Р
АЗ П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 24.06.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна с т. дело № 724 по описа
на СГС, ТО за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане
от 03.06.2020 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности на
исковата молба по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, включително и да изложи
фактически твърдения за правния си интерес да иска прогласяване нищожността на
сделка, по която не е страна, а при уточняване, че предявава отрицателни
установителни искове за собственост срещу
ответниците „Б.“ ООД и К.Р. – да изложи и фактически твърдения за
правния си интерес от предявяване на такива искове, съобразен с разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тези указания са
съобщени на 11.06.2020 г., като на 18.06.2020 г. е подадена молба в изпълнение
на тези указания. Настоящият състав намира, че в така подадената молба не са
изложени твърдения за съществуване на правен интерес, които да обуславя
допустимостта на предявените искове.
Наличието на
правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно през цялото
производство. В случая ищецът не е страна по процесния договор, чиято нищожност
иска да бъде прогласена. Същият поддържа, че има правен интерес от атакуване на
този договор, доколкото проведеният от ответника „С.и.“ ЕАД търг не подлежи на
обжалване, а именно в резултат на този търг е сключена процесната сделка. Ако
търгът бъде обявен за недействителен, имотът ще се върне в патримониума на „С.и.“
ЕАД и ще се проведе прозрачен и редовен търг, в който ищецът ще има възможност
да закупи имота, а „С.и.“ ЕАД, *** могат
да получат справедливата пазарна цена за имота. Така изложените твърдения не
установяват наличието на правен интерес за ищеца от предявения иск. За да разполага с активната процесуална легитимация по иск
с правно основание чл. 26 от ЗЗД ищецът, като трето лице на договора, прогласяване
на чиято нищожност иска, трябва да има правен интерес от обявяване на
недействителността. Следователно ищецът следва
да докаже, че има интерес от търсената защита с предявения в настоящото
производство иск за нищожност. Интересът
на ищеца от завеждане на този иск следва да се прецени като се съобрази как би
рефлектирал в неговата правна сфера евентуалния резултат от прогласяване на
нищожността на атакуваната сделка, по които той не е страна. Ако сделката бъде
прогласена за нищожни, то всички правни и имуществени блага, произтичащи от
нищожността на сделката, ще настъпят в правната и имуществената сфера на страните
по сделката, но не и в правната или имуществената сфера на ищеца. Съгласно
трайната съдебна практика, за да се приеме, че третото за сделката лице има
интерес от прогласяване нищожността на същата, то позитивните последици от тази
нищожност следва да настъпят директно в правната и/или имуществена сфера на
третото лице. В случая такава правна
възможност не съществува. Обосноваването на правния интерес с възможността
ответникът прехвърлител да получи справедлива пазарна цена за имота – предмет
на процесния договор, няма как за
обуслови наличие на правен интерес за ищеца, доколкото същият не може да
защитава чужди права пред съд – арг. от чл. 26, ал. 2 от ГПК.
Ищецът
не е изложил и никакви твърдения за наличие на правен интерес от предявяване на
отрицателните установителни искове за собственост срещу ответниците „Б.“ ООД и К.Р., съобразен с
разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно възприетото с това тълкувателно
решение, чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето
право,отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата
му, които са пречка, за да реализира собственото си право. Ищецът има
задължението да установи наличието на свое накърнено материално право, което се
нуждае от защита – да докаже фактите, от които то произтича. Само тогава за
него ще е налице правен интерес посредством отрицателния установителен иск да
установи несъществуването на спорното право в патримониума на ответника, който
ще носи тежестта да докаже притежанието на правото. Правният интерес при
отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда
от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право
върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането,
респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост
може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете
страни вещни права върху един и същ обект. В случая твърдения за наличие на
такова свое право ищецът не излага, а въпросът за евентуалното наличие,
респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Когато констатира, че ищецът
няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
С оглед изложеното, съдът
намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на исковете. Предвид обстоятелството, че правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете, за която съдът следи служебно, то при нейната липса
предявените искове
са недопустими и исковата молба следва
да бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Съгласно
определение на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи
различни хипотези на процедиране при недопустим иск – първата при нередовност
на исковата молба /редовната ИМ е положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска/, а втората – за други хипотези на недопустимост, не
изискват задължителна поредност на визираните в нормите процесуалните действия.
При положение, че съдът приема, че исковете са недопустими в хипотезата на чл. 130 ГПК е безпредметно да се
отстраняват останалите им нередовности по реда на чл. 129 ГПК. Затова и при
констатирана от съда недопустимост на исковете по чл. 130 от ГПК не е ненужно
да се дават указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а исковата молба следва да бъде директно
върната по чл. 130 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р АЗ П О Р Е Д И:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, искова
молба с вх. № 36463/06.04.2020 г., във връзка с която е образувано т. дело № 724/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22
състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по
предявените с нея искове съдебно производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: