Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
Град Пловдив, 24 февруари 2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди двадесет и втора трета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар
Г.Г. и с участието на прокурора ВЛАДИМИР
ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.д. № 2398 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от С.М.М., ЕГН ***********, чрез
адв. В.С., и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр.
София (ГДИН) срещу решение № 1103 от 15.06.2022 г., постановено по адм. дело № 1950/2021
г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Касационната жалба на С.М.М. оспорва
решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
– гр. София иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди за
разликата над уважената част от иска за сумата от 1320 лева до пълната
претендирана сума от 25 000 лева, дължащи се на нечовешко и унизително
отношение по време на неговото пребиваване в Затвора гр. Пловдив за времето от
31.01.2019 г. до 16.07.2021 г., осъществени чрез липса на достатъчно жизнено
пространство в помещенията, в които е пребивавал, наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи, липса на обособен санитарен възел с постоянно течаща топла
и студена вода. Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.
209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е доказан по основание и размер. Иска
от съда да обяви за ноторно известен доклад на АДФИ за констатирани в ГДИН
нарушения. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на
спора, с което да бъде уважено искането за присъждане на пълен размер на
търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ответникът по тази касационна жалба – ГД"Изпълнение на
наказанията" -София, в приложен писмен отговор по касационната жалба
намира същата за неоснователна, не ангажира допълнителни доказателства. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
По касационната жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Ч. се
оспорва решението в частта му, с която първоинстанционният съд е уважил
частично предявения иск като доказан и основателен и е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1320 лева. Искането на ГД "ИН" е за
отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде
отхвърлен изцяло иска за присъденото обезщетение, както и в останалата си
претендирана част.
Ответникът по втората касационна жалба – С.М.М., чрез адв. С., я оспорва.
Позовава се на писмени доказателства. Претендира разноски по делото.
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на подадените
касационни жалби.
Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на
първоинстанционното решение, във връзка с наведените оплаквания, и с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради
което са процесуално допустими.
Производството пред първоинстанционният съд се е развило по исковата молба
на С.М.М., чрез адв. С., против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв. за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействия на затворническата
администрация, за периода от 31.01.2019 г. до 16.07.2021 г. – датата на
предявяване на исковата молба, ведно със законна лихва от тази дата до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба е посочено, че през
посочения период ищецът бил в пренаселени килии и нетната площ не е надвишавала
3 кв. м.; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, липса на обособен санитарен
възел с постоянно течаща топла и студена вода, през зимата е много студено, а
през лятото е много топло и задушно, има много мухъл и влага.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба на С.М., становищата и
исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и гласни
доказателства - свидетелски показания. Със събирането им решаващият съд е
изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С
решението си по делото административният съд е уважил предявения от Ю. против
ГД "ИН" иск за сумата от общо 1320 лв. и го е отхвърлил за разликата
до 25 000 лева като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода, за който се
претендират неимуществени вреди за
престоя му на територията на затвора Пловдив, а именно от
31.01.2019г. до датата на входиране на
исковата молба, видно от горецитираните справки ищецът е постъпил в затвора на
21.05.2019г. поради което искът е бил разгледан по същество само за периода, в
който се установява, че лицето е
пребивавало на територията на затвора
Пловдив.
Съдът се позовал на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС затова, че минималната жилищна площ за един лишен от
свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека. Констатирал е, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, а
предвид представеното от ответната страна становище, съдът е намерил за
доказано, че ищецът е пребивавал в помещения, които не отговарят на минималната
жилищна площ за един лишен от свобода през
следните периоди: от 03.05.2019г.
до 10.05.2019г.; от 13.05.2019г. до 17.05.2019г.; от 20.05.2019г. до
23.05.2019г.; 05.11.2019г. до 14.11.2019г.; от 19.11.2019г. до 03.12.2019г; от
27.12.2019г. до 30.12.2019г.; от 03.01.2020г. до 21.01.2020г.;от 04.02.2020г.
до 11.03.2020г.;от 13.03.2020г. до
27.03.2020г.;от 03.04.2020г. до 26.06.2020г.от 23.10.2020г. до
02.11.2020г. от 06.11.2020г. до 08.01.2021г.; от 12.01.2021г до 02.02.2021г.;
от 16.03.2021г. до 26.03.2021г. от 23.04.2021г до 14.05.2021г.
Приел е, че по делото не са установени данни за гризачи и дървеници, в
каквато насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото свидетели. Приел
е, че от затворническата администрация са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които касаят
целия исков период. Посочено е, че в същото време от страна на ищеца не се
твърди, нито са ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в
помещенията в Затвора – Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти и гризачи.
Съдът е приел също, че няма нарушение на чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като
в спалните помещения е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена
вода. По отношение на топлата вода е установено, че времето за достъп до такава
е посочено в утвърден от началника на затвора гр. Пловдив график, за
разпределение на времето на лишените от свобода. В този смисъл оплакванията на
ищецът относно липсата на топла и студена вода и санитарен възел са
неоснователни и недоказани.
В заключение съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията"
само по отношение на пренаселеността на помещенията в затвора гр. Пловдив,
които водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС. Предвид това и като се е се
е позовал на чл. 52 от ЗЗД вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ и при съобразяване с постановените осъдителни решения срещу
България на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), както и времето, през
което ищецът е пребивавал в затвора гр. Пловдив в пренаселени помещения, съдът
е приел, че справедливото обезщетение,
което следва да се присъди на ищеца, за неимуществените вреди настъпили за
периодите от 03.05.2019г. до 10.05.2019г.; от 13.05.2019г. до 17.05.2019г.; от
20.05.2019г. до 23.05.2019г.; 05.11.2019г. до 14.11.2019г.; от 19.11.2019г. до
03.12.2019г; от 27.12.2019г. до 30.12.2019г.; от 03.01.2020г. до 21.01.2020г.; от
04.02.2020г. до 11.03.2020г.;от 13.03.2020г. до
27.03.2020г.;от 03.04.2020г. до 26.06.2020г., от 23.10.2020г. до
02.11.2020г. от 06.11.2020г. до 08.01.2021г.; от 12.01.2021г до 02.02.2021г.;
от 16.03.2021г. до 26.03.2021г. от 23.04.2021г до 14.05.2021г. или общо 330 дни
вкл. в затвора Пловдив възлиза на 1320 лева. За разликата до 25 000 лева е
приел, че искът е неоснователен, необоснован и недоказан. Обосновал се е в случая,
че за тази разлика не са доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска
като неоснователен в тази му част.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а наведените от касаторите
възражения са неоснователни.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се
преповтарят.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи вследствие на неблагоприятни за неговото
човешко достойнство условия при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода",
които са се изразили в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална
жилищната площ на човек от 4 кв. м. В решението е изведен правилният извод за
доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия
закон. В тази връзка законосъобразно е определил и по реда на чл. 52 от ЗЗД
размерът на обезщетението за тези вреди от 1320 лева. В решението е изведен
правилният извод за неоснователност на претендирания размер за разликата над
1320 лева до претендирания такъв от 25000 лева. Така определеният размер на
обезщетението е разумен с оглед характера на претърпените от него вредни
последици. Същият не противоречие и на практиката на ЕСПЧ. Липсват посочените в
тази касационна жалба обстоятелства, които да обуславят присъждане на по-
високо обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.
Несъгласието на всяка една от страните с изводите на съда не основава
твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на
изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по
изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за
съответно доказани твърдени в исковата молба факти. Наличието на установени по
делото обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на ответника ГДИН
водят до правилно приетият от решаващият съд извод за доказаност и
основателност на предявения иск, който се споделя напълно от настоящата
касационна инстанция. Правилно е определен и размерът на обезщетението, като
същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен
периодът, през който е търпяно нарушението, характерът, видът и изражението на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и
интереси на ищеца.
Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил
стандартите на ЕКПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни
за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства.
В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в
исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят частично уважаване на
исковите претенции, т. е. присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по приложимия закон, но не в пълните претендирани размери.
В разглеждания казус съдът е процедирал правилно, като е приложил както
нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 ЕКПЧ – разпоредба от
международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския
закон/чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите,
установени в практиката по чл. 3 на ЕКПЧ. Съгласно цитираните правни норми деликтната
отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на
ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно
и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по
чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за
които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, обаче не
подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на
обратното доказване, което също следва да бъде пълно.
По отношение на събраните по делото доказателства и позоваването от
касатора М. на представения по делото доклад ДИД 1СФ-48 от 11.04.2022 г. за
извършена финансова инспекция на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
съдът намира, че тези доказателства касаят пропуски при извършени обществени
поръчки по избор на изпълнител и нямат отношение и не влияят на изпълнението по
договорите за извършени услуги по периодична дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, които са извършвани редовно, видно от представените доказателства
по делото и от събраните свидетелски показания за извършвани дейности. Констатациите
в приетия доклад от АДФИ, който касае проверка на документация по извършваните
ДДД обработки и в Затвора Пловдив, но за времето само след 20.01.2021 г., не
водят до различен извод, доколкото същите се отнасят до установяване на
непълноти на изготвяната документация и участието на различни лица при
извършването и приемането на дейностите по химическа обработка, които не са
били упълномощени, както и установявания във връзка с действителната обработена
площ в квадратни метри и в тази връзка имат отношение единствено към
документалната обоснованост на извършените за услугите разходи за сметка на
ГДИН, част от които, но не всички, е прието в доклада да са били неоснователно
направени. В същото време част от представените протоколи, независимо от
посоченото в доклада на АДФИ обстоятелство, че същите не удостоверявали
осъществяването на дейностите по договора конкретно от 2021 г., в тях е
отразена и друга, отделна от обсъжданата в доклада констатация, а именно за
липса на установени вредители след извършвана обработка. В тази насока, не се
установява бездействие на ответника, което да е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на твърдените вреди, свързани с твърдяното наличие на
вредни насекоми и гризачи в Затвора Пловдив. При това, с оглед характера на
изготвения доклад от АДФИ, същият се отнася преди всичко до
признаване/непризнаване осъществените разходи от ответника за обработката на
пенитенциарните заведения против вредители, част от които, както се посочи
вече, са счетени за необосновано направени, но не променя извода за
действително извършвана химическа обработка на спалните помещения конкретно в
Затвора Пловдив, независимо от това дали същата е била стриктно съобразена, или
не, със сключения договор по възложената обществена поръчка.
Освен това, въпреки че безспорно наличието на инсекти и гризачи в спалните
помещения е от естество, което води до неприятни усещания, то същото не може да
се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника,
доколкото се установява същият да е положил необходима и дължима грижа за
справяне с този конкретен проблем по адекватния начин, а именно осигуряване
осъществяването на химическа обработка, който се прилага и при наличие на
подобно заразяване и в места, различни от местата за лишаване от свобода.
Поради това и дори и при установено заразяване с инсекти и гризачи, то не може
да се счете, че се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, като напротив, установява се,
че за периода, предмет на разглеждане, са били осъществявани и то много често
съответните дейности по ДДД обработка, за което са приложени и съответни
протоколи.
В този смисъл съобразно предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към
тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
По изложените обстоятелства неоснователни са и доводите в касационната
жалба на ГДИН за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е
уважено искането за присъждане на обезщетение в размер от 1320 лв.неимуществени
вреди.
Поради това настоящият съдебен състав намира за неоснователни касационните
жалби. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните
по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1103 от 15.06.2022 г., постановено по адм. дело № 1950/2021 г.
по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.