лева. Пълномощниците
на ответника и третото лице – помагач са направили искания по чл.78, ал.5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ищцата
прекомерно адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът
следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение.
В настоящия случай делото е с средна фактическа и и ниска правна сложност,
обусловено и от извършването на по-голям брой процесуални действия по събиране на
доказателства – разпити на трима свидетели и изслушани заключения по две експертизи.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега – Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
20
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год.
на ВКС, II т.о./. Съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.5 и т.3 от Наредбата с оглед предявения
размер на исковете /120 000 лева, частичен иск и 13 885.34 лева/ възнаграждението би
възлизало на 9 450 лева за първия иск и 1 649.68 лева за втория или общо на 11 099.68 лева.
Видно е, че договореното и заплатено от ищцата е двойно по-малко от минималното по
Наредбата, поради което не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност
на делото.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати на ищцата сумата от 9 614.99 лева, съставляваща направени разноски съразмерно с
уважената част на исковете.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 2
415 лева – внесена ДТ за съдебни удостоверения в размер на 15 лева, внесени депозити за
призоваване на свидетел в размер на 100 лева, за възнаграждение на в.л. по АТЕ в размер на
200 лева и за възнаграждение на в.л. по СМЕ в размер на 300 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1 800 лева. С оглед на горното
и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да му заплати сумата от 360.76 лева,
съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "З.К.Л.И." АД, ЕИК да заплати на
Е. В. Б. от гр. С., ул. „В. Левски“ № 3, ет.2, с ЕГН **********, сумата от 100 000 лева /сто
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди –
физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени й телесни увреждания – фрактура
на дясна тазобедрена става, фрактура на дясна лакътна става, травма на гръден кош и
термични изгаряния на няколко области от тялото, включително изгаряне трета степен,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 02.11.2023 год. около 08.25 часа в района на ул.
„Искър“ № 99 в гр. С., по вина на В. К. В. с ЕГН ********** – водач на автобус марка
„Ивеко“, модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538 ВР, със застрахователна полица №
BG/22/123002369691 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 04.08.2023 год. до 03.08.2024 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.01.2024 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до предявения му като частичен размер от 120 000
лева /сто и двадесет хиляди лв./, при пълен размер на претенцията от 150 000 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "З.К.Л.И." АД, ЕИК да заплати на
Е. В. Б. от гр. С., ул. „В. Левски“ № 3, ет.2, с ЕГН **********, сумата от 12 375.34 лева
/дванадесет хиляди триста седемдесет и пет лв. и тридесет и четири ст./, съставляваща
21
обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди – направени от ищцата разходи
във връзка с лечението на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2024 год. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 13 885.34
лева /тринадесет хиляди осемстотин осемдесет и пет лв. и тридесет и четири ст./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК "З.К.Л.И." АД, ЕИК да заплати на Е. В. Б. от гр.
С., ул. „В. Левски“ № 3, ет.2, с ЕГН **********, сумата от 9 614.99 лева /девет хиляди
шестстотин и четиринадесет лв. и деветдесет и девет ст./, съставляваща направени по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Е. В. Б. от гр. С., ул. „В. Левски“ № 3, ет.2, с
ЕГН **********, да заплати на "З.К.Л.И." АД, ЕИК сумата от 387.99 лева /триста осемдесет
и седем лв. и деветдесет и девет ст./, съставляваща направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********
като трето лице – помагач на ответника "З.К.Л.И." АД, ЕИК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
22